Издателство „Жанет 45“ отбелязва празника на българската писменост по нестандартен начин

„Под игото“ на шльокавица! Кой да предположи, че подобно нещо е възможно? Е, ето, че се случи. Инициативата за интересната интерпретация на романа на Иван Вазов е на пловдивската издателска къща „Жанет 45“. Той е отпечатан на т.н. език – шльокавица, който представлява българска реч, написана с латински букви, а много често и цифри. Този стил писне навлезе масово преди години, когато социалните мрежи завзеха пазара и макар че много хора го заклеймиха и той понамаля, все още много млади хора го употребяват, защото явно им е по-лесен от родния.

Разбира се, целта на „Жанет 45“, в лицето на Божана Апостолова, не е да популяризира този тип неправилно и лишено от каквато и да е граматическа норма писане. Точно обратното. Издателството иска да покаже колко грешно е да заклеймяваме родната си реч, както и това че заплахата от неграмотност изобщо не е въздух под налягане – тя е реална, силно осезаема и пагубна за културата и образованието. Точно затова и 24 май е идеалният ден, в който да положим основите на една невидима, а и видима борба срещу потъпкването на кирилицата.

От издателството са избрали именно „Под игото“ защото той е най-българският роман. Този, който ни връща назад към корените и ни припомня за жертвите, които са дали и понесли нашите деди за една по-светла държава. Къде е тя, пита се във въпроса?

Книгата може да си закупите вече от всички книжарници, в които се предлагат творби, издадени от „Жанет 45“. При всяко закупено копие издателите ще дарят две други български книги, естествено не на шльокавица, на училища, библиотеки и читалища в цялата страна.

За първи път шествието ще продължи до пл.Централен с шест сцени и програма по маршрута

Кулминацията на празника е концертът ЗАЕДНО, с участието на всички пловдивски хорови състави, оркестъра на Държавна опера Пловдив и ученици от НУМТИ „Добрин Петков“

Наближава един от най-светлите български празници - 24 май. Тържествата в Пловдив по повод  Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост започват традиционно на площад „11-ти май“ пред ПХГ „Св. св. Кирил и Методий“. От 9.00 ч. до  9.45 ч. ще бъдат връчени Почетен знак на град Пловдив, Почетна значка на град Пловдив и грамоти в Актовата зала на гимназията. От 9.00 ч. до  9.55 ч. е Празничната литургия в храм „Св. св. Кирил и Методий“, отслужена от Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. В 10.00 ч. вратите на храма се отварят и към площада се отправят официалните лица и гости и свещениците. Точно в 10.00 ч. е откриването на тържеството с химна на Република България. В 10.10 ч. празнично слово ще произнесе  Началника на РУО – Пловдив г-жа Иванка Киркова.

В 10.15 ч., пред паметника на славянските равноапостоли започва празничен молебен, отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай. В 10.25 ч. ще бъдат положени венци и цветя. В 10.30 ч. е началото на шествието към площад „Централен“. То ще се води от Мажоретен състав при СУ „Св. св. Кирил и Методий“, Духов оркестър Пловдив и знаменна група от ПХГ „Св. св. Кирил и Методий“, носеща иконата на св. св. Кирил и Методий.

За първи път, тази година по пътя на шествието ще бъдат разположени 6 отделни сцени с програма. Изборът не е случаен. Шест е броя на буквите в думата ЗАЕДНО.

Първата сцена е площад „11-ти май“ пред ПХГ „Св. св. Кирил и Методий“.  Втората е пред сградата на БНБ на ул. „Райко Даскалов“, на която ще свирят  духов оркестър към НУМТИ „Добрин Петков“ и ЦПЛР – ОДК – Пловдив и ансамбъл „Тромпети“ към АМТИИ. Третата е на  пл. „Римски стадион“ ( до макета на стадиона), където ще е разположен Фанфарен оркестър от СУ „Св. Паисий Хилендарски.  На стълбите на бар „Каменица“ е четвъртата сцена, на която ще свири Военния  духов оркестър. Петата е на пл. „Стефан Стамболов“, на която водещите ще представят преминаващите училища, а Мажоретен състав и Представителен гвардейски блок от Детска градина „Мая“ ще изнесат програма.

За първи път, тази година шествието ще продължи до пл. „Централен“. Пред сградата на бившия Партиен дом ще е разположена шестата сцена за над 320 хористи. Пред нея, още в  11 часа ще свири оркестърът на Държавна опера Пловдив, като до всеки музикант ще има по едно дете от Музикалното училище със същия инструмент. Кулминацията на тържеството е общото изпълнение ЗАЕДНО на пловдивските хорове -  хор „Детска китка“, Хор на пловдивските момчета „Стефка Благоева“, Камерен хор „Иван Спасов“, Дамски хор „Тримонциум“, Девическа хорова формация „Евмолпея“, Пловдивско певческо дружество „Ангел Букорещлиев“, хор „Тракия“, Вокална формация „Омайниче“, Детски хор на НУМТИ „Добрин Петков“ и Академичен народен хор към АМТИИ. Всички те заедно, под диригентството на доайена на хоровото изкуство в Пловдив г-жа Златина Делирадева ще изпълнят три песни „Де е България?“, Химна на град Пловдив и „Върви, народе възродени“. Началото е около 11.40 часа. След първата песен, Кметът на Пловдив инж. Иван Тотев ще поздрави учениците, гражданите и гостите на град Пловдив с празника, а събитието ще бъде излъчвано директно по Българска национална телевизия.
С проявата в Пловдив, под наслов ЗАЕДНО, каквото е и мотото на Пловдив – Европейска столица  на културата - 2019 ще приключи празничната програма на БНТ, в която до обяд ще бъдат излъчвани преки включвания на тържествата в цялата страна.

Празничната програма от площад „Централен“ завършва с изпълнение на Фолклорен танцов ансамбъл „Иглика“ от ЦПЛР – ОДК – Пловдив и общо хоро, в което могат да се включат всички присъстващи на площада.

От 16.00 ч. до 18.00 ч. на пл. „Стефан Стамболов“ пред община Пловдив, започва празничен концерт с участието  на академичните състави към АМТИИ – Пловдив.
 

За първи път в България – „Анна в Тропиците“, носител на награда Пулицър за драматургия

Паулина Гегова

Ново заглавие в репертоара на Драматичен театър Пловдив ще бъде представено днес, а познавайки сюжета сме сигурни, че ще се задържи и за много сезони напред. Защо сме толкова убедени? Защото постановката „Анна в Тропиците“ е съчетание на три култури – кубинска, американска и руска.

Става въпрос за кубинско семейство, живеещо в Тампа по време на Голямата депресия – 1929-та година, което се занимава с изработването на пури. Семейството е неуко и неграмотно, но наети лектори посещават дома им и им четат световни класики. Така, членове на семейството научават наизуст „Брулени хълмове“ или „Дон Кихот“. Но любимата им книга е „Анна Каренина“ – история за любов, която перфектно си пасва в страстната кубинска култура. Малко по малко, героите от „Анна в Тропиците“ стигат до олицетворение на тези в „Анна Каренина“.

Пиесата е на Нило Круз, кубински емигрант, който пристига в Маями на 10 годишна възраст. Тя печели награда Пулицър през 2003 година за драматургия. Занимава се с темата за светото триединство – любов, грях и прошка. Постановката е своеобразна раздираща падаща звезда по време на грях, която търси своята прошка. Разглежда се и въпросът за личната свобода и какво означава да я заявиш смело.

В България пиесата се поставя за първи път от режисьорът Петър Карапетков. Преводач на текста е Деница Димитрова, която се е сблъскала с три езика – английски, руски и испански. Сценографията и костюмите са на Марина Райчинова, която за първи път работи с Карапетков. Актьорският състав също е впечатляващ. В ролите ще се въплътят Стефан Попов, Добрин Досев, Анелия Ташева, Радина Думанян, Елена Кабасакалова, Ивайло Христов, Троян Гогов и Венелин Методиев.

Според думите на режисьора, репетиционният процес е бил много изморителен. На сцената актьорите нямат нито миг, за да си отдъхнат. Темата на текста не дава възможност за алтов такт. Той разчита не на бурните аплодисменти, а на тишината на зрителя, а работата тепърва ще се развива по време на бъдещите спектакли.

Петър Карапетков и Марина Райчинова са се срещнали със самия Нило Круз, който е останал силно очарован и малко сащисан, че неговото творчество ще се постави на българска сцена. Самият той развива темата, че безгрешни хора няма, а ако има такива, то те са в Ада.

Карапетков живее и работи от дълги години в щатите, но решава да постави пиесата в България, защото сме забравили как да обичаме и как да си прощаваме.

За нас прошката е само по време Сирни Заговезни. Тя е очаквана, а така губи смисъла си. Повече от всякога българите имат нужда от обич и от прошка, защото както се казва в първото изречение от „Анна Каренина“ : „Всяко семейство е нещастно само по себе си“, заключи Петър Карапетков.