Иво Димчев е родом от Пловдив, но понастоящем живее в немската столица - Берлин. Той създава музикалната платформа "Stereofox" през 2013-та година с желанието да свърже млади музиканти и фенове "с отворен вкус". Освен с разработката на Лисицата и постоянни контакти с международния екип на проекта, Иво работи в сферата на дигиталния маркетинг. В свободното си време миксира музика, свири на барабани и се бори с изучаването на немски език. От всичко изброено, последното сигурно е най-лесно.

Чуйте любимите парчета на Иво, лично подбрани от него, в петък от 18:00 часа по Радио Пловдив в предаването "Молескин", за да разберете какво точно разбира той под "отворен вкус" музика и дали тя съвпада с вашата представа. 

https://www.stereofox.com/

„Алтернативна карта на Пловдив" е туристически гид за различния, непознат и неприсъстващ в официалните туристически пътеводители град

Фондация „Отворени изкуства“ ще представи презентация на картата от страна на основния съставител Катрин Сариева с мотивация за новите и стари теми и маршрути, двуезичния уебсайт на проекта и откриване на документална изложба с фотографии, част от архива на „Отворени изкуства“ и дело на любителите фотографи Красимир Кръстев, Силвия Георгиева, арх. Меган Луенбърг и Н. Пр. Ирит Лилиан.

Основен акцент в представянето са новите маршрути в картата: Махалата – Хаджи Хасан махала, Реката – начини на обитаване (Кършияка, Мараша, Столипиново) Социалният живот на панелките (жк „Тракия”), Тепетата като форми на градски живот. Ще бъде обърнато внимание на промените и развитието на познатите ни от 2013 г. маршрути: СОЦ-наследството на Пловдив, Тютюневите складове на Пловдив, Квартал „Капана“, Баухаус под тепетата, Религии и Улица „Отец Паисий“.

„Алтернативна карта на Пловдив“ е туристически гид за различния, непознат и неприсъстващ в официалните туристически пътеводители град. Съдържанието на картата и селекцията на тематичните маршрути се оформя в публични лекции и дискусии, известни като „Беседка за града“ (2012 и 2015 г.), друг проект за града и градската среда на „Отворени изкуства“. Целта и на двата проекта е да създадат по-широк нов поглед към града и да активират урбанистичното познание като синтез от социално, историческо и културно любопитство. „Алтернативна карта на Пловдив“ се стреми да предизвика гражданска рефлексия и припознаване на града като стимулиращ жив организъм и място за реализация.

Съставители и основатели на проекта: Катрин Сариева (Фондация „Отворени изкуства“), арх. Владислав Костадинов и инж. Антония Вълканова (Студио 8 1/2). Консултанти по темите от 2015 г. са арх. Меган Луенбърг, Владимир Балчев, Никола Венков

Изложбата в artnewscafe с документални фотографии на места от картата ще се открие на 18-ти април от 18:00 часа и ще продължи до 20-ти май. 

„Дисни трилър” е настръхваща смес от черна комедия и хорър, каквато българският театър не е показвал.

Брат и сестра живеят зазидани в луксозните си страхове. Вярват, че са последните оцелели на земята. Искат спомените им да ги предпазят от ОНОВА , което е навън. Но ОНОВА има съвсем други планове за тях. И докато те сънуват в шоколадовата си къщичка, ОНОВА навлича маската на клоун и бавно остри зъбите на вилата си.

Участват: Мариана Йотова , Стилиян Стоянов , Христо Пъдев , Дамян Тенев

Режисьор: Стайко Мурджев

Награда „Икар 2014“ за музика – Петър Дундаков

Номинация „Икар 2014“ за майсторско техническо осъществяване

Номинация за „Икар 2014“ за сценография – Петър Митев

Номинация за „Аскеер 2014“ за сценография – Петър Митев

Номинация за „Аскеер 2014“ за театрална музика – Петър Дундаков

От 19:00 часа в Камерна зала на Драматичен театър Пловдив

Те ще представят трагикомедията „Щастливецът иде“ по Руси Божанов

Благотворително представление ще изиграят завършващите студенти по актьорско майсторство за драматичен театър към Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ на 27-ми април  от 19:00 часа във Военен клуб Пловдив.

Зрелостниците ще изпълнят един от дипломните си спектакли – „Щастливецът иде“ по Руси Божанов, който разказва историята за смъртта на Алеко Константинов и за това какво се случва след нея, в един въображаем небесен съд, в който един срещу друг се изправят великият български писател и деец и неговите най-върли врагове – персонажите от собствените му творби.

Пиесата по адаптацията на доц. Иван Налбантов и асистент Стефан Попов и се играе в Учебен театър на университета вече повече от една година.

Само след десет дни, младите актьори ще я представят на широката аудитория в подкрепа на борбата срещу рака на гърдата. Дарителската сума е на стойност 10 лв., срещу която всеки присъстващ ще получи и продукт от розовата серия на козметична фирма AVON, главен спонсор и организатор на благотворителната кампания. 

Седмицата след Великден се нарича Томина неделя, Светла седмица или още Празна неделя

Името й е свързано с това на Тома - един от дванайсетте апостоли на Исус, който не повярвал на Христовото възкресение.Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Исус.

Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. От тогава останало нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.

През цялата седмица тържествено се отбелязва Възкресение Христово.

Момите извършват ритуала Ладуване. Три моми наливат „мълчана" вода в един котел от три чешми. Занасят го в двора на целокупна къща, пускат в него малко просени зърна и го скриват под трендафил. Там всички моми потапят белязаните си с разноцветни вълнени конци китки или пръстени, спазвайки пълно мълчание.

Накрая покриват котела с червено було или с женска риза. После оставят съда с водата да преспи под звездите. На сутринта момите отново се събират около котела и го отвиват.

Тогава малко момиче или стара жена вади китките от водата, а момите пеят кратки пасни-припевки, като по този начин предричат за какъв ерген ще се омъжи притежателката на съответната китка, като например: „през дол бяга, цървул стяга, Ладо-льо", значи женихът ще да е хайдутин.

Всяка мома си взема по няколко просени зърна, които слага през нощта под възглавницата си, с надеждата да сънува бъдещия си жених. На другия ден обичаят се повтаря.

Понеделник се смята за щастлив и късметлийски ден. Хората казват: "нов ден, нов късмет" и за това през този ден започват нова работа, строеж на къща, стопанска постройка или друга сграда, или започват да копаят кладенец.

В понеделник се влиза в нов дом, пали се за пръв път огън в ново огнище. Хората казват, че роденото в понеделник дете ще е късметлия.