На 9 юли 2023 година се навършват 173 години от рождението на съзидателя на българската литература.
Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот, Османска империя.
Вторият роден град на поета обаче не опази неговия паметник
Трима кмета издигат паметника – започва го Божидар Здравков, гради го Петър Малчев, открива го Димитър Костов
Владимир Балчев
През октомври 1880 г. Иван Вазов пристига в Пловдив и наема квартира навръх Джамбаз тепе. Близо половин век по-късно, в съседство с този първи пловдивски дом на народния поет е построена известната къща с куличките. През 1881 г. Иван Вазов изгражда свой дом на днешната улица „Бетховен” №3, в който живее до есента на 1886 г. Тук създава част от произведенията, които по-късно ще го дарят с всенародно признание и почит.
След завръщането от принудително изгнание, Вазов се установява в столицата, но Пловдив остава завинаги в сърцето му. И пловдивчани не забравят поета – през 1895 г., когато той празнува 25-годишнината от началото на своята творческа дейност, депутация от града под тепетата поднася на твореца скъпи дарове като благодарност за приноса му в духовното издигане на града. Следващото признание е от началото на ХХ век, когато в подножието на Джамбаз тепе е създадено ново читалище. Тъй като то се намира точно под скалите, върху които е къщата, приютила Вазов през 1880 г., читалището е наречено „Иван Вазов”.
През 1920 г. юбилейното честване за 50-годишнината от рождението на народния поет се превръща във всенароден празник. Пловдивчани отправят покана към твореца да посети града на своята младост. Възторгът по време на посрещането просълзява поета. Перонът на железопътната гара е изпълнен докрай от множеството. Още преди да слезе от влака, Иван Вазов е взет на ръце и отнесен до колесница, в която са впрегнати снежнобели коне. Колесницата тържествено поема по улица „Станционна” сред шпалир от многобройни посрещачи. Когато шествието спира при Военния клуб, съобщават на поета, че от този момент улица „Станционна” вече носи неговото име.
Всичко за историята на емблематичната улица „Иван Вазов“ четете ТУК.
Част от словото на поета на площада е записано в книгата “Неканоничният Вазов” на Катя Зографова, директор на Националния литературен музей:
“Да, Пловдив, с хубавата своя история; Пловдив, в който през времето на робството биеше най-силно пулсът на българското сърце; огнището на светлината, което изпрати пожарна искра по всички краища на България, който пръв издигна знамето на борба за черковна независимост и роди славен сонм деятели по народното възраждане; Пловдив, който и подир Освобождението беше в продължение на няколко години политически и духовен център на Южна България, удивляващ чужденците със своя всестранен напредък, със своя интензивен културен живот. И чини ми се, че тоя духовен подем най-много, ако не всецяло, се дължи именно на Пловдив, на неговото просветено общество, което ме съгряваше със своята отзивчивост и съчувствие; на пловдивската великолепна природа, която ме въодушевляваше; на пловдивското синьо небе и пловдивския въздух. Ето защо, аз се чувствам щастлив в тоя мой втори роден град, дето получих най-чистите си вдъхновения, дето моята муза крепна и моят дух се окрили”.
Следващото тържество в Пловдив е през януари 1929 г., когато върху къщата му на ул. „Бетховен” №3 е поставена възпоменателна плоча. Едновременно с това общинският съвет гласува решение някогашният дом на поета да се откупи и превърне в Къща-музей „Иван Вазов”. Ново гласуване от 1930 г. потвърждава предишното решение. И толкова. През 1932 г. поредният собственик разрушава къщата. Спасена е единствено възпоменателната плоча.
През 1937 г., когато кмет на Пловдив е Божидар Здравков, към общината е създаден културен комитет, който включва представители на културно-просветни институции и общественици. Едно от първите предложения е да се издигне паметник на Иван Вазов в Пловдив, определен от твореца като негов втори роден град. Паметникът да бъде послание към бъдещите поколения и напомняне, че именно тук, под тепетата, народният поет е създал едни от най-вдъхновените си произведения. Идеята е обявена публично в началото на 1938 г. Старият общественик Недко Каблешков възторжено посреща предложението: „Пловдив, както в миналото, тъй и днес, може и трябва да бъде духовен център на нацията”.
На снимката: Поздравителен адрес от пловдивското читалище „Иван Вазов” до народния поет по повод юбилейното честване през 1920 г. Къща-музей „Иван Вазов” – София
Предвижда се средствата за издигане на паметника да се наберат от дарения и благотворителни прояви. Министерството на просвещението изпраща първата помощ от 4 000 лева. На 16 юли 1938 г. абитуриентите от всички български и чужди средни училища в града внасят във фонда за изграждане на паметника целия приход от абитуриентския бал. Артистите от Пловдивския театър изнасят представление с изявление, че с посещението си пловдивчани ще подкрепят идеята за паметника.
До пролетта на 1942 г. във фонда са събрани 70 000 лева. Още 20 000 са добавени от Министерството на просвещението. Става ясно, че събраните средства са твърде малко за изграждането на внушителен монумент. Затова културният комитет, ръководен от кмета Петър Малчев, решава да се направи бюст-паметник, като се обръща с молба към просветното министерство да отпусне допълнителни средства в бюджета за 1943 г. Едва тогава е обявен национален конкурс за проекта на паметника. Явяват се двама кандидати – големият български скулптор Андрей Николов и Мина Иванов. Офертата на проф. Андрей Николов е за 280 000 – 330 000 лв., а на Мина Иванов за 130 000 лв. Тъй като първата оферта не е по силите на културния комитет, тя отпада.
Възпоменателната плоча, поставена върху къщата на Вазов през 1929 г.
Иначе Мина Иванов става известен още с първата си изява след завършването на Художествената академия през 1926 г., когато неговия проект за паметника на връх Шипка е отличен с трета награда. Висока оценка получава и скулптурната композиция „Св. Георги побеждава змея” на чешмата пред храма „Св. София”. Специалистите определят Мина Иванов като един от най-талантливите скулптори.
Същинската работа започва през пролетта на 1943 г., а паметникът е монтиран в Градската градина в близост до къщата на Иван Вазов през декември същата година.
Паметник с история. По-точно беше паметник с история. Защото вече го няма – изчезна през безвремието след промените. Дали отиде за скраб, или потъна в нечия колекция, вече е без значение. Просто го няма. Сега на постамента от тъмен владайски гранит има друго изображение, което нито като материал, нито като размери пасва на постамента. Всъщност и новото изображение има история, но тя е друга.
Преди няколко години столичани възстановиха скулптурната композиция „Св. Георги побеждава змея” на чешмата пред храма „Св. София”. Един пример, който ни дава повод да се замислим.
Проектът на проф. Андрей Николов от 1942 г.
Държавен архив – Пловдив
Първоначалният проект на Мина Иванов от 1942 г.
Държавен архив – Пловдив
Паметникът на Васил Петлешков в Брацигово,
издигнат по проект на Мина Иванов, 1940 г.
Бюст-паметникът на Иван Вазов в Градската (Дондуковата) градина, 1980 г.
Държавен архив – Пловдив
Снимката на корицата: Тържество пред пловдивския дом на Иван Вазов през 1929 г. Личен архив на Недко Каблешков
Aluminum Scrap Recycling: The Sustainable Solution for a Circular Economy
Aluminum scrap recycling plays a significant role in the global effort to reduce waste and conserve natural resources. With the increasing demand for aluminum in various industries, recycling scrap aluminum has become both economically and environmentally beneficial. In this article, we will discuss the importance of aluminum scrap recycling, the process involved, and the factors that impact aluminum scrap prices. Aluminum scrap refers to any discarded aluminum material such as old aluminum cans, car parts, window frames, and industrial machinery. Instead of sending these items to landfills where they may take hundreds of years to decompose, recycling aluminum scrap allows for the extraction of valuable aluminum and the reduction of energy consumption. The process of aluminum scrap recycling typically begins with collecting the scrap from various sources including households, construction sites, and manufacturers. The collected scrap is then transported to an aluminum scrap yard or recycling facility, where it undergoes sorting and separation. The scrap is segregated based on its alloy composition and level of contamination. Once the scrap is sorted, it is further processed through a series of steps that include shredding, melting, and purifying. In the shredding process, the scrap is crushed into smaller pieces, increasing its surface area and facilitating the melting process. The shredded aluminum is then melted in a furnace at high temperatures to remove impurities and transform it into molten aluminum. During the purification stage, any remaining impurities like paint or coatings are removed using various techniques such as filtration or electrolysis. The purified molten aluminum is then molded into ingots or other desired forms to be used in the production of new aluminum products. The price of scrap aluminum is determined by several factors such as the current market demand, the quality of the scrap, and the prevailing market conditions. Scrap metal recycling prices fluctuate based on global economic conditions and supply and demand dynamics. It is important to note that different types of scrap aluminum, such as clean aluminum scrap or aluminum alloy scrap, may have different price ranges due to variations in their composition and market demand. The recycling of aluminum scrap offers numerous benefits to both the environment and the economy. Firstly, recycling aluminum requires significantly less energy compared to producing aluminum from raw materials, thereby reducing greenhouse gas emissions and conserving valuable resources. Additionally, recycling aluminum scrap helps minimize the need for mining and extraction, which can have detrimental effects on the environment. From an economic perspective, the aluminum scrap industry provides employment opportunities and generates revenue through the sale and purchase of scrap materials. Moreover, recycling aluminum can lead to cost savings for manufacturers, as recycled aluminum is often cheaper to produce compared to virgin aluminum. In conclusion, aluminum scrap recycling is a vital process that contributes to the conservation of natural resources, reduction of waste, and lowering of greenhouse gas emissions. The recycling process involves collecting, sorting, shredding, melting, and purifying the scrap aluminum. Prices for aluminum scrap vary depending on factors such as market demand, scrap quality, and prevailing market conditions. By actively participating in aluminum scrap recycling, we can play a crucial role in protecting the environment and promoting sustainable practices
Aluminum Scrap Recycling: Enhancing Sustainability and Economic Benefits
In today's world, recycling has become a crucial practice in order to preserve our environment and conserve valuable resources. One of the most commonly recycled materials is aluminum scrap. Aluminum scrap recycling not only helps in minimizing waste but also plays a significant role in the sustainable production of aluminum. Aluminum scrap refers to any discarded or leftover aluminum materials, such as cans, construction materials, automotive parts, appliances, and more. The recycling process for aluminum scrap involves collecting, sorting, cleaning, melting, and transforming the scrap into new aluminum products. One of the main reasons why aluminum scrap recycling is highly beneficial is the energy savings it offers. Producing aluminum from raw materials is an energy-intensive process that results in significant greenhouse gas emissions. By recycling aluminum scrap, up to 95% of the energy required in the smelting process can be saved. This energy-saving aspect not only reduces environmental pollution but also helps in conserving valuable natural resources. Additionally, aluminum recycling helps in reducing landfills and conserving landfill space. Aluminum scrap recycling is a sustainable method to manage waste and prevent it from piling up in landfills, where it can take hundreds of years to decompose. By recycling aluminum scrap, we can divert it from landfills and use it as a valuable resource for future production. Apart from environmental benefits, aluminum scrap recycling also has economic advantages. The aluminum scrap market plays an essential role in the overall scrap metal recycling industry. The demand for recycled aluminum is steadily increasing due to the growing awareness of its environmental benefits and the need for sustainable practices across various industries. The price of aluminum scrap is influenced by several factors such as market demand, quality, quantity, and current market conditions. Understanding these factors is essential for both buyers and sellers in the aluminum scrap market. Monitoring the scrap metal recycling prices and keeping a close eye on the aluminum scrap price trends can help businesses and individuals make informed decisions regarding the buying and selling of aluminum scrap. Aluminum scrap recycling also provides economic opportunities through the establishment of aluminum scrap yards or recycling facilities. These facilities serve as collection points for aluminum scrap, where it can be sorted, cleaned, and prepared for further processing. These aluminum scrap yards create job opportunities, contribute to the local economy, and promote sustainable practices within the community. When it comes to recyclable aluminum scrap, not all types are the same. The price of clean aluminum scrap is often higher than that of contaminated or mixed scrap. Clean aluminum scrap refers to aluminum materials that are free of any contaminants like dirt, plastic, or other metals. Higher-quality aluminum scrap, such as aluminum alloy scrap, can also fetch a higher price due to its specific composition and desirable properties
Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.