За осемнадесета поредна година „Бакхус” раздаде награди на най-отличилите се ресторанти в престижния национален конкурс „Ресторант на годината Бакхус, Acqua Panna & S.Pellegrino“. За радост на всички пловдивчани и гости на града една част от статуетките бяха донесени от столицата и в Града под тепетата.

Всички ресторанти се намират в Квартала на творческите индустрии – Капана и днес екипът на единствения дигитален гид в Пловдив ще ви разведен на кулинарен пир с някои от най-примамливите им предложения.

„Нова вълна: Брънч“ е категория, която отчита модерните тенденции от изминалата година, а именно бумът на заведения, предлагащи късна закуска, преминаваща в обяд. Селектирани са единствено места, чиято цялостна концепция и меню са организирани около брънча, а не го предлагат само през уикенда. Носителят на приза е Мулти Култи и ние си признаваме, че изобщо не сме изненадани. Препоръчваме ви задължително да го посетите за късна закуска и изобщо да не се свените да комбинирате ястието си с коктейл. Тотална класика са яйцата „Бенедикт”, но днес от гастро бара ни предлагат да заложите на по-екзотичния вкус на виетнамския сандвич Бан Ми.

Той се приготвя от виетнамска багета с квас, пастет от гъши дроб, контрафиле в азиатска марината, хой син майонеза (приготвена на място от класически китайски сос хой син),  свежа краставичка, азиатска туршия от морков и дайкон (японска бяла ряпа) и халапеньо. Съчетайте го с авторския коктейл Азия, който представлява туист на Блъди Мери с цвекло и азиатски подправки (чили тогараши, уасаби, табаско и соев сос.), за да подсилите още повече вкусовете и да се пренесете директно през континента.

Огромното разнообразие от напитки в заведенията от типа гастро бар позволяват да комбинирате всяко ястие с най-различни напитки, подходящи за него. Комбинацията food pairing доставя с всяка хапка абсолютно различно преживяване, когато избирате различни напитки (вино, бира, коктейл).

В категория „Дебют” на първо място триумфира едно от най-новите места в Капана Tams House. Тяхната концепция най-точно може да се определи като Wine and Dine, или мястото, където всяко предложено ястие може да се консумира със специално подбрано вино. Тук ви предлагаме задължително да пробвате патешкото магре, печените ребра без кост и…десертите. А те са просто божествени. Тотален хит е прочутото „Яйце”, което представлява чийзкейк от лайм и лимон с жълтъци от манго и всичко това в обвивка от бял шоколад. Вкусът е божествен и изобщо не преувеличаваме – сладкото и свежестта на лайма се съчетават по неповторим начин. Другият ни вариант е „Ябълката на раздора”, а защо не и двата!? От и заведнието ни издадоха, че вече работят по обновено пролетно меню с повече риба, свежи аромати и ястия, които се комбинират с лекия вкус на бялото вино. Разбира се, десертите остават, така че имате време да им се насладите.

Няколко крачки встрани от дебюта е и любимецът на читателите. Пловдивският „Паваж” за трета поредна година е победител в категорията  „Ресторант на читателите” и хеттрикът е сериозно доказателство, че той продължава да бъде тотално явление на българската кулинарна сцена. Резервацията за обяд или вечеря е абсолютно задължителна. Нашият екип се срещна лично със собствениците, за да ни презентират и най-актуалните изкушения, които ви съветваме да пробвате още днес.

На пролетна вълна със сигурност ще ви настрои агнешкото печено, което се приготвя на ниска температура повече от 20 часа. Гарнирано е с ориз, приготвен с гъба кладница и кралска печурка, зелена салата и краве сирене от Борино. За експериментаторите с месните вкусове задължителен е конския стек – смело предложение и един от основните акценти в сезонното меню. Десертите вече се приготвят в сладкарското ателие, обособено в специално помещение и този сезон ни връщат детството с домашна суха паста. Тя е с карамелизиран център и карамелизиран бял шоколад, а отгоре залята с тъмен шоколад, който изпълва небцето ни с неземна сладост. За Великден подготвят козунаци, още повече сезонни предложения с продукти от личната им градина и обещават да изненадват постоянно с интересни комбинации, които да отговарят на все по-големите очаквания на клиентите.

Разходете се с Lost in Plovdiv в царската ловна резиденция преди да бъде официално отворена за туристи

Дворецът Кричим  е българска царска ловна извънградска резиденция, построена в бивш султански имот, останка от историческата „Велика българска гора“), простирала се от Пловдив до Белград. Вековните дъбове от Кричимската кория, гората с лонгозки характер, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна, очарова княз Фердинанд и той решава да създаде ловен парк.

През 1905 г. е построена първата сграда – ловният павилион„Австрийска къща“ по проект на арх. Г. Фингов. Към нея се оформя и малък парк с множество наши, а също и интересни чуждестранни растения. Внасят се елени и лопатари.

Настоящият ловен дворец е завършен от цар Борис II през 1936 г. и представлява двуетажна сграда, която подслонява петдесет и пет помещения, като само баните в двореца са дванадесет. По-голямата част от стаите са запазени в автентичния им вид и всичко е наистина удивително. В двореца има и киносалон, което е забележителност за началото на миналия век. Цялостното обзавеждането на имението е докарано от Германия и вече 110 години грижливо се съхранява.

Големината на парка днес е около 300 дка и е дом на най-разнообразни растителни и животински видове –  фазани, мексикански пуйки, дори и южноамерикански щраус-нанду. Особено впечатляващо е езерото с водните лилии, по което са плували лодки в царско време.

Дворецът „Кричим“ и прелестният му парк са едно от местата, които определено си заслужава да видите. Красотата на това кътче, приказните гледки, богатата природа, уникалната архитектура и множеството исторически препратки ще направят разходката ви наистина запомняща се.

Десетки чужди почитатели на съвременното изкуство, дошли в Пловдив за откриването на изложбата „Чуйте ни – артистичен интелект“, напълниха три от знаковите къщи в Стария град, в които са експонирани някои от творбите от колекцията на Дойче Телеком. Те откриват любопитното съжителство между съвременното изкуство с картините и архитектурата в архитектурния резерват.

Интересният диалог между минало и съвремие, който са създали кураторите на изложбата Натали Хойос и Рейналд Шумахер, провокира интереса на чуждите гости към историите на трите къщи и изкуството в тях, като особено впечатлени те остават от перлата Хиндлиян. Напълно обяснимо.

Най-богато украсената автентична сграда изумява всички с архитектурата си, художествено-декоративната си украса, интериора, великолепната баня. И с аромата си. В Хиндлиян постоянно се носи аромат на рози. Той идва от красивия вътрешен фонтан в просторния хайет на втория етаж, от който постоянно циркулирала розова вода, както е било в миналото. Циркулацията е възстановена при последната реставрация на къщата.

Ето какво написа преди две години Стефка Георгиева за Къща Хиндлиян:

Пловдив безспорно е един от най-богатите градове на култура, изкуство и история у нас. Вековният Филипополис понесе тежки поражения и изгуби някои от паметниците на културата, но други все още съумява да опази и то в автентичен вид. Такава е къща Хиндлиян в Стария град, която до ден днешен посреща пловдивчани и гости на града с широко отворени врати, показвайки им запазената в автентичен вид сграда.

Къщата е построена между 1834 и 1835 година за Степан Манук, известен повече като Степан Хиндлиян, наричан още Хиндиуглу от турските населници. Той е бил известен търговец, чиито сделки в началото на XIX в. често са го отвеждали в Индия, откъдето произлиза и прозвището Хиндлиян, превърнало се в нарицателно за търговеца. Основоположник е на един от четирите най-заможни арменски родове в града на тепетата.

Майсторът, който се е заел с нелеката задача да вдигне красива къща в сложния парцел остава неизвестен, но работата му продължава да привлича и изумява хилядите гости. Къщата е една от малкото запазени в оригинал симетрични пловдивски сгради. Тя се простира на общо 254 кв. м. площ, като в това число не се включват пристройките в двора. Под интересна двуетажна сграда има изба, която обхваща цялото приземие.

Конструкцията е дървено-паянтова с дълбоки каменни основи и кирпичени тухли, върху които са нанесени 3 вида замазки. Най-външната е най-фина, подходяща за изографисване. Входът е разположен между двете симетрични крила на сградата, които бележат по-отворена в сравнение с други образци композиция, показваща възможностите на собственика и регистрираща особеностите на епохата – отслабването и разпадането на Османската империя.

Стаите на първия етаж са по-малки и по-закътани от чужди погледи, но и по-студени. Първото осигурява спокойствие и необезпокояване на живота на семейството, а второто – спасение от летните пловдивски жеги. Това е била и идеята за ориентиране на фасадата на север. Помислено е и за топлината в помещенията през зимата. Таваните тук са по-ниски, което осигурява по-бързо затопляне, а декоративното предназначение на алафрангите е заменено с практично – там се поставя печката. До втория етаж се стига по стръмна, странична, еднораменна стълба (характерна за ранносиметричните пловдивски възрожденски къщи).

Поради неправилната форма на ъгловия парцел, сградата има сложно  несиметрично решение на приземието, особено към ул. „Антраник“. Главното лице към двора, обаче, е симетрично— с два странични ризалита и един портик с колонада в средата. Стръмния терен в двора, от друга страна, удачно е ползван за изграждането на допълнителни постройки.

Когато през 1915 г. започват турските гонения спрямо арменците, Хиндлиян заедно с челядта си напуска къщата и я предоставя за жилище на арменски бежанци. До 1974 г., когато къщата е обявена за паметник на културата от национално значение и започва реставрацията й, тук  живеят 23 арменски семейства.

Хиндлиян е една от перлите в короната на Стария град. Къщата е ненадмината по отношение на художествено-декоративната си украса, която обхваща не само стените, но и таваните на сградата. В нея се поставя и началото на нова практика на зографите у нас – ползването на хартиен шаблон за по-нестандартни мотиви, които са поместени на първия етаж. Някои от тях са запазени в оригинал и сега.

На втория етаж все още могат да бъдат видени автентичните рисунки по стените, включително алафрангите, които са рисувани на ръка. В отделните стаи те са изрисувани по следния начин: В „Музикалната стая“ –  по средата на алафрангата е нарисуван Александрийския фар, горе в ляво пейзаж от Санкт-Петербург, горе вдясно мост Риалто във Венеция; в стаята, наречена „фенер“ (заради вътрешните прозорци, общо в стаята има 13 прозореца) по средата на алафрангата има стилизирана рисунка, приличаща на средновековна кула. Тълкуванията на тази рисунка са различни – едната версия е, че е пейзаж от Истанбул (даже има допускане, че това е Робърт колеж, макар колежът да е построен през 1863 г, а къщата през 1834 г.), другата версия е, че пейзажът е от Рим; в кабинета – по средата на алафрангата е изобразен Атинския акропол, а от двете страни горе има пейзажи от Стокхолм и Лисабон.

Интересни са фрагментите над няколко от вратите, които можете да видите. В северния двор, към улицата, се намира маазата (склад) с железни врати и прозорци, която служила за склад на домашни вещи. Тази малка сграда е изписана отвън по същия начин, както и самата жилищна сграда. Над вратата на маазта можете да видите огледален образ на къщата, който е служел и като своеобразен план на сградата. Със същата цел е и рисунката над вратата на кухнята – тя е огледален образ на неофициалната „черна“ част на къщата. Таваните в къщата също са част от цялостната концепция на помещенията и са рисувани в тон със съответната стая.

До скоро имената на двамата зографи, които са изрисували стените,  бяха неясни. До скоро се твърдеше, че чирпанските майстори Мока и Мавруди са изписали къщата само за 6 месеца, но Миглена Милчова оспорва твърдението в своя труд „От Алафрангата до Европа. Декоративната украса на възрожденските къщи в стария Пловдив“ (2013 г.), заявявайки че Мока и Мавруди са само бояджии, а не художници и декоратори.

Във времето, няколко пласта боя са нанесени върху красивите стенописи, но те все пак са оцелели. Красивите картини се появяват отново през 1974 година, когато къщата е реставрирана от НИПК, а боята е свалена.

Това съвсем не са всички достойнства, които къща Хиндлиян притежава. Външното архитектурно оформяване на сградата също е богато и разнообразно. Фасадата към ул. „Артин Гидиков“ е разработена несиметрично с четири еркера и силно раздвижени плоскости. Най-голямо вни­мание е обърнато на дворната фасада, която има симетрично решение с портик в средата, вдаден навътре от  фасадата.

Къщата е направила и няколко нововъведения във възрожденското строителство. Едно от тях е вграденият резервоар над покрива на кухнята, в който се събирала дъждовната вода, която се из­ливала по тръби в кухнята, пералнята и ба­нята. Самата кухня е разположена в източния двор, а до нея се намират стаите на домашната прислуга.

Освен това, в Хиндлиян е въведено и първото подово отопление, при това в банята. То е било изградено от глинени тръби, през които е преминавал топъл въздух. Въздухът се нагрявал в кухото пространство между стените на кухнята и на банята от огъня в огнището. Необходимата гореща вода за миене и къпане се загрявала в казани, а студената се черпела от цистерни, заредени от река Марица.  Банята е единствената такава по онова време в България, построена от мрамор и гипс. Изградена е на принципа на римските хипокаусти и  се състои от две помещения. Преддверието и същинската част са със сводести входове и куполи, през които влиза слънчева светлина и меко огрява помещението.  Макар влагата да е оказала действието си, тази баня е единствената от този тип, която е запазена до наши дни и може да се види в почти оригинален вид. В края на 2016-та година, банята бе реставрирана за първи път от 42 години насам.

Комплексът от обслужващи помещения – кухня, пералня, слугински помещения, които са изнесени извън основната сграда, е изцяло запазен. Маазата също е част от него. Тази самостоятелна каменна постройка на две нива, с многобройни тайници, тежки резета и метални врати е била непристъпна крепост за ценни вещи.

182 години след построяването на къщата, Хиндлиян продължава да посреща гости, посетители и дори семейни празненства. През летния сезон, превърналата се в туристически обект страда, работи от 09:00 до 18:00 часа, а през зимния – от 09:00 до 17:30 часа, всеки делничен ден.

Пловдив- Европейската столица на културата за 2019, ще е центърът на съвременното изкуство в Източна Европа в рамките на следващите три месеца. Снощи официално бе открита изложбата „Чуйте ни – артистичен интелект“, която показва над 80 творби, създадени през последните 30 години от повече от 40 художници от Източна Европа. Работите са част от една от най-престижните колекции от съвременно изкуство на Стария континент- тази на „Дойче Телеком“. Творбите са разположени на шест специално подбрани от кураторите Натали Хойос и Рейналд Шумахер пространства в Пловдив – Балабанова къща, къща Хиндлиян, Галерия „Златю Бояджиев“, Народна библиотека „ Иван Вазов“ и СКЛАД. Началото бе дадено от Градска художествена галерия, която се оказа твърде тясна за интереса към събитието.

„Тази изложба е естествено продължение от годишнината от падането на Берлинската стена, която бе представена в началото на годината. Огромно удоволствие е да открием за пръв път пред българска публика тази престижна колекция“, каза пред десетките гости на откриването зам.-кметът Александър Държиков.

Специално за старта на изложбата в града гостува  артистичният директор на телекома Маргарет Фишер, която сподели гордостта си, че изложбата е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата. За нея експонатите в колекцията имат дълга история и много от тях са лични. За 8-те години от началото си, тя вече наброява над 280 произведения на 75 артиста, създадена в отговор на промените, настъпили в Европа след падането на Желязната завеса. Българското участие в нея е представено от авторите Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов и Мартина Вачева, които също присъстваха на откриването. Техни произведения могат да се видят и в шестте локации на изложбата.

Артистичният директор на „Пловдив 2019“ Светлана Куюмджиева благодари на партньорите от Фондация „Отворени изкуства“ и Гьоте-институт България, също и на директорите на ОИ „Старинен Пловдив“, Градска художествена галерия и НБ „Иван Вазов“. „За мен това е един от моментите на удовлетворение от работата, доброто партньорство и от високото художествено съдържание на изложбата“, каза Куюмджиева и анонсира част от съпътстващата програма на изложбата, която включва образователна серия, разработена с подкрепата на екипи на музея „Фолкванг“ в Есен и на Берлинското биенале. На втори етаж на Градската галерия вече е обособен кът за деца, който ще се посещава по време на обученията.