
Капана.БГ
Емилия Арабаджиева – силата да поддържаш жив огъня в душата си
Емилия е неукротим дух, работохолик и ... мечтател. Професионалист художник, работещ в няколко жанра - сценография, сценичен костюм, рисунка и живопис. Освен всичко това, тя, вече години, е директор на училището за сценични кадри, което училище успя, с присъщата си воля и силен характер, да превърне в национална гимназия.
Но на първо място Емилия Арабаджиева е художник. През целия си деятелен живот тя не е спряла да рисува, да прави изложби и да изненадва зрителите с различните живописни жанрове, изповядвани от нея.
Рисунките, които прави, са близки до театралния дух. Те са раздвижени, одухотворени, носят една емоционална наситеност и визуална красота. Изпълнени са сякаш на prima vista и създават илюзия за ангелска крилатост. Една елегантна строгост определя естетическата визия на голите фигури и създава пречки пред лошото въображение.
Пейзажите на авторката са с деликатната структура на преливащите се, един в друг, отенъци на зеленото. Пейзажи от Средна гора, които сякаш са рисувани само през пролетта, когато великото зелено е в царствен разцвет, когато самата светлина е омагьосана да разкрива, да открива зеленото, по-зеленото, най-зеленото. Пейзажи на крехкото равновесие между въздуха и земята.
Серията натюрморти с цветя са подчинени на естетска семплост, много често зад тях се простира пейзажът. Цветята са класически поднесени и са оставени сами на себе си, за да разкрият тайната на красотата си. Авторката ни ги поднася откровено опростено, за да не бъде техният чар нарушаван от излишни елементи. Едрият план определя и тяхната сила на емоционално внушение върху сетивата ни.
Емилия Арабаджиева – трудолюбивата пчела, която събира неуморно и скромно, в своя житейски кошер, меда на своите мечтания, въжделения, духовни потребности и обич.
Краси Алексиева, 2017 г.
На 07.03.2016 г. от 18:00 ч. в галерия Възраждане ще се открие изложба живопис
„Цветето“ на Емилия Арабаджиева. На откриването ще представим и новият луксозен каталог на авторката. Изложбата ще продължи до 20.03.2017 г.
Четирикратен носител на Оскар и момиче на Бонд идват на София Филм Фест в Пловдив
Хю Хъдсън и Мериам д’Або представят новата си лента Алтамира в Лъки
Специални гости ще представят и „Белгийският крал” пред киноманите
Класното кино ще властва под тепетата от 16 до 26 март, когато ще се проведе 12-я София Филм Фест в Пловдив. По традиция, домакин на маратона на седмото изкуство е Лъки- Дом на киното. И пак по традиция, да представят новите си творби в града специално ще дойдат много важни за киното гости. В Пловдив се завръща четирикратният носител на Оскар Хю Хъдсън, който заедно с прелестната си половинка- момичето на Бонд Мериам д’Або, ще запознаят киноманите с новата лента на режисьора, в която играе и съпругата му- Алтамира. В Лъки на прожекция и за разговор с феновете ще дойдат още Титус де Воогт и Люси Дебе, двама от главните актьори във филма „Белгийският крал”, който ще се прожектира в рамките на фестивала.
За негов старт организаторите са подбрали най-новата творба на един от най-талантливите български режисьори Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти” (2017). Непосредствено след премиерата в столицата в програмата на 21-вия София Филм Фест, филмът ще представи на киноманите в града под тепетата историята на двама пациенти, чиято кратка среща в един болничен асансьор може да се окаже съдбоносна...
„В „Асансьор за пациенти” си позволих работа с актьорите в изцяло импровизационен режим, - споделя Иглика Трифонова. - Работихме в голяма възбуда и решихме да отидем още по-далеч - всеки от актьорите вложи в ролята си нещо лично. Получи се особено, интимно вграждане в драматургията на филма. Актьорите са не само интерпретатори, а и обекти на изследване - същински герои... Винаги ще съм дълбоко благодарна на актьорите си за това доверие и съучастие. И винаги се питам – ще открие ли публиката личните моменти?...”
Дългогодишният продуцент на филмите на Иглика Трифонова - Росица Вълканова, която участва на София Филм Фест и с „Безбог”, пълнометражният дебют на Ралица Петрова, спечелил голямата награда на фестивала в Локарно, за пореден път застава безусловно зад сценария на Иглика Трифонова. Оператор е Крум Родригес, а музиката е дело на Васил Гюров.
„Белгийският крал” ще е друго от ударните заглавия в програмата. Освен чуждите гости, в представянето на лентата ще участва и Стефан Китанов, директор на СФФ. Той е копродуцент на филма, четвъртия игрален филм на Джесика Удуърт и Петер Бросенс („Хадак/Khadak” – Венеция 2006, „Златен лъв на бъдещето”; „Алтиплано/Altiplano” – Кан 2009, Седмица на критиката; „Петият сезон/The Fifth Season” – Венеция 2012, Международен конкурс, наградите Green Drop и Young Cinema Award). „Един вулкан в Исландия изригна и се роди идея – да пратим белгийския крал в Истанбул, да развихрим природно бедствие, да разпалим политическа криза и да го натирим на сухопътно пътешествие инкогнито към дома, което включва сблъсъци, премеждия и велики моменти. Иначе казано, същността на комедията е в попадането на неочаквани места”, - споделят двамата режисьори.
В ролята на краля е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин („Петият сезон”). Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е зам. шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович („Ягода в супермаркета”) е бивш шампион по стрелба, снайперист от Сараево и любител на птиците. Филмът е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове - „Мистерията на българските гласове”, „Филип Кутев”, квартет „Славей” и други. „Белгийският крал” е продукция на Bo Films (Белгия – Фландрия) в копродукция с Entre Chien et Loup (Белгия – Валония), Topkapi Films (Холандия) и Арт Фест (България). Продуценти от българска страна са Мира Сталева и Стефан Китанов. Оператор на филма е Тон Петерс, художник е Сабина Христова, художник по костюмите – Ека Бичинашвили, гримът е дело на Петя Симеонова, а изпълнителни продуценти са Светла Цоцоркова и Надежда Косева („Фронт филм”).
Българското финансиране на „Белгийският крал” е осигурено от ИА „Национален филмов център”. Проектът е подкрепен от филмовите фондове на Белгия и Холандия, Евроимаж и Програма МЕДИА на Европейския съюз.
Носител на четири награди „Оскар” (за най-добър филм, музика, сценарий и костюми) и „Златен глобус” за най-добър чуждестранен филм с творбата си „Огнените колесници” (1981), Хю Хъдсън идва отново в България специално, за да представи „Алтамира” – историческа драма, в която оживяват едни от най-древните рисунки в човешката цивилизация. Кинотворбата разказва за първото в света откритие на праисторическо изкуство, намерено в пещерата Алтамира в Испания през 1879 г. Антонио Бандерас е в ролята на Марселино Санс де Саутуола, любител археолог, собственик на земята, където се намира пещерата. С течение на времето откритията завинаги променят разбирането на човечеството за праисторическите му предци. Във филма участват още Рупърт Еверет, който ще бъде специален гост на фестивала в София, Голшифте Фарахани, Пиер Нини, Мериам д’Або, и др. Хю Хъдсън и Мериам д’Або ще представят лично филма в Пловдив!
Специален гост в Пловдив ще бъде и прочутият арменски режисьор Харутюн Хачатрян, директор на фестивала „Златна кайсия” в Ереван. Той ще представи най-новата си творба „Безизходица”. Това е втори филм от поредицата документални разкази на Харутюн Хачатрян, посветени на арменската диаспора. Главният герой получава зелена карта за САЩ и напуска родината си, за да търси по-добро бъдеще в страната на свободните и смелите. Уви - светът, доминиран от печалбата, непрекъснато смачква мечтите на хората. Човекът работи в автосервиз и едва оцелява, затова и започва да тъгува за родината си. И въпреки че работи здраво, за да събере пари и да се върне в Армения, няма как да си го позволи...
„Безизходица” е болезнено размишление и своеобразно политическо изследване чрез художествените средства на киноразказа за живота на емигрантите и краха на техните илюзии.
Публиката ще види още много заглавия. Сред тя е и отличеният със „Златен леопард” в Локарно и две награди в Сараево, както и с голямата награда „Златна роза”, „Безбог” на Ралица Петрова, е „разтърсващо изследване на човешкия дух в копнежа му за чистота и изкупление”. Сюжетът следва една медицинска сестра, въвлечена в измама с лични карти на възрастни пациенти, която неочаквано проявява пристъп на човечност. „Светът – или поне българският свят – се дави в депресия, корупция и мизантропия. Любовта не съществува, макар че от време на време хората я търсят. Това е посланието на дебютния филм „Безбог” на режисьорката Ралица Петрова, филм, който си поставя за цел да покаже на зрителя цялата безрадостност в живота на посткомунистическа страна, където нищо не се променило”, пише „Варайъти”. Ралица Петрова завършва визуално изкуство в Лондонския университет, след което специализира филмова режисура в британската Национална школа за кино и телевизия. Част от екипа на филма лично ще представи „Безбог” пред публиката в Пловдив.
Още от програмата на София Филм Фест в Пловдив:
Заснет в Антарктида миналата зима в хода на дълго подготвяна експедиция, „Императорът” на световноизвестния документалист Люк Жаке отново (подобно на епоса „Походът на императорите”, носител на Оскар за 2005 година) е посветен на императорските пингвини в Антарктида. Филмът предлага на зрителите уникални кадри от дебрите на световния океан, благодарение на екипировката на специална подводница и безкрайно красиви кадри от въздуха, уловени с дрон. Разказът е за един млад пингвин на прага на първото си пътуване, който чува мистериозен зов, каращ го да напусне дома си и да поеме към все още неизвестното приключение през ледовете на континента. Негов другар в пътешествието е опитен, възрастен пингвин (на 45 години!), чрез чиито образ Жаке умело извиква спомени, съмнения и страхове, които вероятно са част от познатия път на всички поколения пингвини – към единствената възлюбена, към инстинкта за създаване на поколение, към зова на природата... Сигурно човекът ще си остане единственото живо същество на тази планета, което притежава разум и въпреки него продължава да разрушава безогледно собствения си естествен дом. Природата говори, но никой от нас не си прави труда да се вслуша в нея...
*
Най-новата творба на режисьора Дейвид Макензи, добър приятел на София Филм Фест, се нарича „На всяка цена” и беше номиниран в четири категории за престижните златни войни на Американската киноакадемия. Филмът беше представен миналата година на фестивала в Кан, където получи отлични отзиви, а впечатляващият актьорски състав включва самият Джеф Бриджис, както и Крис Пайн и Бен Фостър. „Мисля, че филмът не е просто модерен уестърн, - споделя режисьорът. - Той е няколко неща. Има малко уестърн, също е и филм за приятелството. Криминална драма е, но може да се каже, че е и роуд муви. Но най-важното е, че запечатва състоянието на съвременна Америка.” Това е история за сблъсъка между стария и новия Запад. История за братята Тоби – примерен, но разведен баща, който се опитва да осигури по-добър живот за сина си, и Танер – избухлив мъж, бивш затворник, разчитащ винаги на оръжието си. Двамата се съюзяват, за да оберат клоновете на банката, която иска да вземе ипотекираните им семейни земи. И точно когато братята смятат, че планът за отмъщение ще проработи, съдбата ги среща със суров тексаски рейнджър, който търси последния си триумф, преди да се пенсионира...
*
В програмата на 12-ия София Филм Фест в Пловдив е включен и носителя на три награди „Оскар” „Лунна светлина”, които бяха присъдени на филма на сценариста-режисьор Бари Дженкинс за адаптиран сценарий, за поддържаща мъжка роля и най-желания от всички кинаджии златен воин – този за най-добър филм. „Лунна светлина” е втори филм за Дженкинс, като световната му премиера беше миналата година в един от петте най-престижни фестивали в света – Торонто.
„Лунна светлина” проследява живота на един афро-американец в три различни периода от неговото съзряване – момче, тийнейджър и млад мъж, като трите роли са поверени на различни актьори. Те са се ангажирали с пресъздаването на този образ в съответната възраст, със съответните тегоби и неволи - защото вероятно това е реалността за един хомосексуален младеж с тъмен цвят на кожата в Маями, но главната тежест и отговорност пада върху режисьора, който трябва да направи така, че публиката да повярва и съпреживее и с трите превъплъщения на главния герой. Ролите в „Лунна светлина” са разпределени между Джанел Моне, Махершала Али, Треванте Роудс, Алекс Р. Хибърт, Джейдън Пайнър и други. Сценарият е дело на режисьора, по пиесата на Таръл Макрейни; визията на Джеймс Лакстън е възхитителна.
„Variety”, „Screen International”, „The Hollywood Reporter”, „The Guardian” - всички дават 100 от 100 на филма, който е включен в програмата на 12-ото издание на София Филм Фест в Пловдив.
*
Премиерата на „Другата страна на надеждата”, най-новия филм на Аки Каурисмаки, беше на 67-ото издание на Берлинале. Филмът на легендарния финландски майстор получи „Сребърна мечка” за режисура.
„Другата страна на надеждата” е втори от замислената трилогия филми, посветени на пристанищни градове, която Каурисмаки започва през 2011 година с „Хавър”. Историята е за един пътуващ търговец, чиито път се пресича с този на сирийски бежанци. Аки Каурисмаки е най-известният съвременен финландски режисьор, добре познат и на българските зрители със своя автентичен авторски стил - той прави филмите си по собствени сценарии и ги продуцира със създадената от него самия компания Sputnik Oy.
*
Волфганг Херндорф е един най-добрите немски писатели. През 2010 г. излезе бестселърът му „Сбогом, Берлин” – приключенската история на двама тийнейджъри, които не успяват да се впишат в заобикалящата ги среда и решават да избягат. С екранизацията се заема най-големият съвременен немски режисьор Фатих Акин.” Когато в селекция с филми присъства заглавие с подписа на Фатих Акин, това винаги е привилегия – най-вече за публиката. „Сбогом, Берлин” е пример за перфектно напаснати елементи - изходният материал представя картина на онзи странен момент в живота, когато се опитваш да намериш своя път, а работата по този материал е поета от режисьор, който знае отлично как се прави комедия и как да открие група очарователни млади актьори. Преди всичко това е портрет на лятото, което всички мечтаем да сме имали; с онова заветно пътуване, което предприемаш - млад и свободен - преди да те приземи безмилостната реалност. 13-годишният Маик се чувства невидим: никой не се интересува от него, нито у дома, нито в училището. Един ден той и най-добрият му приятел открадват кола и поемат на пътешествие по знойните асфалтирани улици... „Сбогом, Берлин” е великолепен пример за това колко страхотен и забавен може да е един тийнейджърски филм, направен от истински майстор!
Хилядолетната битка между Пловдив и столиците
Най-ранният сблъсък между двата града е свързан със зараждането на християнството
Връзката на това противопоставяне може да бъде открита в сблъсъка „православие-арианство“ и дори с връзка в двата слоя мозайки на Епископската базилика
Теодор Караколев
Противопоставянето на Пловдив и София има дълга история. В най-новата история централната идея се върти около „самостоятелността“ на Пловдив и центризма на София – като някак си в този топос „София“ се слива както градът, така и столицата, която дом на повечето държавни институции. Това разделение има своите спортни, културни, исторически и ред други специфики. Според мен, обаче, то е малко изкуствено и твърде много излишно.
На първо време пловдивските градски легендарни аргументи срещу София не са напълно коректни. Битува, например, мнението, че преди София да стане столица, е била малко кално село и ако не беше избрана за център на Третата българска държава, все още щеше да е такава. Това е далеч от истината. Всъщност София има доста дълга история и много живо културно наследство. В днешния център на града има няколко повече или по-малко запазени храма, като в някои от тях дори можем да видим истинска живопис от Средновековието. София има свои собствени християнски светци, загинали за православната вяра по време на Османското владичество – освен в Средновековието, София е бил важен център и в този период. Никак не е случайно и, че в края на това владичество, Васил Левски е закаран в София – това не е произволно избрано село, а важен политически и икономически център.
И все пак, противопоставянето между Пловдив и София съществува. Всеки от двата града си има своите аргументи. Любопитно е обаче, че това противопоставяне не съществува от както самосъзнанието на пловдивчани се е развило по този начин, че да отричат центризма на държавата. Един от първите сблъсъци (или първият) между двата града, всъщност датира от 4 век сл. Хр. и е пряко свързан с ранното разпространение на християнството – не само по нашите земи, а изобщо по света.
В първите три века след Христа, религията се разпространява сравнително потайно из цялата Римска империя. Властта се колебае между толерантна към християнството, до доста агресивно потискаща я – с пик при император Диоклециан около 300-ата година. Коренно различно поведение обаче поема император Константин през 313 година, когато приема т.нар. Милански едикт, с който обявява християнството за напълно легално и равноправно на другите религии. След този акт, християнството поема по съвсем нов път, доста по-обвързан с институции и власт. Всъщност много важен за този акт е друг едикт, издаден 2 години по-рано от император Галерий в Сердика – т.е. в София, голям и важен град през 4 век.
Така се стига до 325 година, когато е свикан Първият вселенски събор в Никея (близо до Константинопол, но от азиатската страна). Тогава са конкретизирани основните постулати на вярата и е приет т.нар. „Никейски символ на вярата“ – който православните християни следват и до днес. Свързано с това и важно за нашата тема е осъждането на александрийския презвитер Арий, чиито виждания не съвпадали с приетите за вече официални. Без да навлизаме в теологични детайли, според обявеното за ерес арианство, Бог Отец и Бог Син (Христос) не са единосъщни, а смятат Бог Отец за по-висш и невъплътим. По-важното за историята ни е, че много хора – и много епископи – са следвали Арий и са искали да защитят неговите идеи.
Така стигаме до 343 г. сл. Хр., когато тези противоречия достигат своеобразен връх, по някакъв начин символизиращ сблъсък между Запада и Изтока. През годините подобни сблъсъци ще има много, но този, изглежда, е първият.
Наследникът на Константин Констанций II, който всъщност следва арианската вяра, заточва двама от патриарсите, следващи Никейския символ – Павел от Константинопол и Атанасий от Александрия. Последвалите скандали и дразги предизвикват свикването на религиозен събор в Сердика (София) през 343 г. сл. Хр., с който веднъж завинаги (един тийзър - това „завинаги“ още не е дошло) да се решат разделенията в християнството. А, всъщност, зад теологичните спорове има и други, свързани с правото на различните църковни събори да действат като самостоятелни съдилища, да обжалват, да се подчиняват на по-високи инстанции и пр.
От днешна гледна точка е странно, но водеща роля всъщност, изглежда, са имали арианците. Мнозинството от източните епископи са били последователи на Арий, самият император – също. Свиканият в Сердика събор, обаче събира основно православните. Тук идва и разцеплението. „Водещите“ фигури, които в крайна сметка ще се окажат отцепниците – източните епископи, не искат да участват в събор, заедно с низвергнатите Павел и Атанасий. И така се отделят на свой собствен, ариански по дух, събор във Филипополис.
По всяка вероятност този алтернативен събор се е провел в Епископската базилика – същата, с великолепните мозайки, която в момента се реставрира. Археолозите откриват все повече доказателства, че най-старият пласт мозайки е от първата половина на IV век, т.е. през 343 г. този храм с тази украса е съществувал и е приел около 80 висши духовници, или около половината от участниците, отцепили се от планирания за вселенски Сердикийския събор. Това отцепване всъщност превръща Сердикийският в по-скоро „западен“ събор – позициите им, всъщност са много близки с тези на тогавашния папа Юлий. „Алтернативният“ Филипополски ариански събор пък е по-скоро „източен“, близък до императора в Константинопол.
Мозайките в Епископската базилика, както знаем, са два пласта и, всъщност, тъкмо с арианството е свързана една от хипотезите за втория пласт, изказана от археоложката Елена Кесякова. Вероятно закриването на стария пласт, което се случва някъде през V век, да е свързано с окончателното отхвърляне на арианската ерес. Гледайки през вековете, Сердикийският събор е спечелил.
Много от тези модели ще продължат своето съществуване през столетията. Разделението на изток и запад ще се засили, докато Константинопол и Рим окончателно не се обособят самостоятелно, като православие и католицизъм. Намираме отгласи и на склонноста Пловдив да привлича еретични, анти-столични учения – както например бушуващото павликянство, срещу което през XI-XII век византийският император Алексий Комнин също агресивно се бори, за да докаже истиността на православието. И накрая, макар и не като ерес, но отново като символ на независимост и откъсване от централизираната столица, Пловдив се проявава по време на българското Възраждане, като ядро на борбата за българска църковна независимост от Патриаршията във Фенер.
Копчетата стават мартеници
Градът отбелязва 1 март на площада пред Общината с тържествена програма и работилници
Ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в град Пловдив ще декорират в бяло и червено част от седалките, които пловдивчани наричат „копчетата“ пред сградата на общината. Арт акцията е посветена на 1 март и ще бъде на редицата седалки до дървото, което вече е окичено в червено-белите символи.
Програмата на Община Пловдив на пл. „Стефан Стамболов“, посветена на празника, започва в 10 часа в сряда. От 11 ч. майсторите от Колектив за национална шевица и орнаментика „Росица Чуканова“ към НЧ „Алеко Константинов – 1954“ Пловдив ще направят демонстрация за изработване на оригинални мартеници. Всички, които желаят, могат да се включат в демонстрацията и да изработят собственоръчно мартеници, като за целта на място ще бъдат осигурени всички необходими материали.
В 11.30 часа представители на всички пловдивски читалища ще раздадат на пловдивчани и гости на града мартеници, изработени специално за празника в ателиетата към читалищата.
Всички желаещи могат да си направят селфи и фотографии пред дървото с мартеници и на пейката, декорирана от талантливите майстори от Регионална занаятчийска камара – Пловдив.
В галерия „Занаяти“ на ул. „ Д-р Вълкович“ 3 може да видите и прекрасната изложба – базар на ръчно изработени мартеници - уникати от членовете на Регионална занаятчийска камара – Пловдив, за която екипът на КАПАНА.БГ пръв ви разказа.
Две читалища отбелязват националния празник с изложба на бележити българи
Читалищата канят на нетрадиционна изложба на самороден талант. 26 изображения на бележити българи - революционери, писатели, актьори, нарисувани само с химикал, ще посрещат посетителите на народно читалище "П. Кр. Яворов - 1926" от 1-ви до 10-и март. Експозицията, посветена на националния празник 3-ти март, ще можете да видите на ул. "Босилек" 15, бл. 215, където е разположено читалището.
Своеобразната разходка сред историята ще срещне посетителите с Левски, Ботев, Вазов, Яворов, Богомил Райнов, Невена Коканова и други българи, оставили трайни следи в нашата история, изкуство и култура. Инициативата е съвместна с народно читалище "Димитър Благоев - 2008 г. - град Пловдив", а картините са нарисувани от неговия секретар - Вера Аврионова, уточняват организаторите.
Младата пловдивчанка не е учила специално рисуване, но талантът е видим. Вера е изразходвала 13 химикала за направата на портретите и разказва, че един отнема около ден, а за два „отива един химикал”.
Стефан Попов получи "Алтер" за най-добра мъжка роля
Пловдив с тухла за ролята на Св. Климент Охридски
В нощта на Оскарите театър-лаборатория „Алма Алтер“ раздаде 15 тухли или така наречените Алтери в 15 различни категории.
Сред наградените са големият български актьор Стефан Попов. Актьорът от Пловдивски Драматичен театър грабна приза „Алтер за мъжка роля“ за ролята му на Св. Климент Охридски в „Живот и слово праведного Климента“.
Сред останалите победители са Илиана Сербезова с „Алтер за женска роля“ за ролята на Жулиета в „Ромео и Жулиета, сонет за безсмъртната любов“, Иван Стоянов с „Алтер за дипломен спектакъл“ за „Ловец на свечеравания“, хорът на Националната гимназия по древни езици и култури с „Алтер за песен от представление“ за Тропар за Св. Климент от „Живот и слово праведного Климента“, Фондация „Отворено общество“ и „Макрофонд“ с „Алтер за най-добро културно сътрудничество“ за проекта „24 Часа Социален Експеримент „Без граници“, фотографът Александър Петличков с „Алтер за снимка от спектакъл“ за снимка от „Дуел: Дон Кихот срещу Хамлет“, музикална формация „Охана“ с „Алтер за театрално откритие“ за спектакъла „Звездите на Венеция в полите на Витоша“ и други.
Водещи на церемонията бяха вокалистът на група „Атлас“ и носител на над 8 награди „Алтер“ – Георги Арсов и неговият сценичен партньор и приятел Марко Дженев. Във ВИП ложата място намериха заместник-ректорът на Софийски университет доц. Георги Вълчев, хореографът д-р Петя Йосифова, чиято книга „Човекът актьор в театъра на Гротовски“ е сред номинираните с награда „Икар“, международният фотограф Терънс Брет, културното аташе на Испания Хайме Ермида, топ-гримьорката Теодора Сербезова, музикантите от Точка Бг.
Майстора, Ди Киро, Нерон, Илия Бешков и Ангел Василев ЗАЕДНО в Дома на етносите
Творби на големите български художници Ангел Василев, Владимир Димитров - Майстора, Илия Бешков, Димитър Киров и Димитър Казаков – Нерон ще бъдат изложени зедно в Арт залата на Дома на етносите в Пловдив. Изложбата ще може да се види само през март от всички пловдивчани и гости на града. Тя ще бъде официално открита на 1 март със специалното съдействие на г-н Давиде Кристиано, член на Консултативния съвет и представител на италианската общност във Фондация “Заедно”.
Г-н Кристиано, който е и създател на Италианския фестивал на красотата в Пловдив, е дългогодишен колекционер на произведения на изкуството. През 2016 г. Дома на етносите представи за първи път в Пловдив и в България POP ART експозиция с изключително ценни оригинални рисунки на световноизвестните творци Анди Уорхол, Кийт Харинг, Жан Мишел Баскя, Пикасо, Салвадор Дали и Рене Маргит, също част от колекцията на Давиде Кристиано. Безценното наследство той купува от личен приятел на Уорхол с обещанието, че няма да продава нито една от рисунките.
Изложбата ще бъде отворена за посетители на 2 март и всеки делничен ден от 6 март до 17 март. Работното време на Арт залата в Дома на етносите е от 11 до 17 ч. Събитието се организира с благотворителна кауза в полза дейността на Фондация “Заедно” в подкрепа на етническата толерантност в най-стария жив град в Европа.
Г-н Давиде Кристиано ще предостави за специалната експозиция над 30 оригинални творби на големите творци, част от безценното културно наследство и на Пловдив.
Ангел Василев е сред пловдивските творци с най-запомнящ се самобитен стил. Градските истории, които разказват платната му, носят носталгичния дух на едни по-добре времена. С творчеството си, той доказа, че мечтите за любов, красота и изящество са достижими! Творби на Ангел Василев красят колекции в Европа и Америка.
Произведения на другия голям български художник Димитър Киров също са притежание на частни галерии и колекции в целия свят. Съвсем естествено живописта на ДиКиро е свързана със значимите представители на Пловдивската школа от 60-те години на миналия век като Георги Божилов, Енчо Пиронков, Йоан Левиев. С решение на Общинския съвет, от лятото на 2016 г. площадът пред църквата "Свети Никола" в Стария град носи на името на художника, свързан завинаги с историята на изкуството и културата в Пловдив.
Димитър Казаков – Нерон оставя в наследство 15 000 живописни платна, акварели, графики, рисунки, пластики и рисувани керамични творби. Той има десетки изложби в най-престижните галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург и др. Творби на Нерон притежават Националният фонд за съвременно изкуство в Лувъра, музеят „Пушкин” в Москва, Императорската колекция в Токио. През 1981 г. френският режисьор и сценарист Жан-Мари Дро прави за него филм, включен в поредицата „Художници-чародейци”. Приживе авторът дарява 500 свои творби на музея в Трявна.
Илия Бешков е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог. Най-известните негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България.
Владимир Димитров – Майстора – един от най-великите български художници в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Той създава и стотици скици на българските войски, което го прави и първия официален български военен кореспондент.