Тютюневи складове, извън карето около Бибилиотеката, все още съществуват и се използват, макар и в много променен вид

Множество здрави и красиви сгради от тютюневата индустрия в Пловдив са разрушени през годините, както през соца, така и през Прехода

Известен като „Тютюневия квартал“ на Пловдив е районът североизточно от Централна гара – между улиците „Иван Вазов“, „Авксентий Велешки“ и бул. „Христо Ботев“. Там са най-популярните тютюневи складове, сред които и станалите печално известни в последните години – полусъборениято на „Одрин“ 8 или складовете на Кудоглу, които пострадаха в пожар преди няколко години.

Всъщност тютюневи складове е имало на много други места в града. В по-ранните години на този бизнес у нас – в края на XIX и началото на XX век свързани с тютюневата промишленост са свързани сгради в днешния център на града. Известна е съдбата на днешния Етнографски музей – Куюмджиевата къща, която в даден момент от историята е служила за преработка на тютюн. Други сгради по Трихълмието и Сахат тепе също са изпълнявали тази функция. След Първата световна война обаче модернизацията в сектора логично „премества“ всички фабрики и складове около Централна гара.

Известните днес складове около улица „Иван Вазов“ далеч не са единствените. Големият изследовател и популяризатор на тютюневата история на Пловдив, покойната Пенка Калинкова, често изтъкваше този факт като опозиция на концентрирането на внимание само в тази зона.

Всъщност съществуват много други сгради, служили на тютюневата промишленост, които всъщност показват две страни на монетата на това наследство. От една страна те разбиват клишето на противниците на опазването на тези спомени, че „складовете само се разпадат“ и едва ли не трябва да бъдат съборени, защото са опасни. От друга страна – настоящата им съдба от гледна точка на опазване на естетиката им е съвсем нерадостна и едва ли можем да посочим и един добър пример на добре опазена сграда.

На запад от „Васил Априлов“

Най-популярните днес складове се намират на изток от гарата и улица „Иван Вазов“. Тук ще започнем от другата посока – най-западните сгради. Приблизително точна карта с отбелязани складовете е запазена в плана на арх. Херман Янзен, работен през 1942-43 година. Най-западната в този план сграда се е намирала на ъгъла на днешните улици „Филип Македонски“ и „Кавала“ – съборен преди години, а доскоро там имаше празна поляна, като поне основите бяха запазени. В последните години на мястото изникна голяма еклектична жилищна кооперация. Днес от него няма и помен.

Подобна е съдбата и на фабрика и склад, които са съществували на мястото на днешната зала „Сила“. По-малки и не толкова интересни като архитектура, групата ниски постройки бяха премахнати преди по-малко от десетина години, за да се изгради днешното спортно съоръжение.

[caption id="attachment_145877" align="aligncenter" width="800"] Бившата дискотека Ликьор беше в тютюнев склад[/caption]

Първите запазени тютюневи сгради в тази зона се намират от другата страна на улица „Филип Македонски“. Тютюнев склад е била сградата на кръстовището с булевард „Васил Априлов“, която преди години бе дискотека „Ликьор“. Сградата е сред малкото със запазена архитектура, макар и в лошо състояние. Днес „украсена“ със стари реклами и други външни елементи, тя все още пази част от архитектурния си вид от 20-те години на миналия век. При един адекватен реставрационен подход, сградата би могла да запази частица от историята, без значение от бъдещата ѝ функция.

В западна посока по протежението на улица „Филип Македонски“ има още няколко сгради, които също не са в добро състояние, но са част от комплекса складове, които са съществували на това място.

В южна посока, но все още на запад от бул. „Васил Априлов“ е имало още сгради с подобна функция. Разрушени още през 50-те години са били складове по протежението на бул. „Христо Ботев“, където днес са първите блокове в сталинистки стил. Две сгради непосредствено до гарата все още съществуват, и имат шанс за опазване, макар и в момента да са далеч от приемливо състояние за такива сгради. Това са двете високи сгради зад спирката срещу гарата. Едната от тях е свързана с Никола Каишев – собственикът на красивата модернистична сграда на Сахат тепе на улица „Антим“ I. Двете сгради са от групата складови сгради, които продължават да се използват, макар и с различна функция. Отношението към естетиката им обаче може да се подобри – с особено интересна архитектура от 20-те години на XX век е западната от двете постройки.

Данъчното, НОИ, поликлиниката и други - между „Васил Априлов“ и бул. „Руски“

За разлика от споменатите досега сгради, половината от които са разрушени, голяма част от тези от другата страна на бул. „Васил Априлов“ са запазени – макар и с доста променена функция и визия. Тези складове са част от днешното ни ежедневие, макар и много хора да не подозират за тяхното минало.

Тютюнев склад е била сградата на ъгъла на бул. „Васил Априлов“ и „Филип Македонски“, която в последните години е дом на болница „Медлайн“ и други медицински кабинети.

Сграда, свързана с тютюневата индустрия, е и днешното „данъчно“ – сградата на „Местни данъци и такси“ на улица „Радецки“. Съседната сграда на ъгъла с улица „Любен Каравелов“ – също, построена малко по-рано. С известни преустройства тя беше достигнала до съвремието, но в последните месеци претърпя ремонт и нова еклектична псевдо-исторична декорация с фалшива орнаментика, която няма общо с автентичния вид на склада.

[caption id="attachment_145879" align="aligncenter" width="800"] Новата сграда с псевдо-исторически орнаменти използва структурата на стар склад[/caption]

Цял квадрант отсреща също е служил за тютюнева обработка. Става дума за жялата зона около днешната сграда на НОИ. Самата сграда на НОИ бе преустроена преди 20-ина години, но основната ѝ конструкция на тютюневия склад е запазена. Там е била фабриката на братя Тютюнджиян – „Златен лев“.

[caption id="attachment_145880" align="aligncenter" width="640"] снимка от Дигиталния фотоархив на Ретро Пловдив https://retro-bulgaria.com/[/caption][caption id="attachment_145881" align="aligncenter" width="800"] И днес - фасадата е нова, но структурата е частично запазена[/caption]

С много усилия от новия собственик се събаря напълно здравата съседната сграда, днес боядисана в ярко жълто. Тя е била част от същия комплекс, свързан с тютюневата промишленост. Събарянето на напълно здравия тютюнев склад е свързан освен със сериозните усилия за премахването му и с инцидент с работник, замърсяване в квартала и оплаквания от шума...

Цялото изследване на Теодор Караколев може да видите в Под тепето.