Ателие за часовници или за спомени притежава бай Братан

Паулина Гегова

Пиша тези редове от първо лице, защото не мога да остана безпристрастна към човека, с когото се запознах наскоро. Бай Братан – часовникар, чието ателие е изпълнено от аромат на инструменти, а единствената звучаща музика е постоянното тик-такане на здрави и не толкова часовници. Но най-вече е изпълнено със спомени, стари и неспиращи като механизмите, които им пригласят. Спомени на 84 години, тежки и наситени с низ преживявания, събиращи един човешки живот, достоен да бъде описан с книга или сценарии. Живот като на филм, записан не на лента, а на прашасало махало.

Когато отворих вратата на малкото магазинче, в близост до Пловдивския университет, попаднах в един неординерен свят, където времето никога не спира, звукът му никога не стихва. Първоначално бай Братан се опита да ме отпрати с извинение, че вече не чува добре и усмивка на носталгия. Наложи се да си комуникираме с писане. Но колкото и да се опитваше да се дърпа настрана, виждах и сама, че копнее да разкаже историята си на някого. И го направи! Без убеждаване, без натиск, просто думите се изляха от устата му, но не за занаята на часовникаря.  Никой вече не се интересува от класиката, всеки е подвластен на електрониката, каза спокойно Братан Стоев. Да, той изработва всички видове и форми стъкла, кристал и плексиглас. Да, той е поправял механизми още от Османската империя. Да, носят му толкова поръчки от чужбина – Норвегия, Холандия, Русия, че често не му остава време да се заеме и с българските. Чудна работа – мъжът, който поправя времето, няма такова…

Но майстор Братан не се е занимавал цял живот с часовникарство. Като млад е писал стихове,следвал е право, после е работил 40 години в съда. И като чертожник, и като документалист. Пътувал е в Москва, Ленинград и много други. Но страстта си е страст! Въпреки редовната му работа, всяка събота и неделя е поправял часовниците на колегите си адвокати, чиновници, съдии. Довел е съпруга от Сливен. По неговите думи е била невероятна красавица и много интуитивна жена. Но съдбата я разделя с нея, когато е била на 60 години.

В един момент го понижават, защото го обвиняват, че е издал държавна тайна. Когато се пенсионира му изчисляват 80 лева пенсия и го начитат, че дължи 7 000 лева на държавата. Два пъти го е блъскала кола, но до сега никога не се е оплаквал в полицията. Вече втора година живее с пукнати прешлени, но все така продължава да работи.

При пътуванията си до Ереван, се запознава с музикално семейство, с което стават големи приятели. Едно от момиченцата толкова пасва на бай Братан и съпругата му, че я сгодяват за сина им. Тя е на 10 години, а той на 12. Разбира се, изчакват да праснат, за да ги оженят, но в стечение на обстоятелствата синът им се жени за столичанка и вече младата жена остава в Армения. Това са тежки времена за арменския народ и когато съпругата на Братан почива, Жана, както се казва, бяга в България. Преминала е границата по някакво чудо, защото в същия момент властите ги спират и връщат всички обратно. Само тя е успяла да се измъкне.

За да я спаси от това да я върнат в Армения, Братан се жени за нея, въпреки голямата разлика в годините. Слушайки го останах с впечатлението, че отношенията им са повече като тези между баща и дъщеря, отколкото като съпруг и съпруга. Той няма деца от Жана, а вече е толкова възрастен, че тя може само да му помага в битието.

Докато стоях кротко на стола и го слушах, се зачудих дали историите, които ми разказва този стар човек са истина или са преувеличени от собственото му, вече извехтяло като дълго носен балтон, въображение. После стигнах до заключението, че всъщност няма никакво значение. Защото истина или не, те оставиха и ще оставят пресен отпечатък върху ми дълги години. Чувството, което изпитвах в това ателие е трудно за описване. Накъдето и да се обърнех, виждах само часовници, стиховете на бай Братан, пишеща машина и един оттенък на социализма. Дори бонбоните, с които майсторът услажда вкуса си, са от едно време. От тогава, когато нямаше много.

И за финал, ще цитирам едно от стихотворенията му, които доста точно и без преиграване показват мнението му за държавата, в която пребиваваме.

„Пенсионерска Одисея“

Хей че сладко, хей че в златно

време днеска си живеем.

Без да плащаме стотинка

псуваме си и си пеем.

Няма вече петилетки

и борци срещу фашизма,

но в замяна разни мутри

ни одират и без клизма.

Имаме си всичко братя:

банки, казина и „Била“,

но на клети пенсионери

никой не бере резила.

А иначе край морето –

всеки ден хотели, сарай.

Чуваш „Нямаме държава“,

но пък тройката си трай.

Ех, дошло е време братя

някак да въстане роба,

но за жалост родолюбци

са отдавна вече в гроба…

Затова и таз идилия

дълго ще да продължава.

Пенсионер ще тананика:

„Хей е… ти таз държава“ 

Освен наградния фонд за победителите са предвидени награди и за най-активните участници от публиката

Отговорът на въпроса кой факултет в ПУ знае най-много е близо. В четвъртък е големият финал на състезанието „Аз знам повече“, в което сили мерят отборите на всички факултети на университета. Той ще се проведе във втора аула в Нова сграда на ПУ, а началото е от 11 часа.

На 11 май се проведе индивидуалния кръг на състезанието, след който бяха съставени и отборите.

На финала представителите на деветте факултета ще премерят сили в 3 кръга. Първият включва 9 въпроса от обща култура - по 1 въпрос от всеки факултет.

Във втория кръг участниците ще размишляват по 3 въпроса от всеки факултет с различна трудност. Бързината на отговорите пък ще е водеща в третия кръг - "Най-бързият печели". В него всеки отбор отговаря на 1 въпрос от своя факултет с отворен отговор и на 1 от трите логически задачи. Първият отбор, отговорил правилно на логическата задача, печели състезанието. Ако отборът отговори грешно се класира на 3-то място.

Освен наградния фонд за победителите са предвидени награди и за най-активните участници от публиката.

Състезанието „Аз знам повече“ се провежда за 8 година и е организирано от Стидентски съвет. То дава възможност на младежите да премерят интелектуална мощ и да покажат кой от 9 факултета приютява най-големите умове.

Издателят научи от Под тепето, че е изключен от Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”  

Не ми е тъжно, по-скоро ми е смешно. Няма обективна причина за отстраняването ми, каза бившият вече член на УС

Това са някакви политически игри на малки хора, които си имат техните приоритети

Издателят Манол Пейков научи от Под тепето за решението на общинския съвет от днес, който в извънреден порядък гласува отстраняването му от Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”. Членът на гражданската квота в УС посрещна новината с нескрита изненада. Особено след като чу мотива за решението на старейшините- че бил в конфликт на интереси, тъй като предложил да помогне при издаването на задълбоченото антропологично проучване на общността в Столипиново по проекта Махала. Всъщност, Пейков е предложил да издаде въпросното изследване напълно безплатно и да поеме всички разходи по това начинание, защото все пак се занимава с издателска дейност.

Исках да дам живот на това проучване, защото смятам, че това е едно от най-ценните неща, които излизат от ЕСК като проект- опита за приобщаване на хората от този квартал. Проучването е уникално и страшно любопитно. Трябва да види бял свят извън чисто научните среди. Предложих да направя продукт, нещо смислено, да му дам живот, за собствена сметка. Това е. А не проучването да се раздава само на партньори като не излезе извън тях.  Искам то да стигне до по-широк кръг от хора. Тъй като Столипиново е част от Пловдив, а не е зоопарк, ограден с телена мрежа. Ромската тема бе една от най-важните за журито. Затова бях готов да дам собствен ресурс за издаването на въпросната книга, обясни пред Под тепето Манол Пейков.

Решението на общинския съвет от днес, при това взето с пълно единодушие, той определи като политическа игра. Не знам как да го коментирам. Странно е. Рационална и обективна причина очевидно няма. Има някакви предварителни разговори, нещо нагласено. Нямам никаква идея за каквото става дума. Не ми е тъжно, по-скоро ми е смешно. Не веднъж и дваж съм имал вътрешен импулс да напусна. Но смятах, че като част от гражданската квота съм по-полезен. Стиковахме се с хората в нея, почна да ни тежи думата. Създаде се гражданско ядро, а това отнема време. Чувствах, че има доверие, партньорство в разговорите. Затова съм си налягал парцалите не веднъж и дваж. Но го правих изцяло заради смисъла и движението напред. Някой трябва да се бори и да се впряга. Не можеш да седиш само на тъч линия и да плюеш. Трябва да работиш отвътре. И не е лесно, по дяволите. Почват удари. Комуникацията е пословично лоша в Управителния съвет. Никак не ми бе лесно да бъда в този орган. Беше рисково дори като репутация. Но го правех заради вярата ми в бъдещето на града. Вяра, че Европейска столица на културата може да промени Пловдив, обясни издателят.

Колкото до конфликта на интереси, той обобщи, че самият той е ощетен от присъствието си в УС. Доброволен член бях на съвета, отделях много време. Ощетен съм и защото съм един от основните културни оператори в града и не мога да работя по свои проекти за Европейска столица на културата. Ощетен съм, ако щете, и с това, че не мога да кандидатствам за печата на рекламните материали на Фондацията, при положение, че разполагам с най-модерната печатница за подобни материали.  Сега ще ми е по-лесно, за да отделям време за личните си проекти, каза още Пейков.

Той е единственият член на УС, който до този момент открито заявява, че кметът не трябва да е председател на Управителния съвет на Фондацията. Два пъти съм му го заявявал в лицето. Но не смея да вярвам това да е причината. Не искам да допускам дори. Това от днес са някакви игри на малки хора, които си имат техни приоритети, завърши Пейков.

Една от последните големи изяви на звездата бе в Пловдив

Фронтменът на Audioslave и Soundgarden Крис Корнел почина днес на 52-годишна възраст

Музикалната легенда, която имаше и продължава да има милиони фенове по целия свят, лицето на Audioslave и Soundgarden, Крис Корнел напусна този свят. Това съобщиха всички световни агенции, а информацията е потвърдена от представели на музикалния бранш.

Мениджърът на Корнел Брайън Бъмбери заяви, че смъртта на певеца е "ненадейна и неочаквана", а семейството на музиканта е в шок. В изявлението се казва още, че причините за смъртта ще бъдат тепърва уточнявани.

Крис Корнел посети България преди година. Той изнесе фантастичен концерт в Античния театър в Пловдив на 10 май 2016-та и зарадва феновете си у нас с най-доброто и най-обичаното от неговото творчество, като това бе една от последните му големи изяви на световната сцена. Публиката бе рекордна, а фенове се стичаха от всички краища на света.

С извънредно решение на местния парламент издателят бе изхвърлен от УС на Фонфацията

Предложението дойде от Гошо Къчков от ГЕРБ

41 общински съветници гласуваха преди минути за освобождаването на издателя Манол Пейков от ръководството на Общинска фондация „Пловдив 2019“. Предложението бе вкарано от извънреден порядък в дневния ред на заседанието и дойде от съветника от ПП ГЕРБ Гошо Къчков. Той заяви, че около действията на Пейков в УС на Фондацията има нередности.

Къчков се аргументира с предстоящото издаване на книга по проекта МАХАЛА от апликационната форма за ЕСК, която касае проучване на общността. По думите му, на заседание на УС Манол Пейков заявил, че като издател е готов да застане зад този проект и евентуално да издаде книгата.

Вкупом всички общински съветници в пленарната зала на местния парламент видяха в това конфликт на интереси и извънредно вкараха предложението за освобождаване в дневния ред, като го гласуваха заедно с това за освобождаване на Амелия Гешева, която става зам.-министър на културата.

Очаквайте подробности.