Проектът бил готов още през април 1892 г.
От години Пловдив търси своите екологични транспортни алтернативи. Често срещано предложение е за трамваен транспорт с много „за“ и „против“. Интересното е, че разговори за трамваи в градския транспорт се водят още след Освобождението…
Проект за трамвайна линия в Пловдив има още през април 1892 г., 9 години преди да бъдат пуснати трамваи в София. Предвиждало се е първата трамвайна линия да бъде пусната по време на Първото българско земеделско-промишлено изложение с маршрут от железопътната станция до централния вход на изложението. Трамваят е с мотор движен с петрол. Предложението за изпълнение е било на „Източните железници“.
Второто предложение за трамвай е през април 1898 г. Отново три години преди да се пусне първия трамвай в София. Общината на гр. Пловдив обявява търг за изграждането на трамвайна мрежа в града. Френското дружество Compagnie generalle de Construction ef de Wagons Lits печели концесията и предлага целия град Пловдив да се освети. За да бъде рентабилно предприятието в малкия по това време град, се предлага също една от линиите да продължава до близкия Станимака (сега Асеновград) с електрически трамвай. Създаден е и проект на линията.
Не са ясни причините в рамките на 6 години да пропаднат и двата проекта.
През 1930 г. общината получава ново предложение от германска фирма за построяване на трамвайна линия с концесионни права за 25 г. и отново предложението не се осъществява. По същият начин се проваля и предложението на френска фирма да направи трамвайна мрежа в Пловдив през 1933 г.
Музеят на Техническия университет в Берлин пази забележителен документ. Той е свързан с Пловдив и е от далечната 1942 г., когато немският архитект Херман Янсен предлага смело и авангардно решение за града – трамваен градски транспорт. Екологично, чисто и перспективно решение! С него още в 40-те Пловдив е трябвало да има модерно решение за транспорта си.
Шест трамвайни линии прекосяват града от край до край в плана, който залага модерния за времето си електрически трамваен транспорт. Решението изглежда обещаващо от екологична гледна точка, но не и от икономическа, се коментира днес. В тези години Пловдив е малък град, трамвай в него е уместен, но едва ли е бил толкова нужен на гражданите му.
Схемата на арх. Янсен (пази се в Пловдивския архив) показва добро разположение на линиите и може да служи като основа за бъдещата разработка.
Те заобикалят хълмовете и стигат дори до… летище. То е заложено от архитекта на изток, там където днес се намира жп гара Тракия. Прави впечатление, че проф. Янсен вижда развитието на Пловдив предимно на юг и е задал силно разширение на града в тази посока. Дори го опасва с трамвайна линия.
Разбира се трасетата на арх. Янсен в днешно време вече са неосъществими. Те са потънали в новата транспортна мрежа на града. Но въпреки това, замисълът на проф. Янсен е уникален! Размах, правилна визия за бъдещето на града, добро съчетание на практичност и естетика – това са част от позитивите на проекта, твърдят експерти. Ако беше реализиран, Пловдив щеше да има нормален градски транспорт още през 40-те години на ХХ в. При това по немски модел. Проф. Янсен е популярен в Германия, като автор на първия цялостен план за Берлин.
Някога немският градостроител е мислил и по въпроса как да свърже Главната улица с върха на Сахат тепе. Идеята се реализира по-късно от арх. Желязко Стойков, който проектира прекрасната стълба на „Каменица“, с идеята тя да наподобява тази на площад „Испания“ в Рим.
Обществената система у нас се променя, с нея и приоритетите. Немската инженерна мисъл излиза от „мода“ и остава в шкафовете на градостроителите. А резултатът от този „провал“ рефлектира върху пловдивчани.
Сега редица кандидати за градоначалници отново повдигат темата за екологичен градски транспорт.
*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други, събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.
** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.
Още за книгата му може да видите ТУК.