Незагриженост, некомпетентност или непознаване на закони и наредби демонстрират кметът Здравко Димитров и министър Велислав Минеков в последните дни
Пресконференции, снимки, акции, драматични фейсбук постове с кадри от автомобила и спешни нощни посещения… човек ще каже, че гледаме екшън филм за акция през Втората световна война. А всъщност? Хора се снимат как багери бутат културно-историческото наследство на Пловдив. А някои дори не се постараха да идат и до това наследство, само се развикаха на пресконференция като в селска кръчма в каквато явно се превръща сградата на Община Пловдив.
Пука ли ни за Тютюневите складове?
Трябва да признаем, че има две гледни точки – едната е, че складовете са ценно културно наследство, запазената материална памет от преди век на проспериращия Пловдив, чиято тютюнева продукция е стигала до целия свят, а обратно тук пък ефектът е водил до издигането на най-красивите и модерни сгради (да, индустриални) за времето си.
Втората гледна точка е, че това време отдавна е отминало, сградите са стари, опасни, „коптори“, разпадат се, и трябва да бъдат премахнати, за да се издигнат нови съвременни постройки, които – макар и без никаква историческа стойност, ще са по-евтини и функционално за част от инвеститорите. Някои колеги журналисти вече имаха достойнството поне да си признаят, че не им пука за историята на Пловдив, а искат именно такива новобогаташки сгради. Същото виждаме и в някои по-грамотни, други не толкова грамотни коментари из социалните мрежи или под статиите ни в „Под тепето“.
Въпросът е защо кмет, министър на културата и ред други институции не си признаят, че също не им пука за историята на града, а имитират загриженост
Защо кметът Здравко Димитров имитира загриженост
Защото Здравко Димитров в една и съща пресконференция заяви, че бил искал тютюневият град да бъде културен център, с галерии, пешеходен и прочее, и след това обясни, че сградите били грозни и опасни. Тютюневият склад на ул. „Христо Ботев“ 51 бе напълно здрав, когато той, макар и част от Групова културна ценност, получи присъдата си с одобрения от общината „План за безопасност и здраве“.
Отличната в конструктивно отношение сграда се превърна в опасна с един подпис на псевдо-загрижения ни кмет или някой друг от неговата администрация. В същата пресконференция, в която се караше на журналистите, че му пука за тютюневия град, обяви склада на ъгъла на „Авксентий Велешки“ и „Г. М. Димитров“ за грозен и попита какво би станало, ако паднел. Всеки грамотен човек може да се сети какво: Общината не си е свършила работата да осигури безопасността на сградите.
Защо ли? Защото всеки собственик на сграда е длъжен да я поддържа във вид, в който е безопасен за околните, а Община Пловдив е длъжна да следи дали това е така. Ако сградата падне, значи Здравко Димитров и неговата администрация, както и съответните държавни институции, които също имат отношение, не са си свършили работата да преследват и глобяват собственика, който не се грижи за собствеността си.
Това дали тя е културна ценност няма отношение към грижата за това тя да не пада върху хората и Здравко Димитров или трябва да знае това, или трябва да го научи, ако желае да не бъде запомнен като един от най-некомпетентните кметове.
Другата причина, поради която кметът очевидно имитира загриженост е неговата пълна некомпетентност относно статута на сградите в т.нар. Тютюнево градче. На пресконференцията днес той няколко пъти заяви, че сградите не са културни ценности, но явно отново или е незапознат или просто лъже. Складът, който в момента се разрушава на ул. „Г. М. Димитров“ и „Екзарх Йосиф“, както и този на бул. „Христо Ботев“ 51 са част от Групова културна ценност и от охранителна зона.
Кметът може да се изказва много агресивно пред медиите, но очевидно не познава собствения си град и статута на имотите.
Сградите влизат и в плановете на Община Пловдив и преработвания в момента Общ устройствен план със специфична защита като „превантивна градоустройствена защита“.
Ако кметът не познава собственият си Общ устройствен план и идеите за неговото развитие, значи има сериозен проблем с отношението му към неговото управление.
Въпросът е интересува ли се изобщо кметът от града или само иска да се показва пред медиите и да крещи като баскетболен фен от трибуна?
Защо и министър Велислав Минеков имитира загриженост?
Отношението на министър Велислав Минеков също е изключително въодушевено – обещавайки, че той ще застане редом до пловдивчани, ако има протест; твърдейки, че няма да допусне нищо от това разрушаване да се случи; правейки емоционални нощни посещения.
Факт, министър Минеков бе на тези места. Но това ли е неговата роля?
Не. Ролята на министъра на културата е, чрез своите експерти и с вменените му от закона лостове, да управлява културните политики в Република България. Посещението на място и пресконференциите не са такъв лост, но такъв лост е Закона за недвижимото културно наследство и обявяването на обекти за единични недвижими културни ценности. Тъкмо това можеше да се случи поне със сградата на ъгъла на „Г. М. Димитров“ и „Екзарх Йосиф“.
Какво заяви министър Минеков? Тя не била в дневния ред, тъй като документите пристигнали в последния момент.
Какво се случва в действителност? Министърът явно не знае собствените си компетенции. Като ръководител на т.нар. Специализиран експертен съвет за опазване на НКЦ, министърът има ред правомощия – да назначава председатели, да одобрява дневния ред, технически секретар и прочее. Достатъчно е само да подпише изготвените в продължение на години със сериозен труд и усилия документи от експертите на НИНКН.
Несериозно е оправданието, че документите за склада на „Г. М. Димитров“ (и пет други, за които арх. Петкана Бакалова писа), били дошли твърде късно в Експертния съвет. Дневният ред не е конституция – в него могат да бъдат внасяни промени, стига да бъдат гласувани от членовете му. Правилникът е достатъчно гъвкав, че дори да няма и назначено заседание, то „по необходимост и по решение на съвета“ могат да се насрочват и извънредни заседания.
Оправданието на министъра, че не можело да се внасят документи в дневния ред показва или некомпетентност по въпросите на дейността на самото министерство, или липса на каквато и да е загриженост. А може би и двете. Защото, ако имаше действителна загриженост, заседанието (което дори е двудневно и би трябвало да продължи и днес, 2 септември) би включило злополучния втори склад.
Направо смешно е и твърдението на министър Минеков: „Ако има протест, аз ще дойда на протеста“. Изглежда новините за Тютюневия град вчера са достигнали до министъра на българската култура, защото протест имаше – 20-ина души застанаха пред склада на „Христо Ботев“ 51 на 25 август. Та така – протест има; министър, обаче, няма. Няма нужда от много повече аргументи дали му пука.
А дали на съветниците им пука? В медийни коментари и в постове във фейсбук се коментира как едва ли не Министерството няма какво да направи, защото Законът за културното наследство, приет в началото на 2009 година, бил лош. За всеки, на когото му пука, можем да си спомним, че този закон бе приет от 40-ото народно събрание с лидерство на „Коалиция за България“, а депутат в това Народно събрание именно от „Коалиция на България“ бе настоящият зам.-министър на културата Пламен Славов. Малко е шизофренично (или нагло) това служебно министерство да протестира срещу този закон, нали?
И все пак документалната работа е по-важна. Но вместо да се работи по нужните документални стъпки, вместо истинска работа, имаме пресконференции, снимки, пиар.
На кого му пука?
И така с кмет, министър и обкръжение от съветници, които не познават законите, не познават наредбите, не познават собствените си правомощия и задължения, няма как да очакваме много. Единствено би било по-спокойно, ако нямаше това гнусно лицемерие и престорена загриженост. Ако имаше загриженост, и община, и министерство имат достатъчно лостове да спрат това, което твърдите, че искате да спрете.
Кмет, министър, излезте, кажете, че вие сте от втората групичка, която иска разрушаване на историята и нови „модерни“ билдинги от клас-еди-кой-си, която смята складовете за коптори, миризливи, стари, опасни сгради, които трябва да бъдат унищожени. Така ще сте по-честни – и пред нас, и пред себе си, пред собствената си съвест.
