Според археолози, първият храм, намиращ се на мястото на днешната църква „Св. Св. Константин и Елена” е издигнат в средата на 4-ти век

Стефка Георгиева

Разхождайки се по калдъръмените улици на Стария град, няма как да не забележите църквата  „Св. Св. Константин  и Елена”, намираща се в непосредствена близост до Хисар капия. Храмът съчетава в себе си изкуство, история, култура и религия, а как по-точно – това ще разберете от най-добрият пловдивски гид Lostinplovdiv.com.

Самото християнско средище е едно от най-древните в града под тепетата. Първото светилище на това място е създадено още през 4-ти век, а легенда разказва, че на същото място през далечната 304-та година, там са били обезглавени мъчениците Севериан и Меменос заради изповядването на християнска вяра. Смята се, че още 38 души са загинали там заради проповядване на християнството.

Според археолози, първият храм, намиращ се на мястото на днешната църква „Св. Св. Константин и Елена” е издигнат в средата на 4-ти век, а името идва от момента, в който император Константин е започнал да бъде изобразяван като светец върху пергаментните листове. Тогава вярващите решили да посветят храма на него и неговата майка Елена.

След като България попаднала под османско владичество, на мястото останал само малка дървена църква, без  купол и камбанария, защото било забранено изграждането на високи християнски духовни и религиозни средища. Църквата била многократно опожарявана и възстановявана, но не спирала да функционира. Между 15-ти и 19-ти век дори в нея се е помещавало Енорийско училище.

Построяването на новата църква се дължи на двамата бележити мъже и това са Вълко Чалъков и Тодор Моравенов. Моравенов бил решен да възстанови храма и успял да събере 200 000 гроша, което за онова време били много пари и щели да стигат за осъществяването на Моравеновата цел. Това се случило през 1810 година, а 20 години по-късно, Чалъков решил да подкрепи каузата. Неимоверни усилия коствали получаването на султански ферман, който разрешава построяването на толкова голям християнски храм, но все пак начинанията му били венчани с успех. Голямото възстановяване на църквата започнало през 1832 година, а в този вид тя е достигнала и до наши дни, а през 1836 година дори се сдобива с камбанария. Последният голям ремонт е направен през 2007 година и той само поддържа автентичния вид на самата сграда.

Не само историята на сградата е интересна. Църквата „Св. Св. Константин и Елена” е освен църковен и архитектурен комплекс. Тя разполага с голям двор и прилежаща към нея сграда, в която са изложени ръчно рисувани икони от различни майстори на иконописта. В двора на църковния комплекс са погребани различни бележити български личности, включително  Вълко Чалъков и Тодор Моравенов.

Самата църква има 4 от общо 6 реда икони, разположени на иконостаса и те са подредени както следва: в най-долната част са изрисувани сцени от падението; над тях са разположени царските икони, на третия ред са поместени иконите, посветни на Богородичните празници и апостолите, а най-отгоре можете да видите изобразена Тайната вечеря. Самият иконостас е изработен от Петко Петков – Бос, за който се смята, че е възпитаник на бразиговската школа. Йоан Паскулис, гръцки възпитаник, прави почти всички икони по него, издържани в стил виенски барок, заради дългогодишното му обучение във Виена. Единствените икони по иконостаса, които не са изработени от него, са царските. Те са дело на Станислав Доспевски и Захари Зограф.

Истински въплъщение на изкуството е и наосът на църквата. По него са изобразени сцени от рая, които показват на кръстените какво ги очаква след тленния живот ако бъдат праведни. В дясната част на църквата можете да видите самият Св. Константин, изобразен в битката при Рим. За некръстените  е предназначен така нареченият нартис или още известен като притвор и преддверие. По него са изобразени сцени от Ада, които могат да накарат почти всеки вярващ да потръпне от удивителните рисунки по стените. Стенописите са дело на Атанас Гюдженов, а делото му е запазено в изключително добър вид и до днес.

И може би най-любопитният факт за църквата го оставихме за финал, а именно – светилището е на два етажа. Той се нарича емпория и в миналото е бил предназначен само за жените. Преди да настанат новите времена за християнската църква, е било немислимо мъже и жени да се събират заедно на църква и поради тази причина е изграден втори дървен етаж. Жените се качвали по онова време по тясна, вита, дървена стълба, която и сега можете да видите, влизайки в самия храм. Тя се намира в лявата част на наоса и можете да се качите на втория етаж и да погледнете цялото великолепие на сградата.А с един поглед потъвате на просто в духа на мястото, а в историята и културата на нашия вековен град. Само едно взиране е достатъчно, да остави отпечатък във вас завинаги. Препоръчваме ви това изживяване.

Националното турне "Търси се Фигаро - последната грешка на Нешка" съвместно с Русенската опера  в дванадесет български града

През втората половина на ноември артистите от Русенската опера под ръководството на маестро Найден Тодоров и момичетата и момчетата от "Нешанъл арт" с ръководител Нешка Робева слагат началото на своето национално турне със съвместен спектакъл. 

Сюжетът на спектакъла е комичен. В последните години, за да се издържа "Нешанъл арт", освен че прави танцови спектакли, се занимава с организацията на различни други мероприятия, като фирмени партита, сватби, кръщенета... Без погребения. Поради изключителните си ангажираност г-жа Робева е допуснала грешка, като насрочила две сватби наведнъж /последната грешка на Нешка/. Не може да бъде отменена нито една от двете сватби, нито да се променят подготвените програми, защото едните младоженци са любители на фолклора, другите на операта. За да излязат от затрудненото положение, Робева наема известния DJ Фигаро, който така да води празненствата, че всички вкусове да бъдат задоволени...

И отново грешка! Объркването на сцената създава не само суматоха, но и поредица комични ситуации, които ще повдигнат настроението в залата до точката на кипене. 

Името на спектакъла носи и скрито послание. "Последната грешка на Нешка" е начин знаменитата ни треньорка, в нейния позитивен стил да съобщи, че сменя попрището.

Партньорството с Държавната опера Русе прави шоуто изключително мащабно и интригуващо. Не случайно името на главния герой е взаимствано от операта на Моцарт "Сватбата на Фигаро".

Музика на живо - прекрасни оперни и фолклорни гласове и инструменти се преплитат на сцената по един неповторим и запомнящ се начин. За декорите и костюмите отговарят художниците и майсторите на операта, като прибавим и пъстрите автентични народни носии, шоуто ще бъде наистина наситено с цветове и изненади.

Идвайки на спектакъла, зрителите и любителите на двете изкуства ще имат възможността да участват в една раздяла без сълзи - с много смях и веселба. И двамата ръководители - Нешка и Найден обещават неповторимо преживяване!

Националното турне "Търси се Фигаро - последната грешка на Нешка" започва на 23 ноември от град Добрич, Варна на 24 ноември, продължава в Бургас /26 ноември/, Панагюрище /27 ноември/, Русе /7 декември/, Габрово /8 декември/, Шумен /9 декември/, В. Търново /10 декември/, Плевен /11 декември/, София /12 декември/, Пловдив /14 декември/ и Стара Загора /15 декември/.

В галерия Възраждане ще се открие изложба „ 72 години – 72 чудеса “ скулптура, графика и живопис на Ставри Калинов (р. 15.11.1944 г.). Изложбата ще започне на 15.11.2016 г. от 18:00 ч. и ще продължи до 05.12.2016 г.

Ставри Калинов и неговата неудържима фантазия отново ще сюрпризират зрителите с изненадващи творения, малка пластика, графика, живопис и още ... 

Има яйце на Фаберже, но има и яйце на Ставри Калинов, от което изскачат миниатюрни скулптурки. 

Дори ние, галеристите, не знаем всичко, което голямият творец ще поднесе на сетивата ни в деня на своето рождение .

Непредсказуем, обожаващ Играта, неуморен и откровен като дете, Ставри ще ни очарова, възхити и зарадва – с много изненади, само в деня и часа на откриването на изложбата.

1944.15.10 - във Видин се ражда Ставри Калинов, в семейството на Рейна и Никифор Калинови.

1961 – 1963 – учи средно образование във Видин и спортува активно. Известно време тренира колоездене и вдигане на тежести, а по-късно гребане. Най-големият му спортен успех е шампионска титла за юноши на 10 км. кану. 

1964 – 1966 – отбива редовната си служба в БНА, като редник -автоматчик. Войник е в Ямбол. По време на изпълнението на своя дълг към Родината е произведен в звание "ефрейтор". 

1966 – 1968 – три поредни години кандидатства "Скулптура" в Висшия Институт За Изящни Изкуства "Николай Павлович"в София, но безуспешно. През онова време работи на свободна практика в областта на плаката и търговската реклама, занимава се със скулптура и живопис -рисува, изработва различни художествени предмети- пана, фигури...

1969 – приет е във Висшия Институт за Изобразителни Изкуства “ Николай Павлович” в София – специалност “Дърворезба”. 

1977 – завършва Художествената академия в София (тогава Висш институт за изобразителни изкуства “Николай Павлович”) – специалност “Дърворезба” при професор Асен Василев. 

1980 – участва в изложбата “Хуморът и сатирата в изкуството” ( в София, на ул. “Шипка” 6) със станалата по-късно прословута скулптурка “ Чарли Чаплин”. 

1980.05 – открива своята първа самостоятелна изложба на малка пластика в София на ул. “Раковски” 133, т. нар. “Сребърна изложба”, в която показва 70 свои произведения, обединени в сериите - “Карнавалът свърши”, “Баланс”, “Протест”, “Опит за програмиране”, “Никога вече”, “Време”, “1300 години България”, “Зов”, “Карусел”, “Олимпиецът” и др. 

- Изложба в Югославия (скулптура и малка пластика). 

- “Сребърната изложба” гостува в Торино, Италия. 

1981 – есента – изложба малка пластика в София на ул. “Раковски” 125 

1981.18.12 – 01.1982 – самостоятелна изложба малка пластика в Постоянната Художествена Галерия, организирана от Творческия фонд при Съюза на българските художници. 

1983 – изложба в галерията на ул. “Раковски” 133 , изложба в галерията “Жул Паскин” във Видин, изложба в Дома на хумора и сатирата в Габрово , изложба в Градската Художествена Галерия във Варна 

1984 – изложба в Австрия (скулптура от бронз в галерията на “Раковски” 125 в София 

1985 – пътуване до Австралия и откриване на изложби в Мелбърн, Сидней и др. (големи и малки скулптури от бронз). 

1986 – изложби в Германия – във Франкфурт на Майн и в Дюселдорф (скулптура) 

- изложба в Дома на хумора и сатирата в Габрово, изложба в Испания , изложба в Лондон 

1988.27.05 – 24.06 – изложба на скулптури в “ Galerie Picpus ” в Монтрьо, Фрaнция. 

1990, 08.05 – участие в изложбата на живопис, графика, скулптура и карикатура, организирана от Дома на хумора и сатирата в Габрово – в изложбената галерия “Шипка ” 6 в София 

1992 – пътуване до САЩ 

1992 -12. – в галерия “Макта” (на ул. “Лайош Кошут” 26) показва изложба на копринени произведения – колажи и интерпретации на картини на Рембранд, Густав Климт, Ван Гог, Владимир Димитров-Майстора и др., изработени ръчно по древно корейска технология. 

1993.10 – в галерия “Макта” на ул. “Лайош Кошут” 26 – изложба скулптура. 

1994 –през месец април открива изложба в Париж 

1994 – в галерия “Кати “ е открита представителна изложба със скулптури чудовища от метал, платна живопис и едно отделно помещение с произведения на малката пластика. 

1995.01 – получава “Кристалната звезда” – награда от галерия “Макта” за най-добра изложба на годината. Същата година заминава до САЩ във връзка с наградата на “Галери гайд” от галерия “Макта” на Цвети Киров. През февруари и март гостува със скулптура и живопис в Лос Анджелиска галерия. 

1995 – поредна изложба в “ La galerie D ' Etraz ” – Лозана, Швейцария. 

1995.06.10 – в галерия “Макта” е открита сензационната изложба, т.нар. “Мухалът”, включваща скулптури, картини и малки пластики, изработени по оригинална калинографска технология от биометал. 

1996.08.05 – сключва се уникален по рода си договор за меценатство, какъвто няма в цялата културна история на България. Съгласно договора между Пламен Хранков и Ставри Калинов бизнесменът предоставя на художника идеални условия за живот и творчество в хотел “Замъка Хранков” в Драгалевци, срещу което пък твореца се ангажира да даде свои произведения (по собствена преценка), както и да участва в културната програма на хотела ( в изложби, важни срещи, художествени сеанси, тържества, пресконференции и пр.) 

1996.03.06 – ателието на Ставри Калинов в хотел “Замъка Хранков” е посетено от световноизвестния авангарден дизайнер Пако Рабан 

1996.07.06 – ателието на Ставри Калинов в хотел “Замъка Хранков” е посетено от н.в. Симеон II 

1996.09.07 - в ателието си в хотел “Замъка Хранков” Ставри Калинов прави сеанс пред посланици и журналисти, демонстрирайки новата си калинографска техника и за двадесет минути създава графика. Присъстват посланиците на Аржентина, Белгия, Индия, Испания, Корея и Мароко. 

1996.18.07 – 02.09 – участие в обща изложба на художници в галерия “Ценител” – София, включени в бр.2 на сп. “Ценител” . Участие в три общи изложби в Щвейцария. 

1996.10 – отпечатани са 15 постера (70 х 100см) с негови произведения, при които са използвани четири техники: живопис, калинографика, биоматериал, скулптура. Спонсор е “Нефтохим” Бургас. 

1996.07.12 – ателието на Ставри Калинов в хотел “Замъка Хранков” е посетено от известния дизайнер на висша мода и екс водещ стилист на модна къща “Гре” Париж Лойд-Дейвид Клайн. 

1997.01-04 – участие в три изложби в Швейцария. 

1997.19-27.05 – самостоятелна изложба в галерия “Ценител”, София - “195-те часа на Ставри Калинов” – графики (направени с калинографска техника) и скулптури от бронз. 

1997.23.05 – “24 часа духовност със Ставри Калинов” – спектакъл, посветен на българския ТВОРЕЦ и празника на българската култура, организиран от Ефир 2 на БНТ, режисъор Петко Радилов, и осъществен с любезното съдействие на Археологическия институт и музей при БАН, Балкантурист холдинг в рамките на “Програма 2000” под патронажа на Фондация “Бъдеще за България”. 

1997.24.05 – Папа Йоан Павел II получава в Рим от вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев статуетка на ктиторите на Боянската църква Св.Св. Константин и Елена, изработена от Ставри Калинов. 

1997.04.06 – изложба на картини и пластики в салона на българското посолство във Великобритания – Лондон в рамките на благотворителните инициативи на фондация “Бъдеще за България”. 

1997.02-14.10 – изложба на постери и представление на живо “Контактьорът” в столичната галерия “Макта” 

1998.01-05 – създава със специална техника за фондация “Бъдеще за България” портрети на световноизвестни българи като Васил Левски, Жул Паскен, Джон Атанасов, Борис Христов, Николай Гяуров и др. 

2005 -изложба живопис, галерия Нике, София

2005- изложба живопис, студена керамика, стъкло, Кипър 

2005- изложба с икони , Фестивал на Фестивалите "Месембрия", Несебър 

2006- награден от Министър Нина Чилова с наградата "Златен век", за особен принос в развитието и популяризирането на българската култура. 

2006 -изложба малка пластика, галерия Минерва ,Grand Hotel Sofia, София 

2006 -изложба в Брюксел, посветена на влизането на България в Европейския съюз 

2007-изложба малка пластика, галерия Минерва ,Grand Hotel Sofia, София 

2007-изложба, Пловдив 

2007 -изложба живопис, Български Културен Център, Берлин 

Джаз музиканти, известни художници и два футболни отбора апелират да подкрепим децата с лицеви аномалии 

Асоциацията на пациентите с лицеви аномалии и техните родители – АЛА организира благотворителен търг и концерт в Пловдив, в който ще участват Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски. Със свои картини помагат художниците Васил Стоев, Атанас Хранов, Вихра Григорова, проф. Бисер Дамянов, Маргарита Джарова, Румен Нечев, Полина Станчева, Аспарух Сърбов и Геракси Гераксиев. На търга ще бъдат продавани и предмети, дарени от двата пловдивски отбора "Ботев" и "Локомотив".

120 деца в България всяка година се раждат с аномалия на устната и/или небцето. Държавата осигурява само оперативното лечение, което е крайно недостатъчно. За да бъдат пълноценно и ефикасно лекувани, децата трябва да работят и със специалисти по хранене, ортодонт, логопед, психолог.

Вече 20 години Асоциацията на пациентите с лицеви аномалии – АЛА дофинансира лечението на децата, защото всяко дете заслужава да получи възможност да бъде разбирано и приемано в обществото.

Зад каузата застават Мирослава Кацарова и Мирослав Турийски, които ще направят съвместен концерт на 15 ноември, вторник, от 20 часа в Би Боп Кафе на улица „Гладстон“ 1. Входът за събитието е 10 лева. Концертът е под надслов „Да сбъднем мечтите заедно“!

Търгът на картини и ценни предмети ще започне от 18 часа на същото място. Събраните средства ще помогнат на децата с вродени лицеви аномалии да бъдат лекувани пълноценно, да имат повече приятели и да се реализират успешно в живота.

Водещ на търга ще бъде художничката и уредник в ГХГ-Пловдив Вихра Григорова, която и дарява своя творба за каузата на АЛА. Наричана от мнозина майсторка на пейзажа, тя има богат опит във воденето на търгове, като ги превръща във вълнуващо културно събитие. За децата с лицеви аномалии картина дарява Васил Стоев, като негови творби са в експозицията на един от най-големите музеи в Европа "MIMARA" в Загреб, редом до тези на Рембранд, Реноар, Пикасо. Известният у нас и по света Атанас Хранов е другият творец, чиято картина може да бъде закупена на търга. Талантливите художници Румен Нечев, Полина Станчева, Аспарух Сърбов и Геракси Гераксиев с радост споделят своето изкуство  в благотворителния аукцион. Маргарита Джарова – бивш дългогодишен директор на Художествената гимназия в Пловдив и професор Бисер Дамянов – преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, също предоставиха свои произведения за продажба, за да подпомогнат лечението на децата с лицеви аномалии. Към каузата се присъединява колекционерът Димитър Шиндов, който дарява картина на Лидия Симеонова - пловдивчанка, от години живее и рисува в САЩ.

Пловдивските футболни отбори „Ботев“ и „Локомотив“ също обединяват усилията си в полза на децата, само 5 дни преди дербито между двата тима. Те предоставят за търга екипите на своите голмайстори - Жоао Паоло от „Ботев“ и капитанът на „Локомотив“ - Мартин Камбуров. Предметите са с  автографите на футболистите от двата отбора. „Ботев“ дават на търг и футболна топка, с която се играе в Шампионската лига, също с автографите на всички футболисти.

Всички средства от билетите за концерта и търга ще бъдат вложени в лечението на децата с лицеви аномалии. 

Въргала и компания показаха как един престъпник може да спаси света

Паулина Гегова

Влади Въргала се завърна на сцената! Това е очаквано събитие в театралния свят, защото Въргала е важна фигура в българския развлекателен бизнес. Когато той се появи на големия екран или на прашната сцена, някак си усмивка се заформя по устните ни.

В новата си пиеса „Червената или черната“ се засягат редица проблеми – обществени и душевни, с които се сблъсква един човек по житейския си път. Този път е труден, често губим посока, но ако имаме надежда може и да открием себе си наново. Като прераждане!

И както най-често се случва, прераждането идва в кризисни моменти. Когато сме изправени на ръба на пропастта. Когато се на косъм от това да изгубим всичко. „Червената или черната“ представя на публиката точно такава история по един трагикомичен начин, без да натоварва излишно. Всъщност в пиесата има голяма доза кино влияние. Сюжетът силно напомня американски екшън, модифициран в български вариант. Един шмекер, един престъпник е изправен пред голяма дилема. Попаднал в мазето на сграда, в която е поставена бомба, той трябва да реши дали да се опита да я обезвреди или да се предаде на полицията. Развивайки се последователно в диалог между себе си и вътрешния си глас, той припомня миналото си, това, което го е довело до тук и неправдите, случващи се в нашата държава. Закачките отправени към политическия елит и журналистическата гилдия са изключително забавни и разсмиващи. Напълно обмислено Въргала постави спектакъла снощи в Концертна зала, точно след изборния ден.

И макар залата да има своите проблеми, публиката беше повече от доволна от видяното. Съвместната игра на Владислав Карамфилов с не по-малко добрите актьори Тезджан Ферад – Джани, Георги Иванов и Верислав Димитров – Ферди, беше на ниво. Сблъскват се четири напълно различни един от друг образи, показващи мястото на всеки един в обществото, неговата роля и възприятията му за света, пречупени през собствената си призма.

Въргала не изневерява на идентичния си стил, свикнали да виждаме в „Шменти капели“. Комедийно обречен персонаж, който чрез мошенгия се опитва да оцелее. Мошеник, но с добро сърце – вечният герой на средната класа! Опростеният и в същото време технически изпипан и сложен декор, подчертаваше този хулиган, достатъчно умен, че да покори механизми от висок ранг и в същото време достатъчно несигурен, че да се опове на собствената си интуиция.

Екипът на постановката обеща скоро да се завърнат под тепетата за нова доза смях и разсъждения, когато пловдивската публика ще може да реши червената или черната жица на съзнанието си да среже.