Антична и Средновековна улици, градежи от 12-13 век и много предметни находки разкриха археолозите

Обектът е пример за приемственост на планировката през отделните исторически периоди

Антична и средновековна улица, зидове от средновековни сгради, стенописни фрагменти и много керамика откри екип на Археологическия музей при поредните спасителни разкопки в центъра на града. Обектът се намира на булеварда на западния тротоар на Тунела-юг, точно под митрополския комплекс и Античния театър. Археолозите, ръководени от Елена Божинова, и 20 строителни работници работят върху бъдещите основи на офис сграда, която трябва да бъде построена на апетитния парцел. Процедурата е започнала още миналата година, като най-горните пластове са премахнати от терена с машини. После са вървели укрепвания, за обезопасяването на съседните сгради. От 13 дни археолози и строителни работници копаят терена с ръце.
Излязоха много пластове, типично за тази част на града. Почти изчерпахме Средновековието. Навлизаме в Античността. Това, което е интересно тук и което знаехме, че ще излезе, е античната улица. Трасето й минава точно от тук. Тя е засечена и на големия обект от другата страна на булеварда. Виждаме поредна инфраструктурна приемственост в историята на града– над античната улица регистрираме средновековна. Дори да не говорим за пълна приемственост на планировката през отделните периоди, винаги има едно застрояване с оставяне на свободните пространства за улична инфраструктура. Трасетата на улиците си се запазват. Както днес „Съборна” например повтаря трасето на средновековната улица, а най-вероятно и на по-ранната такава, разходи ни из обекта ръководителят на разкопките Елена Божинова.

Ясно си личат различните нива на трамбовки. Античното е  от големи квадри, през средновековието се прави трамбоване тип паваж, но от по-дребни фрагменти- каменни и строителна керамика. Колкото по-богат и цветущ за града е периодът, като например втората половина на 12 век и началото на 13 век, толкова по-прецизно е направена трамбовката, обяснява Елена Божинова. И посочва един от пластовете в различните нива, който е глинест. Някъде от началото на 11 век е вероятно, когато тук са газили буквално в река от кал, отбелязва археоложката.

На места хващаме сградите, които са били непосредствено до улицата. Има добре запазена зидария от началото на 13 век. Тя е била залепена за улицата. Имаме и зид от края на Средновековието и началото на Османския период. Той е бил вкопан дълбоко. Изключително добре е запазен. Попаднахме и на останки от много богата представителна сграда от периода 12-13 век. От нея хващаме само мазето. В него открихме фрагменти от стенописи върху дървена основа. Вероятно са били от горните етажи на сградата, които са били изградени от дървени дъски и върху тях е имало цветни мотиви, вероятно фигурални композиции. Трудно е обаче да хванем цял сюжет, защото фрагментите са съвсем дребни. Но все пак се виждат фигури, изпълнени с различни цветове. Надяваме се да намерим още малко стенописи, за да разберем каква е била функцията на тази сграда. Нямаме данни да е религиозна, по скоро е със светски характер, разказва Божинова. 

На обекта излизат обичайните за разкопки в тази част на града предмети- керамика, монети, коланни апликации, гривни, копчета и друг вид бижута. Излязъл е фрагмент от паница, внесена от Египет, с човешко изображение върху нея.

В момента археолозите работят под фундаментната кота на бъдещата офис сграда. Дотук няма нито една структура, която да си заслужава експониране в бъдеще. В дълбочина ще видим дали античната улица е добре запазена. Тя е интересна и би имала експозиционна стойност. Но улиците не са нещо толкова изключително, че да е задължен собственикът да го експонира. По-скоро ще е въпрос на негов избор. Но не трябва да забравяме, че сме в богата част на историческия Пловдив и като нищо може и мозайка да излезе- в близост е сграда Ейрене и Епископската базилика. Тогава нещата биха се променили, допълва Елена Божинова.

За 45 работни дни археолозите трябва да приключат работата си на обекта. След това ще има комисия от Министерството на културата. Тя трябва да прецени, дали някои от откритите структури трябва да бъдат демонтирани.

Втори месец няма отговор от Община Пловдив до главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" към Министерство на културата във връзка със строителните дейности на "Баухаус"-къщата на Стайнови на Таксим тепе. Активностите там започнаха още в края на 2017 година, като в началото сградата само се обезопасяваше. В последствие видимо започнаха строителни дейности и тъй като сградата е културна ценност от местно значение, бе направена проверка от Инспектората. Както през февруари месец писахме проверката, уповавайки се на съответната законова рамка, е разпоредила Община Пловдив да следи и да отговори дали има строителство на обекта.

Близо 2 месеца по-късно все още няма отговор от страна на местната администрация към Министерство на културата. Общината би трябвало да информира Министерството какви точно са дейностите и да се установи в какви рамки е строителството. Институциите трябва да установят дали става дума за незаконно строителство върху обект-културно наследство. За момента притесненията са, че сградата се надстроява и последният етаж се разширява. Във всеки случай в Министерството на културата не е внасяна документация за консервационна или реставрационна дейност, научи KAPANA.BG. Дали в действителност става дума за незаконно строителство ще се разбере в скоро време.

Официалната церемония за връчване на Награда за полет в изкуството „Стоян Камбарев“ 2018 ще се състои на 30 април. Тази година събитието ще гостува на Сити Марк Арт Център - едно от новите, но вече наложили се пространства за култура в центъра на столицата.

За това отличие, превърнало се в най-чаканото и престижно събитие за млади творци в България, всяка година биват номинирани петима многообещаващи таланти. Конкуренцията е голяма, защото Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на незабравимия театрален режисьор, подкрепя не само носителя на Голямата награда, но и останалите номинирани, като реализира конкретни техни проекти и така сбъдва мечтите им.

Очарователната 22-годишна актриса от Пловдив Патриция Пъндева е един от петимата номинирани млади таланти тази година.

Забелязана е заради обещаващия си дебют на голяма сцена като Боряна в едноименната пиеса на Йордан Йовков, с който прави бърз и ярък пробив в Драматичен театър Пловдив, за деликатното, но същевременно силно сценично присъствие и за творческия нюх да обедини под един покрив млади творци от различни сфери на изкуството в свое новосъздадено арт пространство в Капана, Пловдив.

 „Какво за мен е изкуството? Какво за мен е театърът? Това са екзистенциални въпроси, на които всеки отговор е започнал да ми се струва банален. В един от любимите ми романи „Балада за Георг Хених“, Виктор Пасков завършва със „Свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е, и което ще бъде!“. Винаги ще съществува, винаги ще ни осмисля! Вдъхновявам се, когато се върна назад и осъзная през какво съм минала, с какви хора съм се сблъскала и колко много съм получила и научила от тях. Това ми дава стимул  да създавам, давам и продължавам. Това, че съм актриса ми дава възможността да усещам света през различни очи и души, да търся, да се губя, да намирам, но най-вече да живея... и то не само веднъж!“, казва Патриция.
Тя е категоричен избор на членовете на фондацията за младо откритие в областта на актьорското майсторство тази година.

Патриция Пъндева завършва през 2017 г. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и веднага след това е поканена в трупата на пловдивския драматичен театър. Още в дебюта си в най-старата професионална трупа у нас обира овациите в главната роля на Боряна в едноименната пиеса на Йордан Йовков. Смята срещата си с актьора Камен Донев за съдбовна и вече участва в три негови проекта: в постановката му „Работно време“, в авторския му музикално-театрален спектакъл „За сватбите“, както и в първия му пълнометражен филм, който предстои да излезе на голям екран. Патриция е част и от женско вокално трио, което работи с група Акага. Освен с театър и музика, младата актриса се занимава активно и със социална дейност, като в края на 2017-та открива в Капана, Пловдив свое арт пространство – Галерия 28, даващо поле за изява на млади творци от всички области на изкуството. Осъществява и мечтата си да помага на деца в нужда, като организира благотворителен базар в тяхна помощ.

Останалите млади творци, номинирани за Награда за полет в изкуството „Стоян Камбарев” 2018 са фентъзи писателят Кристиян Малинов, стрийт арт художникът Виктория Георгиева-MOUSE, пианистът Светослав Тодоров и тандемът Mixed Motion Project, съставен от Илко Илиев - фрийрънър и каскадьор и Марин Кафеджийски - оператор и фотограф.

Всеки един от номинираните ще получи специална награда, свързана с осъществяването на свой личен проект, а носителят на Голямата награда ще триумфира на 30-ти април с красивата бронзова статуетка на художника Кольо Карамфилов и чек на стойност 3000 лв.

Васил Макаринов е изкуствовед, уредник в Национален политехнически музей и член на изследователската група „Български архитектурен модернизъм“. Вече повече от 5 години активно се занимава с проучвания и популяризиране на архитектурата от периода между двете световни войни чрез статии, лекции и актуалната пътуваща тематична изложба, която бе в Пловдив преди няколко месеца, а в момента е в Ямбол.

В пътуванията и проучванията си из цялата страна открива много данни за архитектурната история на България. Една от големите му страсти обаче е неговият роден град – София. В следващия текст той разказва за един от неговите любими архитекти – Васко Василев, автор на някои от най-впечатляващите модернистични сгради в България. Текстът ще бъде публикуван в KAPANA.BG в две части:

Работейки по дейността на групата „Български архитектурен модернизъм“ непрекъснато се сблъсквам с факта, че архитектурното изкуство на междувоенния модернизъм е все още недостатъчно добре разпознавано като ценност – както в обществен, така и в административен смисъл. От това съвсем естествено произтичат редица историографски проблеми. Като резултат се оказва, че много голяма част от историята на архитектурата от времето между войните – навлизането на Модерното движение у нас – не се познава от широката общественост. Интересът е слаб дори и сред архитектите – изключение прави може би единствено д-р арх. Любинка Стоилова – дългогодишен и отдаден на тази архитектура изследовател, чиито проучвания дават ценна основа за нашата работа.

Неразпознаването на стила на модернизма като ценен бихме могли да си го обясним преди всичко с новата посока, по която по идеологически причини е поведена архитектурата в годините след края на 1940-те. През 1948 г. се слага край на частната архитектурна практика, а архитектурните бюра – понякога обединяващи две допълващи се една друга творчески личности – спират да функционират. Макар това положение да се разхлабва след Априлския пленум от 1956 г., може би в следващите години наследството на по-раншния модернизъм е все още прекалено ново, за да бъде припознато като ценно. Проблемът е комплексен, но и вероятно 10-20 години не са били достатъчно дълъг период, за да се направи преценка от дистанцията на времето, а вероятно инерцията след това не позволява задълбочаване на проучванията.  Все пак познаваме архитекти като Георги Овчаров, Станчо Белковски, Иван Данчов, Сава Овчаров и др. – майстори на едни от големите обществени сгради, които трудно биха могли да се подминат – но десетки други остават напълно анонимни. Проблемът е най-ясно откриваем при апартаментните сгради в София, които формират изгледа на значителна част от софийските улици, но за сметка на това техните архитекти не се познават, а често пъти изчистеният им от орнаменти облик кара хората да ги припознават като „социалистически“.

Сред непознатите имена е това на арх. Васко Василев. На него се приписват 3 апартаментни сгради, публикувани в книгата „Предложение за обявяване на архитектурните паметници на културата от периода 1878-1944 година в София“, издадена 1977 г. Там научаваме, че негови проекти са сградите на бул. „Ал Стамболийски” № 49, ул. „Гладстон” № 27 и бул.  „Витоша” № 63.

Кой обаче е арх. Васко Василев? Само едно име, което познаваме само с тези апартаментни сгради? Името му не фигурира в почти нито един справочник за българската архитектура, напълно непознато е дори за студентите, изучаващи специалността. Кратък поглед по фасадите на въпросните апартаментни кооперации дава съвсем ясна индикация, че тук става дума не просто за архитект, запознат и следващ стилистичните особености на най-високите примери за модерна архитектура в Европа, ами напълно осъзнат и пропит от модерния стил майстор. И 3-те споменати работи правят впечатление със някои особени белези и комбинации от елементи, които придават неповторима изразност на неговото творчество.

Най-ранната от сградите, приписани на архитекта в „Предложение за обявяване на архитектурните паметници на културата от периода 1878-1944 година в София“, е апартаментната кооперация на бул. „Ал. Стамболийски” №49 от 1932 г. Сградата представя възможността за майсторско овладяване на иначе доста тясната и висока фасада. Забелязва се интересът към стъклото, проявяващ се тук  под формата на вертикалния акцент – остъклението на стълбището, изпълнено от стъкла с тънки метални профили, оформено като непрекъсната отвесна ивица. Това се явява като контрапункт, който дава изява на хоризонталното лентовидно остъкление – изпълнено само през 2 оси поради тясната фасада. Това е един от много ярките белези на архитектурата на модернизма, също и един от 5-те принципа на Льо Корбюзие. Интересен акцент тук са лоджиите. Техните парапети представляват двуизмерни и силно стилизирани балюстри, които в комбинация двете конзоли и колоната със семпъл капител говорят и за интерес към класическата стилистика.

Следващата известна сграда на архитекта, находяща се на ул. „Гладстон” № 27 – малка 4-етажна апартаментна сграда – е забележителна със своите експресивни конвексни форми, извити стъкла и огромни витрини. Годината на завършване е изписана в мозайката на прохода към двора – 1943. Изключително впечатлителна е въпросната сграда и в интериор – елегантните конвексни и конкавни извивки са основен композиционен елемент на фоайетата и стълбището, като дори вратите на жилищата следват тези форми. Интересът към фината моделировка е доловим и от мозайките. Те са съставени от абстрактни композиции – линии, кръгове и квадрати – насочващи ни към супрематистките творби на Малевич, рисувани през второто десетилетие на XX век. Тежненията към класицизма не са подминали и този проект на архитекта – такива откриване от една страна в класическата симетрична композиция на фасадата и от друга – при двете ниши при прохода към двора, така и при стилизираната извивка на металните елементи, запълващи шлица на парапетите.

Най-късната от упоменатите 3 сгради се намира на бул. „Витоша” № 63 – тя е ъглова и се намира на кръстовището с ул. „Хан Аспарух”. Композицията ѝ е интересна поради плавното и елегантно преминаване от модернистичния ъгъл към кръстовището с лентовидни прозорци-витрини с извити при преминаването им през ръба стъкла, към по-класицизираната и тежка част откъм булеварда, характерна с тесни и високи двукрили прозорци (някои с фронтони) и корниз с разработени конзоли. Този класицизъм е подсилен и от облицовката с бял врачански камък, какъвто можем да забележим и при предните две сгради, които разгледахме. Зданието е проектирано доста късно – през 1946 г., което го прави може би една от най-късните междувоенни прояви на модернизъм от времето преди забраната на частната архитектурна практика през 1948 г. Но в същото време е демонстрация на зрелия вече почерк на арх. Василев, след повече от десетилетие архитектурна практика.

До преди няколко години това бе всичко, което знаех за арх. Васко Василев – споменатите 3 апартаментни сгради, което изглежда някак обидно малко на фона на тази ярка изразност която носят те. Красивите експресивни обтекаеми форми в много премерена комбинация с класицистични отгласи не може да са проява на случаен творчески импулс, а по-скоро са напълно осъзнато и ясно търсене на стил. Смелата употреба на стъклени елементи и богато разработените интериори на ул. „Гладстон“ също не са случайни, ами подсказват желание за прокарване на изкуството на архитектурата в най-малките детайли с изразността, която те могат да носят.

Така че търсенето на информация трябваше да продължи и след това. При търсене в Интернет единствено няколко публикации упоменават арх. Васко Василев като автор на хотел „Орфей” в Пампорово и на хотела на Копитото нас София. И до тук!

Но, за по-новите открития за архитекта – във втората част!