Новаторите, перспективата и музиката във форума на Design Week

Росторн – активист за свободното движение и работа на бежанците, сподели опит от работата си като доброволец в лагера в Кале

Павел Начев

В горещия съботен юнски ден едно място притегляше към себе си не само с активно работещите си климатици и доста приемливи температури, но и с интересното съдържание на събитието, което се провеждаше.

One Design Week 2016 Forum се състоя в Пловдив за трета поредна година. Мястото беше Домът на Културата. Гостите, които участваха с лекции – международни. Познанията им – професионални. Разказите им – доста често увлекателни, та дори и поучителни за ентусиазираната публика в препълнената зала. Шестимата лектори бяха разделени в три панела, а след всяка от лекциите следваха директни въпроси от публиката.

Форума откриха японецът Ейске Тачикава, основател на студио Nosinger и почитател на социалните иновации и Адам фон Хафнер – представител на датската организация, връчваща наградите INDEX.

След подобаваща обедна почивка на сцената се появиха лондончанинът Питър Мариголд и калифорниецът Стивън Серато.

Английският чар на Мариголд спечели вниманието на публиката с неговия разказ за личното му професионално израстване от артист и скулптор, към призванието му – продуктовия дизайн. От влиянието на природата и геометрията в дизайните му, през преходността на форма и материали, чак до „кървящите“ шкафове и разчупените форми на стенни рафтове, родени от разцепени стволове на дърво. Дизайнерът от Острова очарова с идеи, чувство за хумор и типичната английска ирония и самоирония. 

Естествено не пропусна да презентира и популярния си хит "Form Card". Карта от специален тип материал, лесен за оформяне, когато е затоплен (в чаша гореща вода например), но твърд в нормални температури. Хиляди хора вече са подкрепили проекта с предварителни поръчки в сайта за crowdfunding – Kickstarter, който се е оказал толкова успешен, че Мариголд вече не може да се справя сам с поръчките, координацията с фабриката и с логистиката, и мисли за разрастване. Съветва младите дизайнери да не се осланят на големи компании, които да произвеждат и продават продукта им, а да се насочат към сайтовете като Kickstarter и Indiegogo – независимата платформа предоставя много по-добри възможности, а е и естествен пазарен филтър, дали идеята си струва.

Стивън Серато, леко притеснен и без обичайните за подобни форуми качествата на оратор, с голяма любов говори за кариерата си като графичен дизайнер в музикалната индустрия. Независимият дух беше пропит в лекцията му. Самото му излъчване като човек беше показателно.  Личните му истории за познанства с инди артисти – разкриващи. Афинитета към оригинално печатани постери, Memphis design, джаз и free jazz – няколко стабилни щриха, допълващи urban cool образът му. Слайдовете с работата на калифорниеца за различни хип-хоп проекти, цялостният дизайн на лейбъли и албуми впечатляваха със своята автентичност, дължаща се, както Серато спомена, на неразбирателството му с технологията в процеса на графичния дизайн и осланянето на натуралните похвати и сенсуалния метод на работа. 

Последният панел започна в пълен контраст с методите на Серато с младия холандски дизайнер – Пийтер-Ян Пийтерс. Основателят на студио OWOW определено беше хитът на форума, спрямо реакцията на публиката. Оказва се, че проектът с роботите – ръкопляскащи при покупка на нови дрехи или сипещи ругатни по крадци, е бил само началото за Пийтерс.

Презентацията си той продължи с представянето на the social bench (социалната пейка). Когато един човек седи на нея може да си рови на воля из социални и не толкова социални онлайн медии. Когато обаче и друг човек седне на пейката се задействат специални вградени чипове, които изолират всякакъв вид сигнали – мобилни, 3G, 4G и т.н. Тогава хората „по принуда“ трябва да си общуват „на живо“. Това естествено предизвиква фурор сред публиката в галериите и пространствата, където се излага, но пък „черната дупка“, която поглъща мобилния сигнал на хиляди потребители, прави впечатление на мобилните оператори, които естествено докладват на полицията. Следва разбиване на галерии и офиси, конфискуване на полу-нелегално вкараните от Китай през Белгия чипове и повдигане на обвинение на Пийтерс, който и в момента чака присъдата си.

Пиратът, обаче, си е пират и продължава да плава сред новаторските води. Запален музикант, но така и ненаучил нотите, Пийтерс се заема с дизайна и претворяването в реалност на проект за интуитивни музикални инструменти с помощта на само още двама души – хардуерен и софтуерен специалист. Чрез инструментите, само с движението на ръката, например, се създава музика. Софтуерът с настройката на даден инструмент и креативноста дава възможност листата на стайно цвете да станат пиано или огъваща се пръчка на „огъва“ звука. Инструментите са няколко и дават точно определена възможност за създаване на музика, а не е едно устройство, което да може да прави всичко. Визионерът смята, че ограничените възможности раждат невероятна креативност. От множеството различни открити приложения на инструментите му, едно от най-популярните и определено най-споделяното в YouTube е т.нар. booty music – музика с дупе. Специални сензори се прикрепят към задните части на професионална танцьорка на популярния twerking, а уловените движения и вибрации се транспонират в музика.

Така новият тип инструменти вече имат десетки хиляди фенове от crowdfunding сайтовете, които чакат масовото им производство. Прототипите вече са направени, но в лимитирани версии. Много скоро ще бъдат готови и началните пратки, като първите им получатели са големи имена от музикалния бизнес.

Без каквото и да е съмнение времето след края на лекцията на Пийтърс беше изпълнено с въпроси, като не липсваха и такива за визията на холандеца за бъдещето на технологиите, а дискусията напомняше за разговор между младия Стийв Джобс и ранни Apple фенове. Остава да проследим сигурния успех на новатора от Ниската земя.

Дискусията приключи с обзорната, детайлна, професионална и всеобхватна лекция на изтъкнатия журналист Алис Росторн от Frieze и International New York Times, която реши да засегне темата, залегнала и като основна в тазгодишния One Design Week, за дизайна като начин за налагане на обществена, социална и политическа промяна.

След обстойни исторически примери за дизайнерски иновации, още от преди дизайна като понятие да съществува, Росторн навлезе в съвремието с представяне на проекти за социален дизайн в родна Англия. Дизайн, в помощ на бежанците, както и с няколко лоши примера за дизайн, като например шиповете против бездомници в някои скъпи сгради на Запад.

Като основен лайтмотив на лекцията се очерта бежанския проблем, като забележителна част беше констатацията, че Стийв Джобс е син на сирийски емигранти в САЩ, а без него светът на дизайна, а и част от американската икономика нямаше да бъдат същите. Росторн – активист за свободното движение и работа на бежанците, сподели опит от работата си като доброволец в лагера в Кале. В частта с въпросите след лекцията естествено преобладаваха тези за бежанския проблем, за ролята на дизайна в процеса на помагането на обществото да приеме различните, като това, като че ли засенчи останалите анализи на английската журналистка за глобалните тенденции в дизайна, които бяха споменати и от предишните лектори, свързани с crowdfunding-а на идеи, използването на технологиите и свързаността чрез социалните мрежи.

Аврам Андреев – един от първите в Пловдивската опера, гост на откриването на Opera Open

Макар и да започва едва третата му година, фестивалът Opera Open е вече синоним на класа, качество и стил. В предишните сезони, сцената на Античния театър стана дом за десетки звезди от световно ниво, но за тазгодишното откриване, организаторите се бяха приготвили най-добре. Не една, не две, а цели шест велики имена на оперната сцена дадоха старт на фестивала - Цветелина Василева, която покори Метрополитен опера с „Травиата“; Петя Иванова, която е Кралицата на нощта във Виена Щатсопера;  Мариана Пенчева, пловдивското съкровище, която с гордост можем да кажем, че е предпочитан солист на Арена Ди Верона;  Бойко Цветанов, ученикът на Борис Христов и гласът, който кара целият свят да настръхне; Петър Данаилов, който вече е покорил всички големи западноевропейски сцени, но все пак избира за свой дом Пловдивската опера; Деян Вачков, който дебютира на оперната сцена едва 22 годишен, но я завладява с пълна сила. Няма по-елегантен начин да представиш живото българско културно наследство, от това просто да ги събереш на една сцена. Те изпълниха най-добрите арии от свои представления, а публиката успя да чуе части от Аида, Фигари, Трубадор, Хор на циганите и още много. Диригент на подобно събитие може да бъде само и единствено музикалният директор на операта – Лучано Ди Мартино. 

Малко като приказка - на антична сцена, с публика, която превишаваше броя на звездите, Пловдив със сигурност обича Opera Open! Сред гостите на фестивала се виждаха университетски преподаватели и ректори, музикални и театрални звезди, но най-хубавото беше, че с всяко следващо изпълнение на Античния, той сякаш се пълни с все повече и повече млади хора. Все пак, човекът, който седеше тихо на първия ред, но светлините на прожекторите нямаше как да пропуснат – Аврам Андреев, един от първите в Пловдивската опера, която е била едва на 10 месеца, когато той се е включил в екипа ѝ. 

Откриването на фестивала, беше и възможност за артистите от операта да съобщят, че след събрани почти 13 000 подписа за Дом на пловдивската опера, подписката вече е внесена в Общината за разглеждане, а ние чакаме с нетърпение да видим резултата. 

Opera Open продължава с пълна сила. До края на юли месец пловдивчани ще могат да видят пъстрата програма, която организаторите са приготвили за летния фестивал.

Градска художествена галерия – Пловдив спечели финансиране за пореден свой проект, чиято стойност е 18 600 лв. Министерството на културата отпуска 14 030 лв. от тях, за да се извърши реновиране и ново рамкиране на 35 картини на Златю Бояджиев от фонда на Галерията. Средствата се предоставят след проведена сесия за частично финансиране на проекти в областта на музеите и изобразителните изкуства. Произведенията на големия живописец ще се сдобият с нови италиански дървени рамки, които са по-здрави и устойчиви при транспортиране. Те са по-представителни, съответстват на значимостта на картините и ще заменят остарелите рамки от 60-те години на миналия век.                                

Проектът предвижда реклама на реновираната колекция чрез информационни брошури на български и на английски език, както и дейности по информиране на всички партньори на Градската галерия  за готовността на изложбата да пътува у нас и в чужбина. Това се налага и заради засиления международен обмен на културните институции на Пловдив в подготовката на града за Европейска столица на културата през 2019. 

С иновативни кулинарни рецепти и смесица от джаз и класическа музика празнуваме петъчната вечер

Фестивалът One design week провежда много мероприятия, по-голямата част от които, са позиционирани в творческия квартал Капана. Тази вечер, организаторите ни изненадаха с нещо напълно различно – специална храна от квартални магазини и музика на живо. Казваме специална, защото рецептите са изключително нетипични, като например боядисани цветно варени яйца, поръсени с шоколадови пръчици, домашни курабийки или спагети с рибни деликатеси. Ако минавате през ул. „ Христо Дюкмеджиев” или ул. „Златарска” може да се самообслужите и да пробвате нещо ново. На първата въпросна дестинация, за фон пее Иво Матеев от пловдивската джаз група Acoustic corporation, на когото партнира цигулка и кавал. Павилионът се намира точно до офиса на One, а на него ще ви обслужи симпатичен и лъчезарен господин, който може и да ви обясни подробности относно храната.

Събитието ще продължи до 23:00 ч. вечерта, така че имате време за една разходка под топлите слънчеви лъчи. 

Театрално-музикалният център в Кърджали гостува в Пловдив с пиесата  „Не всеки мошеник е крадец” от Дарио Фо. Тя ще се играе на 21 юни от 19 часа в Дом на културата „Борис Христов”. Режисьор на пиесата е Андрей Калудов, в нея участват актьорите Васил Драганов („Столичани в повече” и „Комиците”), Адриана Кънчева, Радослав Арнаудов, Елица Данаилова, Месуре Тахир, Валентин Кашъмов и Якуб Якуб.

Не случайно пиесата „Не всеки крадец е мошеник“ шества по световните сцени и стотиците постановки са доставили наслада на милиони зрители.

А ето за какво разказва тя: Нощ, небето раздирано от светкавици, вали проливен дъжд. В богаташка къща се промъква Крадецът. И всичко щеше да завърши бързо и просто, ако в този момент собственикът на къщата не беше решил да изневери и да преживее среднощно приключение с красива и своенравна жена. От тук нататък се завързва сложна и смешна история, в която изневерите се редуват, недоразуменията поставят героите в изумителни смешни ситуации. Лъжата, лицемерието, предадената съпружеска вярност се трупат едно след друго, за да завършат картината на едно общество, в което най-почтеният човек се оказва професионалният крадец.

От пиесата блика хумор и ирония, изненадващи ситуации и мъдри прозрения.

Билети в билетен център пред Община Пловдив и в платформата „ГРАБО”.

Никой не ни учи на труд и всеотдайност. Училището по никакъв начин не ни мотивира, напротив – демотивира ни

Паулина Гегова

Йордан е на 16. Една доста крехка възраст, в която повечето юноши губят себе си, чудят се какво да правят с живота си. За какво мечтаят и дали изобщо мечтаят за нещо. Това е възраст, в която си мислят, че всичко е позволено, всичко е простено, защото към младежките грешки се гледа снизходително. Но нашите деца не са толкова безочливи, нито толкова невежи и често сред тях се срещат малки нешлифовани диамантчета, които само чакат бъдещето да изглади ръбовете им. Йордан Босев е такова дете, макар и отклоняващо се от стандартите за талант. Той не е певец, нито художник, не спортува и със сигурност не е физичен гений. Неговият талант се крие в нещо друго и то е да забавлява останалите. При това, ги забавлява по доста модерен начин, който тепърва навлиза дълбоко в културата на България, но пък доста обещаващо. Той е ютюбър! Заснема видео клипове на различни тематики, след което ги пуска в популярния канал YouTube, където всеки може да ги гледа. Набляга на Game play, ревюта на хардуерни продукти, понякога води блог и вайн. 

Целта му е да развеселява. Желае когато човек се прибере от работа или училище и е уморен, да влезе в канала му, да си пусне някое видео, да се отпусне и да се забавлява. Геймингът е силно разпространен и хора на всякаква възраст следят стриймове, играят или гледат подобен вид предавания, затова Йордан успешно е напипал нишата, която отговаря на вкуса и на младото поколение, и на възрастните. 

Всичко започва преди 3 години, когато YouTube не беше чак толкова котиран. Гледал е чуждестранни ютюбъри, на които се пращат play бутон при много гледаемост. Колкото по-голям набор от публика, толкова повече шансове от видеата да се печелят награди, че дори и пари. Има хора, които се издържат само от това. Така момчето решава, че може да направи български вариант. Измисля си ник нейм, защото не иска да застава с истинското си име, поне не и на онзи етап. Първоначално мислел да почне с група хора, негови приятели, но на тях не им се е занимавало с това, приемали са го негативно и не се е получило. Затова продължил сам. Отнема му седмица да направи първото си видео. След като го качва в мрежата, резултатът не е такъв какъвто е очаквал. В първите дни е нямало никакви гледания. По-късно го поства във форум за Minecraft, където идеята му е станала по-популярна. От тогава не спира да снима, за да изкара ново видео всеки ден.

Хората бъркат, че го правя заради гледанията и възможността да изкарам пари от сайта. Те не се удивяват от хвърления труд, от това, че има интерес. Прави им впечатление само това, че можеш да правиш пари, а това малко ме дразни, защото не това е целта ми. Учениците ми, например, си мислеха, че съм надут, но когато ме опознаят, виждат, че аз съм си аз и по никакъв начин не се величая, споделя тийнейджърът.

Всъщност Йордан е много скромно момче. По време на разговора ни видях, че е обран, не излъчва арогантност, нито самочувствие, не парадира. Чувства се щастлив, но има и моменти на отчаяние. Постоянно снима, понякога дори не спи, за да изпипа нещата, които не винаги се и харесват.

Може и да не го прави за парите, но вече са го набелязали от няколко места. Получава предложение от популярен бранд за съвместна работа. От Acer да прави ревюта на проуктите им. Също така ще бъде водещ на Game Awards на 25-ти Юни в София. Забавно е до къде може да стигне едно хлапе, стига да е нахъсано, особено ако тръгва от нулата, като него. В началото не е имал камера, нито фотоапарат, не е използвал професионален микрофон. Правел е всичко на един обикновен лаптоп. 

Хобито му, което спокойно може да се превърне в професия, не е лесно. Един 10 минутен клип отнема около 3 часа, за да се заснеме. Трудно му е да го съчетава с училището, с приятелите си. Почти не му остава време за нищо друго, но родителите му го подкрепят и вярват в него, което е най-важното, а през сайта се запознава и с много други хора, които в последствие се превръщат в приятели.

Животът за едно 16 годишно дете е главно драма, обяснява Йордан. Мисли си, че разбира от всичко. Че всичко, което хвърчи се яде. По-голямата част от връстниците ми се захващат с нещо, стигат до някаква степен и се отказват. Изоставят го, хвърлят го и почват нещо ново. Никой не ни учи на труд и всеотдайност. Училището по никакъв начин не ни мотивира, напротив – демотивира ни. Против учебната система съм, защото тя не ни насърчава да правим това, което обичаме. Уеднаквява ни, учи ни на определени правила, без да набляга на индивидуалните ни способности. Познавам хора с голям талант, който бива подкопаван. Налагат ни една обща представа – учи, завърши, намери си работа, намери си жена/мъж, създай семейство, имай деца. Изградена схема, по която всички да се водим. Моят съвет към хората на моята възраст, че и към всички, е да правят това, което искат, което им доставя удоволствие и ги прави щастливи. Да не слушат онези, които им втълпяват идеята, че няма да се справят. Да не живеят по изградените правила, а сами да намерят начина си. Всичко е възможно!

Канал на Йордан в YouTube: https://www.youtube.com/c/bossaideblogspot