Капана.БГ

Капана.БГ

Министър на културата. Директор на НИНКН. Шеф на полиция. Областен управител. Представители на РДНСК. Бивш шеф на парламента, макар и в предизборна кампания в момента.

Всички тези хора се събраха днес около унищожаваните два склада в тютюневия град. Поцъкаха с език. Повъзмутиха се. Повечето от тях казаха, че предприемат действия за опазването на историята, културата и духа на Пловдив. Но единият от тях вече взе, че падна.

На този фон, в епицентъра на събитията, който събра на едно място държавната власт, нямаше нито един представител на местната.

„Бранете си историята! Бранете си града!”, призова министърът на културата Велислав Минеков.

Кметът не го чу. Защото го нямаше.

Къде си кмете?

Този въпрос отправяме, макар и задочно, към Здравко Димитров. Който днес се хвърли с „голи гърди и туптящи юмруци” да спасява горящото училище „Душо Хаджидеков”. Снима се и обясни, как всичко ще бъде наред. Да не се притесняват пловдивчани.

Не го стори обаче с бутаните от багери вековни сгради в тютюневия град. Който е притежание на пловдивчани, по думите му, а не на едно семейство.

Нямаше пуснати от пресслужбата му героично-загрижени снимки на незапретналия ръкави градоначалник, който се чуди да се хвърли ли в огъня на покрива на Душото.

Защото в тютюневия град огън нямаше- той мина оттам преди 6 години. Имаше багери. И инвеститори. Пуснали багерите в имотите си с решения на подчинената му администрация. И личната му благословия, тъй като зелен светофар за събарянето на тютюнев склад не се дава току така, без знанието на кмета на Пловдив. Въпросът е този град има ли човек на този пост? Все по-често си го задаваме?

Сигурно заради приятелството си със „семейството”, което държи огромен процент от тютюневия град, Димитров дори не прати на място, така, от кумува срама, някой от заместниците си.

Дори не се опитва да замаже ситуацията пред твърде мълчаливите до днес медии, които реагираха като ужилени, щом заради разрушаването на две сгради в центъра на Пловдив дойде министър на културата. Темата вече е национална новина. Бре, видяхме я по телевизията. Не е просто поредица в Под тепето, както бе през последната седмица.

Но не е новина за Здравко Димитров и екипа му. Там интересът към културно-историческото наследство очевидно е нулев. Важен е инвестиционният такъв. Приятелският.

Разрушиха скоростно сградата в деня, в който Специализираният експертен съвет по опазване на недвижимото културно наследство я определи като единичен културен паметник

Вековната сграда на бул. „Христо Ботев“ 51, която Специализираният експертен съвет по опазване на недвижимото културно наследство  определи като единичен културен паметник днес, вече я няма.

Въпреки решението на СЕСОНКЦ складът бе разрушен от обяд досега, като багерът работи дори по тъмно. Той изпревари заповедта на министъра на културата Велислав Минеков за даване статут на вековната постройка. Унищожаването й завършва в момента, а вероятно утре целия имот ще бъде дори разчистен. На място има полиция, районът е отцепен.

Днес Специализираният експертен съвет реши да защити сградата със статут на единичен паметник на културата. Това обаче не спря собствениците й, тъй като процедурата не е завършена, а те имат подписан от община Пловдив „План за безопасност и здраве“, на база който разчистват парцела.

Видео в podtepeto.com

Министърът на културата Велислав Минеков не е извадил склада на улиците „Г.М.Димитров“ и „Екзарх Йосиф“ от дневния ред на Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимото културна наследство, както по-рано Под тепето написа, цитирайки коментар арх. Петкана Бакалова във Фейсбук.

Въпросната сграда не е влязла в дневния ред на органа, тъй като е нямало техническа възможност да бъде вкарана- предложението за това е дошло в самото навечерие на съвещанието днес, когато дневния ред вече е бил готов.

Същото се отнася и за още няколко сгради от ансамбъла.

Вижте видеото в podtepeto.com

„Ако има тук протест, аз ще дойда на протеста. Разрухата ли предпочитате?“, попита той журналисти, които му задаваха провокативни въпроси

Вчера получих заплаха , че ще бъда обект на огромна критика от пловдивски медии. Тези заплахи не минават при мен, не съм лесен за заплашване, заяви културният министър

„Това нещо няма да го допусна. Въобразят си, че по този начин, бидейки служебен министър, ще предприема една лекота, но това е част от историята на града. Бранете си града! Бранете си историята! Това е част от националната история, не трябва да го допускаме. Колко опита бяха през годините, не само в Пловдив, а в цяла България”.

Това заяви пред журналисти служебният министър на културата Велислав Минеков, дошъл по спешност в тютюневия град днес. Той пристигна от столицата, след като се разбра, че днес започна събарянето на втори тютюнев склад, благодарение на издаден от местната власт „План за безопасност и здраве”- сградата на „Галакси инвестмънт груп” на ъгъла на „Г.М.Димитров” и „Екзарх Йосиф”, която към момента все още не е паметник на културата, но върви процедура за статут.

По същият начин се разруша и складът на „Христо Боте”51, въпреки, че днес  Специализиран експертен съвет по опазване на недвижимото културно наследство реши, че вековната постройка става единичен паметник на културата от местно значение. Процедурата обаче все още не е приключила, а днес министър Минеков и директорът на НИНКН арх. Петър Петров видяха с очите си как багер унищожава и малкото останало от сградата на „Кепитъл Холдинг Груп”.

Служебният културен министър първо се спря на склада на „Г.М.Димитров”. На място дойдоха директорът на пловдивската полиция и областният управител.

„ Сградата не трябва да се оставя така. Трябва да се изпълнят всички задължения и предписания. А не да живее в опасност”, заяви Минеков.

На реплика на местен журналист, че сградата не е културна ценност, Минеков отговори: „За кого не е културна ценност? За вас?”.

„По документи и статут, явно имаше очаквания, че ще мине през Специализиран съвет, и точно затова се започват тези действия. Защото тогава статутът вероятно щеше да бъде друг. Защо няма досега статут? Обяснявам си го с министри, които са проспали това, дали без да искат или не… Проблемът тук е от 2009г. Не мога да кажа колко е опасна тази сграда. Не изглежда в добро състояние, не ще и дума. Вчера получих заплаха , че ще бъда обект на огромна критика от пловдивски медии. Тези заплахи не минават при мен, не съм лесен за заплашване”, отбеляза министърът.

Съдейки по поведението на някои медии на място, не е бил подведен.

„Не мога всяка седмица като линейка да идвам в Пловдив”, допълни той.

„Нормално ли е да желаете разруха върху нашата история”, попита той журналисти, които го атакуваха с въпрос дали е нормално директорът на НИНКН да присъства в работно време на протест. „Ако има тук протест, аз ще дойда на протеста. Разрухата ли предпочитате? Като не искате разруха, и аз ще бъде на всеки един протест, независимо кой го интересува. Бъдете сигурни”, заяви той.

„ Ще взема такива мерки, че да не летя всяка седмица до Пловдив. Това няма да го разреша. При мен това нещастие няма да се случи. Това не е беда само за архитектурата и историята на Пловдив, но и желание за удар върху служебното правителство”, подчерта още той пред склада на „Г.М.Димитров” и „Екзарх Йосиф”.

„Корупцията победи навсякъде, така е”, репликира министърът пореден журналистически въпрос.

След което стигна пеш до другата сграда, която се събаря с „План за безопасност и здраве”- тази на „Христо Ботев” 51. Въпреки днешното решение на Специализирания експертен съвет, че складът придобива статут на единичен паметник на културата от местно значение, багер продължаваше да срива постройката. А се оказа, че министърът на културата няма какво да стори законово, за да го спре, тъй като процедурата не е завършена.

„ Това ли искате? Разруха! Тази сграда е преживяла Чирпанското земетресение”, отбеляза пред сриващия се пред очите му склад на „Христо Ботев” министър Велислав Минеков.

" Седмица на съвременното изкуство" е първият ежегоден международен проект за съвременно изкуство в България, чието начало е през 1995 г. Организатор е сдружение "Изкуство днес",  базирано в Пловдив, което е една от водещите организации за съвременно изкуство в страната. Сдружение "Изкуство днес" е създадено през 1997 г. и има за цел да представя алтернативни и експериментални форми на съвременното изкуство; да работи за тяхното изучаване и документиране; да изгражда информационна база данни, представяща съвременните автори.

Най-значимият проект на Сдружение "Изкуство днес" е "Седмица на съвременното изкуство", която след 28 години продължава да бъде устойчива и атрактивна инициатива, както за публиката, така и за художествената сцена. 

За всяко издание се кани водещ български или чуждестранен куратор, който избира актуална тема. Много от представените произведения са създадени специално за Седмицата на съвременното изкуство. В изложбите са участвали важни имена от международната сцена като Хито Щайерл, Бил Виола, Бенедикт Партенхаймер, Уте Рихтер, Юлиан Розефелд, Scenocosme, Ханс Шабус и много други. Всички те са художници, които са участвали в най-известните световни форуми за съвременно изкуство. 

Куратор на тазгодишното издание на Седмицата "Седмица на съвременното изкуство" е Галина Димитрова-Димова - куратор и организатор на културни проекти. Темата на изложбата е "Тежестта на битието", която е вдъхновена от романа на Милан Кундера "Непоносимата лекота на битието". В центъра на размислите, довели до концепцията на изложбата, са антагонизмите, с които е свързано човешкото съществуване: тежест и лекота, свобода и зависимост, отговорност и липса на воля. "От тях опозицията тежест - лекота е най-загадъчната и най-значимата". 

Във фокуса на изследването е жаждата да се освободим - от мисли, действия, отговорности и как това води до привидно лесното ни отказване от отговорност, което на свой ред носи усещането за безсилие и безнадеждност. Това може да се разглежда и като форма на съвременно (посткапиталистическо) робство, при което хората продават най-ценните си притежания - времето, мислите и идеите си - за да ги капитализират в конфортно съществуване. Тук времето се разглежда като ценност, като мерна единица или разменна монета, която се използва за изпълнение на човешки желания. 

Но както твърди Кундера, лекотата никога не донася нужното на човека съпротивление, за да води той своите битки, тя не носи удоволствие, нито особен смисъл. Затова, колкото и да ни плаши тази непосилна тежест тя единствено може да ни накара да живеем достойно. А красотата е последното нещо, което ни подкрепя в този нелек път - красотата да изследваш, да се самоизследваш.

Концептуалната рамка на Седмицата на съвременното изкуство в Пловдив 2022 е в посока да си върнем тежестта на съществуването и поетиката на образа, която ни олекотява и издига от земята, защото „Творчество за хората е като летенето за птиците” (Чехов).

Форматът на изложбата е изкуство в публично пространство и включва временни художeствени намеси в градска среда под формата на инсталации, пърформанси и герила акции, които имат връзка с темата.

Художниците, които участват в изложбата са: Лъчезар Бояджиев (България), Емил Миразчиев (България), Венелин Шурелов (България), Вероника Цекова (България/Австрия), Десислава Терзиева (България/САЩ), Севдалина Кочевска (България), Боряна Венциславова (България/Австрия), Ариел Рейхман (Израел/Германия), Селма Селман (Босна и Херцеговина/Нидерландия) и Елена Белантони (Италия/Германия). Периодът на изложбата е 2-11 септември 2022 г., а произведенията на изкуството ще бъдат разположени на различни места в центъра на Пловдив. Като част от церемонията по откриването ще се състои пърформансът "MirroMorphosis" на Ирина Стоянова и Христо Желев. 

„Призовете града, призовете хората” - това е мотото на конференцията, която ще се проведе на 3ти септември, в рамките на 28мата Седмица на съвременното изкуство. Фокусът на конференцията е насочен към художествените намеси в градска среда, които са специфични за пространството и търсят ангажираност или взаимодействие с публиката. В центъра на презентациите и дискусиите от поканените куратори и художници ще бъде терминът "нов жанр публично изкуство", предложен от американската кураторка Сюзън Лейси. Тя определя тези художествени практики като "активистки, занимаващи се със социални и политически въпроси, често създадени извън институционалната структура, като по този начин дават възможност на художника да се свърже директно с публиката" . Въпреки че социалният принос е централен за творбите, посланието е предадено метафорично и поетично, а естетическите качества на творбите не са за подценяване. Това е важна част от разбирането на значението на поставянето на изкуството в публичното пространство. 

Министърът на културата получил заплахи за застъпването за тютюневите складове, сплашили го, че ще бъде очернен медийно в Пловдив 

На мястото на разрушените складове има вече полиция.

Служебният министър на културата Велислав Минеков пристигна по спешност в Пловдив преди минути. Поводът, както Под тепето първо съобщи е фактът, че тази сутрин багер започна да събаря вътрешна стена в горелия преди 6 години тютюнев склад на ъгъла на ул. „Г.М. Димитров“ и „Екзарх Йосиф“.

По същото време се провеждаше Специализираният експертен съвет, който реши, че складът на „Христо Ботев“ 51 става единичен паметник. 

Пристигайки на място в Тютюневото градче ресорният министър съобщи, че е бил заплашван по този повод. Казано му е, че ще бъде очернен медийно в Пловдив.

Велислав Минеков заяви, че няма да позволи тази разруха.

Около склада на ъгъла на улиците „Г.М. Димитров“ и „Екзарх Йосиф“ вече има полиция.

На място са директорът на ОД на МВР – Пловдив ст. комисар Димитър Балев и областният управител Ангел Стоев.

Видео на podtepeto.com

 

Той е собственост на „Галакси инвестмънт груп“, които действат с документ, издаден от район „Централен“

Складът е част от Групова културна ценност, а днес трябваше да бъде обявен и за единична, но е изваден от списъка от министър Минеков

 

В момента, в който върви Специализирания съвет по опазване на недвижимите културни ценности (НКЦ), който взе решение складът на улица „Христо Ботев“ 51 да бъде обявен за единична културна ценност, багери влязоха и във втори склад в Тютюневото градче на Пловдив. Жертва на унищожението става сградата на ъгъла на улиците „Г. М. Димитров“ и „Екзарх Йосиф“, който пострада от пожар преди 6 години.

Багерът днес разрушаване вътрешна стена, както и част от страничната фасада на красивата сграда от началото на миналия век.

„Под тепето“ научи, че бутането става отново по схемата от преди седмица със склада на „Христо Ботев“ 51 – чрез „План за безопасност и здраве“, като този път документът е издаден от район „Централен“. Интересно е, че планът е от края на миналата година, но инвеститорът е взел решение да го изпълни днес, 1 септември. Собственик на сградата е „Галакси инвестмънт груп“.

Събарянето съвпадна с провеждането на самия Специализиран съвет по опазване на НКЦ. На него бе решено спешно да бъдат пратени експерти от Главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“, тъй като сградата е част от ансамбъл – групова културна ценност.

По същото време в свой пост от фейсбук архитект Петкана Бакалова коментира, че сградата е трябвало да бъде обявена за единична културна ценност днес. Служебният министър на културата Велислав Минеков обаче е изкарал общо шест склада – сред които и този на „Г. М. Димитров“ и „Екзарх Йосиф“ – от дневния ред на специализирания експертен съвет. „Защо не са включени тези сгради, за да получат статут, който да ги защитава“, пита тя в социалните мрежи.

Изключително интересно е как сградата не е попаднала в дневния ред, тъй като беше напълно ясно, че тя трябва да влезе в списъка и да получи статут още днес по същия начин, по който това се случи със склада на „Христо Ботев“ 51.

Така днес ситуацията е идентична със тази от преди седмица и склада на улица „Христо Ботев“ 51. Все пак дори без окончателно получен статут, тези сгради попадат в зона под защита, но изглежда с документа „План за безопасност и защита“ може да се предприемат такива действия срещу културни ценности.

Страница 11 от 2090

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…