Снимка на корицата: By Michal Valach - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=61092656
Пловдив е древен град, в който толкова сме свикнали с паметниците на културата, някои от тях за съжаление не в добро състояние, че ги подминаваме, без да вникнем в богатата им история. Такава е и постройката – „герой” на днешната ни публикация. Баня Орта Мезар е една от четирите най-стари живи сгради в Пловдив, а през годините, освен турска, е била и еврейска.
By Michal Valach - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, Link
Хамамът е наречен на едноименния квартал, който започва да се населва след завладяването на града от османските турци в края на XIV век. Според историческите данни тази обществена баня е построена през ХV-XVI век. Известна е и с името Ени хамам. Обявена е за паметник на културата от местно значение. Орта мезар означaва средното гробище, тъй като всяка нова махала по бреговете на река Марица си имала и място за покойниците, така се редували: квартал с гробище. Към 1902 г. била наречена „Корона”, а по-късно приела името “Цар Борис”.
Типично по пловдивски през вековете „турската баня“ става „еврейска“. Орта мезар се наричал целия „площад“ отпред дълги години. През вековете махалата от робското време става част от еврейския квартал, а банята добива нарицателното „еврейската“. Въпреки че когато еврейските бежанци идват и се заселват тук, сградата е била на мястото си от векове.
By Michal Valach - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, Link
Друг любопитен факт от историята на хамама е че през 1929 –а лично цар Борис III подписал указ за събарянето й, който за щастие впоследствие не бива изпълнен.
При предишния строй тя се е наричала „Чайка“. Незнайно защо соц кръстниците й избират това име, под което банята функционира като обществена къпалня някъде до средата на 80-те години. Малко по-рано, през 80-те години на ХХ век започва събарянето на старите сгради около нея, а Орта Мезар е една от малкото постройки, които остават там като символ на отминалите времена.
В зората на демокрацията хамамът е общинска собственост и бива отдаван под наем за търговски цели, а в момента е частно притежание на двама пловдивски бизнесмени - Радослав Бозуков и Чавдар Стоянов. Още със закупуването ѝ те имат проект, с който целят възстановяването и превръщането ѝ в галерия със сцена и кафене. За съжаление, през 2016-а г. в постройката избухва пожар, който не оставя почти нищо от намиращия се там по това време мебелен магазин. Изпепелен е и покривът, като в момента, дори и няколко години по-късно, от нея стърчат останали само стените, като белег от историята на кръстовището на два от най-големите булеварда на Пловдив.