Брад и Анджелина се разделиха след 12 години, но Нощта става все по-голяма, казва директорът на фестивала, който ще държи буден Пловдив в следващите два дни

Може би най- уморителното нещо в сферата на културата в България е, че не можеш да планираш дългосрочно, смята той

Нощ 2016 вече е тук. В петък и събота Пловдив ще е различен, пъстър, културен, жив и в малките часове на нощта, благодарение на фестивала, който вече 12 години превръща града ни в една голяма сцена. Публиката ще може да избира от програма с над 150 събития, на повече от 70 локации, да гледа кино, танц, театър, класическо изобразително изкуство и съвременно такова. Всички форми на култура на едно място, в рамките на 48 часа. Това ще предложи Нощ 2016. С фестивалния директор Виктор Янков разговаря Иво Дернев. Най- посещаваното и чакано събитие в Пловдив се организира заедно с Фондация "Америка за България" и Община Пловдив.

В навечерието на 12-ата Нощ сме. С какво ще е по-различен фестивалът тази година?
Тъкмо разбрах, че Брад Пит и Анджелина Джоли са се разделили след 12 години връзка. Но ние не свършваме след тези 12 години. Напротив, става нещо по-голямо. 12-та Нощ… Има и някакъв Шекспиров елемент в това. Още повече, че Шекспир ще е част от тазгодишното издание, което ще отбележи 4 века от смъртта му. Всъщност, това, което се случва тази година, е че започваме да надскачаме мащаба на културно събитие, в което хората обикалят, гледат изкуство и се забавляват. Започват да се случват работи извън рамките на тези два дни. Като контейнера Флука. Като случващото се в Кино Космос. Като Нощта е кино- проект, в който работим с продуцент и режисьор като Мая Виткова и в който ще излъчим оскарови късометражни филми, както и носители на БАФТА. Мая е автор и селекционер на тази програма и й се случва за първи път да участва в проект, който е извън кинаджийските формати. Проектът в Кино Космос пък е нещо, което се подготвя цяла година. Французинът Максим Бондю, заедно с куратор Емил Урумов, дойдоха миналата година по това време, за да започнат изследване на киното. Бяха в мазетата на сградата, намериха ленти, архиви. Те в момента редят изложбата си, а тя ще седи до 28 септември. Цветът на Космоса се базира основно върху спомените на хората кой е последният филм, който са гледали в киното. Максим Бондю е събрал огромна фонд от данни, спомени, и на база на прожектираните филми, чрез наслагване на фотограми от всеки един от тях, той  базира един определен цвят, който се казва Цветът на Космоса. Ще видите дори генномодифициарни цветя с този цвят. Този творчески процес е отнел много време и коствал много усилия на френския артист. Интересно е да се види какъв е подходът на един чужденец, който е идвал в България два пъти, харесал е киното и започва да дълбае в тази тема през посока, която няма нищо общо с нашите злободневни и ежедневни караници на местно ниво. Представя един ефирен поглед около присъствието на тази сграда и спомените, свързани с нея. И без никакви претенции да търси практични отговори на въпросите, които ние си задаваме за киното.

Киното е старо пространство за култура, което чака да бъде съживено. И ще има ли нови пространства тази Нощ?
Точно това е тенденцията тази година- да се отварят нови места, хората да преоткриват нови локации. Направихме с вас опит да отворим Римската баня край Понеделник пазара за този фестивал, но не успяхме. Това остава като следваща стъпка, като нещо, което трябва да бъде направено. Но пък ще отворим Католическата църка за широка публика. Това преди няколко години звучеше почти невъзможно. Друг пример- читалище Шалом, което е с регулиран достъп. За тях вече е удоволствие да са част от това културно събитие. Не съм фен, да вкарвам такива популистки изречения като: Нощта показва всички. Вече не е важно да казваме всички, а е важно да видим къде се ражда качество, къде е инициативността, ако нещо не работи, няма смисъл да се форсира. Има и един чисто икономически ефект от Нощта, но не ми се иска това да е смисълът от фестивала- колко пари влизат в града през него, защото това може да стане и с по-дълъг бирфест. Голямата амбиция пред културните събития в България, според мен, е да се изчисли и прогнозира техният социален у културен ефект върху отделни поколения. Особено когато говорим за събития като Нощта с 12 години зад себе си. Вече можем да говорим, че има едно поколение, което в голяма част от съзнателния си живот е участвало в този фестивал. Това нещо го виждам през всички стажанти и доброволци, с които работим. Те са били в Нощта като деца с родителите си и днес са част от организацията на това събитие. Не искам да кажа, че възпитаваме поколение, но може би създадохме традиция, която поколения ще помнят и ще следят развитието й. Опасното е, че традициите могат да станат нещо скучно. Това, което се опитваме в екипа, е всеки път да има нещо ново, което да променя цялостно облика или да дава акцент в посоката, в която ще се развива бъдещето на този фестивал. Тази година е новата програма „Отворени изкуства” от десет събития, които показват няколко отделни теми- контейнера Флука е за публично пространство, Нощта е кино обръща внимание на седмото изкуство, имаме съвременно визуално изкуство, съвременни технологии, музика, театър, съвременен танц. Това са провокациите и сигналите в каква посока ще се развива фестивалът. Защото, според мен, събитията в България са изключително професионално таргетирани- на кино събитията ходят кинаджии, на рок фестовете ходят рокаджии, на дизайн събитията ходят дизайнери и т.н. Не казвам, че това е лошо, но Нощта има друга цел. Всички заедно!

Какви сигнали ще дадете за нови пространства за култура в следващите два фестивални дни?
Нощта не е лобистки елемент, но може да подава лампички към идеи. Да посочваш новите места си е абсолютно предизвикателство, защото може да бъде и голяма грешка, защото не е отренирано, не е правено, не е лесния модел. Кино навън, изкуство в контейнер на улицата, опера на паважа, или сцена на Сахат тепе. В следващата година ще посочим ясни индикатори за публичната пространства.

Да, но операта няма дори нормален дом. Вчера потънах в тъжните тайни на Концертна зала и скоро ще ги покажа на хората. Скръбно е. Мислиш ли, че проектът Европейска столица на културата ще промени отношението към местата за култура и към такива културни институции като Пловдивската опера?
Сигурен съм, ще го промени. Ще даде ефект. Не мога да кажа дали ЕСК ще бъде толкова гламурен, розов балон, който всички си го представят. Но навсякъде дава ефект. Във всеки от градовете е дал. Не съм експерт по темата, но смятам, че ефект ще има. Най-малко духът на града е друг. Има и един чисто пловдивски реваншизъм да се наричаш столица отново. Това обединява хората, определено. Това, че има търкания в професионалните среди, си е чисто вътрешен проблем, при това очакван. Това е нормално, навсякъде е имало подобни търкания.

Хората искат ЕСК, но изискват ли?
Най-важно е, че се изгражда публика. Вижте Опера Оупън. Пълен е Античният театър. Пълни са залите на Драматичния театър и Кукления театър, на Дома на културата. От там идва изискването. Това, че има публика е изискване. До преди няколко години можеше ли да видиш билбордове на операта по магистралата? Е, сега ги има. Изискването ще дойде от профилите на хората. Примерно, ние двамата с теб много искаме да видим някой от Пинк Флойд в Пловдив. Не трябва да го искат всички, но ако се съберат 150 човека, които много го искат, може и да стане.

Да те върна към австрийския културен павилион. Каква е концепцията му?
Уникалното е, че това е проект, който събира много гледни точки и толкова много хора, които са въвлечени в него активно- ние от Оупън Артс, като инициатори, заедно с пространството във Виена Флук, австрийските архитекти от Таторт, и българските архитекти от Дуо, община Пловдив, Австрийското посолство, тяхното външно министерство, около 15 австрийски артиста, които ще правят в него различни неща, имаме и Нощта, в която тази идея ще експлодира. Контейнерът е това, което не просто дава ясен сигнал за нови пространства за култура, а дава ясен практичен пример, че е готино да има сцени по улиците и нещо да се случва. Пловдив е така направен, че нещата на улицата изглеждат по- приятни. Идеята е контейнерът до 2020г. да има силно културно съдържание, да бъде платформа, на която на принципа на отворени покани български артисти ще могат да правят концерти, изложби, прожекции, ако щете и театър. Ще е място, в което ще се появява много международно съдържание. Павилионът показва как от нищо може да стане нещо. Засега остава тук, на улица „Отец Паисий”, тъй като е много сложно логистично преместването му.  Но пък всеки може да си направи такъв. Има си ясно упътване. Това си е инвестиция в култура.

Има един традиционен въпрос, на който отговаряш. Какво не би пропуснал и къде ще насочиш публиката?
Първо ще я насоча към сайта. Това е задължително. Много е важно преди Нощта малко да преразгледаш къде какво става. Защото после е много неприятно като разбереш, че си изпуснал нещо и те хване яд. Със сигурност бих насочил публиката в лятно кино Орфей, на 24-ти, в събота, от 21.30ч., на премиерната прожекция на Хамлет. Великобританците просто показват как се снима театър така, че да изглежда като кино. Със сигурност бих се включил в тура на новата Алтернативна карта на Пловдив, за да открия новите градски маршрути. Със сигурност бих посочил музикалната сцена на Сахат тепе. Задължително е Кино Космос. Категорично задължително - Голямата Базилика и Малката базилика, която ще изглежда по съвсем различен начин и ще се използва за съвременен танц. От Корея идват 10 танцьора, които ще минават през публиката, като нинджи. Това ще се случва и в двете вечери. Кукленият театър пък ще посрещне нов формат- 15 минути слава. В него млади български художници ще се опитат за 15 минути по възможно най-атрактивен начин, на сцена и под прожектори, да обяснят какво правят. Ако не успеят, на 15-ата минута бандата The Black Swells ще ги прекъсва с музиката си. Водещият също ще е интересна изненада. Приятното за мен е, че тази година по-голямата част от музеите участват и в двата дни на фестивала. Не пропускайте и клубовете, разбира се.

Имаш ли усещания, че боричканията, за които спомена по-горе, започват да стихват?
Преди буря… (смее се). Не знам.

Как виждаш Нощта през 2019-та?
Шумна и светла. Но тя трябва да е такава и през 2017г. Със сигурност ще е голяма. Започваме нови проекти за нови публични пространства. Ще работим в тази посока. Защото ако сега искаме да поканим голяма световна изложба, няма къде да я покажем. Или да направиш голям концерт… Но пък има свободни пространства.

Вярваш ли в проекта Европейска столица на културата?
Да, вярвам. Ако мисля противното ще е странно да седя в Пловдив и да работя в сферата на културата. Виж, ако бяхме в сферата на спорта, щях да се замисля… Това неверие си е наш, вътрешен, капсулован проблем. Отстрани ако погледнеш, всеки почва да сочи Пловдив като място, град, потенциал, хора, организации, които се развиват в сферата на културата. Когато пуснем обява за координатор, може би 80 процента от кандидатурите ни са от София. ЕСК е супер потенциал за Пловдив. Градовете, които са били културни столици, са се променили според това, колко са го изработили. И са се променили към по- добро. Тази наша неувереност е вътре в процеса. То във всеки процес май е така. 

Какво най-много те умори в последните 12 месеца, в които вървя организацията на фестивала?
Когато стигаш задънена улица. Някой като ти каже: Не, това не може да стане! Постоянното блъскане в стената на моменти те мотивира, но има и миг на униние. Но капитално, може би най- уморителното нещо в сферата на културата в България е, че не можеш да планираш дългосрочно. Така е направена системата, че всяка година почваш наново. Ден за ден, или година за година. Така не става. За да си говорим за мащаби, за развитие, за устойчивост, трябва да знаеш посоката до 2020г., а и след нея. Можеш да държиш екип, да оформяш офис и работно пространство, да пишеш проекти и да мислиш за години напред, едва когато имаш предсказуема среда. Е, не сме стигнали до там все още.

Състезанието „С менци за вода” започна с българско хоро

Паулина Гегова

Празниците на Стария град продължават, а с тях се разпространява и традицията за Пловдив и неговата история. Туровете, изложбите и игрите са както забавни, така и обучителни. Традиционното състезание с менци, изпълнено по нетрадиционен начин е поредната закачка, която да отклони пловдивчани от еднообразния бит и да ги накара наистина да почувстват празника.

Състезанието се провежда за първи път в града ни. От няколко години то е било със седалище Хисаря, но организаторите го местят тук. То се състоя днес в паркчето на Джумаята, но поради малкото пространство, екипът има мечта за в бъдеще да бъде преместено на фонтана пред Общината. Водещ на състезанието бе актьорът и преподавател Васил Караманлиев, а самото то беше изменено. Вместо менци, на кобилиците бяха поставени кофи, пълни с вода. Участниците минаваха по трасе с препятствия, като трябваше да внимават за три неща – бързина, да не разлеят вода и да не бутнат някое от препятствията. Интересното беше, че преобладаваха жени. 18 дами се бореха за първото място, а от страна на силния пол, фигурираха едва 3-ма. 5 момченца в диапазона 12-14 години отсрамиха мъжкото съсловие.  По случая една участничка се пошегува, че едно време мъжете са носили кобилиците, сега е ред на жените. Те се справиха и по-внимателно. Нито едно препятствие не бе бутнато, докато силния пол направи поражения. Имаше и изпусната кофа. Но истината е, че нищо от това нямаше значение, защото всички се забавляваха.

След преминаването на трасето се състоя викторина, в която Караманлиев задаваше въпроси свързани с Пловдив. Почти винаги имаше кой да отговори, а за всеки верен отговор отсреща имаше награда.

Мероприятието събра известна бройка хора и интерес, като дори неотлъчната част от светския живот на града – Стефчо Автографа беше там и също получи своята награда за правилно отговорен въпрос. 

Създателите на Под тепето и КАПАНА.БГ с нов проект- Lost In Plovdiv

Ултимативен двуезичен онлайн гид разтваря града с едно движение върху дисплея

Приятели, дойде денят да Ви запознаем с новото ни, трето онлайн дете, след Под тепето и КАПАНА.БГ. Кръстихме го Lost In Plovdiv и е за тези, които са се загубили в прекрасния ни Пловдив или искат да се загубят в потайностите и красотите му. Създадохме ултимативен онлайн гид, който ще разтваря града само с едно движение по клавиатурата или дисплея. Ще ви отправи към най-близкия качествен ресторант, или към алтернативно за хранене място. Ще ви напъти до най-готиния бар, ще ви настани в хотел или хостела наблизо. Ще ви разкаже за древния Филипополис, или ще ви разкрие архитектурните тайни на улица „Велико Търново” например. Ще ви разходи из непопулярни пространства, ще ви организира тур „Монументално изкуство в Пловдив”, ще ви заведе на църква или кино.

Lost In Plovdiv  е плод на много усилия от страна на екипа ни. Направихме го за Вас и за всички онези, които искат да открият Пловдив. Вярваме, че в следващите години те ще са много, защото осъзнаваме потенциала на града, в който живеем, който обичаме, който искаме да върви напред  и за чието развитие, сигурни сме, сме направили поне мъничко. И ще продължим да опитваме в тази посока. Lost In Plovdiv  е един интернет продукт, който трябва да бъде полезен, но и да забавлява. Тотален навигатор за гостите на града ни, но и за самите пловдивчани, които се чудят къде да хапнат или да се забавляват, да открият нещо ново или да преоткрият нещо отдавна забравено. Нямаме претенции за изчерпателност, но ще ви загубим в изцяло авторското си съдържание. Lost In Plovdiv не е просто гид, а сборник от приятни и вкусни истории за Пловдив. Сборник, който ще се обогатява всеки ден, на български и английски.

Случайно или не, винаги така се случва- да обявяваме новите си начинания в дни на национални празници. Под тепето се роди на 3 март, 2009г., КАПАНА.БГ се появи на бял свят на 24 май, 2014г. Днес, 22 септември, Денят на Независимостта, проплаква третото бебе в семейството ни- Lost In Plovdiv. Сигурно е съвпадение…

Вие ни познавате! Ние не се крием, ние сме другите! Елате да се загубите с нас в Пловдив! Ще бъде вълнуващо! http://lostinplovdiv/

Тромбонист номер 1 на американската джазова критика гостува за първи път в България

Конрад Хъруиг открива седмия сезон на „Камерна сцена Пловдив“ с проекта Conrad Herwig And The Jazz StandАrt Ensemble. Събитието е на 29 септември от 19 часа в Първо студио на Радиото. По-рано същия ден  от 12 часа топ джазменът ще изнесе открит урок в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство на тема The Inner Art Of Practicing. 

Дългогодишен сайдмен във формации на Джо Хендерсън, Хорас Силвър, Том Харел, Джо Ловано,  партньор на Майлс Дейвис, Еди Палмиери и Пакито Де Ривера, мистър Хъруиг, който е и дългогодишен преподавател, гостува в България за първи път по покана на Фондация „Груув ателие“ (Groove Atelier Foundation).

Конрад Хъруиг има в дискографията си над 20 албума. За поредицата „The Latin Side Of...”, в която музиката на Хърби Хенкок, Уейн Шортър, Майлс Дейвис и Джон Колтрейн е преосмислена през призмата на специфичната изразност на латино стила, Конрад печели 4 пъти наградата Грами.

През 2002 г. е обявен за тромбонист номер 1 в САЩ от авторитетната класация Jazz Critics Poll на  DownBeat Magazine. В над 30-годишната си кариера участва в записите на повече от 200 албума.

На сцената в Пловдив американецът ще партнира с Димитър Льолев - алт саксофон, Станислав Арабаджиев – пиано,  Димитър Сираков – контрабас, Никола Горялов – барабани. 

Програмата  им включва едни от най-известните джаз стандарти, аранжирани от Конрад.

Партньорството между утвърдени и млади музиканти е една от основните цели в програмата на Фондация „Груув ателие“, чийто основател е Никола Горялов. От създаването си през 2013 г. Фондацията активно работи за музикално обучение, културен обмен, организиране на творчески прояви и  образователно-музикални събития.

По традиция концертите на „Камерна сцена Пловдив“ се провеждат в Първо студио на Радио Пловдив. Проектът се съфинансира от Община Пловдив.

Директорът на Градска художествена галерия - Пловдив Красимир Линков и почетният консул на Украйна в Пловдив инж.Димитър Георгиев откриха снощи изложбата „Украински напев“ на младия художник Роман Гуманюк, посветена на голямата украинска поетеса Леся Украинка, жийто живот е свързан и с България.

В приветствените си думи при откриването в Постоянна експозиция „Енчо Пиронков“ заместник - кметът на Пловдив по култура и туризъм Амелия Гешева припомни решението на пловдивския Общински съвет и личното дарение на инж. Георгиев за български народни носии, с които нашата общност в Украйна ще изнесе специален спектакъл.

Разрастващите се културни връзки между Пловдив и побратимения с него украински град Лвов час по-скоро трябва да бъдат последвани и от засилен икономическия обмен, бяха убедени присъстващите, сред които председателката на Общински съвет - Пловдив Савина Петкова, колекционери и ценители на изкуството, представители на украинската общност у нас. Картините от „Украински напев“ могат да се видят до 28 септември. 

„Ваня работи с клиентите така, че те отново да се върнат”

Паулина Гегова

Вече знаем, че в квартала на творческите индустрии „Капана” има десетки работилници, които предлагат качествени изработки и обслужване. Занаятчиите си разбират от работата и отдават много от себе си, за да изработят продукт, който не само ще ви грабне окото, но ще ви остави повече от доволни. Такова е и арт студиото Giovanna на ул. „Фредерик Жолио-Кюри” 3. Собственичката му Ваня Маринова е жизнерадостна, всеотдайна и много усмихната. Преминавайки прага на магазина, ви осветява слънцето, застопорило се в усмивката й. Тя ще ви посрещне любезно, ще си поговори приятелски с вас и в същото време ще изслуша всичките ви желания.

Ваня се занимава с изработка на чанти от естествена кожа. Ателието се намира в „Капана” от шест месеца и се радва на редовна клиентела. Човек може да избере модела и цвета на чантата, а тя ще я направи.

Чантата от естествена кожа е съвсем друг клас чанта. Тя говори много за собственика си. Когато я поръчва, той поръчва неговото си нещо. Влага част от идентичността си, споделя чаровният майстор.

Целта на ателието не е да предлага конвеир. Не да прави евтини продукти, а качествени. Идеята за работилницата идва спонтанно. Преди Ваня е работила в голяма фирма като техник. Докосвала се е до големи марки като Версаче, Клое, Армани. Имала е възможност да прави мострите за тях и да навлезе в същността на световната мода. За добро или лошо, компанията бива продадена на италианец, който й предлага по-висока заплата, за да остане, но като шивач, а не техник, защото тези длъжности са запазени за италианци, а не българи. Това не устройва амбициозната жена. Тя иска да се развива, затова с помощта и подтикването от страна на децата й, решава да отвори собствено студио, в което да има пряк допир с клиентите.

Години наред тъпчех на едно място. Исках да продължа нагоре. Синът ми предложи „Капана”, заради концепцията на квартала. Тук е мястото, където могат да се намерят неща, различни от големите централни магазини. Неща, които хората истински ценят. Разбира се, на всеки му се иска бизнесът му да потръгне светкавично. Колелото да се завърти бързо, но не става така. Изисква се време! Когато изработих поръчките на първите си клиенти, те останаха толкова доволни, че се върнаха със свои приятели. Така се образува един кръг. Стъпка по стъпка, повече хора почнаха да идват. Изминалият Капана фест също много ни помогна за популяризирането на студиото, а през октомври ще участваме пак, обяснява Ваня.

Тъй като чантите се правят от естествена кожа, аксесоарите към тях също трябва да са качествени. Купуват се италиански аксесоари, с италиански ципове. Ваня прави и портмонета, колани, които изискват по-фини материали. За тях има специални машини, с които се постигат желаните резултати. Прави всичко сама, а ако е претоварена и среща затруднения, колеги от бившата й фирма й помагат на драго сърце.

При мен няма тенденция. Старая се и най-капризните клиенти да си тръгнат удовлетворени.

При изработката на чанти се съобразява с всичко, дори с ръста на човека. Освен с кожа, работи и със зебло и дънков плат. Има и много нестандартни поръчки като персонални подаръци. Понякога прави гривни или конкретно бижу по поръчка. Всичко от кожа! Прави и надписи върху подвързии на тефтери или книги, пак по поръчка. В магазина й забелязахме чанта от щраусова кожа, друга от змия.

Харесва ми да работя в „Капана”. Завързах контакти с някои от колегите ми творци. Те ме приеха много добре. Помагаме си! Действително в квартала има доста заведения, но нали това е мястото, където младите да се забавляват? Самото то предразполага за това. Това не пречи на бизнеса! За всеки има клиенти, стига сам да стигнеш до тях. Високите наеми вдигат и цените на изделията, но всяко едно е индивидуално и не се повтаря. Да, има разлика в цената на моя чанта и някоя от магазин на главната, но тя не е толкова голяма. Там обаче, ще ви предложат изкуствена кожа, а тук естествена. Старая се да доразвивам всеки един продукт. Винаги има какво да се добави. Има клиенти и извън града – София и Казанлък.

Така работи Ваня Маринова – с желание и добро отношение. Докато бяхме при нея, една жена призна, че Ваня работи така, че клиентът да желае да се върне отново и не се съмняваме, че беше искрена.

Форумът на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016 ще даде подиум на 16 лектори от 14 държави с лекции в темите “квартална общност”, “нови архетипи”, “политики на промяната” и “образование, анализ и участие” 

Едно от най-значимите имена в градското планиране и автор на проекти за подобряване на градската среда в Копенхаген, Стокхолм, Лондон, Аман, Мелбърн, Сан Франциско, Ню Йорк - Ян Геел, пристига в България за Форума на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016. Датският архитект е звездата в двудневната програма с лекции на деветото издание на международния фестивал за съвременна архитектура и градска среда. Форумът ще даде подиум на 16 лектори от 14 държави. Те ще разкажат за световния си опит във въвличането на граждани в измислянето и поддръжката на градската среда. Лекциите ще протекат в два дни - 8 и 9 октомври и в темите “квартална общност”, “нови архетипи”, “политики на промяната” и “образование, анализ и участие”. 

Геел ще бъде в България по инициатива на ONE ARCHITECTURE WEEK, главния архитект на София Здравко Здравков и издателството "Жанет 45". В рамките на посещението му ще представи книгата си "Градове за хората" с превод на български. Геел е бивш професор в Кралската академия по изящни изкуства в Дания и съосновател на студиото Gehl Architects, което консултира градове с цел подобряване на обществените пространства и подпомага прехода от автомобилен към пешеходен и велосипеден транспорт. Основа в работата му е идеята за публичното пространство в градовете като човешко право. Според него добрите условия за пешеходство и колоездене трябва да са неизменна част от всяка интегрирана политика в областта на общественото здраве. През 2016 г. по повод 50 години от началото на работата си Геел е избран за куратор на датския павилион на архитектурното биенале във Венеция. Той идва с подкрепата на Посолство на Дания в София.

Момойо Каиджима е другото силно име в програмата с лекции на Форума на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016. Те я сред основателите на ателието BOW-WOW от Токио, които се считат за едни от най-иновативните в световен мащаб и техният труд вдъхновява редица дизайнери по света. Сред целите на Bow-Wow са да постави под въпрос границите между публично и частно, както и да създава среда, която насърчава общуването между хората. Момойо е професор в университети от световна величина. Тя идва в България с подкрепата на EU JAPAN FEST и в партньорство с Общинска фондация Пловдив 2019.

В темата “политики на промяната” с лекция ще се включи Мишел Провоуст от Холандия - директор на Международния институт за нови градове в Алмейре, Холандия (INTI). Проуст е известна с това, че превръща INTI от малък институт в международно признат образователен и изследователски център, фокусиращ се върху ‘Новите градове’. Д-р Провоуст е работила като куратор в Холандския архитектурен институт (NAi) между 1998 и 2001. В момента тя преподава в Техническия университет в Делфт, Central Saint Martins в Лондон и Амстердамския университет. Д-р Мишел Провоуст идва в България с подкрепата на Creative Industries fund NL.

Шведът Тор Линдстранд е асоцииран професор във Факултета по Архитектура на Кралския технологичен институт в Стокхолм и съосновател на Larsson Lindstrand Palme arkitektkontor. Представял е проекти в институции като Tate Liverpool, Venice Biennale 2008, 2010 и 2014 година, Steirischer Herbst, Биеналето в Шънджън, Музеят Van Abbemuseum, VOLTA Basel, W8 Summer Cinema | Performa New York, Кралския драматичен театър в Копенхаген, NAI Ротердам, Архитектурния музей в Стокхолм, Tensta Art C01e11ntre, Botkyrka Art Centre and Storefront for Art and Architecture. Той идва с подкрепата на Национален Фонд Култура.

В темата “квартална общност” ще се включат пет студиа и архитекти. Иржи Сулженко от Чехия - бивш програмен директор на Пилзен 2015 – Европейска столица на културата, който в момента се занимава с DEPO2015 – креативна зона в Пилзен. Румънците Лаура Панаит и Силвиу Медешан са част от колектива La Terenuri и се занимават с темите изкуства, ландшафтна архитектура, социо-антропологически проучвания и архитектура. Анна-Лаура Бургиньон ще представи френския офис Atelier d'Architecture Autogérée - колективна платформа за градски изследвания от Париж. В проектите си ААА често експериментират с изоставени пространства и с въвличането на гражданите в процеса. Българското участие на Форума е на доц. Меглена Златкова от ПУ „Паисий Хилендарски“, катедра „Етнология“. 

Деветото издание на ONE ARCHITECTURE WEEK ще се проведе в третия по големина панелен квартал в България - ж.к. Тракия в Пловдив. Голямата тема е ролята на гражданската активност в определянето на облика на градската среда, а мотото е Действие. Полезни практики от панелните квартали. Общото между всичките участници във форума е, че не само вярват, но и са доказали, че гражданското участие е незаменим ресурс, който може да допринесе за високото качество на градската среда. Международното участие на фестивала се подсилва от кураторите - румънското studioBASAR. Модератор на форума е арх. Христо Станкушев от dontDIY.

Форумът е единствената платена част от фестивала, а до 25 септември са в продажба билетите с намаление, които тази година са по-достъпни от предишни издания и могат да бъдат закупени онлайн и на място в офисите на Едно в Пловдив и в София.