Капана.БГ

Капана.БГ

 

Последен краен срок за кандидатстване по програмата е 1 май 2017г. 

,,Заедно в час” обявява 1 май за последен срок за кандидатстване за програмата си за тази година. Одобрените кандидати ще започнат обучението си през юли и ще влязат в училище от септември тази година. Вече седма година ,,Заедно в час” търси хора за пример, нови за образователната система, които да започнат работа като вдъхновяващи учители на ученици от уязвими общности в цялата страна, в училища партньори на организацията. 

За кандидатстване не е нужен опит като учител, нито предварително придобита професионална квалификация ,,учител”. Необходима е завършена бакалавърска степен (до 15 септември 2017г.) и нагласа, че всяко дете заслужава равен достъп до качествено образование. Кандидатури се приемат както от завършващи студенти от всякакви специалности, така и от успешни професионалисти от различни сфери. Като част от програмата те ще могат да допринесат за положителна промяна в образованието, докато развиват и усъвършенстват собствените си умения. 

Участниците в програмата стават учители за две години в училища партньори на ,,Заедно в час” в някой от 13-те региона, в които организацията планира да работи от септември 2017г. - Велико Търново, Враца, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Сливен, София град, София област и Стара Загора. Преди началото на учебната година всеки участник преминава през интензивно лятно обучение, което го подготвя за работата в училище . Ако успешните кандидати не притежават професионална квалификация „учител“, ,,Заедно в час” помага и за придобиването на такава в партньорство с акредитирани университети в рамките на програмата.

По време на двете години, през които ще преподават като част от програмата, участниците получават от ,,Заедно в час” месечен финансов стимул в размер на 500 лв. като допълнение към заплатата от училище.

Кандидатури за участие в програмата се приемат до 1 май 2017г. на сайта на организацията – www.zaednovchas.bg.

 

SEO оптимизацията непрекъснато се развива спрямо начина ни на живот и промените, които настъпват в света на технологиите

Ако притежавате сайт или работите за такъв, със сигурност многократно сте чували за т.нар. SEO оптимизация. Това е наборът от съдържание, настройки и начини на популяризиране, които помагат да се доберем до първите места по определени ключови думи в Google. Това закономерно води до повече трафик и сделки/продажби. Процесът не е толкова лесен, защото мрежата е залята от уебсайтове и информация и са нужни търпение и прецизност, за да класираме нашия продукт на някое от водещите места в търсачките.

Развитието на новите технологии и лесната връзка с интернет, където и да сме, рефлектират на начина, по който общуваме, търсим и споделяме информация. В зората на интернет уебсайтовете са сравнително малко и хората лесно откриват това, което им е нужно. Предимно електронна поща, адрес на някоя от големите фирми, директории за теглене на музика или филми. Постепенно мрежата се пълни със съдържание и бизнесът пренася посланията си в дигитална среда. Медиите заживяват своя нов живот онлайн, магазините предлагат продуктите си в интернет, а социалните мрежи пораждат фурор. Започна да се говори за SEO оптимизация, която помага да отсеем авторитетните сайтове и да открием именно това, което търсим. Първоначално множество сайтове се опитват да надхитрят Google,  ползвайки безразборно много ключови думи, рекламирайки се в сайтове с лоша репутация и фалшиви новини и др. Постепенно тези практики стават невъзможни и дори се санкционират от най-известната търсачка.

Ако имате сайт, навярно ще се наложи да прибегнете до SEO оптимизация. Тя е важна, защото:

1. Помага да се позиционирате на челните места по дадена ключова дума

2. Прави продуктите или услугите Ви популярни и това генерира повече продажби

3. SEO оптимизацията е сравнително изгодна и е ефективен начин за привличане на нови клиенти. 

4. Конкурентите Ви я ползват и ако не го сторите и Вие, интернет обликът Ви ще изгуби много, а сега това е един от най-популярните начини за контакт с клиентите.

SEO оптимизацията непрекъснато се развива спрямо начина ни на живот и промените, които настъпват в света на технологиите. Например масовата употреба на мобилния интернет – все повече потребители ползват активно смартфоните си, не само за разговори, но и за комуникация, сърфиране, обмен на информация. Сайтове, които не са оптимизирани добре и нямат мобилна версия, губят много потенциален трафик и не се вписват добре в тенденциите на съвремието. Същевременно Google непрекъснато проучва и търси начини да отсее качественото от това, изградено на базата на спам, 

Да инвестира в SEO оптимизация е разумно решение за всеки, който смята да развива и популяризира дейността си онлайн.Потребителите все по-често търсят в интернет всичко, което им е нужно. Логично е, че се спират предимно на първите появили се резултати. Там може да е Вашият продукт…

 

Сряда, 22 Февруари 2017 02:00

На този ден: 22 февруари

Снимка: www.bulgarianhistory.org

България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери

Умира българският военен деец Атанас Узунов

 

1887 година – умира българският военен деец Атанас Узунов

Атанас Маринов Узунов е български революционер и офицер. Той е роден през 1857 г. в Русе, израснал в патриотично семейство, носи от рано в себе си възрожденски дух. Става най-младият четник в Червеноводската чета през 1875 г. Следва бойния й път до развиването на четниците от турците, а след това сменя четническата униформа, облича доброволческата и се отправя за Сърбия. Участва в боевете при с. Раковица под командването на подполковник Киряев. След завършването на Сръбско-турската война 1876 г. се завръща във Влашко. Участва в зимния поход на дружината през Химитлийския проход в колоната на генерал Скобелев. 

„Аз не съм учил не да предавам, а да превземам крепости!“

На 10-ти ноември 1885 г. сърбите настъпват с дясната колона на Тимошката дивизия. Обръчът около видинската крепост се затяга. Сръбските войски са на 2,5 км. от външната крепостна стена и на 4-4,5 км от крепостта. На 11-ти ноември те започват активни действия срещу крепостта. Четири обсадни батареи обстрелват бастионите, 11 300 пушки стрелят срещу защитниците. Освен това 12 полски оръдия съдействат на пехотата. Противникът настъпва с два пъти по-голяма жива сила и успява да затегне по суша обръча около крепостта. Видинската цитадела е пред страшно изпитание. Узунов заповядва ровът пред бастиона да се напълни с вода и да се засили артилерийският огън. Генерал Лешанин известява Узунов, че има заповед от крал Милан да прекрати огъня и започват преговори за мир. Според предварителните преговори с българските власти Видински окръг се дава на Сърбия. Но капитан Узунов е твърд, че крепостта ще се защитава до край. Отбраната продължава с по-голяма сила и настойчивост. Лешанин е принуден да се оттегли. Прибързано преди войната ген. Лешанин се изказва, че българската войска се командва от капитани и майори и победата му е сигурна.

 

1943 година – Холокостът и България:  България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери.

Холокостът в България обхваща дейностите на българските власти, съдействащи на Холокоста – политиката на Германия за ликвидиране на евреите в Европа по време на Втората световна война.

Целият исторически процес, свързан със съдбата на българските евреи по време на Холокоста в годините на Втората световна война е следствие от политическия избор на тогавашното правителство да застане на страната на Хитлер и реакцията на българското общество. Официалната политика по еврейския въпрос в периода 1940-1944 г. се диктува основно от два фактора. Първият е желанието на управниците да “обединят” България след разпокъсването й след краха от Първата световна война, за което германците предлагат единствени формула – присъединяване към “Оста”. Вторият е страха от болшевизирането на страната, ако се тръгне със Съюзниците, или от смазването й от Вермахта по примера на много европейски страни и преди всичко Югославия през1940 г. България заема лавираща прогерманска позиция и не участва във военните действия срещу Съюзниците. Но необходимостта от някакви действия, удовлетворяващи Хитлер, тласка правителството към разглеждане на българското еврейство като заложник. Българското общество не приема подобна жестока, аморална и противоконституционна политика и в резултат на своята уникална реакция побеждава силите на злото в един продължителен и много сложен процес. В резултат на това нито един български евреин не е отпратен към газовите камери.

 

1980 година – Стартира телевизионното предаване „Минута е много“.

„Минута е много“ не е първото, но е най-дълго просъществувалото телевизионно състезание в ефира на България. Първото му излъчване е на 22 февруари 1980 година по Българската национална телевизия. Водещ на незабравимото предаването е актьорът Петър Вучков, а от 2003 г. негов асистент е колегата му Стефан Спасов. Автор на предаването е проф. д-р Лилия Райчева, а продуцент от 2003 година – Надежда Кехайова.

 

Книгата възхвалява делата и труда на големия пловдивски възрожденец

На 24 февруари 2017 г. /петък/ от 18.00 ч. в Конферентната зала на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив ще бъде представена книгата на Никола Балабанов „Йоаким Груев. Най-пловдивският пловдивски книжовник“. Тя се появява пред читателите, благодарение на  Университетско издателство „Паисий Хилендарски“ – Пловдив.

За целите, задачите и смисъла на своя труд авторът казва: „Чрез книгата за Йоаким Груев искам да възвелича делата на един от големите наши възрожденци, книжовници и учени, творил през втората половина на ХIX век. Заедно с това желая да възвелича труда на Учителя, включително и на този, който днес обучава и възпитава децата и внуците ни. Защото, иска ми се да вярвам в това, че във всеки съвременен учител има следи от делата, искри от пламъка на Йоаким Груев“.

 

Димитър Герганов и д-р Димитър Димитров заедно ще разгледат отношението на средновековните българи към морето, взаимоотношенията на Венеция и Генуа с българските царе и Добруджанското деспотство

Следващият гост на Пловдивско Историческо Общество на 23 февруари, четвъртък от 19 ч. в клуб "Петното" ще бъде историкът доц. д-р Димитър Димитров, преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски, автор на чудесната книга: "Венеция и Генуа на западното Черноморие през 13-15 век", както и на множество научни публикации. Научните интереси на д-р Димитров са в областта на Средновековието и по-специално - Византия, търговското корабоплаване, Венеция и Генуа. Модераторът Димитър Герганов и д-р Димитър Димитров заедно ще разгледат отношението на средновековните българи към морето, взаимоотношенията на Венеция и Генуа с българските царе и Добруджанското деспотство, походът на граф Амедеус Савойски срещу българските черноморски градове, генуезките и венециански колонии и техните галери, търговията им и тяхното жестоко съперничество и още много други интересни неща.

А сега малко история в аванс подбрана от водещия Димитър Герганов: "Светлейшата република" - така била известна Венеция в своя зенит. В продължение на 11 века от края на 7 век нататък градът на Сан Марко бил важен, а в известни периоди и незаобиколим фактор в Средиземноморието и Черноморските брегове. Републиката управлявана от дожове натрупала несметни богатства и упражнявала влияние далеч надхвърлящо "скромната" й територия. Властта на венецианските владетели – дожовете съвсем не била неограничена за разлика от другите европейски монархии. Все пак Венеция била република. Така например дожът нямал право да се появява на обществено място сам,  да се среща насаме с чуждестранни държавни глави или посланиците им, не можел самостоятелно да отваря официалната кореспонденция на републиката. Нямал право и да притежава собственост на територията на чужди държави в лично качество. За сметка на това дожите управлявали до смъртта си, макар че имало случаи на оставки и принудително отстраняване от поста. Доходите на дожа за заемания пост не били големи на фона на богатството на Венеция. Дори през през 1501 г. била гласувана процедура за посмъртно обезщетяване на вредите причинени от дожа по време на управлението му. Сред важните церемониални задължения на дожа било участието му в церемонията "Годеж на дожа с морето". Владетелят хвърлял пръстен в морето от държавната церемониална галера Бучинторо. Облеклото на му включвало шапка-калпак с особена форма, меч, пурпурна или златиста мантия, с яка от хермелинова кожа, и червени ботуши. Ежегодно по време на Пасха дожът оглавява процесия от катедралата Сан Марко до женския манастир Сан Закария, където игуменката на манастира му връчвала нова шапка, ушита от монахините от брокат във формата на рог. Краят на Венецианската република настъпил през 1797 г., когато била окупирана от армията на Наполеон. Един от първите „подвизи” на французите бил да ограбят и подпалят величествения „Бучинторо” – символът на Венеция. „Така отминава световната слава”…

Още интересни неща по темата ще научите в четвъртък, 23 февруари от 19 ч. – „Петното” на срещата с историка доц. д-р. Димитър Димитров. Сбирките на Пловдивско Историческо Общество са отворени за публика и всеки ще може да зададе своите въпроси.

Вторник, 21 Февруари 2017 02:00

Принтират органи от стволови клетки

Представиха подробно методите за работа на 3D принтерите в Hackafe

В БАН работят за създаването на супер бърз принтер

Стефка Георгиева

Мястото за високи технологии в Пловдив Hackafe продължава тематичните си вечери в новото си пространство, намиращо се на ул. „Сборна“ 13. Миналата вечер бе посветена на 3D принтирането, а гост на събитието бе Тони Герджиков от София, който има фирма за търговия със сравнителното новата за нашите ширини технология.

Самата лекция бе своеобразно въвеждащо обучение в света на 3D принтирането. Тони подробно разказа за различните видове принтери и материали, с които работи, като междувременно даваше много примери от собствения си опит. Както вече писахме – с помощта на 3D принтер и скенер можете да принтирате всичко, в зависимост от размерите на машината, с която работите. Материалите могат да ви се сторят малко скъпи първоначално, но всъщност принтирането на един обект възлиза само на няколко стотинки, така че ако поверявате онлайн магазините и сте съвсем начинаещи, не се стряскайте.

Принтерите за масовия потребител са малки, с размери 20х20х30, за създаването на малки обекти. Съществуват и индустриални принтери, които могат да сканират и принтират цял човек или автомобил и в момента се работи по тяхното осъвършенстване.

Тони разказа изключително любопитна информация още в самото начало. За пример даде метална част, която се ползва в самолетите Бойнг. Самите самолети вече имат около 1-2% принтирани части. Разказа още, че в Англия има принтер, който принтира с шоколад - техниката е значително по-скъпа, но пък можете да си направите малка шоколадова къщичка съвсем спокойно.

Широко разпространени са 3D принтерите в сладкарството (разбира се, извън България). От захар се произвеждат различни и причудливи форми за декорация, украса, дори захарни бонбони, които в последствие можете да оцветите с предпочитана от вас сладкарска боя. В Канада и Китай се принтират дори цели къщи, но условието е жилищната сграда да бъде едноетажна.

Едно от най-интересните неща, които Геджиков разказа се отнася за принтирането на органи. Вече са принтирани уши и носове, но тъй като първата презентация за принтирането на нос силно е фрапирала аудиторията, тъй като е изглеждала като отрязана от тялото част, то представянето пред публиката е ограничено. В този случай, 3D принтерите работят директно със стволови клетки, като това позволява директното присаждане на органа върху тялото.

Hackafe също се сдобиха с новата технология преди няколко месеца и показаха нагледно как работи този тип техника. Само за няколко минути те принтираха обект от популярна онлайн игра, който може да бъде носен като медальон, а освен това беше фосфоресциращ и светеше в тъмното.

Оказва се, че Българската академия на науките също работи в тази насока. Тъй като принтирането на някои обекти отнема от няколко минути до 10-12, че и повече часа, нашите учени работят по създаването на супер бърз принтер.

Тематичните вечери в Hackafe продължават, а ако вие сте фенове на високите технологии или имате желание да направите първите си стъпки в тях – минете през новото им място на „Опълченска“ 13. Ще ви бъде интересно.

 

 

Съществуват около 7000 езика, повечето от които се говоря от малка група хора

Днес е Международният ден на майчиния език, който отбелязваме от 2000 година. 

Празникът е посветен на опазването на езиковото и културно многообразие по света. Международният ден на майчиния език се отбелязва за пръв път през 2000 г.  като всяка поредна година честването има различен акцент. 

Понастоящем в света съществуват около 7000 езика, като почти 96% от тях се използват от малка група хора (около 4% от населението на планетата). Запазването и съхраняването на повече от 6000-те езика, които съществуват в света, е сред основните цели на ЮНЕСКО. Организацията счита езиковото многообразие за един от най-мощните инструменти за съхраняване на материалното и нематериално наследство на човечеството. 

ЮНЕСКО активно подкрепя страните, които пълноценно използват всички методи на диалог и предаване на знания, насърчават езиковото многообразие, запазват образованието на майчин език, където това е възможно и по този начин утвърждават културното многообразие като обществена ценност.

По този повод ви припомняме стихотворението на Иван Вазов „Българският език“:

Език свещен на моите деди 

език на мъки, стонове вековни, 

език на тая, дето ни роди 

за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга 

и кой те пощади от хули гадки? 

Вслушал ли се е някой досега 

в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ 

се крий в речта ти гъвкава, звънлива - 

от руйни тонове какъв разкош, 

какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор, 

охулен, опетнен със думи кални: 

и чуждите, и нашите, във хор, 

отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб 

създаньята на творческата мисъл! 

И не за песен геният ти слеп - 

за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сe, откак съм на света! 

Сe туй ругателство ужасно, модно, 

сe тоя отзив, низка клевета, 

що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам 

и той ще стане мойто вдъхновенье, 

и в светли звукове ще те предам 

на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта 

и в твоя чистий бляск ще те покажа, 

и с удара на твойта красота 

аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

 

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…