През 1848 г. братята Михалаки, Димитър и Георги строят текстилна фабрика при днешното село Първенец

Михалаки Гюмюшгердан участва в турския парламент по времето на султан Абдул Азиз

Вместо Михалаки Гюмюшгердан наемен убиец застрелва брат му Димитър

Владимир Балчев

На 19 март 1906 г. многобройно траурно шествие изпратило видния пловдивски гражданин Атанас Гюмюшгердан, пето поколение на знатния род . Допреди няколко години покойният бил общински съветник и народен представител, познавали го сред най-висшите кръгове на властта. Церемонията била тържествена - държали се надгробни слова, чели се съболезнования. Тъкмо щели да затварят ковчега, някой се обадил, че Гюмюшгердан не е умрял. Всички се стъписали. В Пловдив още се помнели скандалите с няколко смъртни акта, издадени от некадърни фелдшери, след като медиците  обявили за мъртъвци хора, които още давали признаци на живот. Почудили се роднините на починалия какво да правят. Накрая решили да оставят през нощта тялото на Атанас Гюмюшгердан в гробищния параклис. На следващия ден опечалените отново се събрали край гроба.

С този скандал приключила епохата на Гюмюшгердановци в Пловдив. Повече от век представителите на фамилията управлявали града и списъкът на първенците под тепетата започвал с тяхното име. Иначе се предполага, че родът произлизал от село Бойково. Твърди се, че негов основател е Атанас Калмуков или Куманов. Имената на синовете му Димитър и Георги през 1769 и 1793 г. се срещат в списъците на майсторите от Пловдивския абаджийски еснаф. Записани били с името Гюмюшгердан, тъй като майка им носела наниз от сребърни пари. Внукът на някогашния селянин от Бойково, който получил името на дядо си Атанас,  към 1800 г. станал първомайстор на еснафа. Именно от наследниците на този Атанас идва голямата слава на рода. Имената им са Михалаки, Димитър и Георги. През 1847 г. те основали втората фабрика за вълнен текстил в България. Сградите построили между днешните села Първенец и Храбрино. Едната машина докарали от Виена, а останалите изработил по неин образец самоукият пловдивски майстор Атанас Сахатчи. Напук на неверниците, буйните води на Първенецката река завъртели машините и работата тръгнала на високи обороти. Тъй като се произвеждали вълнени платове за облекло на турската армия, пазарът бил необятен.

Макар и братя по рождение, собствениците били твърде различни. Михалаки Гюмюшгердан, крайно амбициозен, покрай жаждата за първенство прегърнал гръцката идея и оглавил борбата срещу пробужащото се българско самосъзнание в Пловдив. Георги бил кротък човек. Като гледал как брат му Михалаки мачка селяните от Родопите, за да натрупа бързо големи печалби, се възпротивил и напуснал предприятието. Най-малкият брат Димитър пък през 1849 г. станал един от  дейците за съграждане на българска църква в Цариград. Развоят на събитията неминуемо щял да изправи двамата братя един срещу друг. Случайността предотвратила неизбежното. През 1856 г. притиснатите от Михалаки Гюмюшгердан, жители на Средните Родопи потърсили за помощ един от водителите на българомохамеданите. Като не виждали друг начин, родопчани изпратили човек да убие Михалаки. Убиецът обаче не познавал по лице фабриканта. И като питал за Гюмюшгердан, вместо Михалаки, показали му Димитър. Наемникът прострелял смъртоносно най-малкия от братята.

През следващите години Михалаки Гюмюшгердан достигнал върховете на славата.  Участвал в първия парламент на султан Абдул Азиз и бил избран за негов председател. Завърнал се триумфално от Цариград през юни 1865 г. посрещнат възторжено от гръцкото население на града. Властта му в Пловдивската епархия, пише М.Апостолидис, станала равна на княжеската, а лично султанът го удостоил с титлата бей. Богатството му било огромно, сдобил се с необятни имоти. За живота и дейността му се изписани стотици страници. Гръцките автори го величаели едва ли не като светец, българските го проклинали като злодей.

Михалаки Гюмюшгердан щедро подпомагал гръцките училища в Пловдивската епархия, в памет на покойния си брат Димитър основал и поддържал със свои средства училище в Пловдив, подпомагал със стипендии обучението на студенти в Атина и Европа. Починал през 1880 г. Синовете му Атанас Димитър продължили неговата търговска дейност. Атанас Гюмюшгердан бил избран за депутат в Областното събрание на Източна Румелия, изявил се и като общински съветник. Димитър Гюмюшгердан бил вицеконсул на Испания в Пловдив от 1894 до 1930 г. Дипломатическата мисия била на ул. „Кракра” №4.

Част от потомците на големия род се изселили в Гърция, други останали в Пловдив и София. От някогашната славна фабрика днес се виждат само каменните зидове. По нищо не личи, че в това здание навремето вадели хляба си около 60 работника, а на поляната край реката спирали стотици камили, които товарели със стока за Цариград.

Няколко хиляди посрещнаха преждевременно Джулая в зала Колодрума

Екатерина Стоянова

Защо Uriah Heep са легенди в рока? Отговорът дадоха самите музиканти на сцената в зала Колодрума снощи, пред няколко хиляди свои верни фенове. Няколко десетилетия те не са направили и стъпка в страни от това, което обичат- истинския неподправен рок.  Не го направиха и снощи в Пловдив. Музикантите дадоха да се разбере защо са важна част от историята на европейската рок музиката със своя финес, изобретателност в композициите и сценично присъствие, което показва колко добре се чувстват на сцената и как точно там е тяхното място.

Силни аплодисменти и крясъци се разнесоха из  залата, когато членовете на групата се качиха на сцената. Музикантите върнаха рока от 70-те още с първото си парче. Малки деца подскачаха, тийнейджъри протягаха ръце, показвайки знаците за рок и мир и танцуваха, възрастни хора си спомняха младите си години, ритмично клатещи тела и глави, тактуващи си с крак, погълнати от музиката.

Бърни Шоу, вокалистът на групата, въпреки годините си, изглеждаше като дете – щастливо и усмихнато, изпълнено с енергия, което върши най-любимото си занимание. Той и Мик Бокс – единственият член на групата от самото й създаване, притежател на името  Uriah Heep и техен китарист, бяха като едно на сцената. Ръсел, Фил и Дейви също споделяха настроението. Имаше завършеност. Бандата осигури едно незабравимо преживяване на феновете си с перфектно във всяко едно отношение шоу. А Мик не пропусна да припомни на публиката за старите членове на групата, за приятелите си, тези, които вече не са сред нас.

Снощи Пловдив посрещна преждевременно Джулая. Изгревът дойде от осветителните тела на сцената и, разбира се, с култовото парче на Юрая в оригинал- July morning. Песента на живо за хилядите меломани се превърна в поклонение пред рока и музикантите на сцената. Има, още има много какво да дадат на музиката, категорични бяха феновете след шоуто.

Калин Врачански гостува в Пловдив само на 15 май в Пловдив за премиерното гостуване на авторския спектакъл на режисьорката Лилия Абаджиева „Игра на дама“. Пиесата е изградена по романа на Кортасар и върху текстове от „Дневникът на прелъстителя“ и Писмата на Кафка, строфи от любовната поезия на Бодлер, Елиът и Чехов.

„Този спектакъл се нагърби с една амбициозна и почти невъзможна идея да изследва любовното чувство във всичките му проявления. Любовта в момента, в който ни порази и може да бъде възторг, но също така, освен радостите и хармонията, които носи, понякога, дори в повечето случаи, тя носи и страх.", коментира Абаджиева. Вдъхновението при изработването на спектакъла за авторът и актьорите са черпели от желанието си да изследват сътресението на сърцето в любовта." Трудно е да се пребориш с желанията на сърцето, защото каквото иска сърцето го преследва докрай с цената на душата. И в крайна сметка става ясно, че е невъзможно да стигнеш до удовлетворение само от една единствена връзка", споделя Абаджиева.

Калин Врачански е актьорът, определен за проекциите на търсенето. За участието му в „Игра на дама"Абаджиева е категорична, че е достигнал до много голям диапазон на проявяването на своите възможности. В пиесата му партнират младите актриси Снежана Макавеева (Зорница в „Под прикритие) и Мила Люцканова („Сестри Палавееви”), както и Васил Витанов.

Сценографията  и костюмите са на  Васил Абаджиев.

Френска седмица, безплатни прически, много изненади, томболи и тестове на центъра

Наближава откриването през юни на най-големия музикален форум на Балканския полуостров за мелодични шансони – тринадесетото издание на Международния фестивал за франкофонска песен „Златен ключ” - Пловдив 2016. Тази година той минава под знака на 25-годишния юбилей от възстановяването на Алианс Франсез в Пловдив.

Водещ ще бъде самият основател на Фестивала и Кавалер на Академичните палми Бернар Руо. Всички концерти на тазгодишното издание ще са в залите на Градския дом на културата „Борис Христов”.

Група от 14 души общинари от френския град Коняк идват в града, за да видят на терен евентуални възможности за участия през 2019година, когато Пловдив ще е Европейската столица на културата.  

През фестивалната седмица на площад „Стефан Стамболов” пред Общината, пловдивчани и гостите на града ни ще имат възможността да се докоснат до Франция, до нейните технически и културни аспекти. Изложението ще включва от френски автомобили през козметика до възстановка на българска розоварна. Безплатни прически, много изненади, томболи, тестове,  демонстрации и спрейнги очакват всички посетители.

Във връзка с предстоящото ротационно председателство на България през 2018 година на Съвета на Европейския съюз се забелязва също и една тенденция към засилване на интереса не само за обучение, но и за работа с френски език в Европейските институции. Във Франция, като една световноизвестна туристическа дестинация,  се наблюдава ръст на търсенето и предлагането на работни места в сферата на туризма, услугите и земеделието. Причината за тези високи параметри е, че сертификатите, издавани от Алианс Франсез, са съобразени с Общоевропейската езикова рамка и се признават за работа в чужбина, както във Франция, така и в други франкофонски държави. Алианс Франсез прави всичко възможно и полага неимоверни усилия за това да се случват неща в Пловдив и да се прави реклама на града ни по света”, сподели Теофана Брадинска, почетен консул на Република Франция и директор на Алианс Франсез.  

Сред звездните имена, които ще открият Фестивала е и Антония Маркова - гласовитата пловдивска прима, първият лауреат на Фестивала „Златен ключ”, която ще изненада публиката с изпълнения от излезлия съвсем скоро първи свой самостоятелен албум и перфектно сценично представяне. Към последните национални лауреати, Нели Солакова, Евгени Лисенко и Николай Григоров ще се присъединят и много международни гости, които пристигат в града ни специално, за да бъдат част от трепетните фестивални дни. Това са чаровните и талантливи изпълнители от Франция, Турция, Украйна, Словакия, Румъния и Армения.

Всички концерти на Фестивала „Златен ключ”- Пловдив 2016г. са с вход свободен, какъвто е форматът на проявата във всички държави по света, и са с изключителното съдействие на Община Пловдив. Поканени са гражданите и гостите на града да се насладят на френския шансон.