„Училището загуби битката със смартфона, всяко дете има такъв и процесът е необратим. По-хубаво е те да се ползват с образователни цели, отколкото да им се събират на вратата,” смята ресорният зам.-кмет Стефан Стоянов  

Бюджетът отделя допълнителни 700 000 лв по 6 програми за образователна платформа

Общината инвестира допълнително в качествени системи, които да доведат до допълнителна добавена стойност за града

Таня Грозданова

В Проектобюджета на Община Пловдив за 2017-а година в перото „Образование” са заложени 100 317 353 лв (от тях държавно делегираните дейности са в размер на 87 951 691 лв, дофинансиране – 815 х. лв., местни средства – 11 550 493 лв.) Очаква се на сесия на Общински съвет на 26 януари тези средства да бъдат гласувани. За новите политики на управлението на Пловдив в сферата на образованието разговаряхме със Стефан Стоянов - заместник-кмет “Oбразование, бизнес развитие, европейски политики и международно сътрудничество” от 2011-а до сега.

-Г-н Стоянов, какви са предизвикателствата пред Община Пловдив в сферата на образованието в началото на 2017-а година?

От края на първия мандат на кмета Тотев на образованието се обръща голямо внимание в общината и то извън детските градини и ясли. Първо там  цялата администрация работи тогава да реши битовите неща- проблмите с местата, санирането. В края на първия мандат вече фокусирахме усилия върху качество и развиване на различни образователни програми, които да дадат добавена стойност към образователната система. Ние в Община Пловдив още преди години си дадаохме сметка, че трябва да бъдем активен участник, а не само да правим това, което прави една община – просто да преразпределя държавните средства за образование, а искаме да инвестираме допълнително в качествени системи, които да доведат до допълнителна добавена стойност за града. За това тази година решихме  в бюджета да обединим всички започнати проекти в една 3-годишна образователна платформа, за да дадем повече видимост на проектите.

-Кои са тези програми и на какъв етап е всяка от тях?

Всъщност  по някои от тях се работи от 3, други от 2, а някои от 1 година, но сега ще бъдат „облечени” в една обща програма, която да даде перспектива и по-голяма публичност на тези проекти. Всяка една от програмите обхваща различен етап от образованието. Така можем с гордост да кажем, че община Пловдив успява да генерира политики във всеки един елемент от образованието в страната.

-Има ли нов проект в тази 3-годишна програма?  

Най-новата и най-интересна програма е във висшето образование. Това е Междунардоната ни програма за привличане на чуждестранни студенти, които да се образоват за IT инженери в Пловдив. Знаете че тази прогарма стартирахме миналата година официално, но я подготвяхме от по-рано. Първата пилотна програма е съвместно с Пловдивския университет, където разкрихме нова специалност „Софтуерно инженерство” и успяхме да привлечем 18 украински и молдовански студенти с български произход. Преди Нова година успяхме да им помогнем да си изкарат необходимите документи. Вече са тук, настанени са в общежитие на ПУ. Даже успяха да се явят на сесия, въпреки закъснението. В момента ПУ помага на част от тях с подобряването на българския им език. Очакваме в края на годината, тоест от следващата учебна година да се включат и IT-компаниите, които да подпомогнат този учебен процес.

-Как точно ще се включи бизнесът?

В тази програма от първия ден участва активно IT-индустрията в Пловдив. Като техният ангажимен бе на първо ниво да помогнат с проектирането на новата програма, т.е. програмата „Софтуерно инженерство”  във  ВУЗ-а е правена съвместно с IT-компаниите. Второ: ангажимент  след първата година да наемат на стажове тези студенти. На този етап в проекта освен 18-те чуждестранни студенти от български произход, има и 10 български студенти. Много беше важно да имаме обща смесена група. Бизнесът, освен стажа, има ангажимент и да подпомогне процеса на тяхното обучение. Надяваме се голямата част от студентите да се представят добре и да получат субсидии за образованието си и от частния бизнес. Всъщност това им е задачата. Тази година програмата трябва да продължи и се надяваме да успеем да я разширим с участието и на филиала на Техническия университет , това сме обсъждали с кмета. Има две важни задачи-да увеличим студентите, които изучават тези специалности в града, да повишим конкуренцията и да привлечем повече чуждестранни студенти в пловдивските университети.

-Община Пловдив с какъв ангажимент участва точно?

Нашият  ангажимент е да заплащаме таксите им през първата година, отделно общежитие, така че не можем да си позволим голям брой хора, но за сметка на това целим да има качество.  Надеждите ни са тази програма да повлече крак и университетите ни да се обърнат и към тези пазари и деца. Специално българската общност в Молдова е доста голяма, поради политическите проблеми в Украйна, там нашата общонст сериозно гледа към България, като на едно много по-добро място и за живеене, и за кариера, и за учене.  Дето се вика ние имаме ангажименти към тези наши сънародници и като общини, и като държава, и като бизнес. 220 хиляди  бе бюджетът на тази програма в първата пилотна година. Той бе за 35 студенти, селектирахме само 18. Това значи, че няма да ги похарчим всичките пари, но около 150-160 хил. ще бъдат изразходвани за такси,стипендии и наем на общежитие и част от разходите по документите им. През  2017-а бюджетът е планиран за същата сума, което значи отново между 20-30 студента за годината.

-Освен, че Община Пловдив планира да продължи с въвеждане на обучение по метода Монтесори в обществените детски градини, какви са другите програми за най-малките?

Тази година ще има минимум три курса, в които над 100 преподаватели от предучилищното възпитание ще бъдат обучени за работа с деца по метода на Мария Монтесори. Така до края на 2017-а ще удвоим Монтесори групите, а към края на 2018-а половината преподавателски състав ще е минал поне по един курс на обучение. През 2018-а ще се опитаме да направим голямо международно събитие. Бюджетът на тази програма е около 240 хиляди лева на година за обучения, мебели и оборудване. В нея е много важно да се включи и семейството. Много ми се иска всеки един да може да види разликата между една конвенционална и Монтесори група. Екипите ни са изключително мотивирани, резултатите са впечатляващи, а отзвукът сред родителите е много добър. Втората програма, която влиза в тази платформа също е на 1 година и се получи много успешна. Тя е в размер на 200 000 лева годишно за ремонт и обновяване на площадски за игра в дворовете на детските градини.  По нея заведенията  кандидатстват на конкурентен принцип. Идеята ни бе първо да ангажираме детските градини да са активни и промяната е качествена. За 2016-а над 35 площадки са обновени. Цифрата е голяма, но все пак има над 60 такива сгради. Някои кандидатстват за 2000, други за 6000 лева, като всичко зависи от мениджмънта на детските градини.

-Община Пловдив първа стартира „Програма за иновативни училища” преди около 3 години. До къде стигна този проект?

Планираме да продължим за поредна година тази програма. Сумата по нея не е голяма, но ефектът там е много интересен. Правим обучение на самите преподаватели в нов подход и техники за преподаване към децата, както и технологично обезпечаване на училищата. Вече имаме 8 училища, които участват. Освен интерактивни дъски и употребата на смартустройства, по-важният елемент е да има интеракция по време на  часа. Учителят да не пише на дъска дидактично и назидателно, а да се работи по групи в екип. Става дума за проектноориентирано преподаване  и децата да са ангажирани чрез учене и практика.  Вече има много добри резултати в първите 6 училища.

-Кои са те и за каква сума годишно говорите?

Много добри резултати отчитат в „Райна Княгиня”, „Кочо Честеменски”, „ Алеко Константинов”..., навсякъде. Сумата е 28 000 лева на година. С петата програма „Образователно-индустриален  борд” за пръв път в страната се прави образователно обединение между индустрия, община и министерство. За пръв път национална, местна власт и бизнес работят ръка за ръка в сектор образование. Това е програма съвместно с Министерство на образованието и Индъстри уоч, изцяло обърната към дуалното обучение. Искаме да подкрепим професионалните гимназии и бизнеса да създадат по-бързо дуални паралелки. Тоест класове, в които децата да получават професионално образование и да практикуват. Така в края на своето професионално образование учениците да са усвоили една или две професии, които може да им осигурят добро кариерно развитие. Това е екипна работа. Аз лично очаквам между 6 и 9 нови паралелки по тази програма, вече имаме две от 2016 г. В момента работим с всяко едно училище и бизнеса, там където бизнесът не е много сигурен, трябва да  помагаме. Фирмите имат много работа по тази програма през настоящата година. Те  трябва да разработят практики, да инвестират средства.  Бюджетът тук е 30 хил. лева от страна на общината. Не е голям, но по-скоро е важен символът и работата, която ще свършат екипите заедно. До 15 януари беше срокът училищата да си обяват намеренията за образователни борд.

-Предвижда ли се в кариерното ориентиране да се работи със семействата, защото май там се губи връзката за популярността на професионалното образование?  

Много сме говорили по отношение на непопулярността на професионалното образование. Истината  е, че обществото не е запознато с възможностите, които предлага то. Другата истина е  че в момента на пазара на труда в Пловдив един специалист средно ниво взима много по-висоока заплата от учител, администратор, начинаещ юрист, и т.н. И добрите професионалисти са много високо ценени. Например един международен шофьор започва с 3500 лева, един заварчик спокойно взима 2-2500 лева чиста заплата. Един оператор на металорежеща чисто нова машина започва със стартова заплата от 1400 лева, без никакъв опит, а достига до 2-2500. Тук говорим за много тясна специализация, което в никакъв случай не трябва да се подценява.  Това е сериозно образование и сериозна отговорност. Вече няма и не става дума за мръсни, мърляви цехове, говорим за заводи като лаборатории.

-Къде е пловдивското училище на фона на световната дигитализация?

"Дигитализация на учебния процес” е програма, която общината започна миналата година, като самостоятелна, но сега ще влез в пакета. Лично на мен ми е изключително интересна. Не е финансоемка –по 30 000 лева за 3 години. Тя започна покрай иновативните училища. От 2016-а започнахме да помагаме на 6 пилотни училища да въвеждат платформите на Google  и Windows по избор, за изнасяне на целия учебeн процес в облака. Повечето избраха Google, но тези компании инвестираха буквално милиарди в платформи за образование, които са безплатни и са преведени на български. Какво представлява това: от достъп до имейли, през виртуални уроци, преподаване онлайн, даване на домашни онлайн, достъп на родителите  до съдържание, споделяне на съдържание между учители... Изключителни възможности буквално всеки учебен процес да бъде витруален, което е много по-интересно за учениците. Дава лесен, ясен и прозрачен достъп до учебния процес, ангажира много родителите. Това са сериозни технологии, но реално са много простички за ползване.

-Това е много смело, не очаквате ли някои по-консервативно настроени родители и учители да се възпротивят?

Даваме една закачка на децата, че всъщност ученето може да е интересно. Разберете, вече никой не ползва черна дъска. Самите деца са много амбицирани, защото не им забраняват телефони и таблети. Истината е, че битката със смартфона училището я загуби. Днес всяко дете има смартфон и този процес няма как да го спреш. По-хубаво е те да се ползват с образователни цели, отколкото да им се събират на вратата. Сред пловдивските училища има такива, които вече са изключително напред  и постоянно правят нововъведения. Наистина заслужават адмирации за това. Затова трябва да има безплатен Wi Fi във всяко училище, трябва да има нови технически решения за образованието, включително и в специализираните кабинети.  Целта е с тази прогарма да подпомогнем всички да се качат на този влак. Така или иначе МОН без много шум , даде краен срок до края на 2019-а година всички училища в страната да имат такива онлайн акаунти и да си общуват с министерството онлайн, това само по себе си е революция. Най-накрая плановете са да приключим с хартията и администрацията да се качи в облака и да обменя информация там. Част от нещата, които ще свършим са и това, но всъщност плановете ни са да дадем съвременни технически инструменти на учителите и децата да учат, иначе разберете, изкушенията към едно дете са огромни, и от медии, и от околния свят, и от забавления и т.н. И когато то влезе в една скучна стая, която не се е променила от 30,40-50 години, на него просто не му е интересно.  

Тези програми ще бъдат вкарани в бюджета. Реално само „Образователно – индустриалния  борд”  е чисто нов проект. Те ще се  превърнат в 3-годишна програма на общината в  образованието. Около  700 000 лева на година ще се разходите по шестте  програми през периода. Става дума за целеви средства. Една част от тях ще бъдат и от делегираните бюджет на учебните заведения. 

На този ден е приет Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София в Български университет Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски")

1843 г. - Александър Екзарх представя на княз Адам Чарториски (ръководител на полската емиграция в Париж) “Мемоар” по българския въпрос, който трябва да бъде връчен и на посланиците на Англия, Прусия и Турция, намиращи се във Франция. В “Мемоара” се настоява за политическа автономия на българите, както и за осъществяването на реални реформи в Османската империя, които да осигурят нормалното стопанско, културно и политическо развитие на българския народ.

1878 г. - По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) руски части и български чети под командването на Ильо войвода и Симо Соколов влизат в Кюстендил.

Същия ден английското правителството начело с Бенджамин Дизраели издава заповед за навлизане на английския флот в Проливите. Целта е да бъде предотвратен пълния разгром на Османската империя и превземането на Цариград.

1886 г. - В Букурещ започват преговори между България и Сърбия за подписване на мирен договор, който официално да сложи край на Сръбско-българската война (1885 г.). Начело на българската делегация е назначен османски дипломат, но преговорите фактически се водят от втория делегат Иван Ев. Гешов (на снимката).

1904 г. - На 23 януари 1904 г. е приет  Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София в Български университет Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Той е обнародван в Държавен вестник три дни по-късно.

1913 г. - В хода на Балканската война 1912-1913 г. започва настъплението на турските войски при Чаталджа. То е успешно отблъснато от авангардите на българските 4-а и 10-а пехотна дивизия.

1928 г. - Професор Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобеловата награда за литература за 1929 г.

Иван Грозев е роден през 1872 г. Той е поет, драматург, литературен критик и теоретик. Публикува за пръв път през 1896 г., когато в сп. “Българска сбирка” са поместени негови стихотворения. От началото на 20-те години започва да се занимава с изкуствознание, история на религията и литературна критика. В периода 1922-1923 г. Ив. Грозев изнася лекции в салона на Теософското дружество и в Софийския университет. Сътрудничи на сп. “Хиперион”. Умира през 1957 г.

1945 г. - По време на Втората световна война (1939-1945 г.) в българските 10-а и 16-а пехотна дивизия са назначени за съветници офицери от Съветската армия.

Как бе поруган един от символите на Стария град   

Владимир Балчев

Една сграда навръх Джамбаз тепе още от средата на ХIХ век се налага като своеобразен символ на Трихълмието. Постройката се виждала още от железопътната гара на Пловдив.  Непосредствено  под нея се извисявала камбанарията на храма „Св. Петка” (Стара), отстрани се намирал самият храм. Тези три сгради, заедно с внушителните скали на тепето, формирали един незабравим ансамбъл.  Срещаме го още в първата  „Панорама на Филипополис“ от 1873 г., дело на фотографа Димитър Кавра, срещаме го също във фотография от 1875 г. на Дмитрий Ермаков, един от изявените майстори на световната фотография през ХIХ в. Погледната отблизо, сградата впечатлява със своята изящност и изисканост. Отделните детайли на  постройката най-ясно се виждат в една творба на придворния фотограф Иван Карастоянов от 1892 г.

Малцина знаят, че тук е било настанено някогашното Централно гръцко училище. Това е първата сграда в Пловдив, строена специално за учебно заведение. Издигната е през 1780 г. Преди да се появи тази емблематична постройка, децата се ограмотявали в предверията на църквите, или по къщите на даскалите.

Първи директор на училището бил йеромонах Антим. През 1790 г. го наследил иконом Константин, издал във Виена през 1819 г. „Описание на Пловдивската епархия“. През 1828 г. директор на школото станал хаджи Йоанис от Сливен, известен повече с името доктор Иван Селимински. Завършил авторитетната по това време гимназия в Кидония (Мала Азия), обиколил половин Европа, Селимински  респектирал учениците с широките си познания. Никой в Пловдив не подозирал,  че хаджи Йоанис участвал във Великата гръцка завера през 1821 г., имал връзки с дейци на национално-освободителното движение в Унгария и Чехия, с карбонарите в Италия, че по време на Руско-Турската война през 1828 – 1829, организирал снабдяването на българите с оръжие, основал революционни комитети в Сливен и други селища. Неслучайно някои автори го определят като първият български крупен революционен организатор.

Константин Моравенов пише, че до 1846 г. Централното училище било общо градско  заведение за Пловдив и в него се обучавала както гръцки, така и български момчета. Години наред фондът за издръжка на училището бил управляван от Чалъковци. През втората половина на ХIХ в. българите образували своя черковна община, основали български училища и се отделили от гърците.

Пак на Джамбаз тепе през 60-те години на ХIХ в. било изградено и Главно гръцко девическо училище. Средствата за изграждането му били осигурени от Сариставрус Косма.  Впоследствие и къщата на Сариставрус (известен като Саръ Ставри) също започнала да се използва за учебни цели. През 1874 г. се появило нов тип училище . Наричали го Зарифово училище (пъл¬на гимназия и учителски институт). То носи името на константинополския банкер Георгий Зарифис, който дарил значителни суми за развитието му. След смъртта на Зарифис през 1884 г.,  средства за издръжката изпращала съпругата на покойния банкер. 

През 1900 г. била издигната представителната сграда на училището „Григорий Маразли“. В новата триетажна постройка се нанесло мъжкото нормално Зарифово  училище, а старата сграда на Централното гръцко училище била заета от възпитаничките на Централното девическо училище. Опразненото девическо училище пък се превърнало в пансион за ученички. От своя страна къщата на Сариставрус станала пансион за момчета.

Ревностният изследовател на пловдивското минало Козмас Миртилос Апостолидис подробно описва историята на сградата. За първи път тя била ремонтирана през 1811 г. Вторият ремонт бил извършен през 1832 г. След 1840 г. състоянието на постройката било плачевно. Константин Моравенов пише: „Това вехто и изгнило здание не служеше веке   на нуждите граждански, че населението се бе умножило“. По време на големия пловдивски пожар през 1846 г. училището изгоряло до основи, но бързо било възстановено.

Историята на сградата има и своето продължение. След антигръцкото движение през лятото на 1906 г. бившето Централно гръцко училище е затворено завинаги. Няколко години по- късно то е преустроено и на променената вече безлична фасада се появява надпис „Столарско училище“ (т.е. тук се обучавали майстори за производство на мебели). След 1925 г. сградата се превръща в тютюнев склад.

В най-ново време старата постройка съвсем изчезна. Вместо нея се появи една бетонна грамада, която често наричат Бункера.

Имало някога една сграда, която привличала погледа още отдалеч. Имало едно изискано и изящно здание върху най-високата част на Трихълмието. Имало някога…

Днес има срам…

Последната й песен "Love's Gone To Hell" е номинирана за най-добра рок песен на 2016-а година от норвежкото списание Rockman наред с парчета на групи като Metallica, Sabaton, Korn и други

Рок фестивалът в долината на виното няма да мине без женско присъствие. Една от най-известните дами в рок музиката, Doro, ще допълни силния line up на “Midalidare Rock In The Wine Valley“ в който са W.A.S.P., Gotthard и Udo Dirkschneider. „Четирите световни групи със сигурност ще направят преживяването в Могилово незабравимо. Отделно ще имаме български групи, както и една изненада за младите рок музиканти и прохождащи групи в страната, което ще обявим скоро“, споделя Александър Алексиев, Управител на Мидалидаре.

Doro идва в България с титлата “Metal Goddess And Legends Award”, която получи през месец май в Лас Вегас на “Vegas Rocks Award Show”. Последната й песен "Love's Gone To Hell" е номинирана за най-добра рок песен на 2016-а година от норвежкото списание Rockman наред с парчета на групи като Metallica, Sabaton, Korn, Soundgarden, Megadeth и други.

Кариерата на немската рок звезда е наистина впечатляваща: ако трябва да я обобщим в цифри, тя се равнява на златни и платинени награди, близо 10 милиона продадени албума, над 2 800 концерта в 60 държави на 4 континента, 16 студийни албума, четири DVD издания и милиони фенове в цял свят.

Doro е известна и като вокалистка на бандата Warlock, но най-вече нашумява със соловата си кариера. Първоначално свирейки с местни банди, Doro прави голяма крачка с Warlock и тяхната поява на пазара в САЩ. Warlock са известни с албумите си Burning the witches, Hellbound, True as steel и др. През 1989г. излиза първият й самостоятелен албум Force Majeur, последван от успешни албуми в САЩ, които оглавявават и класациите в Европа. През 93-а се появява Calling the wind – албум в различни версии за САЩ и Европа, който съдържа множество съвместния изпълнения на Doro и други музиканти, и поставя тенденция на дуетите в кариерата й. През октомври 2012г. на бял свят се появява последният албум на рок изпълнителката - Raise your first, който е записан в САЩ, Германия и Скандинавските страни. Doro ще пристигне в България с Nick Douglas (Бас), Johnny Dee (Барабани), Bas Maas (Китара) и Luca Princiotta (Китара, Клавишни инструменти).

„Rock In The Wine Valley” ще се проведе на 9, 10 и 11 юни 2017-а година. Билетите са в продажба в мрежaта на Eventim в цялата страна, както и в OMV, THE MALL, Книжарници Ориндж, Офис 1, Билетен център на НДК, Технополис, Български пощи. Цените на билетите за целия фестивал са: 

- 70 лева (редовна цена) -  до 31 май 2017г.

- 80 лева (last minute) -  от 01 до 11 юни, 2017г.

Военни с автомати, полицаи и други представители на реда патрулират денонощно, пръснати из стратегически важните места на града

В Брюксел няма да видите пране по терасите

Бездомниците се веселят и танцуват наедно с гражданите, без да ги закачат

Паулина Гегова, специален пратеник на Под Тепето в Брюксел

Европа е голям и твърде стар континент. Подчертавам стар, защото поради тази причина е запазил съкровища и кътчета, история и спомени, които си заслужават да бъдат видени, преживени, припомнени или тепърва открити. А когато си в Рим прави като римляните. С други думи, ако си в чужда държава слей се с тълпата, стани едно цяло с живота, с типичната атмосфера, превърни се не в турист, а в кореняк.

Кралство Белгия е на 2000 години. Държава станала свидетел на много национални и културни потоци. Двустранна, двуезична, смесица между ренесансова структура и съвременно европейско влияние. Нищо чудно, че столицата Брюксел е седалище на Европейския съюз.

Пътешествието до Брюксел може да е изпълнено с напрежение, но сладко-горчивата тръпка от преживяното ще остави пресен отпечатък във всяко съзнание, до края на живота ви. Веднъж стигнали там, ще се потопите в нещо, което обичам да наричам дуализъм. Не само на религиозно, но и на философско ниво. А какво да очакваш и как да го изживееш?

Небето

Или с други думи изминатия път. Ако имате възможност, стигнете до Брюксел със самолет. Може да не е най-евтиният вариант, но гледката от малкото прозорче си струва всяка една стотинка, била тя и последната. Немските авиолинии се грижат подобаващо за пътниците си, а облаците са на една ръка разстояние. Жалко, че не можем да я протегнем и да ги уловим. Уви, съществува и неприятната част с летищата и строгите проверки. Внимавайте с какво пълните куфарите си, защото някои неща може да не преминат границата. Запознайте се предварително с изискванията, за да не се разделите по неволя с парфюма си или пастата си за зъби. Проверките са неприятни и досадни. Често могат да ви сметнат за съмнителен, но няма от какво да се притеснявате. Приемете го като първата стъпка от приключението и не се стресирайте ако някоя метална пластина по дрехите ви или обица на скришно място задейства детекторите. И не забравяйте да си сложите чисти чорапи, защото е много вероятно да ви събуят. След това просто се отдайте на небесната шир…

Сигурността

Тъжно, но факт, днес живеем в опасни времена. Проверките по летищата не са единствените мерки за сигурност, с които трябва да се съобразявате. Брюксел е важен за Европа град и безопасността му е особено голям приоритет за управляващите. А чужденци има много. Европейската столица е желана дестинация за различни раси. Има от всичко – през азиатци, до американци. Точно затова военни с автомати, полицаи и други представители на реда патрулират денонощно, пръснати из стратегически важните места на града. На централната гара, по летищата, в метрото, на централните улици, може да ги срещнете навсякъде. Столицата разполага дори с вело полицаи. Гледката на мъж в униформа и оръжие е малко плашеща, но те няма да ви закачат без причина. Е, не се изкушавайте да ги снимате, защото повечето няма да се съгласят. Все пак отиваме да си прекараме добре, а не да ни закопчаят.

Шоколадът

Не може да отидеш в Брюксел и да не пробваш белгийски шоколад. Той е един от водещите в сладкарската индустрия, а магазините за какаови изделия са сред най-срещаните. Ако тръгнете по центъра ще ги забележите един след друг, един срещу друг – големи, изпълнени с всевъзможни вкусотии и никой от тях не е конкуренция на следващия, защото желаещи за купуване има в изобилие. Веднъж влезли в магазин за шоколад, сякаш попадате в къщурката на вещицата от Хензел и Гретел. Всяка стена и витрина прелива с ново и ново изкушение, кое по-апетитно от предходното. Изборът е труден и нищо чудно да прекарате в една такава сладкарница половин час, че и повече.

Заведенията

По стари френски традиции, Брюксел е изпълнен с изискани ресторанти, предлагащи френски вина, а по белгийски тертипи, бирариите са основен конкурент. Въпрос на личен избор е кое ще предпочетете, но моят съвет е – ако имате възможност, пробвайте и двете. Няма да сбъркате! Вината са най-често висок клас. Бяло, червено или розе,те са сладникави и леки. Липсва им онази отлежала плътност на домашното българско вино, но са ароматни и пенливи. От друга страна, белгийските бири са едни от най-добрите в света. На центъра има магазин, в който предлагат над 1000 вида бира, а в пъбовете може да вкусите пресен наливен ейл. Лошото е, че за нашия стандарт, цените са високи. Много високи. Един малък наливен Вишнев крик в Брюксел струва 5 евро. Това е двойна цена на нашите крафт бири, но явно развитието на страната и стандарта си казват думата.

Забележителностите

Архитектурата на Брюксел е под основното влияние на фламандски и валонски стил. Точно поради тази причина са останали дворци, а жилищните кооперации са запазили кокетните си, продълговати фасади, най-често завършващи с кули. Интересен факт е, че на нито една тераса (френски стил) няма да видите проснато пране. Друг интересен факт е, че в старинната част улиците са павирани, а на места може да видите вградени миди с позлатена патина. Задължително трябва да видите Централния площад, който е обграден от дворците, сега играещи ролята на музеи, парламент и други. За определен период от лятото, площадът се покрива с килим от цветя. Зимата пък се нагледахме на туристи. Друга основна забележителност е Пикаещото момче, известно още като малкия Жулиен. Бронзовата статуя представлява малко момченце, което пишка във фонтан, а няколко пъти седмично го обличат в дрехи. Легендата гласи, че статуята е сложена, за да напомня на обществото за детето, което изгасило разположените от неприятеля боеприпаси, като се изпикало върху тях от градските стени. Ние, българите, интерпретирахме тази история по време на визитата си, че заради нарасналите терористически актове от последните месеци, момченцето е загасило фитила на поставена бомба. Дори в тежки времена трябва да се намери място за малко смях.

Изкуството

Както навсякъде, Брюксел не е ощетен от страна на улични артисти. Такива може да се намерят най-често в метрото или на Централната гара. Може би заради студа не видяхме такива по улиците, но все пак музиката се лее, а изпълнителите са истински професионалисти. В метрото например, се натъкнахме на трима музиканти, които толкова добре свиреха и пееха рок ен рол, че се спряхме да потанцуваме с тях, докато бездомниците ни правеха компания от страни и то без изобщо да ни закачат. Никой няма да те дръпне, дори няма да ти се провикнат, както сме свикнали по пловдивските улици. Но да се върнем на изкуството. Овен уличните артисти, столицата разполага с много театрални сгради и заведения, в които се изнасят представления или концерти, а картините са неделима част от по-значимите сгради.

След всичко казано, след всички трудности, все пак посетете Брюксел. Ще останете очаровани, но се пригответе психически и се заредете с търпение, че дори в такава подредена страна гафовете не са нещо несрещано. Защото дори в четири звезден хотел може да ви се развали тоалетната, да пиете рядко кафе или да объркате посоката на метрото. На нас ни се случи. Все пак приключенията нямаше да са истински приключения ако вървяха гладко, нали? И пак напомням – не забравяйте да си носите чисти чорапи по летищата.