Изтъкнатият израелски поет и писател Амир Ор ще се срещне с почитателите на поезията в Пловдив на „Единното, което сме“ - литературно четене и разговор с Амир Ор, Иван Христов и Недялко Славов. Събитието е част от програмата на фестивала „Пловдив чете“ и ще се състои на 16 юни, петък, от 18:00 часа в австрийски културен павилион FLUCA. 

Амир Ор е признат за водещ глас на новото поколение в световната литература. Роден е в Тел Авив и е автор на единадесет стихосбирки на иврит. Последните му книги включват „Сърце звяр”, „Пророчеството на лудия”, „Плячка” и „Криле”.

Стихотворенията му са преведени на повече от четиридесет езика и са публикувани във водещи сайтове за поезия, списания и антологии, както и в двадесет книги в Европа и Америка. Той е чел и изнасял лекции на множество фестивали и конференции. Носител е на израелски и международни поетични награди сред които Pleiades tribute  „за значителен принос в световната поезия”, Fulbright награда за писатели, наградата Bernstein, Поетическата награда на министър-председателя Леви Ешкол, на литературната награда на Фестивала на поезията в Тетово Oeneumi , на наградата за стихове, посветени на виното от Стружките поетични вечери и международната литературна наградата „Стефан Митров Любиша” на театъра на град Будва.

Амир Ор е превел на иврит осем книги поезия и проза, включително „Евангелието на Тома”, „Истории от Махабхарата” и „Лимб разхлабващ желание” - антология на гръцката еротична поезия. За неговите преводи от старогръцки той е удостоен с наградата на Израелското министерство на културата. Учил е философия и сравнителна религия в Еврейския университет в Йерусалим, където по-късно чете лекции за старогръцката религия.

През 1990 г. основава Поетическо общество „Хеликон” и по-късно работи като негов главен редактор и артистичен директор. Инициира и разработва различни проекти, включително списание за поезия „Хеликон” и поредица стихосбирки, Международния поетически фестивал Sha'ar и Училище за поезия на иврит и арабски език „Хеликон”.

Днес Амир Ор работи като редактор на поредицата за поезия „Catuv”, както и като национален редактор на международните поетични списания „Атлас” и „Блесок”, и като национален координатор за инициативата на ООН „Поети за мир”. Той е един от основателите на Европейска асоциация на програмите по творческо писане (EACWP), на Международен кръг на поетите и на Световно движение за поезия (World Poetry Movement). 

ЗА ТВОРЧЕСТВОТО МУ:

 „Това е истински смело поетично творчество… Стихотворенията на Амир Ор излизат от рамките на нормативната поезия, с която сме свикнали; те са поредица текстове, изследващи разпадането на един въртоп на времето.“ Ашер Райх, литературна притурка на в. „Аарец“

 „Ор прави амбициозен експеримент да напише окончателната поема, поемата, която не е като никоя друга, и създава многообразен литературен продукт, модерен на вид, но с всеки стих напомнящ за множество поетични традиции, от които Ор съзнателно се оттласква. Съдържанието е от забележителна величина.“ Дебджани Чатърджи, „Поетри Ривю“, Лондон 

„Амир Ор конструира непознат досега език в израелската поезия. „Митологичен език“, който произлиза от всеобхватен романтически подход. Ор поддържа приповдигнат, тържествен тон, усилено черпещ от древни текстове – еврейски, гръцки и източни (главно индийски), и същевременно в изненадващо съзвучие със съвременния език на Израел.“ Ариел Хиршфелд, литературна притурка на в. „Аарец“

Час преди вечерята заместник-главният мюфтия ще разкаже за традициите в исляма и местните обичаи по време на религиозните празници

Вечеря ифтар ще бъде дадена за първи път на откритите площи до Джумая джамия в центъра на Пловдив в петък след залез слънце. Очаква се да присъстват кмета на града Иван Тотев, представители на генералните и почетни консулства в Пловдив и на мюсюлманските настоятелства от региона, на академичните среди, бизнеса и различните етнически общности. Поканени са и възрастни хора от различни селища в областта.

Това е втората отворена вечеря ифтар, която турската общност в Пловдив дава по време на свещения за мюсюлманите месец Рамазан. Гости от различни етноси и религии се събраха в Имарет джамия на 31 май. Споделената вечеря бе поредният пример за мирно съжителство и толерантност между различните народности, които живеят заедно в града под тепетата от векове.

Гостите този петък ще могат да вкусят от ястията на вечерята след  21:05 часа, когато слънцето залезе. Час преди това ще бъде дадено началото на специална дискусионна вечер, на която заместник-главният мюфтия Бирали Бирали ще разкаже за традициите в исляма и местните обичаи по време на религиозните празници. Всеки от присъстващите ще може да задава въпроси и да участва свободно в разговора.

Майстор-тъкачката Николина Драмова участва в изработката на носии и костюми за култови български филми       

Юбилейна изложба „От раклата на баба“ на майстор-тъкачката Николина Драмова представя Регионалният етнографски музей – Пловдив. Изложбата, посветена на 80-годишния юбилей на тъкачката и на 40-годишнината от както е започнала работа в задругата, ще бъде открита на 15 юни от 18 часа и ще продължи до края на месец юни. Ритуални и обредни кърпи, шалове, тишлайфери, покривки са само част от творенията, на които ще могат да се порадват любителите на българското народно изкуство.

Николина Драмова е родена в Габрово и завършва техникума по текстил със специалност „Тъкани“, след което започва работа в комбинат „Марица“ в Пловдив. По-късно специализира „Проектиране на тъкани“, а съдбата я среща с най-добрата майсторка на тъкани, Стойна Кръстанова, и Николина става една от нейните многобройни ученички. Вдъхновена от нейната любов за възраждане на старите тъкани и използването им в съвременния бит, тя започва да работи усърдно и да усъвършенства своите умения.

В края на седемдесетте Николина Драмова става член на „Задругата на майсторите на народни занаяти“ и с малък колектив тъкачки изработва национални носии и костюми за култови български филмови продукции, сред които „Време разделно“, „Капитан Петко Войвода“ и други. Представяла е свои тъкани на изложби в България и чужбина, а многобройните й грамоти и награди свидетелстват за нейната дългогодишна дейност.

И така вече в продължение на 40 години е неуморно зад стана и вплита своята любов в типичните български тъкани за радост на ценителите на българското народно изкуство.

Николина е също учител на много тъкачи, сред които снаха й, Елена Драмова, която вече дълги години твори в Стария град, и внучка ?, Нина Драмова, които също са майсторки на тъкаческия занаят.

Пловдивският хор „Детска китка“ с диригент Яна Делирадева и пианист Соня Запрянова се завърна с четири награди от Международния хоров фестивал „Черноморски звуци“, провел се за седма година в Балчик.

В основната конкурсна програма „Детска китка“ си раздели първо място и парична премия в категорията „Детски и младежки хорове“ с хор „Перпетум мобиле“ от Литва.

Освен това изпълнението на „Детска китка” беше отличено с диплом и парична премия на Съюза на българските композитори за най-добро изпълнение на произведение от български композитор – за песента „Кукери” на Филип Павлов, и диплом на Българския хоров съюз за най-добре представил се български хор. 

Яна Делирадева получи приза за диригентско майсторство на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

Участие във фестивала тази година взеха 22 хорови състава от 10 европейски страни и общо 600 хористи.

Кръгла маса на тема „Опазване на специалните колекции в България и Русия“ ще се състои в Конферентната зала на Народна библиотека „Иван Вазов“ утре от 10 часа. Събитието е по инициатива на библиотеката и е част от програмата на фестивала „Пловдив чете“ тази година. То е част от семинар, организиран по проект „Културното наследство като основа за междукултурен диалог. Стратегии на съхраняване в Русия и България“

Темата за опазването на специалните колекции в библиотечни и музейни фондове ще бъде представена от Роза Салникова от Библиотеката за чуждестранна литература „М.И. Рудомино“ - Москва, Ирина Мелихова от Държавен исторически музей – Москва, Наталия Ануфриева, Ирина Починская, Надежда Щербакова от Лабораторията за археографски изследвания при Федерален университет на Урал – Екатеринбург, Александра Белановская от Държавен литературен музей – Москва и Весела Делинска от РНБ „Иван Вазов“ – Пловдив.

Заседанията на кръглата маса ще продължат до 13 часа, а входът е свободен.

От 16 до 28 юни на първия етаж в Залите за временни експозиции на Градска художествена галерия – Пловдив (ул.“Княз Александър I“ № 15) на разположение на публиката е изложбата „Пресечни точки”. Тя се провежда в рамките на 18-ия фестивал на комуникационните агенции в България – най-голямата ежегодна проява на българските специалисти в областта на рекламата. Изложбата съдържа авторски творби на 13 художници, които работят в рекламни агенции, но не губят своята мотивация да създават свободни художествени произведения, различни от всекидневната си работа.