Капана.БГ

Капана.БГ

„Алтамира“ е първият игрален филм на режисьора след 17-годишна пауза

Паулина Гегова

София филм фест върви с пълна сила. Всеки ден ставаме свидетели на качествени филми, а срещите с част от екипа, създал ги, са наистина поучителни и любопитни. Снощи Lucky дом на киното не изневери на алтернативния си стил, представяйки премиерно за България новия филм на носителят на 4 статуетки Оскар Хю Хъдсън, който макар че е на 80 години, изглежда по-свеж от всякога. Той посещава града ни за втори път и изглежда му се отразява добре.

Самият филм „Алтамира“ разказва за ентусиаст изследовател и археолог, който заедно с 9-годишната си дъщеря, открива праисторически рисунки в пещера в провинциална Испания, датиращи от преди 10 000 години. Точно тогава започват и проблемите, защото всеки успех носи със себе си завист и отрицание от наложилите се вече в научната сфера, имена. От друга страна, се сблъсква с недоволството на католическата църква, която проповядва, че дарвинистите са атеисти и трябва да бъдат анатемосани. След години на борба, жестоки обвинения и семейни проблеми, откривателя на пещерата Марселино Саутуола получава така нужното му признание, но твърде късно…

След края на прожекцията, Хю Хъдсън отдели време да поговори с публиката за филма, както и за кино индустрията като цяло.

-Какво е киното за вас?

Киното е страст. То е адски скъпо начинание, а парите не винаги се намират лесно. В повечето ми филми, като „Огнени колесници“, преобладават действията, а не думите, но в „Алтамира“ има повече диалог. Като цяло, аз харесвам по-тихото кино.

-Филмите ви винаги съдържат голяма доза философия. Каква философия се стараехте да придадете с „Алтамира“?

Не правя филми заради философията. Разказвам истории и ако те ви вдъхновят, ако ви накарат да се замислите на 2-ро, 3-то или 4-то ниво, то тогава целта е изпълнена. В случая „Алтамира“ показва как една новаторска идея, добра идея, бива разрушена от институциите.

-С какво трябва да се съобразява един режисьор, когато прави филм по действителен случай?

Когато правиш филм по действителен случай, се опитваш максимално да се придържаш към истината. В същото време, ние знаем само факти от историята, но не и какво точно се е случило между хората, затова трябва да си като микроскоп. Трябва да добавяш сцени и диалози за по-драматичен ефект. Винаги съм избирал теми, които съм чувствал близки. Истории, които показват как невинните хора биват променени насилствено, по един или друг начин.

-Какво ви накара да направите игрален филм след 17-годишна пауза? С какво е различно европейското от американското кино?

Не съм правил игрални филми в този период, но правех документални. През това време киното се промени много. В Холивуд се държи само на печалбата. Следят се Box office-ите и ако един продукт не се задържи в тях, го свалят от кино салоните. И с „Алтамира“ стана така. Филмът е заснет и на испански, и на английски език. Пуснахме го на испански в Америка и не се задържа дълго. В днешно време кино се прави за индустрията, а не за публиката. Обвинявам Лукас и Спилбърг за това. Те са страхотни режисьори, но наложиха една тенденция за грандиозни поредици, които задължително трябва да са на печалба, иначе Холивуд не вижда причина да финансира в тях.

През 2017 г. инициативите са на тема „Отпадъчни води“

Общоградски празник за Световния ден на водата ще се проведе днес, 22 март 2017 г. в Цар - Симеоновата градина в Пловдив. Инициативата е на община Пловдив, Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, ВиК – Пловдив и РИОСВ – Пловдив и започва във Виенския павилион от 12:30 часа.

Ученици от пловдивските учебни заведения  ще се  включат в хепънинга с макети на тема „Вода“, опити и рисунки. Участват: ЕГ „Иван Вазов“, СУ „Св. Патриарх Евтимий“, СУ „Св. Паисий Хилендарски“, ОУ „Райна Княгиня“, ОУ „Елин Пелин“ и ОУ „Пенчо Славейков“. Ансамблите към на Общинския детски комплекс в града ще се включат с музикални и танцови изпълнения. Екоинституциите и НПО „Зелени Балкани” са подготвили за информационни материали, свързани с опазването на околната среда и водите.

През 2017 г. инициативите по повод Световния ден на водата са на тема, свързана с отпадъчните води. Кампанията „Защо хабим водата?“ отправя послания за намаляване на количеството отпадъчни води и възможностите за оползотворяването им.

На Първа пролет празнува своето създаване с изложба

Проект 7 е знаков проект за галерия Резонанс. През 7-те години на своето съществуване наред с всички други проекти, галерията е реализирала 7 проекта „7“, в 7 различни дестинации – в галерийна среда, в Австралия, в Берлин, във Венеция, в Антарктида, в Крайова и на Международния арт фестивал „Горски Резонанс“. Настоящият проект „На 7-то небе“ посвещаваме на 7-я рожден ден на галерия Резонанс.

Дали 7-то небе е ароматът на мушкато от саксиите на прозореца? Или дъхът на сено и звезди? Единението на горе и долу? Разреденият въздух на Космоса? Може би най-висшите духовни преживявания. Щастието на върха…Кога сме на 7 крачки от рая? И там ли е 7-то небе? Светлината в душата ли е 7-то небе? Може би любовта в най-широк план е територията на 7-то небе. Вярвате ли, че възторгът, въодушевлението, вдъхновението, въображението ни изстрелват за 7 секунди на 7-то небе? Там във Вселената или тук на Земята, има 7-мо небе. За всеки то е различно, но съществува. Ако може заедно да го достигнем, ще бъде чудесно. Тогава и аз ще съм на 7-то небе. Надявам се, някой да ми подаде ръка от високо. И така всички ще се движим по ръба на Резонанса. Ще гравитираме до ритуалната флуидност, до интуитивните духовни граници, до експериментаторската креативност, до неясните иновационни трепети. През изминалите 7 години 7 е символ на уловените вибрации, на тайнственото мистично послание, на небесната гледна точка. Така преминахме през тези 7 години на артистичната сцена, сякаш преминаваме под дъгата на 7-то небе.

На Първа пролет галерия Резонанс празнува 7 години от своето създаване. Като отглас в пространство без време, 7-цата със своите неуловими нюанси и интонации, като че ли се рее някъде между небето и земята в духовни дълбочини, но и в духовни извисявания. Защото 7 ни препраща с интуитивен шепот в мистичната среда на един неразгадаем свят, който трябва да открием. През тези 7 години имахме лудост не толкова в житейски план, а лудост до духовния хоризонт на търсенията си. Вдигнахме толкова високо летвата, че стигнахме до 7-то небе. Това беше едно духовно приключение, едно върховно   изживяване, свързано с най-високите стойности на щастието в изкуството. През тези 7 години ние подаряваме емоции, чувства, асоциации. През тези 7 години осъзнахме, че 7-то небе е на върха на щастието. Да полетим заедно към нашето 7-мо небе! Дълбокото 7-мо небе вътре в нас!

Да усетим 7-те мига Резонанс, когато нашето време се преплита с вашето при полета ни към 7-то небе. Най-могъщият акт на благодарност е към вас, уважаема публика и прекрасни артисти! Благодаря ви, че сте част от мисията на галерия Резонанс!

Изложбата на 22 март няма хомогенен характер. Селектирани са 22 артисти, от различни поколения, които работят в различни медии с различни материали: Айджан Нахидин,  Венелин Божидаров, Веско Велев, Вихра Григорова, Галина Станева, Деляна Димитрова, Евдокия Обущарова, Ива Генчева, Иван Генов, Иво Бистрички, Илиана Манукова, Йордан Калайков, Лаура Димитрова,  Любомир Вутов, Маргарита Жекова, Марина Вълчева, Милко Божков, Никола Певичаров, Николай Минчев, Свилен Костадинов, Стефан Лютаков, Тоню Цанев, Феникс Върбанов.

Събитието организира Центърът за езици и интеркултурна комуникация към Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“

Творческа среща „Музикални импресии – Италия за България“, свързана с европейските столици на културата през 2019 г. – Пловдив и Матера, организира в четвъртък, 23 март, от 16:30 часа Центърът за езици и интеркултурна комуникация към Филологически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“. Събитието ще се проведе в Заседателната зала на Ректората на Пловдивския университет на ул. „Цар Асен“ №24.

Личностите, които ще представят градовете и държавите си в срещата са гостуващия за първи път в България музикален гуру и продуцент от световноизвестното трио DB Boulevard – италианецът Alfred Azzetto и добре познатият на международната сцена перкусионист и продуцент – Младен Димитров (Mr. Moon), българският специален гост на събитието.

„Италиански и български град ще носят званието Европейска столица на културата през 2019 г. Творческата среща под надслов „Музикални импресии – Италия за България“ цели да направи крачка напред в културните взаимоотношенията между двете страни“, смятат от Центъра за езици и интеркултурна комуникация.

На откритата среща са поканени студенти, педагози, музиканти, артисти, мениджъри, журналисти и ценители на музиката, за да беседват с две от най-успешните имена на световната музикална сцена.

Алфред Азето

Алфред Азето е един от водещите продуценти не само на италианската, но и на световната музикална сцена. Неговата кариера стартира през 80-те, когато името му започва все по-често да се появява в международната преса. В разгара на 90-те, когато е и бумът на хаус музиката, Алфред става резидент на двата най-важни клуба във Венеция: „Ил Мурето“ и „Матилда“.

Alfred Azzetto a.k.a. DB Boulevard е едно от най-популярните имена на oldschool културата. Световните медии и критици го определят като един от най-изтъкнатите продуценти и диджеи от Италия, който може да ни разкрие не само тайните на студийната работата и магията зад пулта, но и измеренията на усилията и отдадеността, необходими за да се достигнат върхови позиции на международната сцена. Нужни са, обаче и усилия, за да останеш една скромна и трудеща се личност, без да се отдадеш на самозабрава на музикалния небосклон. Това е чар и привилегия, която Алфред определено е успял да съхрани в себе си.

Трудно е да се преброят последователите му по нощните клубове на всички континенти, но лесно може да се почувства професионализмът и позитивното излъчване на човек, отдал сърцето си на музиката.

Най-известните клубове в Мюнхен, Москва Маями, Ибиса, Амстердам, Джакарта, Хелзинки, Лондин, Варшава, Ню Йорк, Лондон, Берн, Будапеща, Атина, Цюрих, Тбилиси, Хонг Конг, Абу Даби и още стотици градове са били домакини на неговите гостувания.

DB Boulevard – е POP & House трио, в което Алфед взима участие като продуцент. С триото, както и под собственото си име, той е създал над 50 парчета и ремикси.

Младен Димитров а.к.а. Mr. Moon

Възпитаник на Националното училище за музикално и танцово изкуство, а по-късно и на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, Младен Димитров a.k.a. Mr Moon е познат сред българските артистични среди със скромно присъствие, усърдна работа, със солидна доза талант и с топлата си усмивка. Започва кариерата си като музикален педагог, перкусионист и продуцент, а през 2002 стартират и изявите му зад диджейския пулт.

Композира, прави ремикси и работи съвместно с елита на българската и чуждестранната Pop, Jazz & Soulful сцена, сред които Белослава, Любо Киров, Деси (Future Shock), Тони, Tri O Five, Lisa Shaw, Marshal Jefferson, Kinky Movement, Stereo Mutants, Atjazz, Tikki Tembo, Distant People, Deep Inc. & Stee Downes, Mind Trips, както и с легендарната Лили Иванова.

Част е от редица Soul, Funk и Jazz проекти във и извън страната, издава парчета за Duffnote Recordings, Deepalma Soul, Salted Music, Island Moods, а през 2014 година стартира собственен музикален лейбъл под името Mr. Moon Records.

Mr. Moon е неразделна част от съвременната „интелигентна“ музикална линия. Стилът му на работа е лесно разпознаваем, а неговото творчество наподобява вълнуващ ритмичен роман. Ще откриете фрагменти от него както в собствените му продукци, така и във всеки музикален нюанс, до който се е докоснал при съвместната си студийна работа. Трябва са чуят рилийзите Soulmate, Dream On, Freaky, Noble Artform, Sunday Mood, Ain’t no, за да се усети ритъма на цялостната творба.

Споразумението отбелязва 25 години дипломатически отношения между България и Казахстан

Паулина Гегова

Навършиха се 25 години от дипломатическите отношения между България и Казахстан. Двете държави имат дълго минало на обмен на опит и културни мероприятия. Заради юбилея, снощи в Драматичен театър Пловдив се подписа споразумение между Държавна опера Пловдив и Казахстански държавен академичен оркестър, което поставя едно ново начало и бъдещо партньорство между двете институции. Непосредствено след споразумението се проведе и празничен концерт на културните ни братя от чужбина, в който се изпълниха класическа музика, български и казахстански народни песни и още много други. Концертът отбеляза настъпването на Първа пролет от българска страна и Нова година от страна на Казахстан.

Винаги съм вярвала, че дипломатическите срещи са нещо много важно. Ще има и следващи такива, които ще затвърдят връзките между двете държави, заяви зам. кметът по култура, туризъм и опазването на историческото наследство Амелия Гешева.

Освен нея, на пресконференцията присъстваха управляващия посолството на Република Казахстан г-н Темиртай Избастин, почетния консул на Република Казахстан в Република България г-н Митко Солаков, директора на  Казахския държавен академичен оркестър за народни инструменти „Курмангазъ” г-н Нуркиса Дауешов, артистичния директор на Държавна опера – Пловдив – г-н Лучано Ди Мартино,  директора на пловдивската опера г-жа Пенка Вучкова и директора на Драматичен театър Пловдив Кръстю Кръстев. Именно той сподели, че винаги е щастлив когато изкуството събира хората.

Всички бяха признателни на Кръстев, че предлага сградата на театъра за концерта, а Лучано Ди Мартино заяви, че за в бъдеще ще се правят още културни проекта между операта и чуждестранния оркестър. Снощният концерт постави само началото, а в следващите години ще се проведат множество обмени на кадри и опит.

След оспорвана надпревара „Бабо, разкажи ми спомен” на Ивинела Самуилова спечели Националния конкурс „Моята любима книга – 2016”, организиран от сдружение „Всичко за книгите”. Книгата на българската писателка получи най-много гласове във финалния етап на надпреварата, като се съревноваваше с още двайсет други заглавия.

Вторият кръг на конкурса протече от 10 до 19 март и в него читателите имаха възможност да подкрепят само една от книгите финалисти.
С 11,21% от 4520-те действителни гласа във финалния етап на надпреварата „Бабо, разкажи ми спомен” на Ивинела Самуилова зае челното място и получи приза „Любимата книга на България” за 2016 година! На второ място с 9,69% е поетичната книга „Този път, за да ме чуеш” на Ралица Генчева, а на трето място с 9,21% - отново поезия  и отново на млад български автор –  „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого” на Константин Трендафилов.

Заглавията, на които малко не им достигна да влязат в челната тройка, са „Двор от мъгла и ярост” от Сара Маас, „Обречена на теб” от Силвия Дей и „Аз още броя дните” от Георги Бърдаров. Крайното класиране на книгите от финала, както и пълното класиране по категории може да се види на сайта на „Всичко за книгите”.

„Както в първото издание на конкурса миналата година, така и във второто наблюдавахме много оспорвано съревнование между финалистите до последния момент, разкриват организаторите. Миналата година романът на Стивън Кинг „Търси се” спечели конкурса. Тогава Ивинела Самуилова се нареди на четвърто място с книгата „Гатанки от небето”, като съвсем малко гласове я деляха от челната тройка. Тази година българската авторка успя да се пребори за първото място.

Класирането на финалистите показва не само силно българско присъствие - от 21 книги 10 са на български автори, но и концентриране на тези заглавия в предните позиции. Активността на младите български писатели в социалните мрежи, непосредственият диалог с читателите и създаването на лоялна публика са сред факторите, които според нас помагат на родните автори да получат силна подкрепа в надпреварата.

На втори и трето място са поетични книги. Убедителното им представяне е знак за връщане на интереса към българската поезия. Тази година бе създадена отделна категория за поезия в първия кръг и именно в тази група се наблюдаваше най-активно гласуване – най-много гласове са дадени за категория „Поезия“. Това ни убеждава, че обособяването е било правилен ход.”

Първите три книги във финалното класиране получиха най-много гласове в своите категории в края на първия кръг – „Бабо, разкажи ми спомен” в „Съвременна художествена проза”, „Този път, за да ме чуеш” и „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого” в „Поезия”, съответно първо и второ място. Победителите в другите категории след първия етап са: при „Дамски романи“ – „След теб“; „Трилъри и криминални романи“ – „Таен свидетел“; „Исторически романи“ – „Аз още броя дните“; „Фантастика, фентъзи и хорър“ – „Двор от мъгла и ярост“ и в категория „Нехудожествена литература“ – „101 романтични места в България“.

По време на целия конкурс книгите получиха гласове от читатели от цялата страна, като 50,65% от гласувалите са от София.
Най-голяма част от гласувалите са читатели между 25 до 34 години, хора, които активно общуват в интернет и в социалните мрежи.
През следващите седмици в сайта „Всичко за книгите” ще бъдат публикувани няколко критически статии, които ще се фокусират върху седемте категории и ще дадат интересен и задълбочен поглед върху участвалите заглавия в конкурса.

Основни партньори на конкурса „Моята любима книга - 2016” са НДК и Национален център за книгата. Проектът е съфинансиран от Столична програма „Култура” на Столична община за 2017 г. Организира се със съдействието на катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ към ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“.

За всеки жив читател и за всеки жив поет

По инициатива на ЮНЕСКО на 21 март отбелязваме Световния ден на поезията. Решението е прието през 1999 г. по време на 30-тата сесия на ЮНЕСКО в Париж с цел да се популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и по този начин да се подкрепи лингвистичното разнообразие и да се даде възможност на застрашени от изчезване езици да бъдат чути.

С отбелязването на Световния ден на поезията ЮНЕСКО разпознава уникалната способност на поезията да улови творческия дух на човешкия ум. Поезията не само ни показва, че хората навсякъде по света споделят общи чувства и тревоги, а също спомага да се изразят съкровените ценности на различните култури.

Днешният ден е чудесен повод да си припомним, че светът не би бил същият без поетите да го увековечават с думите си.

Ако нищо освен мъка няма в любовта,
за какво е любовта тогава?
Що за лудост е да искаш нейното сърце
само затова, че й  предлагаш своето!
С туй желание, в кръвта ти пламнало,
и с безумието, блеснало в очите ти,
докога ще обикаляш пустошта?
 
Онзи, който има власт над себе си,
не ламти за нищо в този свят.
Сладкото ухание на  пролетта  е негово —
и цветята, и птичите песни.         
Но любовта плъзва като сянка        
да покрие цялата вселена,
да затъмни и живот, и младост.
За какво ни е тогаз мъглата,
дето помрачава битието ни?

Рабиндранат Тагор

Огледало

Аз съм сребърна и точна. Без предубеждения.
Това, което виждаш, поглъщам го веднага.
В чистия му вид – без примес от любов или омраза.
Не съм жестока, само съм правдива –
Око на малък бог, четириъгълно.
През повечето време медитирам в отсрещната стена.
На точици е, розова. Толкова дълго я гледах
че се превърна в част от сърцето ми. Но тя трепти.
Лица и мрак разделят ни отново и отново.
Сега съм езеро. Една жена над мене се надвесва,
търсейки моята близост, заради това, което е.
След това извръща поглед към лъжците – свещите или луната.
Гърба й виждам и го отразявам точно.
Възнаграждава ме със сълзи и разтревожени ръце.
Важна съм за нея. Тя идва и си отива.
Всяка сутрин лицето й замества мрака.
В мен тя удавила е младо момиче, и сега от мен старица
се издига ден след ден към нея, като една ужасна риба.

Силвия Плат

Видях те плачеща — сълзата
в очите ти просветна.
Тъй сутрин рони се росата
лилава, дъгоцветна.
Видях те весела — сапфира
в миг стана сивкав камък.
Пред блясъка ти тук умира
и неговият пламък.
 
Тъй слънцето зад облак вечер
във багри го облива,
макар че мракът иде вече,
но все не го закрива.
Ти също мъка и страдание
с усмивка отклоняваш,
с невидимото си сияние
сърцето облекчаваш.

Лорд Байрон

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
 
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
 
Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
 
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

Никола Вапцаров

Чуйте
Чуйте,
щом запалват звездите,
значи - някой го иска искрено.
Значи - звездите на някого трябват?
Значи - някой нарича тези плюнчици
                                        бисери?
И виелица прашна го грабва,
към бога се втурва,
като попаднал в беда,
плаче,
целува ръката му жилеста,
моли -
непременно да светне звезда! -
кълне се -
не ще преживее тази беззвездна немилост.
После,
уж външно спокоен,
тревога го втриса.
И някого пита:
“Нима си доволен?
Не се ли страхуваш?
Да?!”
Чуйте!
Щом запалват звездите,
значи - някой го иска искрено!
Значи е нужно
вечер над покривите
да изгрява поне едничка звезда?!

Владимир Маяковски

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…