Галаконцерт „Балканска връзка 2” на Античния дава началото на поредица от събития за юбилея на маестрото

80-годишнината на големия Милчо Левиев ще чества родният му Пловдив с поредица от събития в следващите близо шест месеца. Рожденият ден на маестрото е на 19 декември, но отбелязването на юбилея ще започне далеч преди това. Стартът е още на 17 септември, на Античния театър, когато ще се състои галаконцертът „Балканска връзка 2”. След миналогодишното издание на проекта, той се завръща под тепетата, за да смеси на древната сцена традициите на гръцкия и българския фолклор, като част от аранжиментите ще са на самия Левиев. Фолклорен оркестър от южната ни съседка и „Космическите гласове” – хорът на диригента Ваня Монева ще се слеят в едно, за да изненадат повече от приятно публиката.  Маестрото вече работи по осъществяването на „Балканската връзка”, радва се на добро здраве и е готов за нови предизвикателства.

Честванията на юбилея на Милчо Левиев се организират от сдружението за култура и образование, което носи неговото име. Инициативата е под надслов „ Една легенда на 80”. Юбилеят на едно от най-знаковите имена в музикалната история на страната ще се отбележи в много направления. Предвидени са две особени премиерни прожекции на посветения на Милчо Левиев филм „Silent movie” на режисьора Андрей Чертов в Пловдив и София. Особени, защото ще бъдат като представления. Музикалният разказ за Левиев ще бъде озвучен на живо- оригиналната музика от филма ще бъде изпълнена от симфоничния оркестър на Пловдивската опера. Премиерата в Пловдив ще е в Дом на културата „Борис Христов” на 10 ноември. 

Блогърите определят Пловдив като историческа столица на Тракия, отправна точка за различни култури от дълбока древност и като град, който съвсем естествено е спечелил титлата „Европейска столица на кулутрата 2019“

Двама блогъри от популярния италиански блог за туризъм www.girandolina.it., който е в  класацията „Топ 100“ блогове за туризъм в света гостуваха в Пловдив броени дни. По предварително изготвена програма и с екскурзовод на италиански език, младата двойка от Италия посети основните забележителности в града – къщите в Стария град, Античния театър, Римския стадион, кв. Капана, Главната улица, Цар Симеоновата градина и други. „Любовта витае във въздуха на Пловдив“, възкликнаха италианците и увековечиха своята целувка под еркерите на Бакалова и Баятова къщи в Стария град. Те оприличиха изпъкналите горни етажи на характерните възрожденските къщи на „чудновати гъбени шапки“ и подчертаха очарователната романтика на градската архитуктура. В своите страници в Инстаграм, Фейсбук и в статията си в блога, те публикуваха „пълни с живот“ снимки от Пловдив.

В статията, посветена на Пловдив и столицата София, двамата млади блогъри изказват благодарност на туристическия борд към Община Пловдив за интересната обиколка. Блогърите определят Пловдив като историческа столица на Тракия, отправна точка за различни култури от дълбока древност и като град, който съвсем естествено е спечелил титлата „Европейска столица на кулутрата 2019“. Младата двойка, любители на романтичните пътешествия, приканва своите читатели да ги последват по пътя към опознаване на Пловдив. Те поставят тагове към социалните мрежи на visitplovdiv за  всички желаещи да тръгнат на пътешествие към този град, където „във въздуха витае любов и романтика“.

Линкове към блога и социалните мрежи:

https://www.instagram.com/girandolinaviaggi/

http://www.girandolina.it/bulgaria-il-nostro-viaggio-estivo-alla-scoperta-di-questo-paese/

https://www.facebook.com/girandolina.viaggi/

Темата дава възможност за множество интерпретации, като ни предизвиква да се замислим върху интересния ефект на плацебо

В България масово под керамика се разбира тясно занаятчийство. Това означава, че има много предразсъдъци

Рада Дичева е сред утвърдените имена в българското съвременно изкуство, който от години изследва, анализира, интерпретира и разработва проблеми свързани с дизайна, областта, в която се срещат естетиката и функционалността. Чрез изложбата специално създадена за ПЛАЦЕБО Националните есенни изложби Пловдив 2017 художничката представя смисловата и визуална игра между предмет и символ, пластичен образ и зрител. 

Основавате tochka&tochka – студио за арт дизайн и игра с пространството. Още названието провокира множество въпроси – наричате го „студио за арт дизайн“, тоест говорим за дизайн като изкуство и дизайн продукти, и в същото време „за игра в пространството“. Какво влагате в това?

Създадохме студиото, за да може по-фокусирано да продължи работата ни в посока дизайн на обекти за интериора и масата. 

Името tochka & tochka е игра на думи и смисли. То представя успешната среща на поне две гледни точки, диалогът между тях, многоточието, което следва и красотата и целостта на точката, като графичен знак. За мен, като художник и дизайнер на студиото, добрият дизайн е успешната среща на естетиката и функционалността. Той създава по-достъпна възможност на хората да се срещнат с изкуството, то да влезне в домовете им и да промени жизнената им среда. Дизайнът винаги предполага потребност, екипна работа между хора с различна компетентност и производство, което е проблем за момента в България. Нашето студио е съсредоточено върху създаването на дизайн, прототипи и възпроизводството им предимно от порцелан и керамични материали в малки серии. Това създава доста по-индивидуално отношение по време на процеса на възпроизводство, което променя крайния вид на предметите и до някъде задоволява ограничения интерес на потребителите в България.

Как възприемате концепцията на проекта ПЛАЦЕБО Националните есенни изложби в Пловдив 2017? 

Темата дава възможност за множество интерпретации, като ни предизвиква да се замислим върху интересния ефект на плацебо. Провокира ме символното въздействие, което води до промяна при плацебо.

С какво Ви привлече тази тема и какво ще покажете в пространствата на Старинен Пловдив, където ще бъдат експонирани творбите Ви?

Специално за изложбите реализирах и представям за пръв път две пространствени композиции "FRAGILE" в двора на къщата с постоянна експозиция на Цанко Лавренов и мексиканско изкуство.

Занимава ме ефектът на възприемане на добре познати образи, тяхната символика и очакванията ни, които мозъкът ни довършва свързани с тях. Интересна ми е промяната, която се случва, когато сменим материала и контекста. Така се получава смислова и визуална игра между предмет - символ, меко - твърдо, пукащо се - чупливо, горе - долу, мимолетно - вечно. Вълнува ме моментът на граничност и напрежението от очакването ни за разпад в невидимата част от работите и статичността, и очарованието от материалния израз на обектите.

В работата Ви „Сън в лятна нощ“, забелязвам една деликатност, изчистеност на формата, загадъчност.

Това е композиция, която интерпретирам по различен начин в годините. Тя винаги е свързана с чувства и емоции, породени от сънища. Сънуването, като процес, ме вълнува и провокира още от първата ми самостоятелна изложба „Отварянето на възглавката“. Често използвам заглавия на книги, пиеси, филми, като цитати и имена на моите работи, защото те са в диалог с разсъжденията ми и често са част от моята провокация. В „Сън в лятна нощ“ недоизказаното и еротичното са нещата, които ме водят емоционално в пластичния образ.

Не се колебаете да експериментирате с материали (керамика, стъкло, порцелан, разтопена гума, хартия). Разкажете повече за материала, третирането и символиката, които влагате в творбите си.

Предизвикателство е да съчетаваш различни материали. Никога не е случайно. Обикновено водеща е идеята, тя определя употребата им. Аз се занимавам предимно с пластични обекти в пространството и изборът на материал е свързан със средата, в която тези обекти се намират. Обичам безкрайните възможности на керамичните материали и порцелана, както и неизброимите начини, по които могат да се третират. Топлотата, прецизността и импровизационните възможности, това че са едновременно пластични, крехки, твърди и вечни, много различни, като характеристика в етапите на работния процес са само част от качествата им. На символно ниво те допълват идеите ми.

Завършили сте специалност керамика в Национална художествена академия и активно работите в тази област. Какви според Вас са актуалните процеси в развитието на съвременната керамика в България? С какви проблеми трябва да се справя художникът дизайнер? 

В България масово под керамика се разбира тясно занаятчийство. Можеш да си си автор, който има идеи и твори в съвремието адекватно или да си изпълнител и да интерпретираш традиционни идеи свързани с утилитарна функция. Това означава, че има много предразсъдъци! Предразсъдъците винаги са свързани с непознаване на проблема. 

Съвременната керамика би трябвало да очертава полето на авторски идеи проявени чрез керамични материали.

За мен керамиката е съвкупност от различни керамични и силикатни материали, с които ми доставя удоволствие да реализирам част от идеите си. Естествено, реализирането на идеи чрез керамични материали включва и добро, задълбочено владеене на процеса, който има всички компоненти на творческия такъв. Това е предизвикателство и качество. Реализацията на форми от независимо какви материали изисква познание и практика, за да бъдат адекватно приложени и изпълнението да не провали идеята.

Каква е връзката между творческия експеримент и масовото производство? Разкажете за внедряването на дизайна в проектирането на силикатното производство.

Експериментирането и търсенето винаги предхождат процеса на производство. Те обикновено се случват в студиото на дизайнера и са част от процеса по изготвяне на проектите и прототипите. Това е много интересен и предизвикателен път, тъй като има множество рамки, с които дизайнерът се съобразява. Точно тук е моментът, в който трябва да се прояви фантазията, находчивостта и вкуса на дизайнера. Масовото производство предполага наличието на фабрики, които са отворени и адаптивни към промяна за работа с дизайнери. Бизнесът трябва да осъзнае, че работата с дизайнери повишава качеството на продукта и спомага за по-добрата му реализация. Във времето тази нишка у нас се е прекъснала и сега, като че ли започваме отначало.

През 1995 г. сте участвала в Националните есенни изложби с куратор проф. Борис Данаилов. Сега участвате отново по покана на артистичния директор проф. Галина Лардева. Като творец, участник и зрител бихте ли споделили вашето мнение относно развитието на Националните есенни изложби Пловдив и тяхното значение за града?

Това ще е третото ми участие в Националните есенни изложби. Тази година е по покана на проф. Галина Лардева, за което й благодаря!

Предните две бяха с кураторите Борис Данаилов през 1995 г. и Пламена Рачева през 2001 г. Националните есенни изложби винаги са били важни за културния живот в Пловдив. Дългото им съществуване, превърнало се в традиция доказва това. Мисля, че е от малкото културни събития в България успели да просъществуват 50 години. Кураторският принцип е много важен фактор и мисля, че той е част от формулата, която успява да съхрани интереса към изложбите и съществуването им. Това е форум, на който се срещаме различни автори, често се запознаваме, показваме работите си и се получава диалог. Създава се атмосфера на общност и съпричастност. Обемът на изложбите е намалял с годините, но е факт, че те имат своята вярна публика и се надявам тази връзка между потребност и възможности за реализирането им да не престане да съществува. 

Източник: Блогът на Есенни изложби в Пловдив