Тракийски съдове ще напомнят за култа към виното по време на Международната изложба „Винария 2016“, която ще се проведе от 24 до 28 февруари в Международен панаир Пловдив. Експозицията е част от съпътстващата програма, в която са включени и други атракции. 

Холографски копия на находките, открити през 1931 г. в гробница край село Мезек, ще покажат предмети от бита на древните траки. В триизмерни изображения може да се видят изящно украсени котел за разнасяне на вино, ситули за разреждане  и кани за сервиране в естествените размери и цвят на оригиналите, които са от ІV-ІІІ в. преди новата ера.  

Идеята и нейната реализация са дело на проф. Симеон Съйнов от БАН. Използвана са нанотехнология и наноматериали, разработени от наши учени. 

Холографската експозиция свързва богатото наследство на миналото с иновациите на сегашната технологична епоха. Това съчетание е отличителна черта и на Международната изложба за лозарство и винарство. 

Сред участниците във „Винария 2016“ са около 40 винарски изби, водещи производители и дистрибутори на технологии, техника, оборудване и материали за двата сектора. На изложението се завръщат известни винарски изби, а чуждестранното присъствие е по-голямо в сравнение с миналата година. Очакват се над 30 000 посетители от страната и чужбина. 

Освен холографската експозиция на тракийски съдове, те ще видят и картини на известни български художници, обединени от темата „Вино и натюрморт“. Изобразителното изкуство гостува за първи път в Града на виното, където съвместно се презентират колекции от напитки и храни. 

Новост е и рисуването с вино. Посетителите ще се убедят на живо как от смесването на розе, бяло и червено вино се получават необичайни цветове и се създават оригинални картини. Художничката Даниела Русева ще демонстрира своите умения на 26 и 27 февруари от 15 до 16 часа. Артистичното събитие се организира съвместно с „Винополис“.

То е част от  идеята да се популяризира виненият туризъм в рамките на на най-престижното изложение за лозарство и винарство в Югоизточна Европа. За това ще допринесат и фолклорните концерти, запознаващи с културата и обичаите на българите. Всеки ден ансамбъл „Луди млади“ ще радва посетителите със своите спектакли от 11.30 и 16 часа. Така очарованието на танца ще се слее с магията на виното, с която изложбата „Винария“ покорява своите гости. 

Истинският театър ни показва живота със средствата на изкуството, а не изкуство във формата на живот

Паулина Гегова

Познаваме ги най-вече от спектакъла "Сестри Палавееви", за когото и двете са номинирани за ИКАР за дебют. Младите актриси тъкмо излизат от школата на НАТФИЗ пресни-пресни, но вече налагат таланта си на българската сцена - постепенно, последователно и видно. И двете свежи, енергични и чаровни. Вижте какво споделиха специално за Капана.

-Здравейте, момичета! Като за начало, кажете ни как се чувствате когато сте в Пловдив?

Мила: Пловдив е прекрасен град. Изключително гостоприемен и пълен с позитивни хора. Тук се чувствам много на място.

Боряна: Хубаво! Градът е прекрасен, интересни и многo позитивни хора, и като цяло доста интересуващи се от театър. 

-Давате ли си възможност да се застоите за повече или идвате само по работа и веднага след това си тръгвате?

Мила: Винаги, когато има възможност за парти, оставам!

Боряна: Винаги когато мога оставам, но напоследък предимно около репетиции и представления.

-Играете заедно в постановката на Алек Попов. Предизвикателство ли беше за вас "Сестри Палавееви"?

Мила: Разбира се! От една страна, аз трябваше да дойда и да се сработя с екип, който отдавна се познава и работи съвместно. В постановката участва и колега от моя клас, Петър Петров, и когато дойдохме за първата репетиция страшно се бяхме ошашкали. Но се оказа, че колегите от Пловдивския театър са изключително приемащи и с тях се работи чудесно. Другата трудна задача беше поотделно и заедно да усетим жанра на представлението. Между иронията, пародията, комедията, има тънка граница, по която трябваше да се научим да ходим. Трудно се прави такова нещо на сцената – всъщност представлението е комикс, в буквалния смисъл на думата. 

Боряна: Да! Беше предизвикателство, но в същото време и голямо удоволствие. Екипът на Пловдивския Драматичен Театър е невероятен, удоволствие е да се играе с моите колеги

-Как се сработвате с екипа на Драматичен театър Пловдив?

Мила: Прекрасни, чудни, доброжелателни, талантливи хора. Пожелавам на всеки да работи с този екип.

Боряна: Още от първия миг,  в който стъпиш в театъра, хората там те карат да се чувстваш все едно си си у дома. Прекрасни са, изключителни професионалисти и много ги обичам. За мен е чест да играя с тях. Радвам се, че намерих хора, с които споделяме общи виждания относно театъра.

-А вие двете? Извън сцената също толкова близки ли сте, колкото и в спектакъла? Без кръвната връзка, разбира се. 

Мила: С Боряна се знаем от НАТФИЗ, но не сме били близки. Всъщност се опознахме, докато репетирахме представлението. Героините ни в романа са близначки, така че много се опасявах какво ще правим, ако не си допаднем, но пък ние се разбрахме супер. Боряна е много сладко същество с чувство за хумор и собствен характер, така че много се радвам, че се опознахме.

-Номинирани сте за ИКАР в категория Дебют. Очаквахте ли го?

Мила: Всъщност, не, наистина.

Боряна: Аз също не го очаквах, но се радвам, че оценяват работата, която сме свършили.

-Конкурирате ли се в случая или не гледате нещата по такъв начин?

Мила: Каква конкуренция, абсурд!

-Какво ви даде НАТФИЗ? За какво ви подготви? 

Мила: Според мен човек разбира какво е научил от НАТФИЗ след като излезе оттам. В Академията се работи непрекъснато и нямаш много време да се огледаш и да си правиш равносметки. Разбира се, че ти дава А и Б на професията. С всичките си плюсове и минуси, това беше място, което ме промени много, научи ме да спра да се притеснявам от себе си. И освен това ме срещна с прекрасни приятели, които много обичам. 

Боряна: В НАТФИЗ натрупваш знания и опит за театъра и това да бъдеш артист. Запознаваш се и ставаш приятел с хора, с които имате еднакви цели, интереси и виждания относно театъра и киното. Но за съжаление Академията не може да те подготви до голяма степен за борбата след това.

-Имало ли е моменти, в които ви е било толкова трудно емоционално, че сте били на крачка от това да се откажете?

Мила: В професията ли? Да, имало е, аз лесно се разочаровам, което още не знам дали е добре или не. Дребнавостта, мързелът, нечестността ме сломяват. Актьорът в България трудно се самодисциплинира. Не само актьорът, така сме научени, че все ще ти се получи, няма нужда да си даваш зор. Мисля, че много млади хора тук се борят срещу това. И аз се опитвам да се боря с недостатъците си. А ако питаш за НАТФИЗ – имаше, да. По време на Окупацията. Но всичко идва и си отива.

Боряна: Да, имало е много трудни моменти, но никога не съм искала да се откажа, защото от много други неща съм се лишавала и отказвала през годините заради тази професия.

-Какво или кой ви е давал сила да продължите и да стигнете до край?

Мила: Приятелите, семейството и някаква моя си вътрешна сила.

Боряна: Родителите ми, най-близките ми приятели и Ваня Цветкова.

-Вие те първа навлизате в театралната професия. Какво е театърът за вас и челно място ли заема в живота ви или има и по-важни неща?

Мила: Театърът е...а, де? Това ми прилича на едни дъвки, които имаше едно време, сещаш ли се, LOVE IS …. И многоточие. И така и не разбираш. Не знам, не умея да слагам определения. Важно за мен е всичко, което ме прави щастлива и което ми помага да обичам живота си. Изкуството, природата, пътуването. За мен нещата, които обичам, са свързани. Едното не може бе другото.

Боряна: Мисля, че за почти всички, които се занимават с театър в България, това стои на челно място, предвид обстоятелствата, в които се намират ТЕАТЪРЪТ и КУЛТУРАТА като цяло в нашата страна. За мен театърът е място и начин на живот. И бих добавила един цитат на Оскар Уайлд  „Истинският театър ни показва живота със средствата на изкуството, а не изкуство във формата на живот.“

-Боряна, ти си участвала и в няколко телевизионни сериала. Допада ли ти работата пред камера?

Да, и то много. Благодарна съм за късмет, който имах да снимам още докато бях 1-ви курс в НАТФИЗ

-Мила, ти пък пееш. Музиката страст ли е или си твърдо решена да се наложиш на "пазара"?

Музиката е една от най-големите ми любови от както се помня. Тя някак си изразява всичко, което иначе не мога да преведа на друг език. Без нея съм за никъде. Не знам за кой пазар говориш. Ако мога да превърна музиката в част от ежедневието ми и „работата” ми, ще съм най-щастлива.

-Любопитно ни е - приличате ли си по характер или сте коренно противоположни? 

Боряна: Ммммм не бих казала, че си приличаме особено много, именно това мисля, че може да ни е било притеснението в началото. Но именно това ни беше предизвикателството, с което да се справим и мисля, че го направихме

-Дразните ли се една на друга понякога?

Мила: Хахаха, да, понякога Боряна става хиперактивна докато я карам към Пловдив. Ако не съм в настроение я скастрям. Или й пускам дет метъл.

-Като говорим за колеги, има ли такива, на които се възхищавате и от които по някакъв начин се учите?

Мила: Разбира се. Страхувам се, че ако тръгна да изброявам всички прекрасни хора, с които съм работила и на които се възхищавам – ще пропусна някого, наистина.

Боряна: Ваня Цветкова, това е човекът, който ме насочваше и ме научи на много, и все още го прави.

-А от преподавателите ви в академията? 

Мила: Завърших в класа на проф. Атанасов. Той беше съставил екип от много различни хора с различни подходи. Това ни даде възможност да развием чувствителността си в различни посоки. Радвам се, че съм попаднала в този клас и се надявам, че съм успяла да взема нещо от всеки.

Боряна: От всеки преподавател съм се опитала да взема най – доброто, това което наистина ще ми помогне спец. На мен в тази професия. Но няма как да не отбележа моят художествен ръководител проф. Маргарита Младенова.

-Имате ли си любима изиграна роля или още не сте я открили?

Мила: Обичам си ги всички!

Боряна: Роля: Боряна, от дипломното ми представление „ Грехът Златил“, реж. М.Младенова, както и всяка следваща, която ще възбуди моето въображение.

-Как се промени животът ви, след като се гмурнахте в професионалния театър?

Мила: Това звучи много радикално – как се промени животът. По-скоро опитът ми се променя, мечтите, хоризонтът.

Боряна: След  Академията, живота на артиста в България се превръща в борба ( борба да продължаваш да се развиваш, борба да работиш, борба за оцеляване).  Скоро бях чела някъде, че“ борбата за българската култура е борба за душата на българите“.

-От тук накъде?

Боряна: "Към светлото бъдеще" се казва в "Сестри Палавееви".

Мила: Именно!

-От Капана ви благодарим за интервюто и ви пожелаваме много успехи за в бъдеще.

Боряна: И ние благодарим! И успехи!

Паулина Гегова

Ето, че дойде онзи момент от годината, в който всички се разнежват, когато всичко е червено и розово, целувки и херувимчета летят в небето, а контрапункта е леещо се червено вино и ругаене срещу влюбените. Ясно е, че за празнуващите Трифон Зарезан всичко е точно - събиране на компанията и много алкохол. Св. Валентин обаче е по-сложен и специфичен празник, защото двойките трябва да покажат любовта си. Някои хора изпъкват с неочаквани и нестандартни подаръци или преживявания, но други, които нямат време, не им се занимава или просто им липсва въображение, разчитат на масово наслоилите се изненади. Както у нас, така и по света. Ще разгледаме най-клишираните подаръци и за двата пола, надявайки се да помогнем на влюбените тази година да не бъдат КЛИШЕТА!

1. Рози и балони във формата на сърца

Моля ви се, това е толкова изтъркано, че чак е досадно! Разбираме, че този празник е пик за цветарите и балоно производителите, но нима не може нещо по-различно? Та това даже не е подарък, който ще трае дълго, нито ще сгрява душата при спомена. Ако все пак държите на цвете, по-добре вземете на половинката си саксиено, поне ще живее в дома й, а ако искате да подарите сърце, започнете със собственото си. То поне няма да се спука толкова лесно!

2. Плюшени играчки

Поредната боза в жанра! Да, факт е, че има жени, които са луди по плюшки, а може би и някои мъже, но все пак нека бъдем реални - нито е практично, нито е екстраординерно. Просто поредният предмет, който ще събира прах на стелажа.

3. Парфюм

Винаги съм била на мнението, че човек сам трябва да избира аромата си, иначе срещуположният може и да не улучи правилния. Да не говорим, че ако сме истински ценители, трябва да се съобразим със сезона, а господата не са чак толкова вещи.

4. Вратовръзка

Да, дами, това се отнася за вас. Не взимайте, повтарям - НЕ взимайте вратовръзка на любимия си! Това е еквивалентно на плетените чорапи, шалове и пуловери за Коледа. Дори мъжът до вас да е елегантен и официален, нека сам се погрижи за гардероба си, освен ако изрично не държи на вашето мнение. 

5. Сладкиши и бонбони

Няма нищо лошо в малко шоколад, но можем да си го ядем всеки ден, така или иначе. Сладкарници бол, отворени целогодишно и познайте - няма да предлагат нищо по-различно от това в деня на влюбените. Затова зачеркнете тази идея от списъка.

6. Вечеря в ресторант

Важи горното правило! На ресторант може да се ходи във всеки друг ден, дори и да е по-изискан и скъп. Не, че не е приятно, но е толкова скучно, а и липсва уединение. По-добре заведете изгората си на хижа, в стая с камина и там собственоръчно й пригответе вечеря, а ако не можете да готвите, винаги има спасителен вариант.

7. Заключени катинарчета по мостовете на влюбените

Беше доста романтична практика преди години, когато не бе толкова разпространена. Но французите се постараха да я разпръснат из света и сега в почти всеки град има по един мост, на когото двойките "заключват" любовта си. Самата идея да заключиш обич, било то и метафорично, е някак си пошла. Ако минете по тези мостове, ще видите, че по-старите катинари са ръждясали, а някой вече ги няма. Нима в това трябва да се превърне любовта - в ръжда?

8. Бижута

Сериозно? Мислите, че може да подарите на жена си златна гривна и липсата на разнообразие да ви е простена? Повечето мъже прибягват до там, защото се осланят на максимата "Diamonds are the girls best friend". Е, не винаги! А и е толкова лесно, толкова неангажиращо.

9. Еднакви татуировки

Голяма грешка! На момента, може да ви се струва, че е доказателство за голяма любов, но никой не знае колко му е писано да е с даден човек. А при раздяла татуировка, направена специално за вече бившия партньор, само ще носи лоши спомени и мъка. Дали ще е да си напишете имената или ще е един и същи предмет, просто не го правете!

10. Дрехи

Ситуацията е същата като с парфюмите. Може да не улучите стила, модела, размера, цвета. Да не забравяме, че всяка дреха стои по различен начин на различните тела, била тя и вашия номер. Но най-вече е адски банално. Поредното бягане по тъч линията.

11. На кино на романтичен филм

Миналата година, когато излезе "50 нюанса сиво", салоните се препълниха с влюбени, за да отпразнуват Св. Валентин. Получи се нещо като мнима, неизказана оргия, да не говорим, че повечето представители на мъжкия пол, искаха да си прехапят вените, защото им бе наложено да изтърпят тази боза. Компромисите и съобразяването с желанието на отсрещния трябва да е двупосочно. 

12. Посуда

Това е точка, която се отнася за по-възрастните двойки, семейни или живеещи заедно от много години. Мъже, не подарявайте на съпругата си сервизи, миксери, тигани и подобни, освен ако не искате да ви удари по главата с него. Подобен "жест" убива цялата романтика и поражда в жената чувството, че вече не я приемате като сексуален или емоционален субект, а единствено като домакиня. Това е може би най-големият автогол, който можете да си вкарате, а не ми се иска да ходите с цицини после.

13. Общи снимки в рамка

Оставете това за по-далечен момент, когато сте семейство. Ако все още сте "гаджета", дори и сериозни, не му е времето. Не прибързвайте, виждате се достатъчно често, че и когато сте сами, ликът на любимия да ви боде очите. Тези мигове са си само за вас, затова им се насладете, свършете някаква работа или си починете. Да не говорим, че при раздяла (не дай си Боже) ще метнете снимката в стената и чак ще ви е яд, че ще се счупи и не можете да я метнете още няколко пъти.

14. Предложение за брак

Може би това е върхът на клишетата! Логично или не, в световен мащаб, мъжете смятат, че е адски романтично да предложат на половинката си точно на 14ти февруари. Романтиката, обаче, някак си се губи когато освен теб, се сгодяват още хиляди други двойки. Да не забравяме и че това е католически празник и не отговаря на каноните на всички християни. Но дори да не навлизаме в религията, предходните факти остават на лице. 

Бъдете вдъхновени и изобретателни. Не се задоволявайте с лесното, защото ви спестява време и мозъчна дейност. Изведете любимата/любимият извън града, дарете му приключение, посветете му/й песен. Ако можете да пеете, сами я запишете. Или видео обяснение. Потърсете любимата му/и книга в антикварен вариант, колкото може по-старо издание и я надпишете - това ще докосне душата. Заведете го някъде, където винаги е искал/а да отиде, но не е имал/а възможност. Но най-вече - прегърнете любимият си човек, кажете му, че сте до него и споделете топлината си. Понякога това е най-прекрасният подарък - да дадеш частица от себе си, без да се страхуваш от бъдещето.

Амелия Гешева: Това не е въпрос само на строителство, а и на концепция за съдържанието

Нека спрем да правим неща, които нямат гарантирана устойчивост, коментира зам.-кметът по култура

Кога бившият бар Калигула ще стане общинска галерия за съвременно изкуство? Този въпрос често си задават творци и културни оператори, които очакват на възлово място под тепетата да се появи още едно пространство за изкуство, при това алтернативно. Той идва след заявките на администрацията още от лятото на 2014-та, че там ще се случи нещо голямо. Очаквания много, движение в тази посока обаче не се забелязват. Затова и потърсихме зам.-кмета по култура Амелия Гешева, за да проверим докъде е стигнал проектът и дали въобще се прави нещо в посока реализирането му. Той не е в минала давност. Да, проектът стои и пространството ще бъде за култура, отговори ни тя.

По реализирането на галерия за съвременно изкуство на място на бившето нощно заведение се работи. Надявам се това да бъде едно от новите културни пространства, които ще отворят врати много преди 2019-та. Трябва да се реши дали то да бъде към Градска художествена галерия или общината ще приложи друга процедура. Да, проектът стои и пространството ще бъде за култура, каза Амелия Гешева.

Тя предполага, че реализирането на проекта и отварянето на галерията ще се случи до края на тази година. В момента по въпроса се работи, предвидено е да се случи. Това не е въпрос само на строителство, а и на концепция за съдържанието. Нека спрем да правим неща, които нямат гарантирана устойчивост. Надявам се, че това ще бъде един от проектите и от местата, които още тази година ще започнат да се използват, допълни зам.-кметът.

Григор Велев е последния мохикан на българския сюрреализъм

Паулина Гегова

Галерия Възраждане е една от не толкова големите, но много симпатични изложбени зали, намираща своето централно място в Стария град. Симпатията й идва от това, че не е натруфена. Разбира се, нищо против лъскавите, аристократично-барокови галерии, но понякога може би е добре интериорът да е опростен и изчистен, за да не разсейва погледа от самото творчество, което показва. 

Точно там бе представена и изложбата на Григор Велев, Име в българското изобразително изкуство. 

Изложбата не отговаря на точно определени стереотипи. Тя е смесена. Макар че сюрреализмът преобладава, има и няколко попълнения в стилистика реализъм, под формата на портрети. Всъщност, можем да разделим идеологията на две под теми - сюрреалистични абстракции и киноманска част. Като във втората, главна атракция са картините, изобразяващи великия, безсмъртен актьор Чарли Чаплин. Наистина майсторски нарисувани, те имат своите особености. На всички, без една, Чарли е черно-бял, докато партньорите му, в лицата на хлапето от едноименния филм, сляпото момиче от "Светлините на града" и други, бяха цветни. Този контраст веднага направи впечатление на присъстващите и ги хвърли в размисли, относно концепцията на автора. 

"Нарисувах поредицата за Чарли защото исках да върна хората към миналото, но онова скъпо и мило минало, което ще докосне сърцата им. Той е черно-бял не само защото носи посланието на този тип филми, но и защото винаги е тъжният-усмихнат човек." - споделя той.

Да, отношението на Велев към иконата на нямото кино е много тънко и фино, но не много по-различно е и към родните величия. Портретите на Джоко Росич, Григор Вачков, Невена Коканова, Елена Петрова са изключително професионални и прецизни. Бледо синкаво-сивите цветове, придават една интересна нереалност в лицата им. Те изпъкват, но по един нежен начин. Този ефект до голяма степен е заради маслените бои, с които борави твореца, но от друга и заради самата му ръка, която знае как с лекота да си играе с четката. 

Колкото до останалите сюрреалистични картини, те наблягат на животинския свят. Преобладават слоновете, които според него все повече се превръщат в изчезващ вид. Е, слоновете на Григор са доста различни от тези, които сме свикнали да виждаме в природата. Розови, обсипани от цветни нишки, с детайли по самата кожа, във формата на човешки фигури. И не само! Котило, някак странно напомнящо за вещерска сбирка от Сейлъм, кученце, което спокойно можеш да сбъркаш с истинско, жаби и други. Фантазията в творчеството му е съчетано с огромна прецизност, което я прави не разпръсната и не хаотична.

Не беше никак учудващо, че посетителите останаха очаровани както от работата на Велев, така и от сдържания му, скромен характер, който по никакъв начин не изпъкваше и не парадираше. 

Изложбата ще продължи до 29-ти, този месец, а вратите на галерията са винаги отворени за вас.

Съвместимостта между Атанасов и Блатечки е впечатлителна. Интересно е, че и двамата приемат амплоа, в което не сме ги виждали до сега

Паулина Гегова

Премиерите в Драмата валят из ведро! Новата година започна ударно, а екипът на театъра, явно няма никакво намерение да спира до тук. Можем само да се радваме! Малко по малко, тъмните години на българската сцена си отиват, премахнати като от палач. Изпълва ме нескрита радост, че залите са препълнени, а за много постановки, билети се купуват с месеци предварително.

Снощи, присъствахме на поредната премиера на Драматичен театър "Н. Масалитинов". Добре познатите ни лица - Асен Блатечки и Атанас Атанасов, събраха купища посетители, на които представиха пиесата на Жорди Галсеран, със специфичното заглавие - "Кредитът".

Когато чуем тази дума сърцето ни се свива, а нервите се изпъват като струна. Тя влияе като изстрелян куршум, целящ да те улучи централно в тялото. Кредитът е свързан с огромна зависимост и опасност. Дълговете към банката са едни от най-проклетите, но често обикновеният гражданин е притиснат в ъгъла и няма друг избор, освен да поеме този риск. Каталонският драматург е напълно наясно с тези факти, затова ги е поднесъл по един комичен начин. Доста хитра формула за успех - актуална, лесно разбираема и модерна. Той се забавлява с проблемите на световната икономическа криза и с ирония и доза цинизъм се спира на изгубените човечност и солидарност и на огромното значение, което обществото придава на парите.

Знаем, че парите са основен двигател на обществото. Крикът, който го издига или ножът, който може да го разпори. Бедният човек е отчаян, а отчаяните са готови да стигнат до крайности. В "Кредитът" обаче, крайностите не са груби и първични, те събуждат вътрешните съмнения в индивида и тези в близките му. Сигурността рухва като кула от карти и всичко това само заради една внедрена идея, която се оказва и пагубна.

Съвместимостта между Атанасов и Блатечки е впечатлителна. Интересно е, че и двамата приемат амплоа, в което не сме ги виждали до сега. Иначе достолепният Атанасов, който винаги изпъква с класата си, тук е смачкан, подигран и дори леко малтретиран, а лошото момче на българското кино, от силен и упорен, се превръща в жалък и без грам достойнство узурпатор на собствените си принципи. 

Режисьорският поглед на Бина Харалампиева е изчистен и в същото време не лишен от модернизъм. Той се вижда най-ясно в музикалния съпровод и мултимедията, която приема ролята на трети актьор. В нея се крият Калин Врачански и Василена Атанасова, които трудно можем да разпознаем, но не това е най-важното. Важен е замисълът и тази отдалечена връзка с любимите хора. Не случайно не ги показват на сцената, нито пускат гласовете им. Те остават някак си анонимни, обозначени единствено с имената си и нищо друго. Говори се за постъпките им, но не и за характерите им. Самият герой на Блатечки не може да каже нищо за иначе обичната си жена. Не може да я определи, не може да си спомни какво го е накарало да се влюби в нея и в това има дълбок контекст. Дали с годините забравяме какви сме били преди? Дали се осланяме единствено на навика да бъдем с един човек и до къде стига предателството? 

Любопитно е как комедиите носят в себе си морален и ценностен смисъл. Как през смеха усещаш и нещо друго. Може би не го осъзнаваш на момента, но то се загнездва в гърдите. Нужно е само да му обърнеш внимание. Тази постановка е точно такава и си заслужава. Ту ще ви развесели и ще ви покаже едно приятелство, заформящо се по абсурден начин, ту ще си имате едно на ум, следващия път, когато стъпите в банката!