С половинка или не, нека си припомним, че любовта съществува с едни от най-добрите романтични истории

В духа на предстоящия празник на влюбените – Свети Валентин, повечето хора са обзети от топлото чувство на любов. Рози, балони и червеи сърца можете да намерите навсякъде по улиците, а предложенията за това как да прекарате самата вечер са премного. Без значение дали ще отидете на ресторант, бар, на романтична разходка или ще изненадате половинката с по-оригинален жест, то рано или късно ще дойде момента, в който заедно ще се приберете вкъщи и ще се сгушите под топлите завивки. 

Именно за този момент ви препоръчваме едни от най-добрите романтични филми, които можете да гледате заедно. Тори и да не сте от онези сантиментални двойки, които са толкова захаросани, колкото розов захарен памук, то едва ли ще има жена, която да откаже да изгледа някоя от изброените по-долу ленти.

Всъщност, дори и да нямате половинка… Романтичните филми, разказващи историята на любовта, че ще ви припомнят, че топлото и сакрално чувство съществува. Дори и да сте сами на този ден или в компанията на приятели, нека си припомним едно от най-завладяващите романтични истории от малкия екран. Ето кои са нашите предложения:

Отнесени от вихъра

Gone with the wind

История за две войни – тази между Севера и Юга и тази между Скарлет О’Хара и Рет Бътлър. Филм за любовта, омразата и завинаги изгубеното време. Продукцията на Дейвид О. Селзник по спечелилия награда “Пулицър” роман на Маргарет Мичъл “Отнесени от вихира” е “е върхът в холивудското кино”, по думите на Ленърд Малтин от шоуто “Entertainment Tonight”. Според него това е филм, на който годините придават още по-голям чар.

Филмът е победител в 8 категории при връчването на годишните Награди на филмовата академия на САЩ през 1939 година за: най-добър филм, най-добра режисура- Виктор Флеминг, най-добра главна женска роля – Вивиан Лий, най-добра поддържаща женска роля – Хети Макданиел, най-добър адаптиран сценарий – Сидни Хауърд, най-добро операторско майсторство при цветен филм – Ернест Халър, Рей Ринахан, най-добра сценография – Лили Уилър, най-добър монтаж. Получава и 2 специални награди за: цялостно творчество на Уйлям Камерън Менцес и технически постижения на Дон Мъсгрейв.

Казабланка

Casablanca

Град, в който се влиза лесно, но е много по-трудно да се напусне. Особено, ако името ви е в нацисткия списък на най-търсените. И начело на този списък е лидера на чешката съпротива Виктор Ласло (Пол Хенрайд), чиято единствена надежда е Рик Рейн (Хъмфри Богарт), който не желае да рискува главата си заради никого, особено за съпругата на Виктор, Лиза (Ингрид Бегрман), в която е бил влюбен и тя е разбила сърцето му. Затова, когато Лиза предлага себе си в замяна на безопасното измъкване на Виктор от страната, огорченият Рик е принуден да решава, кое е по-важно – личното му щастие или животите на тези, които остават. 

Носител на три награди Оскар, включително и най-добър филм, Казабланка е „един от най-любимите и популярни филми на всички времена“.

Хубава жена

Pretty woman

Носителката на за Оскар Джулия Робъртс и обаятелният Ричард Гиър, блестят в една от най-популярните романтични комедии в историята на киното. Робъртс е в ролята на изпадналата уличница Вивиан, която случайно се запознава с богатия бизнесмен Едуард Луис и връзката им прераства в удивителна любовна история… Тази съвременна интерпретация на приказката за Пепеляшка завладява сърцата на зрителите по цял свят. С невероятния си саундтрак, Хубава жена се превръща в наистина неустоима романтична комедия, която ще ви накара да се почувствате страхотно.

Легенди за страстта

Legends of the Fall

Пенсионираният американски полковник Уилям Лудлоу (Антъни Хопкинс) се оттегля в своето ранчо сред скалистите планини на Монтана, където е решен да отгледа тримата си синове далеч от лудостта на неговото поколение. Алфред (Айдан Куин) е най-големият от тримата братя. Той е резервиран и отговорен, но има своя собствена воля. Самюъл (Хенри Томас) е най-малкият. Той е непоправим идеалист. Тристан (Брад Пит) е с див и необуздан дух. В този мъжки свят се появява Сузана Финканън (Джулия Ормонд), интелигентна и красива жена, която разпалва страстите и поражда съперничество между тримата братя, което ще промени завинаги живота им. Филмът е история за неукротимия човешки дух, любовта и загубата, предателството и надеждата.

Мръсни танци

Dirty Dancing

Франсис „Бейби“ Хаусман (Дженифър Грей) е обикновено младо момиче от 60-те.Мечтае да направи с живота си нещо значимо, да го отдаде на добра кауза. Всичко това се променя, когато мечтателната идеалистка среща талантливия учител по танци Джони Касъл (Патрик Суейзи). Голямата страст на Джони са не балните танци, които преподава на богати съпруги, а жарките, чувствени движения в латино ритъм.

Когато партньорката на Джони изпада в беда, Бейби решава да му помогне, за да спаси кариерата му. Колкото повече Бейби танцува, толкова повече я завладява магията на това така красиво и така секси изкуство. Постепено се стига до логичния завършек и двамата се влюбват до полуда. Ще успеят ли двамата млади да останат заедно? Ще им помогне ли общата им страст? Или различният произход и строгият, консервативен баща на Бейби ще успеят да ги разделят?

Полунощ в Париж

Midnight in Paris

Защо ли? Как можем да говорим за романтика, а да не споменем Париж! Лентата на неподражаемия Уди Алън е едно красиво сюрреалистично обяснение на автора в любов към града на светлините. Филмът е и изповед пред Негово Величество Зрителя за отношението на създателя му към непреходните ценностите в човешкия живот – изкуството, съзиданието и вечно търсещия творчески дух. Сюжетът, построен изключително оригинално, връща героя назад във времето и ни пренася в артистичната парижка атмосфера в началото на миналия век. Дава възможност да се запознаем отблизо с чара и обаянието на личности като Хемингуей, Фитцджералд, Пикасо, Бунюел и др. В същото време целият филм е създаден с такава лекота, непринуденост и автентичност, така пречупени през гения на Алън, че безспорно филмът ще ви подари чувства на нежна носталгия и романтично настроение. И в същото време ще изтрие илюзията, че чуждият живот е по-добър от нашия собствен, както и заблуждаващия устрем да търсим щастието далеч от себе си и настоящето.

Писмо в бутилка

Message in a Bottle

Вдовецът Гарет Блейк се занимава със строене на яхти. Да подреди живота си отново за него обаче съвсем не е лесна работа. Но така е преди в неговото селце в Северна Каролина да се появи Тереза Осбърн. Тереза – самотна разведена майка, работеща като журналист, разпознава в Гарет автора на писмо, което намира в бутилка, изхвърлена на плажа Кейп Код. Писмото е написано тъй прочувствено, че тя се трогва.

Кевин Костнър играе Гарет, а Робин Райт Пен – Тереза. Двамата са великолепен романтичен дует в Писмо в бутилка – филм за изгубената и намерена любов, заснет по бестселъра на Никълъс Спаркс от режисьора Луис Мандоки (“Когато един мъж обича една жена”). “Избирай – миналото или бъдещето. Заложи на едното и не съжалявай повече!” съветва Гарет баща му Додж (Пол Нюман). Запомнящ се съвет. Както и чувството, което ще остави у вас тази нежна, трогателна история.`

Тетрадката

The notebook

Възрастен мъж всеки ден чете на възрастна жена в старчески дом по страничка от старателно подвързана тетрадка. Топлият му глас задържа вниманието й, но думите не стигат до нейното съзнание. Жената е болна от Алцхаймер. Страничка след страничка, тетрадката разлиства история за една непозволена любов. Али е дете на богаташи, летуващо в семейното провинциално имение. Ноа е беден работник в местната дъскорезница. Като тийнейджъри между Али и Ноа започва вихрено ухажване, което скоро преминава в нежна интимност. Младата двойка бързо е разделена от богатите родители на Али, които настояват, че Ноа не е подходящ за нея. Минават няколко години и когато Али и Ноа се срещат пак, страстта им отново избухва, което принуждава Али да избира между зова на сърцето и повелите на класата си. Базиран на литературния бестселър на Николас Старк, „Тетрадката“ едновременно ще стопли и разтърси сърцето ви и ще ви заплени със съкрушителната си емоционална сила.

Влюбеният Шекспир

Shakespeare in Love

Младият бард Уил Шекспир е в творческа криза. Той е притискан от задлъжнелия съдържател на провинциален театър да напише пиеса със забавен сюжет, който да има голям зрителски успех и да покрие дълговете на театъра. Уил замисля драмата „Ромео и Етел, дъщерята на пирата“, но в хода на работата той се влюбва в актрисата, която ще изпълнява централната роля. Това му връща творческото вдъхновение и Виола става прототип на друг женски персонаж, а пиесата постепенно се превръща в драмата „Ромео и Жулиета“. Премиерата е съпътствана от множество интересни ситуации, огромен зрителски успех и е триумф за автора, но и неговата лична драма, защото ще се раздели със своята любов…

Незабравимата

A walk to remember

Тя нахлу в живота му. Тя му показа верния път и любовта. Тя промени живота му завинаги! Романтична история за това как любовта е по-силна от смъртта.

В малкото пристанищно градче Бюфорт, Северна Каролина, Ландън Картър си спомня последната година в местната гимназия и Джейми Съливан, момичето, което промени живота му.Сериозна и консервативна, Джейми (Мур) е много далеч от разбиранията на околните за готин тийнейджър, но това въобще не я интересува. Ландън (Уест) живее безсмисления си живот на звезда в гимназията, без планове за бъдещето и без вяра в себе си. Когато една на пръв поглед безобидна шега има ужасни последици и едно момче попада в болница, Ландън е наказан да преподава на изостанали ученици през уикендите и да участва в театралната постановка в училище. Имайки много ангажименти, с които не може да се справи, той е принуден да потърси помощта на Джейми. Скоро, абсолютно против собствените си очаквания и тези на хората, които нарича свои приятели, Ландон ненадейно се влюбва в момичето, което ще му предаде страстта към живота, която никога не си е представял…

Наградата е връчена на Койлазов за цялостен принос в категория "Научни и инженерни технологии"

На 11 февруари в Лос Анджелис Владимир Койлазов получи най-престижната награда в киноиндустрията, връчвана от американската академия за филмови изкуства и науки. Тя отличи нашия сънародник за цялостен принос в категорията „Научни и инженерни технологии“  за „оригиналната концепция, дизайн и прилагане на технологията V-Ray”, която е използвана в продукции като „Игра на тронове“ (Game of Thrones), „Доктор Стрейндж“ (Doctor Strange), „Дедпул“ (Deadpool) и много други. 

Бих искал да използвам възможността да благодаря на всички от екипа ни, с които през годините създадохме и усъвършенствахме V-Ray и без чиито усилен труд нямаше да постигнем този успех, сподели Койлазов, главен технически директор и съосновател на софтуерната компания Chaos Group. 

Огромна чест е да бъдем избрани за тази награда сред толкова достойни кандидати, допълни Петър Митев, изпълнителен директор и съосновател на Chaos Group.

За разлика от филмовите номинации за Оскар, които се връчват за постижения за изминалата година, наградата за „Научни и инженерни технологии“  е демонстрация на утвърдени постижения в сферата на киното. Академията присъжда наградата на новатори, чиито „изобретения допринасят значително за качеството на кино-продукциите“.  

Именно софтуерната програма V-Ray, разработена от българите в Chaos Group, е определена като усъвършенстваща 3D визуализациите в киното. Технологията помага на творци и дизайнери да създават фотореалистични изображения, неразличими от реалността, както и анимации и виртуална реалност. Доказателство за успеха на технологията V-Ray е приложението й в над 150 игрални филма от 2002 г. насам, включително „Господарка на злото“ (Maleficent), „Аватар“ (Avatar), „300: Възходът на една империя“ (300:Rise of an Empire) и много други.

Това са 12-те ресторанта, които пловдивският гид lostinplovdiv.com ви препоръчва да посетите

Храната! За едни тя е просто нужда. За други е приключение. За трети е религия. Едно е сигурно - храната е неизменен елемент от всяка национална култура. Именно заради това, днес тя е в основата на една цяла туристическа индустрия- гастро туризма. Едва ли има някой, който не обича добре приготвената и вкусна храна. Тези, които я обичат в повечко- ценителите, прелитат океани, само и единствено да вкусят от тайните в ресторант със звезда Мишлен на другия край на планетата. Е, в Пловдив такъв няма. Но пък и нашият град има с какво да се похвали и да е част от кулинарната карта на Европа. Ако сте дошли, за да разгледате Пловдив, то ви препоръчваме да отделите час-два и да се насладите на вкусните предложения от няколко местни заведения, които са кулинарни оазиси в очите на повечето пловдивчани с отношение към добрата кухня. 

lostinplovdiv.com ви представя 12 заведения за бавно хранене, които определено си струва да посетите. Това не е класация, а наша субективна оценка на местата с качествена храна, обслужване и атмосфера. Сигурни сме, че гастрономът у вас ще се усмихне широко още при усещането на аромата на блюдата. Ето кои са и самите заведения:

1. „Хеброс“ – Ресторантът се намира в едноименния хотел в подножието на Стария град, във възрожденска къща- паметник на културата. „Хеброс” е ярката емблема на движението Slow Food  не само в Пловдив, но и в цяла България. Именно тук, през ноември 2004г. е учреден и първият в страната клуб за Бавно Хранене “Old  Town  Plovdiv ”, клон на международното движение. Ресторантът се отличава с висока класа, изключителна кулинария и някои детайли, които ще задоволят и най- претенциозните. Ако посетите ресторанта, ще се храните със сребърни прибори, а основното ви ястие ще бъде сервирано под сребърен похлупак.  В „Хеброс” можете да опитате апетитни предложения от българската и международна кухня, приготвени със сезонни продукти. Сред фаворитите ни в менюто са изумителния традиционен миш-маш, яхнията от зелен фасул, пълнените люти чушки със сирене и пармезан, жабешките бутчета и охлювите с див ориз, гъшият дроб и, разбира се, телешкото бон филе с гъби и маринован чесън, както и патешкото магре. В „Хеброс” често се провеждат дегустации на вина, придружени със специалитети на заведението. Менюто е кратко, но се мени често и сезонно. След всичко изброено ще споменем, че заведението може да се похвали и с отличието „Ресторант на годината“ в България за 2003-та година. 

2. „Паваж“ – перлата в квартал Капана. Малкото двуетажно заведение, намиращо се в сърцето на артистичната градска зона, доби огромна популярност само за няколко месеца. Заради кухнята, дизайна и обслужването си, заведението вече е любимо не само на пловдивчани, но и на много гости на града. Със семпло, но изключително апетитно меню, „Паваж“ спечели сърцата на ценители от близо и далече. Мекици за закуска, цалапишки бабек или конски суджук за обяд, или сочни ребра със свежи салати за вечеря – имате избор. Продуктите, с които майсторите в кухнята работят, са изключително качествени, а плодовете и зеленчуците идват от собствената градина на съдържателите на ресторанта Мадлен и Райчо. LostInPlovdiv  ви препоръчва да опитате телешките бузи и кюфтетата Мими Иванова, кръстени на емблематичната естрадна българска певица. В кюфтетата се влюби самият Ейдриън Броуди. Не пропускайте и друго- някоя от специалните ракии в листата с напитките. Опитайте дюлевата. Броуди го направи и беше щастлив!

3. „Gusto“ – безспорно, най-добрата пица в Пловдив. Ресторантът акцентира на италианската и средиземноморската кухня, но пиците са черешката в менюто. Запалени фенове на „Густо” дори казват, че такава пица и в центъра на Рим няма. Защото се приготвя на пещ, със страхотно тесто и висококачествени италиански продукти. Лазанята и пастата също са много изкушаващи, а самият ресторант се намира в сърцето на Пловдив, в емблематична ъглова къща, която е сред архитектурните градски бижута. Няма да ви отнеме много време, за да го откриете. Попитайте за класическа пица Пеперони, ще разберете защо...

Цялата статия четете в LostinPlovdiv.com

Писателят Пиер Певел гостува на "Петното на Роршах"

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. В началото на кариерата си разработва настолни ролеви игри, работи като сценарист и журналист; подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: два пъти „Имажинал“ –  Голямата награда за най-добър френски роман (2002) и Наградата на гимназистите (2009), както и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ.

Книгите на Певел могат да се определят като алтернативна история и са вдъхновени от фентъзито. Всяка от тях носи магичен привкус, но са посветени на определен исторически период, изпълнен с паметни събития и личности. За стила му е характерна максималната историческа достоверност. Но негова абсолютна запазена марка е неизменното присъствие на дракони в книгите му.

Българските читатели са почитатели на трилогията „Остриетата на Кардинала”, а вече имат възможност да прочетат и първите два тома от сагата „Върховното кралство” („Рицарят” и „Наследникът”).
Предстои и среща с автора. Пиер Певел пристига в България заедно със Стефан Марсан, основател и директор на Издателство „Бражелон”, създадено през 2000 г. като специализирано в областта на литературата на фантастичното.

Романите на Пиер Певел се доближават до ухронията, характерна за жанра фентъзи. Вдъхновени са от конкретна историческа епоха, но светът им се различава от реалния с присъствието на чудесни елементи (магия, свръхестествени създания: дракони, феи, елфи, дракони, змейове, гномове, тролове…), които оказват решително влияние върху развитието на Историята, като са вплетени в динамичен сюжет, среща с тъмни сили и тайнствени общества, интриги и кръвопролития, елегантно подправени с тънък хумор.
Самият автор съветва читателите си така: Започнете с поредицата „Остриетата на Кардинала“..., но само в случай, че си падате по историческо фентъзи, дракони и бандитски приключения. Но кой ли не обича тези неща?“

„Остриетата на Кардинала”: Париж, 1633 г. Луи XIII е крал на Франция..., но страната управлява кардинал Ришельо. Той следи зорко за всички заплахи и шпиони, но някои хора не се спират пред нищо и са готови да се съюзят с най-големия враг на Франция – Испания и нейния Драконов двор. Драконите са станали част от ежедневието на хората, особено на аристокрацията, но далеч не са покорени. Тайнствено магьосническо братство иска да възроди зловещата и изпепеляваща змейска мощ от древни времена. За да се изправи срещу тях, Ришельо свиква своя елитен отряд мускетари – Остриетата на Кардинала. Те ще влязат в остри схватки, за да защитят короната... Влиянието на Александър Дюма в тази трилогия е очевидно, но нали затова е традицията, затова е и приемствеността.

„Върховното кралство”: някъде в Европа, средата на ХVІ век. Лорн Аскариан – доблестен млад рицар, любимец на краля, пред когото се открива бляскава кариера, е обвинен в държавно предателство и затворен до живот. В злокобните подземия на затвора той не умира, дори не полудява, но Тъмнината го обсебва и прониква в него, като завинаги го дамгосва със своята каменна руна. Звездите обаче са го довели на този свят, за да бъде водач и спасител, макар и прокълнат, а Кралството има нужда от него. Спиращи дъха приключения, възходи, победи и загуби, битки на живот и смърт, верни приятелства и предателства, дракони и ездачи на змейове в една великолепна сага за борбата между доброто и злото, които често преминават едно в друго.

Литературата на фантастичното, чиито първи наченки се появяват още през ХІХ век (а и по-рано) е част от една непрестанно засилваща се вълнà на завръщане към корените на културната памет на европейските народи, съхранени във вълшебните приказки, легендите, преданията, на тяхното преоткриване и преосмисляне след няколко века на подчертан рационализъм. Тази културна памет непрекъснато се възражда както в записите и коментарите на автентични фолклорни текстове, така и в литературата. Книгите на Пиер Певел са част от това съживяване на нашата културна памет (съхранила феите, драконите и всички останали чудесни създания, с които сме израснали) заедно с добре известни заглавия като „Хари Потър”, „Властелинът на пръстена” и много други.

В Пловдив срещата ще се проведе на 15-ти февруари, от 19:00 ч. в Пловдив, „Петното на Роршах”, ул. „Йоаким Груев” № 36
 

Наближава един от любимите на милиони хора празник – Св. Валентин. Въпреки католически, много хора в България също го празнувам, защото макар консуматорски, това е ден, в който да покажем любовта си. Ден, в който да зарадваме половинката. В който да кипим от нежност и романтика. Като говорим за романтика, няма как да пропуснем литературата, която е създала едни от най-прекрасните и бурни любовни истории. Предлагаме ви десет романтични цитата от признати класики и съвременни шедьоври:

„Сънувах любовта и се влюбих в този сън.” - Фредерик Бегбеде, „Разкази под екстази”

„Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.” - Емили Бронте, „Брулени хълмове”

„Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.” - Франсис Скот Фицджералд, „Нежна е нощта”

„В такова време ти се ще да имаш две сърца – едно за чест, друго за мерак, – а то, опустялото – едно: разсечи го, разкъсай го – пак едно!“ – Николай Хайтов, „Мъжки времена“

„Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!“  - Йордан Йовков, „Шибил“

„Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт, ревността люта като преизподня, стрелите й са стрели огнени..“ -  Валери Стефанов, „Изгубените магарета“

„Скарлет: - Обичам те!

Рет: - Там ти е бедата!“ – Маргарет Мичъл, „Отнесени от вихъра“

„Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.“ – Уилям Шекспир, „Ромео и Жулиета“

„Някъде сред пясъците едно момиче ме очаква. Затова трябва да се превърна във вятър.“ – Паулу Коелю, „Алхимикът“

„Какво друго? Тя е красива. Никога няма да се умориш да я гледаш. Нито пък се налага да се тревожиш дали не е по-умна от теб: защото със сигурност е така. Обичам я. Такъв късмет е, Ван Хутен, че я обичам. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - само можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя.“ – Джон Грийн, „Вината в нашите звезди“

Знаете ли, че…? Така започва статията, в която няма да ви занимаваме с много обяснения, дори никакви. Изброените по-долу факти, за едни може да са странни, за други налудничави, а за трети евентуално напълно логични. Какъвто и да е случаят, на земята, а и не само, се случват достатъчно абстрактни неща, с които си заслужава да се запознаете. Избрахме само 20, но те са много повече и кой знае, може би с времето ще ви поднасяме още. Ако не друго, поне ще ви разсмеят или изумят. И така – Знаете ли, че…

Най-силният мъж в света е българин и се нарича Холандеца. Според запознати той е от Пловдив и може да убие човек само с един удар!

„101 далматинци“ и Питър Пан са единствените анимации на Disney, в които се появяват и двамата родители и не умират до края на филмчето.

Най-дългата азбука в света е камбоджанската – 74 букви, а най-кратката е едва 12 и е азбуката на езика, на който говорят жителите на остров Бугенвил в Тихия океан.

Ако човек крещи в продължение на 8 години, 7 месеца и 6 дни ще генерира толкова енергия, колкото е нужна, за да се загрее чаша с кафе.

Шимпанзетата, орангутаните, делфините, слоновете и хората са единствените живи същества, които могат да се познаят в огледалото.

До Втората Световна война в телефонния указател на Ню Йорк имало регистрирани 22 човека с фамилията Хитлер. В новата версия на указателя, след края на войната, нямало нито един.

Проучване във Великобритания показва, че англичаните не се усмихват в понеделник до 11:15ч.

Комарите се привличат много бързо от миризмата на човек, който току що е изял банан.

Най-малките птички на света тежат по-малко от един железен лев.

България е на 15-то място в света по пиене на бира на глава от населението. Средно всеки българин изпива по 77 литра на ден.

Римляните са чистили зъбите си с урина.

Прасе е било публично екзекутирано във Франция през XIV век.

Всяка година порастват милиони дръвчета, благодарение на катерички, които са забравили къде са оставили ядките, които са събрали.

Песните на Тина Търнър се използват, за да плашат птиците далеч от пистите на летището „Ставертън“ във Великобритания.

Последният лъв по българските земи е бил убит от персийския цар Ксеркс.

35 милиона китайци живеят в пещери.

Бебетата имат средно около 10 000 вкусови рецептора, което е много повече от тези на възрастните. Те не са разположени само по езика, но и във вътрешността на устата и вътрешната страна на бузите. След време тези допълнителни рецептори изчезват.

Кетчупът е бил продаван като лекарство под формата на хапчета.

Най-отровният токсин познат на човечеството е ботоксът.

В Обединените арабски емирства има банкомат, който пуска златни кюлчета.