Няма видима разлика в културния живот между столицата и Пловдив

Българският народ се лъкатуши. Изградили сме стабилни основи, но ни липсва постоянство, споделя актрисата

Елена Атанасова едва ли има нужда от представяне на широката аудитория. Актрисата в Драматичен театър Пловдив не веднъж ни е запознавала с таланта си от голямата и камерна сцена на храма на Мелпомена. С чаровна визия, прекрасен глас и лишена от фалш методика на игра, през годините тя си изгради името на една от най-желаните актриси на трупата за различни постановки. Виждали сме я в пиеси като „Човекът от Ла Манча”, „Тишина, моля!”, „То беше чучулига, Жулиета”, „Секс без захар”, „Пет жени в еднакви рокли”, „Когато гръм удари”, „Турбуленции”, премиерата на театъра – „Двама на люлката” и още много други. Освен в театъра, тя е играла в телевизионни сериали, реклами и кино продукции. Но освен артист, Елена е и земен човек, който има какво да каже както за професията, така и за живота. Ето какво сподели тя пред Паулина Гегова за Капана.бг

-Да се върнем малко назад в миналото. Каква беше Елена Атанасова като дете?

Израснала съм в артистична среда. Баща ми беше режисьор в БНТ и прекарах много дни на терена с него. Като дете доста бързо се ориентирах и реших, че моят път ще е в сферата на изкуството. Първо исках да съм балерина. Исках да ме обличат в пачки, да се качвам на палци, да правя пируети. После преминах на оперна певица и най-после се спрях на актриса. Детството ми беше много шарено и в тези среди се чувствах наистина добре. Пътят ми като че ли беше предопределен.

-С какво си по-различна сега?

Надявам се да съм успяла да съхраня детското в себе си, което е необходимост за всеки актьор. Желанието да откриваш нови светове, да се учудваш, да виждаш красотата в живота, макар чернилките, с които сме принудени да живеем. Сега съм по-опитна, преминала съм през различни школи, срещала съм се с много режисьори и съм се изградила до това, което съм.

-Родена си и си израснала в София. Завършваш НАТФИЗ, а в последствие почваш работа в Пловдивски драматичен театър. Как ти понася Пловдив през годините?

Аз съм много тясно свързана с Пловдив, тъй като моята баба е пловдивчанка. Тя много рано остана сама и дойде да живее в София, но и до сега когато съм в Пловдив и имам време отивам в Стария град и се разхождам, защото къщата й е там. Усещам се доста особено и много приятно. Може би и тя ме е напътила да дойда да работя тук. Понася ми много добре, защото атмосферата в нашия театър е изключително добра за работа, развитие и постоянни провокации. Всички екипи работят на ниво и не случайно вече 5-та година съм в този театър и съм щастлива. А Пловдив е много красив град! Това, което съм опознала до сега много ме зарежда. Начинът на живот е по-спокоен и той ми допада, тъй като забързаността в София не винаги разполага за спокойно живеене.

-Каква е разликата в културно отношение, според теб, между града на тепетата и столицата?

В броя събития, които се случват в един по-голям град, но Пловдив също е достатъчно голям културен център, за да се случват и тук. На този етап не мога да кажа, че има някаква видима разлика, освен бройката. Но не само бройката е важна, а и стойността на събитията – да са наистина ползотворни и професионално изпълнени.

-По твои наблюдения на народът липсва ли му културна принадлежност?

Мисля, че народът ни много лъкатуши. Има едни стабилни корени, едни личности, изградили стабилна основа, върху която да градим, но през различните периоди не сме толкова постоянни. Нищо чудно, че и в културата продължаваме да говорим за Преход. Имаме отделни звена в отделни периоди, които стигат до върхове и в същото време, понякога ми се струва, че повечко мрънкаме и по-малко виждаме доброто. Подценяваме се! Иска ми се да гледаме с повече надежда и вяра напред и да продължаваме да творим във всички области.

-След толкова години опит на театралната и телевизионна сцена, чувстваш ли се сигурна за бъдещите предизвикателства, които носи професията?

Човек никога не е подготвен, винаги е като за първи път. При всяко начало на нов процес се вълнувам и страхувам, и в това е очарованието на професията. Ако има нещо, което ме притеснява, то това е рутината. Слава богу, все още не съм стигнала до етап, в който да ме затисне. Вярвам че всеки нов екип е зареждащ, стига драматургията да е добра, да попаднеш на режисьор на когото вярваш и на колеги, с които сте съмишленици.

-Знам, че е трудно за един актьор да определи любимата си роля, но как стоят нещата с най-трудната такава? Коя беше твоята и защо?

Всяка роля по някакъв начин е трудна, защото се опитвам да намеря в себе си някакви тайни кътчета, които до сега не съм разкривала или не са били провокирани. Не мога да кажа, че съм имала изключително трудна роля до сега, по-скоро всяка една е съдържала любопитство, радост или страх как да я изградя. Двете роли в моноспектаклите, които имам зад гърба си, носеха усещане за много голяма мощ, нужна ми, за да мога да понеса на плещите си тежестта да се изправя сама пред публика. Тогава тя е единственият ти партньор и нещата стоят по различен начин.

-Ще цитирам Оскар Уайлд, който казва: "Нямам какво да декларирам, освен собствената си гениалност." Какво мислиш по въпроса?

Веднъж съм се срещала с този автор по време на работата си и тогава до такава степен бяхме потънали в света на Уайлд, че на края на репетициите се чувствах странно отново да се върна в 21-ви век. Той е гении и може да си позволи да говори такива неща. Може би, след време някой може да каже подобно нещо и за нас. Не мога да се сравнявам с него, твърде голям е!

-Всъщност, с гениалността се раждаш или тя се придобива в последствие?

Раждаш се! Имаме достатъчно примери от миналото за гениални творци. Голям фен съм на класическата музика и се изумявам как още от деца на тези хора им е дадено свише. Винаги може да станеш по-добър, дори майстор, но гений се раждаш.

-Любителите на театър в Пловдив знаят, че освен актриса ти си и много добра певица. Кое ти носи повече наслада – музиката или театъра? Или не можеш да ги разграничиш?

Не мога да ги разгранича. Музиката е най-прекият път към душата на хората. За мен пеенето е изключително важно, винаги когато има постановки с пеене, съм много щастлива. Ето защо когато поставяхме „Човекът от Ла Манча” достигнахме изключително висока емоционална точка. Преплитането на театъра и музиката е съвършена форма на изразяване на сцената. Не мога да ги деля. Правила съм концерт с колеги и усещането беше толкова различно. Преди концерта бяхме като малки деца, толкова развълнувани и притеснени. По някакъв начин вярвам, че и това ми качество ще продължи да се развива занапред.

-Преди точно 2 години в наше интервю беше казала, че хората сме се увълчили и не виждаш обич в тях. Промени ли си мнението след 24 месеца?

Продължавам да твърдя, че искам да виждам светлата неща на нещата. Аз съм човек, който казва, че чашата е на половина пълна. Всеки осъзнава за себе си до къде се е променило увълчването. Може би сега се опитвам да гледам по-оптимистично и да вярвам повече в хората. Правя го дори на пук, в името на някакво съхранение на душата и вярата. Ако носиш в себе си светлина, не би трябвало странични фактори да я замъгляват.

-Какво му трябва на човек тогава, за да е щастлив?

Това да си в хармония със себе си. Да знаеш конкретно какво те прави щастлив, да живеем с по-малко заблуди. Тогава сигурно бихме били по-щастливи, но според мен няма конкретна формула.

-Ти щастлива ли си, Елена?

Да! Определено мога да кажа, че съм щастлива и няма причина да не съм. Случват ми се хубави неща. Вярвам и, че новата година ще е още по-хубава. 

След близо 100 години историческата книжарница „Отец Паисий” си отиде от култовия площад

Един от културните символи на Града под тепетата – книжарницата в историческата сграда на ъгъла на Малката главна и ул.”Христо Г. Данов” смени адреса си. Витрините на най-стария дом на книгата в Пловдив са грозно празни от няколко седмици. Стъклата на бившата книжарница "Отец Паисий" са облепени с обяви, които съобщават, че обектът е преместен в търговски център на ул.”Капитан Райчо”.  

Така след близо 100 години най-българската емблема на забележителния площад с ново име „Римски стадион” вече я няма. Кореняците пловдивчани цъкат с език и въртят неободрително глави, минавайки от там.    

Историята

Първите исторически данни за наличието на там на книжарница са от 1918 година, когато я е стопанисвал  Симеон Василев – местен издател и библиограф. Тогава тя е заемала два етажа на сградата. Според семейните архиви той е имал преди това по-малка книгопордавница до църквата “Света Богородица”, а бизнес е започнал с една будка за вестници и тютюн срещу Пловдивския театър. По-късно Симеон Василев основава издателство “Отец Паисий”, издал е 145 книги и речници. В печатницата на издателството са се правели и периодични издания, като „Литературни вести”. Култовата книжарница е имала и филиал около бившето кино „Капитол”.

През 1997 г. имотът е предоставен за ползване на Дом за литература и книга с решение на Общински съвет - Пловдив, след като е актуван от община Пловдив като общинска собственост. По-късно (2000 г.) Дом за литература и книга е пререгистриран като търговско дружество - "Страница" ЕООД, чийто собственик е била община Пловдив. През 2003 г. имотите са актувани и от областния управител в Пловдив, този път като държавна собственост. Следват съдебни спорове между община Пловдив и областен управител - Пловдив. На 18 август 2004 г. с обява в местен вестник областният управител обявява търг за продажба на имота на ул. "Христо Г. Данов" 2, в който е поместена половината от книжарница "Отец Паисий", складът на книжарницата и счетоводството на "Страница" ЕООД.

Спорна между община Пловдив и областния управител е и другата половина от книжарницата на ул. "Райко Даскалов" 1. В годините на по-новата история на Пловдив книжарницата се помещава на първия етаж на сградата на "Райко Даскалов" 1, след като на втория се настанява приемна на управляващата по онова време партия НДСВ. Тогава това предизвика протести сред четящата общност и дори всички пловдивски издателства се обединиха с открито писмо за спасяването на книжарницата. В него се чете: „Протестираме срещу опита да бъде преустановена дейността на най-старата пловдивска книжарница - "Отец Паисий", като й бъде отнет предоставеният за ползване имот. Намираме за крайно вредно поради спора за собственост между община Пловдив и областната управа пловдивчани да се лишат от най-старата книжарница в града, а издателите, авторите и техния труд - от едно от важните места, където българската книга тръгва към читателите си.”  

По време на тежките икономически кризи в страната книжарницата на два пъти затваряше врати, но после отново възкръсваше като феникс. 

Традицията на мястото изисква там да продължи да работи книжовен център, пишат още потомците на града майка на българското книгоиздателство.

Капана.Бг ще продължи да ви информира за съдбата на най-българската емблема на историческия площад.   

Импровизираната скулптора измести снежния човек

Бяла мечка се появи тази сутрин край река Марица. Тя не е типичния представител на животните, а импровизирана скулптора, сътворена от неизвестно до момента лице. Човекът, създал снежното животно, добре е оформил лицето на мечката. На снимките ясно можете да видите очите, ушите и устата на мечето. Като допълнение, на главата му има поставена малка метална кофичка, която играе ролята на шапка.

Снежната фигура събра погледите на минувачите. Малки и големи с усмивка оглеждаха и снимаха снежното творчество, което измести типичната фигурна на снежен човек с морков за нос и въглени за копчета.

Някои от минувачите коментираха, че това си е истинско произведение на уличното изкуство и едва ли човекът, който го е направил е случаен. Най-вероятно е скулптор или художник, питаха се хората наоколо. Никой, обаче, не е видял кога точно се е появила бялата мечка. Беше си тук сутринта, от нищото се появи, заявиха хората в района. 

Най-голяма бе радостта на малчуганите, които се снимаха с мечето с шапка. Децата весело позираха в снега, заедно със своите родители и баби, и създадоха весело настроение в района.

Късометражната анимация„Сляпата Вайша“ на Тодор Ушев, по текст на Георги Господинов, е номинирана за награда „Оскар“

Пловдивският възпитаник ще се състезава за престижната награда с филм на "Pixar"

След като българин взе наградата „Оскар“ за технологични постижения в киното, още един сънародник получи престижната номинация, но този път в раздела за кратки анимации. Това е Тодор Ушев, който представя 6-минутното филмче „Сляпата Вайша“, която е по история на Георги Господинов.

Ушев работи дълги години в Канада, но е пловдивски възпитаник. Той е завършил Националната гимназия по сценични и екранни изкуства, а сега се състезава с още 4 заглавия, сред които и едно на динозаврите в бранша – Pixar. Припомняме, че това не е първата номинация за престижната награда. Той бе номиниран за своя филм „Gloria Victoria“ през 2014-та година.

6-минутният филм разказва за момиче, което не може да живее в настоящето, защото с едното си око вижда в бъдещето, а с другото – в миналото. Официалната премиера на „Сляпата Вайша“ беше на конкурса „Берлинаре“. Там още едно българско заглавие бъ представено пред света и това е „Жалейка“ на Елица Петкова.

До момента филмът е обиколил над 20 държави и взе няколко награди, присъдени му от възрастно и детско жури. Наградата „Сребарен пегас“ на фестивала „Аниматор“ е най-престижната за анимационните филми и бе присъдена именно на „Сляпата Вайша“.

Тодор Ушев заяви, че ще продължи да работи съвместно с Георги Господинов по още два филма, като единият от тях носи името на романа на Господинов „Физика на тъгата“. Предвижда се това да бъде пълнометражна анимация. Самата церемония по връчването на „Оскар“-ите за анимационно кино ще бъде утре, 26.01.2017 г.

Трейлърът на самата анимация можете да видите в края на страницата.

Петра и Пловдив обсъждат възможни бъдещи културни проекти

Днес на официално посещение в Пловдив бе Н.Пр. г-н Сакер Малкауи - Извънреден и пълномощен посланик на Хашемитско Кралство Йордания. Той заема този пост от  07.12.2015г., отговаря за Румъния, България и Молдова. Мисията му се намира в Букурещ. В дългогодишната си дипломатическа кариера, посланикът винаги е отговарял едновременно за няколко държави, пътува доста, главно в столиците и това е първата му официална визита, извън София.

В заседателната зала на община Пловдив, Н.Пр. г-н Сакер Малкауи бе посрещнат от заместник-кмета по общинска икономика, здравеопазване, екология и управление на отпадъците - Розалин Петков и заместник-кмета по култура и туризъм Амелия Гешева, с които разговаря повече от час. 

Розалин Петков запозна посланика и придружаващите го лица, представители на йорданската общност в Пловдив, по чиято покана се осъществява визитата, за възможностите и ресурсите, с които разполага втория по големина град в България, за предимствата от неговото географско местоположение, положителния опит на чуждите инвеститори в „Тракия икономическа зона“, в която активно работят повече от 100 предприятия, с над 20 000 заети лица, ползите от близостта на летище Пловдив, интермодалния терминал и важните инфраструктурни проекти, които се реализират в момента. Заместник-кметът очерта и приоритетите, по които работи общинската администрация с цел повишаване на икономическата привлекателност на града и създаването на отлични условия за бизнес и предприемачество. Стана дума и за съсредоточаването на висши учебни заведения, нещо, с което градът се гордее и което отдавна е превърнало Пловдив в своеобразен образователен център на страната. 

Заместник-кметът по култура и туризъм Амелия Гешева разказа на гостите за подготовката на града за предстоящото голямо предизвикателство през 2019 година, когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата и за богатото културно-историческо и архитектурно наследство на града под тепетата. 

Основният акцент по време на разговорите бе свързан с подписаното през 2004 г. „Споразумение за приятелски връзки и сътрудничество между община Пловдив, България и община Петра, Хешимитско Кралство Йордания“, което е безсрочно и желанието на двете страни да препотвърдят ангажиментите, поети в него за развитие на сътрудничество в направленията: местни власти, промишленост и търговия, туризъм и култура.

Бяха обсъдени възможностите и заявен интерес за съвместни инициативи, свързани с „Пловдив – Европейска столица на културата – 2019“, за обмяна на опит в опазването на културно-историческото наследство, както и за размяна на състави за участие в предстоящия през август, Международен фолклорен фестивал в Пловдив и във фестивала, който се провежда през лятото в Петра. Н.Пр. г-н Сакер Малкауи отправи покана, делегация от Пловдив да посети в най-скоро време Петра и да се убеди колко красив и магнетичен град е. В хода на разговорите бяха отбелязани много общи неща, по които двата хилядолетни града си приличат, както и приоритетното място, което заема туризмът в политиката на управление на Пловдив и Петра.

Петра е изворът на историята на света.,каза Н.Пр. посланик Малкауи, а Пловдив е град с хилядолетна култура, известна и позната още от древността. Пловдив е сърцето на България!

Той припомни за визитата на държавния глава на Йордания Крал Абдула II Бин Ал Хусейн през 2001 г. в Стария град на Пловдив и сподели вълнението си от предстоящата, макар и кратка обиколка, която община Пловдив му организира след края на срещата. 

Йорданският посланик обеща, че непременно ще се върне в Пловдив със семейството си най-късно през есента, ще си отдели повече време, за да се запознае по-подробно със забележителностите, ще посети културни събития, за да почувства атмосферата на града. 

Н.Пр. г-н Сакер Малкауи сподели още, че обича да излиза извън столиците на държавите, да посещава „специалните“ градове, които имат стойност и представляват особена ценност и да осъществява комуникацията си директно. „Пловдив е такъв град!“

В края на срещата, гостите и домакините си размениха протоколни подаръци и си направиха обща снимка за спомен, като си обещаха, че това е само началото на възстановяването на контактите между двата побратимени града.

Уинстън Чърчил е от онези политици, за които можем да кажем, че са писали историята. Освен държавник, той е бележит оратор и ненадминат бохем. Той е един от най-успешните ръководители на Великобритания. Фигурата му изиграва важна роля през Втората световна война, а крилатите фрази на Уинстън Чърчил се чуват и днес.

Точно преди 52 години, политикът, оратор и бохем напуска този свят. В негова памет ви представяме 20 цитата от негови изказвания и речи:

1. "Не се задоволявай да бъдеш дим, когато можеш да бъдеш огън."

2. "Когато орлите са тихи, папагалите започват да бърборят."

3. "Нищо в живота не е толкова ободряващо, колкото да стрелят по теб и да не улучат."

4. "Поражението е едно, а позорът – съвсем друго нещо."

5. "Песимистът вижда трудности във всяка възможност; жизнеспособният вижда възможности във всяка трудност."

6. "Умният човек не прави всички грешки сам; той дава шанс и на другите."

7. "Всеки си има своя ден, но нечии дни са по-дълги."

8. "Първото задължение на университета е да учи на мъдрост, а не на професия; на характер, а не на техники."

9. "Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират."

10. "Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове."

11. "Има толкова много лъжи, които се разпространяват по света, а най-ужасната е, че половината от тях са истина."

12. "В общи линии хората се делят на три групи : такива, които са притиснати от нуждата до смърт; такива, които се тревожат до смърт; и такива, които са отегчени до смърт."

13. "Който е съгласен с всички, с него никой не е съгласен."

14. "На младини се придържах към правилото да не пия капка алкохол до обяд. Сега, когато вече не съм млад, се придържам към правилото да не пия алкохол до закуска."

15. "Не е достатъчно да правим най-доброто, на което сме способни - понякога трябва да правим това, което се изисква от нас."

16. “По мое убеждение човек не може да се справи с най-сериозното нещо на света, ако не може да разбере най-забавното.”

17. “Когато се замисля за всичките си безпокойства, си спомням историята за онзи старец, който на смъртния си одър казал, че през живота си е бил преследван от много тревоги, повечето от които никога не са се сбъднали.”

18. “Цялата история на света се свежда до факта, че когато нациите са силни, те невинаги са справедливи, а когато пожелаят да бъдат справедливи, престават да бъдат силни.”

19. “Спестяването е хубаво нещо. Особено когато родителите ти са се погрижили за това вместо теб.”

20. “Моето образование беше прекъснато единствено от ходенето ми на училище.”