Продължаваме с разходките си в пловдивските възрожденски къщи с още едно бижу, което е изключително въздействащо за посетителите

Къщата на Георгиади е една от най-магнетичните в Пловдив и тъй като често го твърдим, ще кажем няколко думи за нейната уникалност. Тя е построена върху останките на стари римски градежи, на наклонен терен и основите ѝ лягат върху естествената скала, което я прави устойчива. Това е единствената къща на Трихълмието, в чийто вътрешен двор има кладенец, който и днес е дълбок над 10 метра и има около 5-6 метра воден стълб. Намира се веднага след Хисар Капия. Сградата е един от най-значимите паметници на националното ни архитектурно наследство от епохата на Възраждането.

Построена е през 1848 г. от един от най-известните майстори строители на епохата – хаджи Георги Георгиев Хаджийски, роден в родопското село Косово, работил предимно в Цариград (Истанбул), вероятно в Одрин и в Пловдив. Негови творения тук са още и къщите на Аргир Коюмджиоглу, Иван Коюмджиоглу (Хаджидрагановата къща) и Андрей Георгиади.

Архитектурата ѝ е типична за пловдивските симетрични къщи. Тя е на три етажа, като на всеки от тях, около един елипсовиден салон са разположени по 4 стаи, които играят различна роля. Ако приземният, първият етаж, е предназначен за живота на семейството, то на втория етаж, който е най-красиво изографисан, се посрещат гостите. Помещенията на първия етаж са с дъсчени тавани и резбовани розети, а стените са изписани с орнаменти и цветя.

Салонът и стаите на втория етаж впечатляват с оригинални резбарски разработки и богата декоративна стенопис. Има един голям салон с великолепен дървен таван и издигнато място като сцена за музикантите, които били викани при посрещане на гости. Всяка една стая е със собствен цвят и окраска, с дървени тавани, алафранги и вътрешни чешми, които се захранвали с резервоари.

Поради големия обем на сградата, най-горният етаж останал с недовършен интериор. Той е изграден в стила на епохата едва след проведени по-късно реставрационни дейности. Къщата е емблематична и с външния си вид, като над всичките около 30 прозореца има цветни стилизации.

Най-интересното във вътрешния двор на имота е стенописът, посветен на Старинен Пловдив и това е първият, изработен в стила "мокро фреско" от Димитър Киров. Къщата е дадена като зестра на една от дъщерите на Георги Кинденденоглу, която се омъжва за богатия гръцки търговец Димитър Георгиади.

Първата ѝ реставрация е направена през 1960 г. Следващото й обновяване е от началото на 70-те години, третото - в средата на 80-те и последната – в периода 2005-2007 година. Още през 1960 година в къща "Георгиади" е разположена музейната експозиция за възраждането на Пловдив, която по своя характер е национална, тъй като градът има водеща роля в този процес. В средата на 80-те години на 20 век авторът на художествения проект е подходил с тогавашните разбирания, че водеща в случая е музейната експозиция и прозорците са затворени с дървени капаци. След последната реставрация се взема решение да се отвори къщата, да се покажат нейните красоти.

Обемът на експозицията се намалява, като се акцентира на оригинални оръжия, вещи и свидетелства от историята, които разкриват повече за етническия модел на съвместно съжителство в Пловдив. Пространството пред нея е любимо място за снимки на туристите. Заедно с Етнографския музей, Хисар капия и църквата "Св. Св. Константин и Елена", къщата се превръща в естествен туристически център.

През летния сезон работи без почивен ден, а от ноември може да я посетите от понеделник до събота.

Източник: lostinplovdiv.com