Събраните средства ще отидат за лечението на актрисата Ива Великова

Благотворително представление в помощ на актрисата Ива Великова, която има остановено онкологично заболяване. Сряда вечер (07.12) от 19:00 в голяма зала на Драматичен театър Пловдив.

Stand Up Comedy with KENNY. Един диалог за света, който ни заобикаля. Горчиво-смешен, с елементи на весела носталгия и оптимистичен нихилизъм.

Входът е свободен, като на входа и изхода ще има кутия за дарения, където по Ваше желание може да дарите сума за лечението на Ива. Нека помогнем на Ива да оздравее и да продължи да радва публиката с всяко нейно изпълнение! 

Сметка за набиране на средства е: 

BG18TTBB94001510007404

BIC: TTBBBG22

Банка: Сосиете Женерал Експресбанк АД

Ива Людмилова Великова-Антонова

Създателят на колекцията е Любозар Фратев, който е започнал своето хоби с портрет на свой прароднина

Днес колекцията на Новиз показва десетки шедьоври от няколко поколения творци

Паулина Гегова

Изобразителното изкуство разказва истории, запечатва исторически моменти, предлага алтернативни реалности, изобличава душевните скрити страни на художника. То започва още от праисторическо време и едновременно с това е основен елемент от развитието на цивилизацията. От пещерните рисунки, през картините на платно, до дигиталните платформи, рисуването е нещо, което е заложено в човек още от раждането му.

Ние не сме Италия, Франция или Испания и нашите художници не са си спечелили световна слава, с малки изключения, но я заслужават. Много повече от други. А доказателството е в Градска художествена галерия, където са изложени творби на автори както от миналото, така и от съвремието. От Златю, Цанко Лавренов, до Слона. Два етажа изпълнени с шедьоври, които те оставят без дъх.

Колекцията е събирана в рамките на 25 години от НОВИЗ АД, чието мото е „ Успешен бизнес и подкрепа на духовността”. Създателят на колекцията е Любозар Фратев, който е започнал своето хоби с портрет на свой прароднина, а е разширил кръгозора си десеторно, събирайки шедьоври от няколко поколения. До миналата седмица картините са красили офисите на НОВИЗ АД, както и собствения му дом, за да създават уют и чувство на топлина както на семейството му, така и на екипа. Сам призна, че откакто са ги махнали, за да ги предложат на галерията, офисите са скучни, сиви, а работниците усещат силно липсата им.

Напълно разбираемо! Докато разглеждате творбите, може да откриете в тях толкова много. Толкова различни светове. Някои добре познати, други далечни. Някои от бита, други нереални, плод на нечие впечатляващо развито въображение. Повечето на починали художници. Други пък наблюдаващи от страни мнението на присъстващите. Но всички те разнообразни, отличаващи се с идентичност, персонален стил и индивидуални разбирания. Ако посетите галерията до края на месеца, може да видите части от Стария град, живописни платна, портрети, пейзажи, традиционни носии, бит от 30-те години на миналия век, сюрреализъм от съвремието и една-две пластики.

Всичко е въпрос на вкус. А от НОВИЗ доказаха, че макар само за 25 години, които са една прашинка от времето, могат да съберат такава бляскава колекция, да я съхраняват, да я пазят, да се грижат за нея и все пак да я споделят с хората, защото изкуството не е създадено, за да стои затворено. То принадлежи на всички!

Освен антични мозаечни пана, бяха показани творби и на съвременен автор

Изложба с мозаечни пана - „Християнското наследство – образи и символи” на Ирена Янчева бе открита снощи в Малката раннохристиянска базилика. Събитието е част от програмата на ПРАЗНИЦИ НА СВЕТЛИНАТА И НАДЕЖДАТА В СТАРИЯ ГРАД НА ПЛОВДИВ. Авторката е  вдъхновена от света на мозайките още в нейния роден град Пловдив. По-късно се обучава в Торонто при известните художници на мозайки Акрам и Фадиа Габра. 

В настоящата изложба тя представя 3 икони и 8 антични орнаменти в съвременен дизайн, като изработва тези творби за 4-5 години. Самите икони са свързани с обичани български светци. Първата е на Света Великомъченица Злата Мъгленска (1785г.). Втората е на Свети Йоан Рилски Чудотворец (876-946г.) и третата- на Свети Великомъченик Пантелеймон, създадена по образец на иконата от 13-ти век- Православния манастир „Света Екатерина”, Синайски полуостров, Египет.Изработката им е направена в духа на античната традиция-като техника, цветове и излъчване.

Осемте творби с геометричен дизайн представляват антични орнаменти, чиято символика е възприета още през раннохристиянската епоха, но съществува и до днес.Изобразени са следните фигури: равно-раменен православен кръст, детелина, квадрат-меандър, осмоъгълник-розета, осмоъгълник-античен килим, осмоъгълник-геометрична решетка, традиционен български орнамент (18-19 в.) и български традиционен текстил (18-19 в.).

Изложбата е част от една установена традиция с много позитивен характер на Общински Институт „Старинен Пловдив”. Щастлива съм, че мои творби са включени в ПРАЗНИЦИТЕ НА СВЕТЛИНАТА И НАДЕЖДАТА В СТАРИЯ ГРАД НА ПЛОВДИВ. По този начин можем да направим древното изкуство видимо за нашите съграждани, както и да съхраним и продължим традицията на нашите предци на Балканите и Средиземноморието, сподели Ирена Янчева.

Уникално е, че заедно с античните мозайки, правени преди столетия в Малката раннохристиянска базилика, виждаме мозаечните творби на един съвременен автор, който представя своето виждане и духовната връзка с Античността, каза заместник-директорът на ОИ „Старинен Пловдив” Светлозар Чичиков.

След официалното откриване на изложбата, публиката се наслади на прекрасните изпълнения на „Хор на пловдивските момчета”, с диригент Милка Толедова и клавирен съпровод Юлия Петрова. Малчуганите изпълниха няколко песни: „Богородице дево”, две ноктюрни по стихове на италианския поет Пиетро Метастазио- „Прекрасни лъчи” и „Две обични зеници”, „Елхови лес”, „Santa Claus is coming to town” в аранжимент на Милка Толедова.  

Изложбата „Християнското наследство – образи и символи” може да бъде посетена до 10-ти януари 2017 г.

Авторската песен на Christin Ivanovski (Кристин Ивановски) “I Want You” и клипът на песента събраха над четвърт милион гледания в youtube само за няколко дни след публикуването

Смайващият резултат на вокала чудо е повече от показателен, а Christin Ivanovski вече е титулувана като новата холивудска звезда. Тя създаде собствен музикален стил, наречен от нея DEC - DISCO ELECTRO CLASSIC. Класическата музика в микс с електро музиката превръща произведението в невероятно за слушателя, споделя звездната вокалистка, която едновременно е текстописец и композитор на своите хитове.

16-годишната българка зае втората позиция на World Championships of Performing Arts in Long Beach California през юли тази година, на който участваха изпълнители от над 76 държави, и се оказа откритие на световния шампионат. Той се провежда ежегодно, като рейтингът му е изключително висок, а в журито са известни продуценти.

Блясъкът на Christin Ivanovski проличава на World Championships of Performing Arts in Long Beach California, където изпълнителката на “I Want You” участва от квотата на България. Christin е родена в САЩ, но за определен период от своето образование учи в България, в Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ – Пловдив. Сега продължава в музикално училище в Съединените щати.

Сребърният медал на Christin от World Championships of Performing Arts in Long Beach California бързо привлече вниманието на мениджърите и изпълнителката бе покана за участия в продукции от филмовата и кино индустрията. Вече записах 2 песни за филми, имам предложение за участие във филми и голям интерес от модните продуценти. Много е приятно, тук звездите не са замаяни от световната сцена. Обстановката и хората, които работят в артиндустрията, са много земни, усмихнати, добри и спокойни, описва холивудската атмосфера новата звезда.

“I Want You” печели хиляди почитатели дневно, а пред Christin Ivanovski са предизвикателствата на музиката, киното и модата!

Владимир Величков е част от оркестър „Канарите”, записал музиката за спектакъла „8-мото чудо” на ансамбъл Българе, преподавател и композитор

Негово изпълнение е било избрано от Нешка Робева за съчетанието на националния ни отбор по художествена гимнастика на олимпиадата в Атланта през 96-та

Паулина Гегова

Владимир Величков е роден през 1970 г. в град Плевен, където завършва музикално училище „Панайот Пипков”. Владимир започва да свири на кавал от ранна възраст. Запалил се е по инструмента едва на 6 години и до ден днешен не го напуска. Участвал в различни конкурси в чужбина и родината, след като завършва гимназия е приет във ВМПИ – Пловдив със специалност Ръководство на народни състави.

По време на студентските му години външните изяви не остават на заден план. Негово изпълнение бива използвано от Нешка Робева за ансамбловото съчетание на националния отбор по художествена гимнастика на олимпиадата в Атланта 96, където момичетата печелят сребърни медали.

През 1996г. става преподавател по кавал и камерни ансамбли в АМТИИ, а през 1998-ма става част от оркестър „Канарите” по лична покана на ръководителя Атанас Стоев. През 2009 г. участва във фестивала "Пловдивски джаз вечери" в проекта на Веселин Койчев, съвместно с Антони Дончев -пиано, Стоян Янкулов - Стунджи, Александър Леков -Бас.

Освен всичко останало Владимир записва рекламна, телевизионна и филмова музика. Негови творби са попадали в продукции като „Воден свят” , „Славатроника” , „Един дъждовен ден”, "Девет седмици и половина" и други. Работи и с ансамбъл „Българе”, като е създал концертите на спектакъл „Албена” и е записал музиката за спектакъла „8-мото чудо”.  От 2014-та година насам е преподавател по кавал в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.

Миналата седмица е участвал в сбирката на Лайънс клуб Европа в НДK, които организират благотворителни балове.

Може да кажем, че Владимир Величков е един успешен музикант. Със сигурност професионалната му биография е изпълнена с много постижения, разнообразни проекти и творби, от които човек може само да се гордее. Но когато някой е талантлив и трудолюбив, късметът не го подминава и той не остава в задкулисна сянка. Преди две седмици, от световна музикална класация на канадска платформа се свързват с него, като го канят да се регистрира в класацията с няколко свои произведения. Владимир пуска 6-7 видео клипа и от раз бива поставен на 32-ро място, ставайки първият представител от България в платформата за балканска музика.

Това ми дойде изневиделица. Най-мащабно значимото ми постижение до сега е олимпиадата в Атланта през 96-та година. Знам, че много хора харесват музиката ми и че тя има своите почитатели, но да влезна в световна платформа и то на 32-ро място е неочаквано за мен, споделя преподавателят.

В платформата, освен музиканти членуват и агенти, продуценти и мениджъри в бранша от цял свят, така че е напълно възможно някои от изпълнителите да бъдат подкрепени или поканени за съвместна работа с международни компании.

Само можем да му го пожелаем, защото така Пловдив ще има още една причина да се гордее, а светът ще се запознае с балканската музика в чист вид, такава, каквато разказва истории и поддържа традиции.

Линк към канадската платформа: http://ethnocloud.com/world-music/charts

Нямам нужда да ме баламосват разни оправячи на България, казва художникът

Квантовата физика, цивилизации и много танц в поредната самостоятелна изложба на маестрото в Стария град

Трябва да се търси трайния художествен ефект от Пловдив 2019, смята творецът

Анастас Константинов отново изненадва с поредната си самостоятелна изложба, открита миналата вечер в студиото си в Стария град. Той дава пътя, истината и оставя да определим живота след картината, която в продължение на дванадесет месеца е рисувал. Усмихнати мраморни бюстове, отпътуващи от този свят под погледа на Архангел - нито мъж, нито жена, докосвайки ги само. И още нови 20 платна носещи в себе си танца. Експресия, която загатва познатия символ на триъгълника и рибата,  след един нов световен потоп. Анастас не е Атанас, Анастас не носи смъртта, той носи живота. Пещерното в Анастас отново излиза на светло, за да даде лек за страданието. Можете да видите изложбата в студиото на ул. Витоша 1 в стария Пловдив от 2 декември до 10 януари.

Повече от 30 години Анастас е на международната художествена сцена. Преди 1990 г. активно е участвал в демократичните промени чрез творчеството си, което предизвиква интервюта по радио Свободна Европа. По настоящем работи в Съединените щати по проект стартирал 2012 г.  Творбите му са включени в световни изложения като Арт Базел Маями Бийч и Фриз Ню Йорк. В Европа е представен от авторитетният френски критик и куратор Кристиан Ноорбенген.  Творбите му са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска и други галерии в България. Собственост са на акционери на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и няколко значими колекции по света.

Какво показва Анастас Константинов днес?
Това е поредната ми самостоятелна изложба по това време от годината. Стана традиция да представям новите си работи предколедно, но хората не трябва да се подвеждат- сюжетите и темите в изложбите ми не са свързани с рождествените празници. Поводът е тази голяма картина зад мен- „Планетарен прах”, която е рисувана 12 месеца. Публиката ще я види за първи път. А за да оформя изложбата направих по-малки по размер картини.

Малките работи са обединени от темата „Танц”… Защо?
Явно му е дошло време за танци. Може би ми е по-танцувално, по-волно, по-ведро. В момента съм в момент от живота си, в който ми предстоят много важни неща в чужбина. Свързани с Германия и САЩ. Така че има един хубав хоризонт, който се очертава за новата година. Добре се чувствам, всичко е наред. Само преди две седмици и половина изпратих от България моя арт дилър, с който работим в Америка, така че се очакват много интересни работи да се случат. Той има планове за това голямо платно, което показвам сега, както и за онова от миналата година- „Квантово причастие”. Плановете за тези платна са по-сериозни от самостоятелната изложба, която ме очаква в Щатите. Харесаха се много и малките формати, които представляват едни издължени фигури на много силна контражур светлина. Тя изяжда контурите на фигурите, за да станат те много елегантни, много нежни, фини. Този ритъм и тази свобода, която има в камерните творби, е някакъв нов етап от моето творчество. Аз съм щастлив от това, което се получи. Не съм показвал такива работи досега.

Ново за творчеството изглежда и основата на изложбата- картината „Планетарен прах”…

Да, не съм правил нищо подобно досега. Отне ми година, защото това е многослойна маслена техника, няма предварителен ескиз, ражда се направо на платното. Нямаш право на грешка.

Тези очи на крилете какво символизират, накъде гледат?
Чух малко мнения на хора, които видяха картината предварително. Някои ги намират за Божествените очи, някои ги намират за архангелски очи, трети- за ангелски. Насъбрах много мнения досега. Това е важно, защото едно от най-трудните неща е художникът е сам да си разкаже картината. Защото тя въздейства на няколко нива. Първо те дърпа звученето на цвета, после като се доближиш може да влезеш в сюжета. След това вече има едно висше възприемане на творбата, когато тя ти действа пряко, емоционално. А това се доближава се до начина на правене, защото творбата се ражда от въображението на подсъзнанието. И ако тя успее да докосне зрителя на същото това ниво, тогава контактът е много директен. Обикновено не работя с предварителни ескизи, защото ако имам предварителна подготовка, цялата тази чувствителност, цялото това преживяване отива в подготвителната работа, а после художникът се превръща в изпълнител на собствената си творба. Тогава се губи този ефект. Затова е важно да се направи директно върху платното. Истината е, че такова платно се прави с много можене и висок професионализъм, освен с талант, разбира се. Иначе картината представлява едни отломки от човешки цивилизации, които летят в някакво планетарно пространство. Всички сме част от този планетарен прах. Напоследък много се говори за квантовата физика, и че ние сме част от цялото това пространство. Оказва се, че всичко това, което го е имало като информация, което цивилизации като египетска, тракийска са оставили, продължава да лети като информация в космоса. Неслучайно всички религии на земята се занимават с безсмъртието на душата.

В предните изложби имаше множество политически нюанси и разрез на обществените проблеми. Кое тревожи Анастас Константинов днес?
В моето творчество засягам всякакви теми. Да, съществуват и политически картини. Имам например един колекционер в Атланта, който си има страхотна падалка точно по тези мои работи. Той така е устроен. Но напоследък пък аз съм далече от политиката. Даже си хвърлих телевизора, защото последните предизборни агитации ми дойдоха малко в повечко. Нямам нужда да ме баламосват разни оправячи на България. Поредни оправячи. Истината е една- че трябва да се даде шанс на способните, кадърните хора, да правят бизнес, да творят, да създават. Те ще издърпат всичко останало. Но в края на краищата аз живея в един друг свят- света на изкуството, където злободневието сигурно не е толкова важно за самото творчество.

Колко вярваш в проекта Пловдив 2019?
Хаха! Имам усещане, че нищо не е направено и както върви- нищо няма да се случи. Като имаме в предвид и политическата обстановка, очертава се, че е твърде възможно до другото лято да нямаме правителство. А това означава, че пари до Пловдив няма да дойдат. Освен това мисля, че управлението на Фондацията трябва да е в ръцете на арт мениджъри.  Хубаво е нещо трайно да остане за града. А не плаж на Марица, или някакви стиропорени фигури в Капана например или някакви други нетрайни неща. Всъщност, мен никой не ме е поканил и не ме е попитал за моето мнение. Но трябва да се направи нещо трайно за града. Да оставим следа. Защото за културата на траките например съдим не по тяхната писменост, а по всичко онова, което е художествено наследство, това, което са оставили. Някаква трайна форма на белег на цивилизация. Работата не опира до няколко плаката и няколко брошури. Трябва да се търси трайния художествен ефект от Пловдив 2019. И друго- ако не докарат тук световни имена, нищо няма да направят. Или ако трябва да обобщим с усмивка- да оправят улиците на Пловдив до 2019-та, пак ще е добре… (смее се).

Заместникът на гения Марк Нопфлър – Терънс Рейс възроди най-големите хитове на бандата

Когато говорим за рок, няма как да не споменем някои величия от близкото минало, които тотално промениха звученето на световната музика. Така наречените легенди, които дадоха началото на нещо ново, от което всичко тръгна нагоре за рока. Можем да изпаднем в подробности и да ги изброим, но смисъл няма, защото всички знаят за кои групи става въпрос.

Dire Straits са едни от тези величия. Създадени през 1977 г. от Марк Нопфлър, Дейвид Нопфлър, Джон Айлсли и Пик Уитърс, техният блус рок разтърсва сцената със смислени текстове, отличаващ се китарен звук и приближаващи се понякога до кънтрито ритми.

През годините бандата се развива все повече, като бързо си печели приза „Легенди“ в рока, така че не е чудно, че няма как да водим разговор за качествена музика и да не ги дадем за пример.

През 1995 г. Марк Нопфлър окончателно напуска групата, за да се съсредоточи над солова кариера, но сега, през 2016-та членове на бандата се обединяват с нови попълнения, за да ни предоставят Dire Straits Experience. Оригиналните членове Крис Уайт и Крис Уитън събират останките от тези гиганти и така се възраждат от пепелта. Новодошлите изпълнители Майкъл Феат, Тим Уолтърс, Саймън Картър, Пол Джери и вокалът, заместващ Марк – Терънс Рейс, може да са нови имена за свикналата с оригинала, публика, но истината е, че професионализмът им е на също толкова високо ниво.

Това доказаха снощи, когато зала Колодрум се напълни заради двучасов концерт, посветен на най-емблематичните хитове на Dire Straits. Гласът на Терънс изключително много се доближава до този на Марк, затова разлика в изпълненията почти нямаше, а уменията му на китарата са забележителни. И не само неговите. Всички до един са чудесни музиканти, боравят с инструментите все едно пишат с химикал – толкова ловко, все едно е най-естественото нещо на света.

Публиката изпълни Колодрума. Толкова пълна за концерт не е била, а правостоящите бяха дори повече от седналите. Всеки танцуваше на топ хитовете – Walk of life и Money for nothing, която беше запазена специално за бис-а.

Артистите представиха незабравимо шоу и говореха за България с топли чувства. Помолиха присъстващите да направят така, че отново да се върнат някой ден и благодариха, че се отнасят с тях толкова добре. Терънс не пропусна да поздрави и предшественика си Марк Нопфлър, който е написал всички тези гениални лирики и без когото бандата нямаше да съществува. Колкото до нас, гражданите на Пловдив – отметнахме още една грандиозна музикална дата от годишния календар.