Алтернативите методи за придвижване в Капана стартираха

Студ и мраз скова целия град. Макар и придвижването за пешеходците да е силно затруднено, това не плаши ентусиастите, решили да си направят разходка из пловдивските преспи. В целия град, тротоарите и пешеходните зони са почистени на половина, макар че, за сметка на това, велоалеите са старателно лъснати, та ако случайно хукне да кара колело, това да е посилно. 

Е, хората от артистичния квартал Капана, се оказаха доста над тези неща и малко поледица и няколко преспи няма да им попречат да си прекарат добре. Малки и големи необезпокоявано вървят по заледения паваж (до момента никой не е паднал), а други дори се пързалят. Така пред обектива ни се появи и малка детска шейна, като онези, които имахме през 90-те години. Метала, с дървена седалка и връв отпред, за да може да се дърпа. На самата шейна, с черен маркер е изписано „бай Иванъ“. 

Кой е бай Иван, така и не разбрахме, но ентусиастите определено ни създадоха добро настроение. Така че лошото време се оказва подов не само за тюхкане и недоволство, но за забавни преживявания, връщащи ни към нашето детство. 

Неуважението води до неуважение. Насилието пробужда насилие, заяви звездата по време на речта си

Холивуд е пълен с чужденци и хора, които "не са оттук". Ако ги изриташ навън, няма да има нищо за гледане освен американски футбол и ММА - смесени бойни изкуства, които не са изкуство , допълни още Стрийп

Наградите „Златен глобус“ тази година надхвърлиха пределите на киноиндустрията. На официална церемония, актрисата Мерил Стрийп бе наградена за цялостния си принос в сферата. Нейната реч, обаче, излезе извън рамките на стандартните благодарствени слова. Тя се изправи пред многобройната публика и се обърна директно към новоизбрания президент на Америка, Доналт Тръмп, припомняйки противоречивите му публични прояви по време на предизборната кампания. Тя наблегна на случая, в който Тръмп пародираше спазмите на журналиста от NYT Серж Ковалески, който страда от вроденото заболяване артрогрипоза.

Холивуд е пълен с чужденци и хора, които "не са оттук". Ако ги изриташ навън, няма да има нищо за гледане освен американски футбол и ММА - смесени бойни изкуства, които не са изкуство, продължи да говори звездата по време на събитието.

Оставяме ви с пълната реч на великата Мерил Стрийп по време на тазгодишните награди „Златен глобус“:

"Много ви благодаря, благодаря ви. Моля ви седнете. Моля, седнете. Благодаря ви. Обичам ви всички. Ще трябва да ме извините. Изгубих гласа си от крясъци и плач през този уикенд. А и изгубих ума си малко по-рано тази година. Затова ще се наложи да чета.

Благодаря на чуждестранните журналисти в Холивуд. Ще допълня това, което каза Хю Лори по-рано. Както вие, така и всички ние в тази зала, днес принадлежим към най-охулваната група в американското общество. Холивуд, чужденците, пресата. Но кои сме ние? А и какво изобщо е Холивуд. Той е просто сборище от хора, дошли от други места.

Аз съм родена, израснала и образована в обществените училища на Ню Джързи. Виола Дейвис е родена в колиба на арендатор в Южна Каролина и е израснала в Сентрал фолс, Лонг Айлънд. Сара Полсън е отгледана от самотна майка в Бруклин. Сара Джесика Паркър е родена в семейство със седем или осем деца от Охайо. Ейми Адамс е родена в Италия. Натали Портман е родена в Йерусалим.

Къде са техните актове за раждане?

Прелестната Рут Нега е родена в Етиопия, а е отгледана в Ирландия, ако не се лъжа. Сега е тук, защото е номинирана за ролята си на провинциално момиче от Вирджиния.

Райън Гослинг - като всички най-мили хора на света - е от Канада. А Дев Пател е роден в Кения, отраснал е в Лондон и сега е тук заради ролята си на индиец от Тасмания.

Холивуд е пълен с чужденци и хора, които "не са оттук". Ако ги изриташ навън, няма да има нищо за гледане освен американски футбол и ММА - смесени бойни изкуства, които не са изкуство. Дадоха ми общо три секунди, за да кажа всичко това.

Единствената ни задача като актьори е да влезем в живота на хората, които са различни от нас, и да ви покажем какво се случва вътре в тях. А тази година имаше много, много, много силни роли, които свършиха точно тази зашеметяваща, пламенна работа.

Тази година имаше едно изпълнение, което ме изуми. Направо заби ноктите си в сърцето ми. Не защото беше добро. В него нямаше нищо добро. За сметка на това беше ефективно и изпълни задачата си. Накара съответната публика да се посмее и да се озъби.

Това беше онзи момент, в който личността, претендираща за най-важната позиция в страната ни, се подигра на журналист с увреждания - човек, когото превъзхожда по привилегии, власт и способност да отвърне на удара. Когато видях това изпълнение, сякаш сърцето ми беше разбито. Все още не мога да спра да мисля за него, защото не беше филм. Беше истинският живот.

И когато този инстинкт да унижаваш се моделира от човек с публична трибуна, от човек с власт, той се инфилтрира в живота на всички, защото сякаш дава разрешение на останалите да се държат по същия начин.

Неуважението предполага неуважение. Насилието подбужда насилие. Когато силните използват позицията си, за да тормозят останалите, всички губим.

И това ме кара да се обърна към журналистите. Имаме нужда от принципна журналистика, която да държи сметка на властта, да я привиква на килимчето при всяка "изцепка". Затова основателите на нашата страна са вписали пресата и свободата й в конституцията. Така че бих помолила всеизвестната със своето благосъстояние Асоциация на чуждестранните журналисти в Холивуд, а и цялата ни общност, да се включат към комитета за защита на журналистите. Защото ще имаме нужда от тези хора в бъдеще. А те имат нужда ние да защитим истината.

И още нещо. Преди години бях на една снимачна площадка и се оплаквах от нещо - например, трябваше да работим по време на вечеря или снимахме твърде дълго, няма значение. Тогава Томи Лий Джоунс ми каза: "Мерил, не мислиш ли, че да си актьор е огромна привилегия?".

Да, така е. И трябва да си напомняме каква привилегия и отговорност е да бъдеш съпричастен. Всички трябва да се гордеем с работата, която Холивуд почита тази вечер.

Както веднъж ми каза моята приятелка - покойната Принцеса Лея - вземи разбитото си сърце и го превърни в изкуство. Благодаря ви"

Русия полага усилия за уреждане на Източната криза по дипломатически път. За целта е свикана Цариградската конференция 1876-1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война продължават сраженията при с. Шейново. Вейсел паша прегрупира силите си и се опитва да нанесе удар върху лявата колона на Южния отряд. Около 15 ч. Вейсел паша решава да капитулира.

През 1877- 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

Русия полага усилия за уреждане на Източната криза по дипломатически път. За целта е свикана Цариградската конференция 1876-1877 г. След нейния неуспех войната става неизбежна. На 3 (15) януари 1877 г. Русия сключва съглашение с Австро-Унгария, осигурявайки си нейния неутралитет, но на много висока цена - анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. През март Румъния се съгласява да пропусне свободно руските войски през нейна територия. На 11 (23) април Русия скъсва дипломатическите си отношения с Турция и на следващия ден - 12 (24) април, в Кишинев Александър II подписва манифест за обявяване на война на Турция. Убедени във военния неуспех на Русия, Англия и Германия изчакват развоя на събитията, а поради сключеното на 3 (15) януари споразумение с Русия Австро-Унгария е принудена да пази неутралитет. Румъния застава на страната на Русия и нейните войски започнали активни военни действия през август.

В началото на юни руската Дунавска армия (190 000 души) е съсредоточена на левия бряг на р. Дунав (срещу 186-хилядна турска армия). На Кавказкия фронт силите също са почти равни. През нощта на 15 (27) юни руските войски под командването на ген. М. И. Драгомиров форсирали р. Дунав при Зимнич. Свищов е първият освободен български град. За преминаване на Балкана е определен Предният отряд (в който влизало и Българското опълчение) на ген. Й. В. Гурко, а за обезпечаване на фланговете са определени Източният и Западният отряд. На 25 юни (7 юли) е превзет Търново, на 2 (14) юли Предният отряд преминава през Хаинкьойския проход (днес Проход на републиката) Балкана и се насочва към Стара Загора. В боевете на Шипка, наред с руските войници и офицери се сражават и българските опълченци. Предният отряд трябва да отстъпи пред многочисления враг. Турското командване прегрупира силите си, а в негова подкрепа от Северна Албания идва (с помощта на английски параходи, прехвърлена в Дедеагач, а оттам по жп линия Дедеагач - Одрин - Търново Сеймен (днес Симеоновград) армията на Сюлейман паша. След това русите преминават към отбрана. С това започва вторият период на войната.

Западният отряд превзема Никопол, но не успява да превземе Плевен, където от Видин идва 15-хилядният корпус на Осман паша. Двата щурма на Плевен се оказват неуспешни. На Кавказкия фронт след първоначалните успехи руските войски преминават към отбрана. Заради неправилно стратегическо разгръщане на войските и липсата на сведения за противника те загубват завладяното, с изключение на гр. Ардахан. Третият щурм на Плевен отново завършва с неуспех. Руското командване пристъпва към блокада на града, която завършва

Фотографката Веселина Балтова не се плаши от минусовите температури

Пловдив е красив през всеки сезон! Пролет, лято, есен, зима – всеки от тях има своя чар, а снежната пелена, която е покрила целия Филипопол, създава неустоим чар, особено погледнато от високи.

Макар че много от нас се плашат от ниските температури и предпочитат да стоят на топло в домовете и офисите си, пловдивската фотографка Веселина Балтова направи точно обратното. Тя се качи на високо, само за да може да направи прелестно кадри на нощен Пловдив, покрит от белия сняг, насъбрал се по улици и покриви. В допълнение на това, уличното осветление създава една романтична нотка на кадрите на Веселина.

Студено или горещо, за фотоокото няма почивен ден и недостъпно място!

Семейството на Капана се увеличи с още един член

Дори в най-големия студ, можем да открием или сами да създадем моменти, които да стоплят сърцата и душите дни. Такъв е и Снежко. Той се роди преди по-малко от 24-часа и се опитва да запази коледното настроение още мъничко, криейки червена топка в джоба си. 

Ако минавате през артистичния квартал Капана, помахайте на снежния човек, ще ви се зарадва. А защо пък не – можете да му правите компания или да му направите такава от няколко снежни топки.

Според обичая всяка жена, която се е ползвала от услугите на бабата, при раждането на рожбата си е отивала в дома й, поливала й е ритуално вода, за да си измие ръцете, дарявала я е със сапун и нова кърпа

В миналото народният празник Бабинден се е празнувал на 8-ми януари. Съвременният аналог е Ден на родилната помощ и по нов стил се пада на 21-ви януари. Когато обаче се смесят стари и нови стилове, най-често се появява още един празник и още един повод за празнуване.

Както по-възрастните знаят, на Бабинден се почитат бабите-акушерки, които са помагали на жените да родят. В селото обикновено е имало една или две баби, които са се занимавали с тази нелека, но благородна дейност.

Според обичая всяка жена, която се е ползвала от услугите на бабата, при раждането на рожбата си е отивала в дома й, поливала й е ритуално вода, за да си измие ръцете, дарявала я е със сапун и нова кърпа. От днешна гледна точка може да ни звучи като подигравка (да подаряваш сапун и кърпа), но да не забравяме, че това са били продукти от първа необходимост, които не винаги човек е можел да си осигури сам. В някой краища на България към тези дарове са добавяли и риза, чорапи, пари.

Бабата е приемала даровете, изтръсквала е ръцете си и е пожелавала челядта да се множи както се разпръскват капките от ръцете й.

Закичвала е жените с китки за здраве и ги е канела на обяд в дома си. Всяка благодарна майка е носела варена кокошка, баница, вино и ракия. Този празник се е почитал като чисто женски и на него не са се допускали мъже, но пък се допускали сексуални закачки и разпуснато поведение по улиците. На почит в някои краища на България е бил и обичаят влечугене т. е. насилствено замъкване на бабата на реката, за да я окъпят.

В Библията бабите-акушерки са били благословени от Бога, за това, че не са спазвали заповедта на фараона да убиват всички новородени еврейчета от мъжки пол, а са правели всичко възможно да ги укрият и отгледат. И днес професията на гинеколозите и акушерите е на особена почит.

Честит празник на всички акушери и гинеколози, с благодарност към труда им и вярата им в новия живот.