И това лято на Небет тепе ще има активен археологически сезон

Днес отбелязваме Международния ден за опазване на паметниците на културата 

18 април е повод да се привлече общественото внимание във всички страни по света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата. Денят се чества от 1984 година по решение на ЮНЕСКО.

Когато живееш в Пловдив няма как да не поставиш акцент в програма за отбелязването на тази дата в  върху Стария град. До сега от архитектурно – историческия резерват честваха 18 април с тематични изложби посветени на културното наследство. Днес Общински институт „Старинен Пловдив“ стартира една нова дългосрочна инициатива: „ВИЖ И СЪХРАНИ СТАРИНЕН ПЛОВДИВ“. Събитието започва в 16 часа в Балабановата къща. Цялата програма за деня може да видите ТУК.

По повод Международния ден на паметниците на културата и на световното културно наследство с ресорният зам.-кмет на Община Пловдив Амелия Гешева разговаря Таня Грозданова.

Г-жо Гешева, Вие сте и емоционално и професионално свързана със Стария град, защото оглавявахте управление „Старинен Пловдив“ преди да станете зам.-кмет по култура и опазване на историческото наследство, тоест имате и по-широкия поглед към това, което се случваше и предстои на Трихълмието. Какви са новите неща, който да очакват пловдивчани и гостите на града през тази година?

От 2012-а до момента там се извършени много целенасочени дейности, които касаят опазване на културното наследство, но в същото време и обживяване на Стария град. Тази година повечето от проектите, които сме си поставили, вече са съгласувани с Института за паметници на културата. Започнахме вече с пренареждането на калдъръма. Колегите от Строителна дирекция са изготвили план, върви се секторно по отделени улици, тъй като не е възможно да затвориш целия Стар град, за да извършиш съответните строителни дейности. Аз например съм изключително щастлива, че като един човек, който отиде в управлението на „Старинен Пловдив“ през 2012-а, хвърли много обувки по улиците там. Сега идете и вижте - днес тази улица, която води от „Цар Борис III Обединител“ към Лапидариума, изглежда различно. Калдъръмът е пренареден, има осветление. И това  ще се случи в почти всички участъци, като първоначално ще е около Античния театър и входно-изходните точки за Стария град. Тази програма започна през 2012 малко по малко продължава да се развива.

Ключовото за „Старинен Пловдив“ тази година е че ще бъде отворена къща Клианти. Това ще се случи в началото на интензивния туристически сезон – от средата на май до началото на юни, предпоагам. Знаете, че това беше един от обектите, в които общината хвърли много емоция, но и много средства. Защото 2012-а къщата, която беше започнала да се прави по проекта на ЮНЕСКО, беше оставена в ситуация, в която имаше само фасади, а вътре дори бе непроходимо. Днес там е много различно.

Продължава работата по Етнографския музей. Предстой реставрацията на втората част на фасадата на сградата. Работата в обекта ще приключи до края на годината.

Продължава ремонтът на Античния театър. Сега ни предстои съвместно с Археологическия музей да поработим върху експонирането на надписа, който беше открит миналата година и на пространството под сцената, по което все още тази година вървят дейности по договора за реставрацията на Античния театър.

Предвижда ли се и тази година да се продължат дейностите на Небет тепе, които започнаха миналата?

Да, целево от програмата, която Община Пловдив има за археологически разкопки. Вече са приведени 100 000 лв. от бюджета на Археологическия музей. В момента сме в процедура, в която музея трябва да получи своите разрешителни, за да продължи разкопките и това лято на Небет тепе ще има активен археологически сезон. В последствие, в зависимост от това, което ще излезе по време на разкопките ще се вземе решение как да продължим нататък.

Освен всичко друго, което ще се направи по фасади на къщи, знаете м.г. бе реставрирана банята на къща Хиндлиян, за нея има по-дългострочна програма и тази година „Старинен Пловдив“ ще работи и по нея.

Имаме идеи за привличане на повече туристите с по-богат културен календар. Радващото е че от 26 май нататък, юни и юли сцената на Античния театър е вече запълнена със заявки за събития. През септември картината е идентична. Тогава всяка вечер има събития в Стария град. Освен това всяка една от институциите направи свои културен календар, който е синхронизиран между всички директори на институции, музеи и Градска галерия. Така първо - няма дублиране на събития и второ - има повече знакови такива.

Нещо, което може би малцина знаят – тази година акцент е и Градска художествена галерия (ГХГ). Работи се по сградата на „Съборна“. Имам уверението, че директорът на ГХГ, че проекта за сградата трябва да е готов до началото на май, за да бъде внесен в Института за паметници на културата за съгласуване. Междувременно сме внесли и два проекта за достъпна среда, които касаят изграждането на достъп за хора с увреждания в сградата. Чакаме от Агенцията за хора с увреждания резултати за ГХГ и Балабановата къща. Надявам се на добри резултати.

След отварянето на опциите на Европейския финансов механизъм и програмите, които са свързани с развитие на културния туризъм, имаме готовност да внесем предложения, които ще касаят опазване на културното наследство на Пловдив във всичките му аспекти.

Какво още може да се направи така, че встрани от събитията, които се провеждат регулярно в Стария град, да виждаме повече хора по улиците му, да бъде жив като всички такива места в Европа?

Това една тема, която касае развитието на Стария град години назад. Аз съм споделяла с вас, например, когато бях директор на „Старинен Пловдив“ открих една преписка. Тя е писана от небезизвестния Начо Културата, в която той казва „Ние сгрешихме, когато затворихме всички къщи, за да бъдат музеи или творчески бази“. Това е което ние се опитваме сега да направим - да населим целия Стар град с живот. Първо - чрез тези институции, които съществуват. Второ - да създадем нови пространства.

Такъв е казусът с ул.“Стръмна“. На нея с решение на Общински съвет сградите са предоставени на Регионална занаятчийска камара – Пловдив.  От тях имам уверението, че през месец май ще отвори занаятчийска чаршия. Хората ще могат да наблюдават демонстрации на живо и да участват в тях. Предвиждат още образователни работилници за деца, които във всички дни от седмицата ще могат да се срещат със занаятчии и техните умения, и съответно да придобият такива умения.

Истината е, че и за нашия Стар град, както и за всички останали подобни ситуации в България е изключително важно да насочим фокуса към туризъм на преживяването. Всеки, които идва в едно такова историческо място, трябва да има какво да преживее. И това минава през опитването на вкусна храна, през посещение на концерт или друго събитие, което би представлявало за него интерес.

По казуса за общ билет за всички музеи и галерии в Пловдив до къде стигнаха нещата?

От години работим по него и мисля, че вече има малко светлина в тунела. Има реална възможност Пловдив да се окаже първият град, който ще има такъв общ билет за всичките си културни институти, нищо, че те са различни юридически лица.

Владимир Буров и Елена Драмова заемат зам.-председателските места

Регионална занаятчийска камара -  Пловдив преизбра своя председател Тони Симидчиева за още един мандат на поста. Отчетно - изборно събрание на занаятчийте под тепетата се проведе в навечерието на празниците. „Отчетохме един успешен мандат“, коментира Симидчиева.

В Управителния съвет на РЗК-Пловдив са избрани и нови членове: Неделчо Неделчев, Марияна Димитрова, Красимира Кръстанова, Георги Лефтеров. Владимир Буров и Елена Драмова заемат зам.-председателските места.

Майсторите имат и Комисия по етика и решаване на спорове, тя се ръководи от Сурпик Нишанян, а в нея членуват Ованес Харутюнян, Любомир Младенов, Славка Балджиева и Пенка Ставрева.