Мъчно ми е, заради ситуацията, в която се намира българският театър. Вярвам, че го чакат по-добри дни.

Паулина Гегова

Димитър Банчев е талант - кореняк. Родом от Пловдив, през не толкова далечната 2011-та, пътят му го отвежда в столицата, където завършва актьорско майсторство за драматичен театър. Четири години по-късно, за първи път го виждаме на пловдивска сцена и този факт няма да се промени. Познаваме го от постановки като "Сако от велур", "Антихрист" и "Сестри Палавееви". 

Младият артист избягва интервютата и блясъка на прожекторите. Съсредоточен е в работата си и емоционалната изгода, която извлича от нея, но въпреки това се съгласи да застане пред Капана.бг и да сподели повече за живота си.

-Разкажи ни малко повече за детството си? Какво беше то?

Бях свободно и щастливо дете. Не бих казал палав. Бях срамежлив. Израснах в бизнес семейство на работохолици. Родителите ми работеха и събота и неделя. Другите деца прекарваха почивните дни със семейството си , а аз стоях сам със сестра си. Родителите ми много ме подкрепяха, винаги съм получавал всичко, което съм искал. Експериментирал съм със страшно много спортове - футбол, тенис на корд, тенис на маса, карате. От осем годишен, всяка зима, ходех на ски за по две седмици. Помня, че харесвах едно момиче, което искаше да се запишем на спортни танци и заради нея сляпо се хвърлих в тази авантюра, но издържах само три дена. (смее се) Детската ми мечта беше да стана гимнастик... А виж, станах актьор!

-Мислил ли си за алтернативна професия?

Завършил съм механотехникума със специалност "двигатели с вътрешно горене". Веднага след това изкарах 13-ти клас и записах първото си висше - бизнес администрация в Европейския колеж, но винаги усещах, че това не е моето нещо. Затова кандидатствах в НАТФИЗ. То пък взеха, че ме приеха! Някой ден бих се занимавал и със семейния бизнес, стига да не пречи на професията ми.  Но на този етап съм се отдал изцяло на Театъра.

-Семейството ти насърчаваше ли те за избрания път или бе против да поемеш съдбата на артиста?

Когато споделих, че искам да кандидатствам, родиtелите ми ми се изсмяха. Не вярваха, че ще успея въобще да влезна в Академията. Когато ме приеха, бяха на седмото небе. Разплакаха се от радост и до ден днешен продължават да ме подкрепят в начинанията. 

-Ти си едно от най-новите попълнения на Драмата. Как се случи всичко?

В четвърти курс подадох документи в Пловдивския драматичен театър. Това беше мястото, в което исках да работя. Директорът, Кръстю Кръстев, дойде в НАТФИЗ и изгледа всички представления, в които участвах. Три дена, след като взех диплома, той ми се обади и ме покани на среща с режисьора Борис Панкин за представлението "Сако от велур". Така се положи моето начало в "Н. Масалитинов".

-Също така си и едно от най-младите попълнения. Само на 29 години и то доста добре изглеждащ. Външния вид помага ли ти в кариерата? 

Благодаря за комплимента. Еее, мисля, че да! И не само в кариерата (смее се)

-Участва в новия клип на поп-певицата Ирра. Как протекоха снимките и какво преживяване бе за теб? 

Беше забавно и студено! И, въпреки че беше студено, беше забавно... Но професионализмът ме топлеше. Ирра е голям пич.

-Да се върнем на театъра. Кое е най-голямото ти предизвикателство до сега? 

Това, което ще кажа е клише, но всяка роля носи своите предизвикателства. 

-Разкажи ни случка от НАТФИЗ, която никога няма да забравиш.

НАТФИЗ беше една казарма. Всеки един ден, прекаран в Академията, беше интересен и по своему - военен. 

-На какво те научи Маргарита Младенова?

Тя ни възпита да се борим и отстояваме позициите си, да не се отказваме лесно, да се интересуваме повече, да четем повече, да откриваме Истината: "От айзберга се вижда една малка част, затова трябва да се гмурнем в дълбокото."

-За кратък период се сблъска с големи и много по-опитни български творци. Как се чувстваш в тяхната компания?

Като у дома! С колегите от Пловдив се чувствам прекрасно.  Няма дрязги и проблеми.

-Започват репетициите на "Васа Железнова - Майка" от Максим Горки. Сподели ни нещо от кухнята.

Репетициите започнаха наскоро, затова няма кой знае какво за казване. За първи път работя с режисьора Маргарита Мачева. С нея се знаем още от академията и винаги ми е била любопитна работата с нея. Вярвам в успеха на представлението. 

-Ти кой персонаж ще играеш?

Семьон, големия син на Васа.

-Остава ли ти време за личен живот? За любов, приятели и забавление? 

Когато съм в репетиционен процес, почти не. Но във "Васа Железнова" съчетавам и трите. 

-Как предпочиташ да прекарваш свободните си дни? 

Напоследък започнах да тренирам във фитнес залата. Може да е странно, но съм домошар. Обичам да релаксирам като чета или гледам филми.

-Сподели ни кой е най-големият ти страх!

Най-големият ми страх е загубата на близък човек. Тази мисъл ме ужасява.

-Промени ли се нещо в теб след като попадна в професионалния театър? 

Започнах да се развивам и да вярвам повече в себе си. 

-Мислиш ли, че един артист се самозабравя ако му се обърне много внимание? 

Зависи от артиста, но в повечето случаи - да, за съжаление. 

-Всъщност, ти самият беше ли подготвен за това, което те очакваше?

Не, и се надявам и в бъдеще да се изненадвам от себе си.

-Какво е мнението ти за ситуацията Рашидов-Мутафчиев и евентуалното затваряне на театри?

Мъчно ми е, заради ситуацията, в която се намира българският театър. Вярвам, че го чакат по-добри дни.

-Родом си от Пловдив, но от години се разпокъсваш между дома и София. Къде се чувстваш по-добре? 

В Пловдив съм си у дома, но следването и породилите се от него приятелства, ме свързват и със София по един специален начин. Там създадох среда. Обичам да шофирам и за мен разстоянията нямат значение.

-В крайна сметка, каква е формулата за успеха, според теб?

Работа и отдаденост на 100 %! 

-Смяташ ли се за успял?

На 29 години все още не, но след 10 ... (смее се )

-Като за финал, какво ще пожелаеш на читателите на Капана?

Елате на театър! Хубаво е!... И бъдете здрави!

НОЩ НАД БЪЛГАРИЯ

Когато нощ се спуска над България и сънят ни зове, Красимир Матаров излиза на лов за кадри обсипани с безброй звезди и млечен път. И така в продължение на две години, ограничен от фазите на луната, авторът събира тази изложба. Той обикаля и заснема едни обичайни места, но ни ги показва в необикновена светлина, благодарение на магията на нощта. Това е един диалог с природата, в който тя ни открива другата си същност - това да бъде загадъчно красива.

АВТОБИОГРАФИЯ

Красимир Матаров има зад гърба си няколко самостоятелни изложби, десетки първи места в национални и международни фотоконкурси. Негови снимки са показвани в Лондон, Варшава, Москва, Братислава, Люксембург, Китай, Турция, България и др. Върхът му е спечелването на първо място в отворената категория за природа и диви животни в конкурса на „Сони 2013”, в който участваха 122 000 фотографии. Красимир е участвал в мастеркласовете на Международната фотографска организация, а също така води двудневни семинари по пейзажна и макро фотография.

Място: Пловдив, Балабанова къща, ул. „Константин Стоилов“ 57

Откриване: 18:00 часа, 02-03-2016

Период: 02.03 - 30.03.2016 г.

Литературната награда на Хеликон е една от най-престижните за съвременно българско творчество. Всяка година тя се раздава на доказали се автори, като се търси стилистика, класа и новаторство. Тази зима за призът ще се борят трима утвърдили се писатели, в жанр проза. Те са Александър Секулов с книгата " Скитникът и синовете", Рада Москова с " Почти живот" и Деян Енев с неговата "Гризли. Нови разкази". 

За Енев това е четвърта номинация, като през 2004-та година си е тръгнал като победител. Пловдивчанинът Секулов е номиниран за втори път, като първият е бил през близката 2012-та.

Победителят ще избере професионално жури с председател Димитър Шумналиев, поддържан в избора от своите колеги - Юри Лазаров, Катя Атанасова, Албена Стамболова и Анри Кулев. 

Наградите ще бъдат връчени днес от 18:00 часа в книжарница "Хеликон България" с адрес бул. "Цар Освободител" 4

Желаем на участниците успех!

Една от най-емблематичната група в българския ъндърграунд става на 20 години.

Last Hope ще отпразнуват юбилея си с нов албум и концерт.

Те издават своя нов албум "Chain Reaction" на 2-ри Март в България и на 4-ти за Европа.

"Chain Reaction" съдържа 13 песни и е записан в Alpha & Omega Studios Италия.

Last Hope се формират през 1995 г. като една от първите хардкор банди в България.  Това е група с легендарен статус не само в България и на Балканите, но и в цяла източна Европа. С пет албума зад гърба си и няколко сплита и сингли, те са правили многобройни концерти и турнета из Европа, от които най-открояващите са заедно с такива големи имена от жанра, като: Madball, 25 Ta Life, Agnostic Front, Murphy’s Law, Settle The Score, No Turning Back и други.

- Не веднъж са са свирили на една сцена с групи като: Agnostic Front, Madball, Biohazard, Sick Of It All, Napalm Death, Ignite, Backfire, Anthrax, Integrity, D.R.I., Caliban, Walls Of Jericho, Knuckledust, Merauder, Sworn Enemy, Blood For Blood, Overkill, Exodus, Terror, Hatebreed, Suicidal Tendencies… и много други. 

- Безспорно една от най-уважаваните и популярни хардкор групи на Балканите и Източна Европа. 

Тази година Last Hope подписаха договор с култовата холандска звукозаписна компания GSR Music за международно издаване и разпространение на новия албум "Chain Reaction"

GSR Music е един от водещите хардкор лейбъли в Европа, дом на още култови групи като Born From Pain, Knuckledust, All Out War, Kickback  и много други.

Last Hope ще бъдат специални гости в голямото турне Rebellion Tour 2016, оглавявано от Madball - то ще се проведе през март в рамките на 2 седмици и ще премине през Германия, Австрия, Чехия, Швейцария и Белгия. В турнето са участват още Crown Of Thornz, Ryker's, TFUL и Knuckledust. 

NEW VIDEO - https://www.youtube.com/watch?v=Kq_vhvR4uu4

FACEBOOK - https://www.facebook.com/lasthopehardcore/photos_stream

https://www.youtube.com/watch?v=1ce3iBuDrcs

https://www.youtube.com/watch?v=TSsvSWh2GWg

"Завръщането" открадна титлите за главна мъжка роля, най-добър режисьор и операторско майсторство 

Паулина Гегова

Сагата на Лео Ди Каприо и Оскарите най-после стигна своя край, след цели 25 години. Сериозно, има ли по-дълъг "сериал" от този? "Приятели" - 10 години, "Малкълм" - пак горе долу толкова, "Женени с деца" - малко повече, "Дързост и красота"... него по-добре да не го даваме за пример.

Леонардо със сигурност е красив и дързък в играта си, но доста ощетен. Или по-улично казано - актьорът бе прецакан не веднъж или два пъти. Сега, на 88-мите награди, най-накрая грабна така бленуваната статуетка за главна мъжка роля. Реакцията му не беше това, което се очакваше и нищо чудно. След толкова отхвърляния, на човек му идва до гуша. Самата аз се учудих, че дори присъстваше на номинациите. Представях си го у дома, по анцуг пред телевизора, с чаша бърбън в ръка, иронизиращ гилдията, както и себе си. Но не! Той беше там, изтупан и елегантен, приемащ наградата със сдържана усмивка и кой знае какви мисли в главата. 

Не е тайна за никого, че Холивудската асоциация не харесва особено много Ди Каприо. Защо никой не казва, но може да предполагаме. В интерес на истината, Лео имаше много по-добри представяния от ролята си в The revenant. "Авиаторът", "Бандите на Ню Йорк" и "Вълкът от Уолстрийт" бяха диамантите в кариерата му, но те не окичиха главата му със златна корона. Тази година конкуренцията бе жестока в лицето на Еди Редмейн с изпълнението му във филма "Момичето от Дания" и предполагах, че на Лео пак ще му се размине. Да, ама не! Въпросът, който ме боцка, обаче, е дали това не бе отбиване на номера? Награден, защото гилдията имаше да "изкупва стари грехове". Често съм се шегувала, че артистът няма да вземе Оскар чак до старини, когато ще му го връчат за цялостен принос към киното. Също смятах, че ако все пак го вземе по-рано, ще го върне както, на времето, постъпи великият Марлон Брандо.

Е, изненадите нямат край! Лео сигурно е повече от щастлив и черпи с меча кръв. След два часа екранно пъшкане, дране на дивеч, ядене на сурови вътрешности и битки с индианци, едно такова пиршество е повече от логично. Ако не друго, разбрахме, че освен талантлив, Леонардо е и имунизиран от гнусливост. 

Не ме разбирайте погрешно. Изобщо не принизявам майсторството му в "Завръщането". Просто смятам, а и не само аз, че не това бе неговият момент. Той отмина, както споменахме, вече няколко пъти. Но ако не друго, любимият на поколения актьор, получи трибуна, от която да засегне много по-важни теми, като отношението ни към планетата. Природозащитникът си държи на своето. Защо да не се възползва от предоставения му шанс? Все пак, не се знае кога отново ще го сполети. Може би след още 25 години. В крайна сметка, една сага винаги се нуждае от продължение...