На 12 декември 1930 г. в Пловдив е роден Еди Казасян. Учи пиано при Зорка Саян и проф. Панка Пелишек. Завършва право в СУ „Климент Охридски“ (1954). Започва дейността си свързана със забавната музика, като пианист в оркестрите на Христо Вучков (1956) и Димитър Ганев (1957).
През същата 1957 г. среща Леа Иванова. Влюбват се и за двамата това е голямата любов. Макар, че още от 1941 г. 11 годишния Еди е безнадеждно влюбен в Лея, след като я чува да пее в един пловдивски бар. Той, е и началото и краят на Леа. Хубавото време за двамата са 60-те години.
Те пътуват на турнета в Румъния, Унгария, Югославия, Германия. Леа пее в Белград с оркестъра на Куинси Джоунс. За всички е ясно, че тя е певица от световен ранг, но в родината си трябва да се снишава, за да не й спрат пътуванията извън граница. А тя не може да се снишава. Характерът й е такъв – зодия Лъв е, и затова избира и такова артистично име – на лъвица – Леа.
Истинското й име е Лиляна, но то й е някак чуждо на характера – повече й подхожда да бъде… лъвица. Стават семейна и творческа двойка до края на дните й. Обичат се, сърдят се, ревнуват се, но в продължение на 30 години, въпреки всичко, са заедно.
Еди сформира нейния оркестър и го ръководи до края на творческата й кариера. Оркестърът съпровожда Леа Иванова в гастролите й в Румъния, Унгария, Германия („Фридрих щадт палас“), Западна Европа (с изключение на Великобритания и Италия), САЩ, Южна Америка и Близкия Изток, участва в осъществяване на албумите й в Румъния, Унгария и Германия.
Започва да композира сравнително късно – първата си песен представя на фестивала “Златният Орфей“ (1976) – „Песен за гълъба“.
Песните му са близки до жанра на френския шансон и са написани върху стихове на поети като Петър Караангов, Любомир Левчев, Борис Христов, Георги Константинов, Христо Фотев. Изпълнявани са от Леа Иванова, самия него, както и от различни млади групи и изпълнители…
Леа се разболява от рак и той е дълбоко покрусен, не се отделя от леглото и. Последния ден от нейния живот, по обяд изключително красива кристална ваза, поставена на мраморната масичка в хола, се пръска на стотици парчета, без никой да се е докосвал до нея…
Присъстващите са стъписани и онемели, само Еди тихо промълвява: „Това е моята Леа!”. След смъртта на жената на живота си Еди никога не намира щастието. Приятелите му ще го запомнят като един много натъжен и самотен човек. Заедно с Г. Георгиев създава книгата „Би трябвало да имам два живота“, посветена на Леа Иванова (изд. „Музика“ – 1989). След дълги митарства, през 1999 успява да убеди киноцентър Бояна да започне работата над филма по негов сценарий „Страсти за Леа” (реж.Николай Йотов). Еди Казасян почива през 2004 г.
Източник: Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други, събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.
Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“. Още за книгата му може да видите ТУК.
