Капана.БГ

Капана.БГ

Авторът проф. д-р Пламен Бочков е утвърден фолклорист, етнолог и антрополог

Представяне на книгата „Веда Словена“ – 140 години по-късно“ на фолклориста, етнолог и антрополог проф. д-р Пламен Бочков организира на 1 декември Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Премиерата е с начален час 16:00 ч. в зала „КОМПАС“ на Ректорана на висшето училище на ул. „Цар Асен“ №24.

Творбата е най-новото изследване на възрожденската книга „Веда Словена“, която повече от 140 години привлича внимание на специалисти и обикновени читатели и представлява една от най-големите неразрешени загадки в българската културна история.

„Веда Словена“ е сборник в два тома на песенен фолклор от долината на Места и е съпоставим с други сборници от предосвобожденска България като „Народни песни на македонските българи“ на Стефан Веркович, сборниците на Кузман Шапкарев, Марко Цепенков и братя Миладинови. Точното заглавие на първия том е „Веда Словена. Български народни песни от предисторично и предхристиянско доба. Открил в Тракия и Македония и издал Стефан Веркович. Книга първа.“ Тази първа книга е издадена в Белград през 1874 г. Точното заглавие на втория том е „Веда Словенах. Обрядни песни от язическо время. Упазени со устно предание при Македоно-Родопските българо-помаци. Собрани и издани Стефаном Ил. Верковичем. Книга друга.“ Вторият том е издаден в Санкт-Петербург през 1881 г.

В България разполагаме с великолепното издание в две части на издателството на фондация „Отворено общество“ от 1997 г. 

„Веда Словена“ е вероятно най-оспорваната книга на Българското Възраждане. Караниците по повод „Веда Словена“ не стихват. Сблъскват се академичният дискурс и пантеистичното въображение. Всъщност академичният спор около записваните от Иван Гологанов и публикувани от Стефан Веркович песни започва далеч преди издаването на първия том на „Веда Словена“ – още при обнародването на доклада на Веркович пред Първата всеруска етнографска изложба в Москва през 1867 г., посветен на песента за женитбата на Орфей, за която Веркович дори получава награда, а песента е обявена за научна сензация.

Страстите се нажежават, мненията са категорични, а аргументите, често повече ad personem, отколкото опрени на конкретен анализ. Намесват се политически конотации, идеологически дискурси, родолюбиви каузи и дори семейни дрязги, какъвто е случаят с баща и син Иречек. Първоначалната еуфория от научното откритие бързо е заменена от скепсиса на специалистите, платили цената на прибързаното одобрение в предишни случаи на мистификации с подправени фолклорни текстове.

„Веда Словена“ – 140 години по-късно“ прави задълбочен анализ на песенните текстове от двата тома и търси смислова връзка между тях. Използвани са данни от кореспонденцията между Веркович, като издател, и Гологанов, като записвач на песните. Потърсена е аналогия с песенния и словесния фолклор от Западните Родопи и Пиринския край като контекст на записите от „Веда Словена“. Разгърната е хипотеза за ролята на песенните текстове, които погледнати заедно и отблизо, представят една локална идеология и културна практика, обърната към миналото, като основание за уникална идентичност и към семейството и рода, като опора на груповите ценности. 

Изложените карикатури са смели, несъобразяващи се с държавните глави през годините, показващи реалността и проблемите й с чувство за хумор, но и много интелект

Паулина Гегова

„Стършел“ е вестник за хумор и сатира, който излиза за първи път през далечната 1946г., непосредствено след Втората световна война. Поради този факт, той е най-старият български вестник, който осмива и иронизира обществените, политически и икономически прослойки. 

Първите сътрудници на вестника са  Димитър Чавдаров - Челкаш, Борис Ангелушев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Марко Бехар, Христо Ганев, Валери Петров, Никола Мирчев. В него са взимали участие и гении на сатирата като Радой Ралин, Иван Радоев, Доньо Донев, Станислав Стратиев, Никола Мирчев и още много таланти, работили за общото благо. 

След цели 70 години, вестникът все още има почитатели, все още народът си спомня за изключително тънкия и дързък начин, по който журналистите и карикатуристите са демонстрирали мнението си за животът и управлението на България. 

Поради годишнината на вестника, снощи в Народна библиотека „Иван Вазов“ се организира изложба, предоставяща на хората възможност да се докоснат до това социално изкуство и да си припомнят миналото. Макар че преобладаваше възрастното поколение, се забелязваха и младежи, които проявиха интерес към този нескрит начин на протест, чрез най-могъщото оръжие – словото! 

Същевременно бе представена и юбилейната книга „Що е стършел свършил“, а документите и старите издания на вестника предизвикаха носталгия и припомниха исторически факти, за които и до ден днешен се говори. 

Изложените карикатури са смели, несъобразяващи се с държавните глави през годините, показващи реалността и проблемите й с чувство за хумор, но и много интелект. Метафорите те карат да се замислиш, да изцъкаш недоволно от фактите или да се разсмееш, осъзнавайки бруталността на изображенията. Липсваше гняв и недоволство. По-скоро, хората приемаха нещата с чувство за самоирония и може би скрита надежда, че положението може и да се подобри. 

Изложбата все още е активна, затова ако някой желае да я посети, ще може да го направи във фоайето на първия и втория етаж на библиотеката. 

View the embedded image gallery online at:
https://kapana.bg/ulitza/itemlist/user/570-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD?iccaldate=2024-06-1&start=13356#sigProId71c1c76b39

Немските символи на диско ерата от 90-те години с удоволствие разгледаха магазините и зоната за забавления в най-актуалното място в града под тепетата

По повод кампанията Щур петък, много от търговските марки бяха свалили цените от -50% до -70% за всички свои клиенти, а хип-хопърите се възползваха от намаленията и напазаруваха дрехи и аксесоари.  

Повече от час продължи техния маратон в мола, а компания им правеше Румънеца. Звездите, които преди години взривявяха чартовете със своите диско хитове, не отказаха на нито един от посетителите в Мол Марково Тепе снимка или автограф, а с по-напористите разменяха и по някоя реплика. 

Изпълнителите от C-Block заявиха, че Пловдив е невероятно красив град, а публиката  много топла и сърдечна. На финал те обещаха отново да посетят втория по големина град в България, а защо не и да изнесат концерт в търговския и развлекателен център.

 

Това заглавие традиционно се повтаря вече няколко години подред, защото по естествен начин стана ”наше” – на хората от Стария град, на всички пловдивчани и гости на града. Защото няма по-вълнуващо нещо да застанем заедно – малки и големи, на 1-ви декември, от 17.30 ч., пред елхата на Лапидариума, да запалим светлинките и да дадем старт на съпътстващите предколедни прояви на прага на 2017 г.

Инициатори на тази хубава традиция са почетният консул на Република Армения,   г-н Ехиязар Узунян, който ще запали и първата светлинка на елхата, Общински институт „Старинен Пловдив”, Сдружението на чехи, словаци и приятели в Пловдив, фондация „Пловдив 2019” и община Пловдив. На събитието ще присъстват официални гости от посолствата на Репулика Чехия и Република Словакия в България и представители на общностите в града.

И ако слънчевата светлина намалява през декемврийските дни, то тя се увеличава в душите на хората преди Рождество. Така е било векове наред, така е и днес. И надеждата е кацнала на рамото ни, само че не винаги я виждаме. През тези дни обаче е различно.  Програмата на коледните празници в Стария град ясно доказва това. Надсловът може да се повтаря, но не и инициативите. Тази година са включени наистина разнообразни по своя характер събития, засягащи светлината, хляба, християнските образи и символи, фотографията и разбира се, музиката.

В Балабановата къща ще има отгласи от Средновековието. От 15 ч. на 1-ви декември Мария Шуманска ще покaзва как се правят рязани свещи – изкуство, повлияно от бароковите форми на XVI  век и „запазена марка” на венецианските майстори. Малко      по-късно, от 16 ч., пак там ще бъде открита изложба с информационни пана и фотоси „Карел IV – владетелят, държавникът и неговата епоха”, посветена на 700 г. от рождението на чешкия и немски крал и Римски император. Посетителите ще се докоснат до всестранно развитата личност на Карел IV, ще видят архитектурните шедьоври от неговото време, ще надникнат в средновековния свят и чрез научно-популярните текстове в една книжка, посветена на бележитата годишнина. Изложбата ще бъде до 9-ти януари 2017 г.

В къща Недкович ще се завърнете към българската традиция с изложбата „Коледен кът” на обредни хлябове и коледни сувенири. Дългогодишният педагог Дорка Четрафилова и клуб „Здраве” ще представят магията на хляба - от месенето до символиката му. Освен това посетителите ще видят традиционни коледни картички и украса. Изложбата ще бъде открита на 3-ти декември и ще продължи до 6-ти януари 2017 г.

На 5-ти декември Малката християнска базилика приютява изложба с мозаечни пана - „Християнското наследство – образи и символи” на Ирена Янчева. Авторката е  вдъхновена от света на мозайките още в нейния роден град Пловдив. По-късно се обучава в Торонто при известните художници на мозайки Акрам и Фадиа Габра. А в настоящата изложба представя своето авторско виждане за много древни символи. Изложбата може да бъде посетена до 10-ти януари 2017 г.

Малката коледна разходка във времето и пространството ще завърши с концерт на словашкия ансамбъл „Челомания” на 8-ми декември от 19 ч. в Балабановата къща. Концертът е организиран от посолството на Република Словакия по повод приключването председателството на Словакия на Съвета на ЕС. Известните челисти Йозеф Луптак, Йозеф Подхорански, Евген Прохац и Ян Славик ще изпълнят адаптации и оригинални композиции, създадени за ансамбъла. Репертоарът им включва произведения от барока до наши дни.

ПРОГРАМА:

01.12.16 г. , 15:00 ч., Балабанова къща, Дълбока зала  „Светлината през вековете“ – изработка на коледни свещи с демонстрация  на венецианска карвинг  техника.   

01.12.16 г. ,16:00 ч., Балабанова къща, Дълбока зала  Изложба и представяне на книга  „Карел IV – владетелят, държавникът и  неговата епоха“.   Изложбата може да разгледате до 09.01.17 г.

01.12.16 г. , 17:30 ч.,  Лапидариум,  Да запалим заедно светлините на празничната елха в стария град! Почетният консул на Република Армения, ОИ “Старинен Пловдив”,  Сдружение на чехи, словаци и приятели -Пловдив, фондация “Пловдив 2019”  и община Пловдив канят всички желаещи на тази хубава традиция.  С участието на вокален състав “Контраст” - СУ “Св. св. Кирил и Методий”, вокална група към ОУ “Виктория и Крикор Тютюнджиян“ и представители  на различните общности в града. 

03.12.16 г. ,11:00 ч., Къща Недкович, “Коледен кът“ – изложба на обредни хлябове и коледни сувенири, с участието на клуб „Здраве“ с ръководител Дорка Четрафилова.  Изложбата може да разгледате до 06.01.17 г. 

05.12.16 г. , 17:30 ч., Малка Базилика, “Християнското наследство – образи и символи“ – изложба на мозаечни пана с автор Ирена Янчева под музикалния съпровод на“Хор на пловдивските  момчета”, с диригент Милка Толедова.  Изложбата може да разгледате до 10.01.17 г.

08.12.16 г., 19:00 ч., Балабанова къща,  “Челомания“ - концерт по повод приключване на председателството  на Словашката република на Съвета на ЕС. Вход свободен!

 

Журналистката Веселина Божилова, автор на документалната повест „Смърт край рози“(изд. Жанет 45) и адвокат Емилия Недева ще разкажат за най-тежкия случай на пловдивските криминалисти преди 1989-а година. Събитието ще се проведе на 30 ноември 2016, сряда, от 18.00 ч. в Културен център ТРАКАРТ.

От книгата „Смърт край рози“:

Това е документална повест за две убийства, които разтърсиха Пловдив и селата наоколо преди повече от 10 години (текстът е писан през 1993 година – б. а.). На 30 юни 1979 година в непосредствена близост до розоварната в село Зелениково бе открит трупът на убитата три дни по-рано Мария Латева – лаборантка в „Българска роза“. Три години убиецът остана неразкрит. На 27 юни 1982 година случаен минувач откри трупа на убито и изнасилено момиче в храстите до Братската могила в Пловдив. Три дни криминалистите установяваха самоличността на жертвата. Името на убиеца, обаче, изплува още при огледа на местопрестъплението. Тридесет дни по-късно той беше заловен. Пет месеца по-късно беше осъден на смърт. Един месец по-късно Върховният съд потвърди присъдата. След пет месеца тя беше изпълнена. Това беше най-тежкият случай в практиката на пловдивските криминалисти преди 1989-а година.“

Веселина Божилова започва разказа си така: „Когато тръгнах по дирите на случая, за който бях чувала само слухове и легенди, бяха минали десетина години от развръзката. Тогава – през 1993-та, си мислех, че това е един много дълъг период от време. Още повече че в него се бяха сменили две системи, много прозорци се отвориха, много въпроси чакаха своя отговор. И без да знам подробности, този случай ми се виждаше много интересен. За него оживено се говореше, но никой не знаеше нещо със сигурност. Не съм и подозирала обаче колко пласта ще разровя и как под тях нещата ще са още живи...“

Веселина Божилова е журналист по професия. Репортер, редактор, сценарист на документални филми и поредици. Специализирала е тв новини в BBC – Великобритания (1993) и в CBS – Филаделфия, САЩ (1995). Голяма част от работата й като журналист, а и като гражданин (основател е на Сдружението „Майки срещу дрогата“) е посветена на проблемите на наркозависимите. Автор е на книгите „Смъртна присъда“ (2002), „Не се предавай“ (2006), „Наркотиците: преживяно и осмислено“ (2008), „Всичко възможно“ (2010) и „Смърт край рози“ (2016).

 

 

Заглавието на изложбата е провокирано от изказване на Алберт Айнщайн превърнало се в афоризъм

WE NEVER THINK OF THE FUTURE. IT COMES SOON ENOUG / НИКОГА НЕ МИСЛИМ ЗА БЪДЕЩЕТО. ТО ИДВА ДОСТАТЪЧНО БЪРЗО“

216 декември 2016

Изложба живопис

 (откриване: 2 декември, 18 ч.; галерия РЕЗОНАНС, ул. Парчевич 14, Пловдив)

група “ANSWER 51”

Автори:

КОНСТАНТИН КОСТОВ, ЯНА СТОЙЧЕВА, ТРЕПКА ПЕТКОВА, МИРОСЛАВ МИРОНОВ, МАРТА РАЙХЕЛ, ДИНА СТОЕВА, МАЯ СТОЙКОВА и ТИНА ХАМЗЕ

 

Наскоро ми попадна статия за способността на писателите да предусещат или предначертават бъдещето. Тя е озаглавена „Бъдещето, в което вече живеем“ и разглежда как писателят понякога е пророк. Как десетки художествени измислици са се сбъднали в детайли след години, което и предполага въпроса дали това е случайност при някои или резултат от гениална проницателност при други. Самият Оскар Уайлд твърди, че не изкуството подражава на живота, а живота на изкуството. Действително, блазнеща за всеки писател или човек на изкуството ‚ е мисълта за това да бъде пророк на своето време, което обаче се отдава на единици. Дали словото има удивителната способност да се материализира или пък творческите личности притежават ясновидски способности? Такива способности обаче биват приписвани и на художниците, като често те са определяни като изпреварили мисленето на съвременниците си, и техните послания успяват да се разчетат едва от последващи поколения. Тук обаче материята е основният носител на въплътените от художника мисли и енергии в самия акт на създаване на картина.

Обединяването на образи за бъдещето, без това да е повод да мислим за него - това е отправната точка, макар и с всички условия за усложнение по пътя на осъществяването на една предварително заложена утопия. Заглавието на изложбата е провокирано от изказване на Алберт Айнщайн превърнало се в афоризъм. При първото му посещение в Ню Йорк е посрещнат от група американски журналисти. Тъй като той е говорел предимно немски, за да се осъществи самото интервю се налага да превеждат доброволци. Накрая интервюиращите го питат дали е очаквал, че интервюто ще бъде такова изпитание каквото се оказало че е. Той отговоря: „Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.“ В случая на предстоящата изложба на група млади автори този отговор се превръща във въпрос. Въпрос за виждането на едно бъдеще, неговото предусещане или материализиране. Подобно разглеждане за бъдещето обаче, е поставено в контекста на две едновременни направления – от една страна като търсене или утвърждаване на собственото бъдеще, а от друга параметрите и стойностите на онова, което очаква всички ни.

Името на групата „Answer: 51” лесно може да заблуди, че авторите, които седят зад нея, имат намерението да дадат отговори чрез своето изкуство. Закачката в името, което избрахме да ни обедини, препраща към откъс от романа на Дъглас Адамс „Пътеводител на глактическия стопаджия“, в който напреднала цивилизация построява свръх компютър за да получи отговор на въпроса: „Какъв е отговора за смисъла на вселената, живота и всичко?“. Оказава се, че компютъра след множеството калкулации успява да отоговори само „42“, а ако искат по-изчерпателен отговор на подобен въпрос се налага създаването на много по-сложна машина, в която Дъглас Адамс припознава човека.

Подобен на отговор като този от книгата: „42“, е нашият - „51“- номерът на ателието в Художествената академия /на проф. Андрей Даниел/, което беше повод за срещите и разговорите за изкуство на нас младите живописци. „Answer:51“ обаче вместо отговор се превръща в генератор на въпроси, един от които е „Мислим ли за бъдещето и идва ли то достатъчно бързо?“.

 

Константин Костов

Петък, 25 Ноември 2016 02:00

Остава гостуват на Молескин

Днес от 18 в студиото ни влизат Свилен Ноев и Георги Димитров от „Остава“, с тях говорим за новото им CD The Best of Ostava live, ще слушаме каква музика са подбрали за нас, какво се променило през последните 25 години на музикалната сцената в България и срещата с новото поколение публика.  Но както казват и те: „Това,  че  днес издаваме The best не означава, че утре няма да имаме нов албум“. 

 

 

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…