Фотоизложба „Стария град- минало несвършено…” бе открита снощи на пред Римския стадион. Събитието е част от Празниците на Стария град 2016

Експозицията от близо 50 фотоса представлява една ретроспекция и размисъл за съдбата и развитието на Стария град. Започва с първите снимки на Трихълмието между 1873-1890 г., като се проследяват възлови събития за Пловдив през годините.

Фотоизложбата е в три раздела: „Първите фотографии”, През годините” и „Новото битие на Стария град”. Тя завършва с празниците на Стария град през 1987-1988 г. Могат да се видят снимки на Франсоа Митеран в Балабановата къща, певецът Николай Гяуров, който снима старите къщи и други.

„Фотоизложбата е озаглавена „Минало несвършено…”, защото е минало, намерило своето продължение в наши дни. Изложбата е и своевременна отпратка към бъдещето”, коментира Владимир Балчев, който е неин идеен организатор. 

Желаещите могат да я разгледат до края на октомври.

„Много неща извоювани в борбата за свобода са приемани лековерно от младежта“

Паулина Гегова

Началото:

Германска демократична република е основана на 7 октомври 1949г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния сектор на Берлин. От другата страна на стената стои Федерална република Германия. Разделението на държавата се получава посредством Студената война, която разделя не само територия, но и човешки съдби. Начело на ГДР е Германската единна социалистическа партия, която обединява комунистическата и социалдемократичната партия. Наричат го политическа хегемония, която диктува правилата за живот до най-малките подробности: купони, следене от разузнавателните служби, подслушване на телефонни разговори, постоянни проверки, отнемане правото на личен избор. Много граждани са опитали да избягат и да преминат бариерата на комунизма. Много – безуспешно. До 1975 г. е имало над 1000 смъртни случа по границите, а партията е въртяла търговия с хора. Пак до тези години има продадени около 300 000 души. Много от тях са откупени държавни затворници. Чак през 1990г. ГДР и ФРГ се обединяват, а вятърът на промяната задухва. Но онези тъмни години, дошли веднага след края на Втората световна война, остават и до ден днешен разтърсват световната история.

Настояще:

Един човек, амбициозен германец, решава, че ще се издигне в политическите среди и успява. След редица признания и важни постове, той стига до настоящ германски посланик в Москва. Но в онези години на 70-те, той е нямал представа, че животът му ще се развие по този начин. Нямал е и представа, че ще стане привърженик на една луда и опасна идея и ще се превърне в човек, помогнал на 3-ма младежи от ГДР да избягат задгранично. Неговото име е Рюдигер фон Фрич и толкова години по-късно той признава своята постъпка върху белите листове. Написва книгата „Печат към свободата. Бягство от Германия към Германия“, където обяснява с подробности процесът на едно такова бягство, ужасът, който носи със себе си и пречките по пътя на осъществяването му.

Снощи книгата беше представена в „Петното на Роршах“, а авторът бе там, спокоен, но отпечатал върху лицето си пресния спомен на миналото. Модераторът беше д-р Мариана Чолакова, а залата бе препълнена както със случайни хора, така и с писатели, историци и бившият кмет на Пловдив – Спас Гърневски.

Книгата ни връща в миналото, тогава когато комунизмът беше превзел Европа. Тя излиза в момент, който винаги ще е актуален. Показва ни духа на свободата и връзката между Германия и България, защото пътят за свободата минава през нашата държава. Първата глава е озаглавена „Калотина – 6 юли 1974г.“

 От там започва историята, но се шири назад, както и напред. Семейството на фон Фрич е разделено, както много подобни. Едната част в Източна, а другата в Западна Германия. Братовчед му Томас е живял в ГДР. Млад, едва на 19 с широки разбирания и желание за свобода. Оказва се, че не е единствен. Много младежи като него искат да се отскубнат от ръцете на социалистическата държава, но начинанието е изключително трудно. Том обаче, намира съмишленици, свързва се с братовчедите си Рюдигер и Буркхард, които живеят в Западна Германия. Те се съгласяват да им помогнат и така започва тяхното приключение, изпълнено с огромен страх и много препятствия. Идеята е да представят трите момчета като  западногермански граждани с фалшиви паспорти, които пътуват на екскурзия от ГДР, през Югославия, България и Турция (членка на НАТО). А от там в свободната Федерална република. За ден за преминаването на българо-турската граница избират финала на световното първенство по футбол през 1974-та година, защото знаят, че половината свят ще е втренчен в него и никой няма да им обърне внимание. Следват фалшификации на документи, 9 месечна тренировка за правене на български печат. Рюдигер и Буркхард трябвало да занесат паспортите на бежанците, които ги чакали в Несебър. Методът им за фалшификация на печатите бил напълно иновативен – посредством гумичка за триене и ножчета за моделиране. Всичко било готово и когато преминали границата на България, макар и с глътнати езици се озовали от другата страна. Двамата братя били спокойни и изпълнени с надежда, че може би планът ще успее, докато Рюдригер не отворил заверения си на пункта паспорт и онемял. Оказва се, че само за 14 дни (последното им идване за събиране на информация), българските печати са със сменен цвят. Всичко било идентично освен неоновото мастило. Но отчаянието не взима превес. Така оставаме историята на книгата, защото тя вече е на българския книжен пазар и е достъпна за любопитните. Премеждията са представени от гледната точка на един млад човек. С чувство за хумор, който прави творбата не просто политическа пропаганда, а леснодостъпна история – обучителна, както и разбираема.

Спорът:

Книгата събуди сърцата на присъстващите и създаде бурна дискусия, която изправи на нокти някои от гостите. Авторът и дипломат, бе обвинен в политическо престъпление, други като Спас Гърневски го защитаваха, опровергавайки деспота на комунизма. Въпросът за моралното или политическо престъпление бе поставен на челен ред и дали трябва да се съгласиш със закон, който разединява или да станеш враг на държавата, помагайки за спасението на един човешки живот.  

Страстите се разлютиха когато бившият кмет подари собствената си книга на фон Фрич и Мариана Чолакова, а обвиняемата, в лицето на юрист и писател, се възмути и демонстративно напусна залата.

На въпросът: Когато четете книгата на немски ученици виждате ли срам в очите им от постъпките на предците им, фон Фрич отговори: Това е може и най-важният въпрос. Германия има да се справя с две много тежки диктатури в историята си, за които още изкупува стари грешки. Изминали сме много труден и дълъг път. Трябва да правим най-сложното и в същото време просто нещо – да казваме истината. Трябва да сме в добри отношения със съседите си. Много държави са страдали от нас. Работил съм като дипломат в Полша, която е била много потърпевша. Затова сега трябва да сме искрени и все така да се борим за свобода! Стига всяка страна да си признава грешките, може да се взима поука от историята за по-добро бъдеще.

Теди Москов гостува на фестивала "Сцена на кръстопът" със спектакъла "Пурпурният остров" тази вечер от 19 часа в голямата зала на Драматичния театър

Представлението е по творба на Михаил Булгаков. Подзаглавието й е: „Генерална репетиция на пиесата на гражданина Жул Верн в театъра на Генадий Панфилович – с музика, вулканични изригвания и английски моряци, в четири действия с пролог и епилог“ – представете си само колко фантазия може да се крие в действието на гореспоменатата пиеса! И колко обърканост на историческата епоха, през която протича гореспоменатата репетиция! В микрокосмоса на репетирането на тази пиеса откриваме макрокосмоса на живота с интриги, подлости, борби за надмощие и, разбира се – нагаждачеството на артистите към изискванията на властта. Нагаждачество към властта на режисьора, на автора на пиесата, от една страна, и към изискванията на комисаря по културата в сталинска Москва, от друга. Алегориите в репетираната пиеса са исторически – червени туземци свалят бели арапи от власт и конфискуват перлите, които арапите продават на Западна Европа, за да осигурят прехрана на островитяните. След бунт перлите вече принадлежат на туземския народ, но поради прекъсването на търговските взаимоотношения с цивилизования свят племето измира от глад (въпреки безценните скъпоценности в ръцете си). Странното е, че постреволюционната ситуация в този пурпурен остров прилича поразително на ситуацията в днешна България, която държи скъпоценности в ръцете си и не знае какво да прави с тях! А цензурата от онова отминало време е... вечна!? Цензурата не умира, а еволюира. А всички исторически епохи си приличат „генетично“. Предишната ражда следващата!

На камерна сцена от 19.30 часа гостува Националният академичен драматичен театър "М. Занковецка" от Лвов. Заслужилите артисти на Украйна - Албина Сотникова и Ярослав Киргач ще представят „Три любовни истории на Айседора Дънкан” От Айседора Дънкан и Иля Шнайдер. Режисьор на спектакъла е народната артистка на Украйна Таисия Литвиненко.

Любов и танци – именно с тези две ключови думи може да бъде характеризиран спектакълът „ Три любовни истории на Айседора Дънкан” по книгата на Айседора Дънкан „Моят живот” и спомените на Иля Шнайдер „Срещи с Есенин”.

Животът на главната героиня прилича на трънлив път – детство - без радост и веселие, юношество - в безразличие, изневери и неразбиране, майчинство – с трагичната смърт на двете ѝ деца. Всичко това не сломява нейния талант и любов към изкуството. Надхитрила съдбата, с всичките ѝ машинации и интриги, Айседора за година и половина преживява своята най-голяма любов – Сергей Есенин, с когото е била най-щастливата влюбена жена на света. Само че след това щастие ръката на съдбата я застига.

Театралният празник продължава с концерт на The scarlet sisters и танцова формация Линди хоп от 21 часа в двора на Драматичния театър.  „Есенен акорд”  е съвместен проект на Елеонора Лонтова, Ралица Ковачева-Бежан, Марина Драгомирецкая и Ева Данаилова. Ще ги подкрепи бенд в състав Калин Жечев – пиано, Димитър Сираков – контрабас и Лазар Бенов – барабани.

Любовта на четирите момичета  към джаз музиката, суинг танците и винтидж културата ги събира в една очаквано добра комбинация и ги прави търсена черешка към всеки парти-коктейл.

Провокирани от своя кръстник Явор Кунчев (основател и преподавател в Lindy Hop Bulgaria) Ели, Ева, Рали и Марина успешно преплитат изпровизационни техники, сложни четиригласи и Charleston и Lindy Hop танци,като изпълняват добре познати джаз стандарти.

Техен вокален педагог е Даниела Станкова (основател и преподавател на Училище за певци „D Stars”), а хореографиите са дело на Явор Кунчев..

Фантастичният цигулар свири Катерино Моме на финала на историческия си 4-часов концерт

Виртуозът се е превърнал на посланик на българския фолклор по света

Покани на сцената за надсвирване гъдуларя Георги Андреев с „Хайде, Гошо”

Кенеди смени два екипа на любимия си отбор Астън Вила по време на шоуто си

4 часа. Точно толкова продължи изумителният, исторически концерт на Найджъл Кенеди на сцената на Античния театър снощи. Каквито и суперлативи да използваме за този див гений, ще бъдат недостатъчни и слаби. Няма как да не обожавате усмихнатия, странен британски виртуоз. Заради онова, което прави с цигулката. Мачка я като разярен звяр, после е нежен любовник, но вади винаги едно и също от нея- съвършенство. Н може да не го обичате заради странните му движения на сцената. Заради мекия му и стържещ на моменти глас и острото чувство за хумор. Заради зелените му маратонки и футболната тениска под сакото. Заради вечната му чаша чай на сцената. И най-вече, заради страстта да прави музика, да създава изкуство, при това космическо. Толкова заряд имаше снощи на сцената, че никой не разбра кога дойде полунощ и как отмина. Найджъл също и май можеше да свири цяла вечност.

Концертът започна с кратко закъснение, тъй като на Античния театър нямаше място даже за струна от цигулка. Хората буквално сядаха едни върху други. Майки носеха децата си като цигулки, мъже гушкаха съпругите си като виолончела. Местата бяха кът. Стъпалата по стълбите във великолепното антично съоръжение се превърнаха в трибуни. Отнякъде се появиха и петдесетина стола, за да поберат правостоящите. И се почна.

На сцената първо излязоха диригент Любка Биаджони и оркестър „София Симфоникс”.  И прозвуча първото чудо- гласовете на Лондонския български хор с диригент Десислава Стефанова. Бившата солистка на Ансамбъл “Филип Кутев” подреди под колоните 42-ма певци, малцина от които българи, за да вдигнат нашата народна песен до звездите. Англичани, ирландци, японци изпяха „Девойко, мари, хубава”, „Лале ли си, зюмбюл ли си?”, изрекоха с песен и православна Молитва. И сякаш казаха с изумителните си гласове: „Обожавайте фолклора си бе, хора! Той е изключителен. Оценете го!”. Същото каза и самият Найджъл Кенеди, който вече спокойно можем да наречем дипломат на България по света. С цигулката си той извади красивите наши фолклорни мелодии, както го прави и навсякъде по планетата. „Хайде, Гошо”, канеше той гъдуларят Георги Андреев за надсвирване. А, както много меломани в публиката коментираха, чрез Кенеди гъдулката може да стане класически инструмент, не просто световна екзотика в музиката. Двамата кръстосаха цигулка и гъдулка в три нови и специално написани от Георги Андреев композиции.

След частта, подвластна на българския фолклор, Кенеди даде пауза в жълтата си тениска на любимия футболен отбор. Тука май няма бар. Вие сте прекрасни хора, че правите такава саможертва, каза той, отпивайки от емблематичната си чаша, пълна с класически английски чай. По-добре е от кока-колата и месото на Мекдоналдс, отбеляза виртуозът след глътката. Отивам да сложа друга тениска на Астън Вила и се връщам, каза той и обяви антракта.

После подхвана своите „Нови четири годишни времена”, в които имплантира много детайли от Пинк Флойд, класически рок, етно музика.  След Времената обяви, че подхваща с електрическата си цигулка композиция на един от четиримата най-велики композитори на 20 век- Джими Хендрикс и неговото Crosstown Traffic. Аранжиментът бе на Кенеди, а инструментът му звучеше сякаш електрическа китара. Съжалявам за булшита Брекзит, поклони се пред пловдивската публика Кенеди и пред музикантите си, с които идва от Острова- поляци, германец и австриец.

Магьосникът с цигулката продължи и след полунощ. Точно в 00.15ч. каза „Хайде, Гошо”, и на сцената излезе Андреев. Двамата с гъдуларя подхванаха пореден музикален двубой. Този път се сбориха с лъкове и струни на „Катерино Моме”, която Кенеди обожава. Вие сте невероятна публика, каза той преди последното си изпълнение. После само се поклони и хукна зад сцената. Музикантите от „София Симфоникс” останаха по местата си. Въпреки че бе след полунощ, те не искаха тази магия да свърши. Бяха заредени от нечовешката енергия на моестро Кенеди. Публиката също. Геният не излезе повече. Остави за втори път отпечатъка си на древната сцена, но не физическия, а онзи, другият отпечатък. Той одухотвори 4 хиляди души. Благодарим ти, Найджъл.  

Фестивалът оживява с културно съдържание Сахат тепе, Небет тепе и Конюшните на царя

Легловата база в града заета на 100 процента за уикенда

Зачеркнете 23 и 24 септември в календара си, сложете удобни обувки и се гмурнете в Нощта. 12-ото издание на най- популярния пловдивски фестивал чука на вратата с меко казано богата програма- 150 събития на над 70 локации. Музеи и галерии, клубове и публични пространства ще посрещнат десетки хиляди пловдивчани и гости на града. В рамките на два дни Пловдив ще събере артисти от всички краища на света и от цялата палитра на изкуствата- от кино, през съвременен танц до дигитален арт.  В петък и събота градът няма да спи, а ще ври и кипи от култура и живот.

Явно цяла България е запазила уикенда за Пловдив, както е мотото на това издание на Нощта, тъй като цялата хотелска база под тепетата е заета за предстоящия фестивал. Няма нито едно свободно легло, заяви зам.-кметът по културата Амелия Гешева. Заети на 100 процента са още хостелите и квартирите, а в туристическия бранш вече на майтап се коментира, че в уикенда на Нощта трябва да се мисли за палатков лагер в градска среда.

Много са новостите в Нощ 2016. За първи път музеите и галериите ще участват и в двете вечери от формата. Всички културни институции ще се представят в рамките на програмата. Традиционният формат на фестивала се допълва с програма „Отворени изкуства”, нови локации и нови сценични пространства, които устойчиво да присъстват в културния живот на Пловдив. Като австрийския културен павилион Fluca, който в момента е базиран пред artnewscafe. Той ще остане под тепетата до 2020г., за да се използва като алтернативна сцена от различни творци.

Нощта ще оживи Сахат тепе. Там ще бъде музикалната сцена на фестивала, за която ще се грижи сдружение „Common Future“.  Първата вечер програмата ще се открие с DJ сет с музика от онлайн радиото, базирано в Пловдив – Xraydio. То е проект на Зак Кузманов (Джони Фиаско), известен по световните сцени с участието си в групите Black Moses и Ultra GrandSupreme. DJ партито ще продължи с Aki Vanderley. След двата сета на сцената ще забие берлинската електропоп/артпоп/ноар дуо Noblesse Oblige в състав френско¬-карибската певица Valerie Renay и немският продуцент Sebastian Lee Philipp. Берлинско присъствие ще има втората вечер, когато програмата ще открие с DJ сет на Purita D, известна още като Rough Diamond. След нея на сцената ще излезе експерименталното техно дуо RoboKnob от София, което обича машини и извършва неспирни намеси в техните възможности. Кулминацията на програмата ще бъде с Alavux, който е сред водещите артисти на електронната сцена в момента.

Небет тепе също ще живее в Нощта. То ще приеме светлинната инсталация на Алос, ще има презентации и работилници. Дом на дигиталните изкуства в рамките на фестивала ще е Военният клуб, където Петко Танчев с Creative Media Lab ще представят новия си проект. „Конюшните на царя“ ще дишат отново с кино. Там филмовата си селекция ще представи  Майя Виткова.

Една от големите изненади за гостите на фестивала ще е Епископската базилика. Посетителите на Нощта ще имат шанса да влязат в ролята на археолози като се докоснат до работата на терен на специалистите с опознавателна обиколка на самия обект. Ще се срещнат и с реставраторите, които се грижат за уникалните мозайки, открити в руините на раннохристиянския храм.

Други акценти са новата алтернативна карта на Пловдив, „Цветът на космоса” в сградата на едноименното кино, събитието „15 минути слава”, което цели подпомагането и налагането на млади артисти.  Екипът на фестивала е подготвил мобилно приложение, което да бъде вашият гид в богатата програма на двете предстоящи вечери. Нея можете да откриете и на сайта http://night.bg/bg.
Организатор на Нощта са фондация „Отворени изкуства“, в партньорство с Фондация „Америка за България“, Община Пловдив, ОББ и др.