Капана.БГ
Какво да правим в Пловдив тази седмица (22-25.04)
Снимка: Aleks Di photography
22 април
Филмов куиз
Клуб „Фарго“ ни призовава да проверим филмовите си знания. И разбира се да се забавляваме с тематична музика, напитки и много настроение. Очакват ни тематични награди от Colibri Books, билети за кино, бутилка уиски и шотове.
Клуб „Фарго“
20 часа
Такса за участие: 3 лв. на човек от отбор
No Sensе Mojito Night
Понеделникът ще бъде една идея по-хубав и свеж, ако опитате вариациите на No Sense на още една обичана класика - мохитото! Ще ни запознаят с гръцкото Mykonos Mojito, където заменяме рома с Metaxa, леко намигваме за лято с Peach Mojito, и двойно намигваме за горещи летни дни с Blue Mojito!
No Sense
20 часа
24 април
Късо кино с Jameson
В петото издание на КЪСО КИНО ВЪВ ФАРГО за 2019 ще видим няколко от финалистите за наградата Jameson тази година - традиционна част от Международен София филм фест. Наградата провокира млади режисьори в България да представят своите филми и дори да създават нови за участие в конкурса Джеймисън.
Клуб „Фарго“
19 часа
Здравко Гълъбов в Код червено: литература
Код червено: литература ни кани на среща-разговор със Здравко Гълъбов. Здравко Гълъбов е роден през 1946 г. Той е известен пловдивски журналист. В последните 20-ина години е работил във вестниците „Пловдивски новини”, „Стандарт”, „Вести”, а понастоящем е редактор в Пловдивска обществена телевизия. Работата му в екип „Култура” на споменатите вестници го среща с много изтъкнати пловдивчани от различни области на живота. Разговорите с тях стават подтик за създаване на тритомника с интервюта „Лицата на Пловдив” (1997, 1999, 2001) и книгата „Встрани от статива” (посветена на художниците на Пловдив). През 2007 г. издава и книгата „Мъже на делото – 85 години Морски сговор”. Именно желанието на Гълъбов да съхрани за времето напред частица от образа на най-светлите личности на града, от идеите им и мечтите им, диктува и дългогодишната му работа върху книгата за пловдивските поети – „Лични полета” 1 и 2.
U PARK Gallery
19 часа
Всички събития вижте в Lost in Plovdiv
Валери Петров: Каквото и да прави злото, то е нетрайно
Поет, драматург, сценарист, преводач. Човекът оставил ни едни от най-хубавите преводи на Шекспировото творчество на български език. На днешната дата големият Валери Петров щеше да навърши 99 години. Творецът ни напусна през 2014 година, но ни завеща великолепните си стихове и мъдрите си думи. Припомняме си за него с няколко вечни цитата:
„Старият човек винаги има чувството, че може да посъветва младите, да ги научи на нещо, но може би това чувство е измамно, защото те живеят в друг, нов свят, в който той е чужденец.“
„Двете начала Красиво и Добро, според мен, вървят винаги заедно и аз не мога да си представя, че човек може да създава красота - А какво е изкуството, ако не това? - без да буди и доброто у читателя, зрителя, слушателя.“
„Не само българинът е в криза, но и цялото човечество. То си я причини със своята алчност и жестокост.“
„Мислете с умовете си и България ще я бъде.“
„Каквото и да прави злото, то е нетрайно.“
„Човек не трябва да вдига писалката от листа, преди да е напълно доволен от написаното. За мен изразът “И така може” е недопустим в изкуството.“
„Напоследък констатирам, че колкото повече човек напредва в живота, толкова по-колеблив става пред тези екзистенциални проблеми. Докато сме млади, не си задаваме така наречените "вечни загадки" и дори им се надсмиваме, а след това... Все пак ми се струва, че смисълът на живота е в самия него. Защо се плашим от небитието?“
„В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.“
„Колкото и да се мисли умъдрен от живота, човек си остава дете в не малка степен.“
„Всички гледат породата, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че както при хората, приятелче мое, и при нас е по-важно сърцето какво е.“
„Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта.“
„Главната причина за пристрастяването на децата към телевизора е, мисля, в това, че е по-лесно да гледаш и слушаш наготово приказката, отколкото да я сричаш в книжката. Същото май е и при възрастните, но освен това при едните и другите, изглежда, играе роля и магнетичната сила на малкия екран. А дали книгата ще пребъде - не мога да пророкувам със сигурност. Виждам я, че прави усилия да не загине. И дано успее, но извънредно важно е, разбира се, какви мисли и чувства ще носят на хората и двата „носителя" - книгата и екраните, малкият и големият. И специално малкият, който се оказа по-голям от големия си събрат. Защото, ако книгата трябва да заплати живота си с цената на доброто съдържание, това също ще бъде смърт.“
„Нещо много лошо се извърши в душите на хората и в отношенията им днес като резултат, безспорно, на социалните и политически промени от последните години. Най-често срещаният тип на човека – поне в градовете – е станал съвсем друг - далеч по-лош, по-груб, по-себичен – искате ли още квалификации? Добре: по-невъзпитан, по-некултурен, по-лишен от духовност в сравнение с този, който населяваше времето, в което протече животът ми. След Девети септември, а и преди него. Най-лошите черти от психиката на народа ни изскочиха на обществената повърхност и потиснаха добрите: честността, скромността, добротата, трудолюбието. Думите ми са силни, но и болката ми е такава. Дано този, който ги нарече „старческо мърморене“, излезе прав! Но, не, други са станали критериите за добро и зло, други – знаете какви – са станали главните пружини, „мотивациите“ (както е модно да се казва сега) на живота ни, личен и обществен. Не мога да се начудя на това, което стана, и което още става. Чуйте музиката, която се носи във въздуха, вижте равнището на хумора, който се излъчва от екраните…“
Стена в квартал Смирненски оживява с мултижанров спектакъл
Съвременни визуални артисти гостуват в Пловдив като част от програмата на Европейска столица на културата
Квартал Смирненски се превръща в притегателна точка за следващия проект на платформата за съвременно градско изкуство Visionary. Завладени от поезията на Христо Смирненски, артисти, творящи в сферата на калиграфията, съвременния стенопис, 3D mapping-a и перформънса, ще изпълнят с цвят, светлина и красота сърцето на едноименния квартал, споделяйки общо платно.
„С оковани крила днес земята ни ражда, оковани с неволя и делнични дни,
а гори сред душата ни вечната жажда за простор, красота, висини.“
Абсолютно актуално и днес, стихотворението на Смирненски силно се отличава от останалото му творчество. Авторите на художествения проект споделят, че именно това ги е провокирало да вплетат в идеята си неговото произведение, като по този начин обвържат още повече новия обект на изкуството с квартала. От друга страна, посланието, зад което застава целият творчески екип, резонира напълно с думите, написани от поета през 1922 г. и е валидно за съвременния човек.
„Жива стена“ е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата и включва дълготрайна художествена намеса върху стена в публичното пространство, която буквално ще оживее пред очите на зрителите на 25-ти април с мултижанров спектакъл, допълващ артистичната концепция на стенописа.
Водещ мотив е създаването на изкуство със свободен достъп близо до хората, което да провокира въображението, да събужда сетивата и съзнанието.
VISIONARY разработва проекти в градска среда и презентира съвременни концептуални артисти. Близка до художници, пряко свързани със сцената, организацията е идеалният медиатор между творците и аудиторията, курирайки произведенията и представяйки ги по достъпен начин. С осъществяване на различни събития множество творци имат възможност да разработват авторски идеи под формата на артистични градски намеси.
Основен стремеж на екипа е преобразяването на познати сиви сгради в арт обекти и превръщането им в нови културни и туристически дестинации със свободен достъп. А целта е все повече български градове да бъдат превърнати в отворени галерии, поставяйки добри основи за развитие и популяризиране на съвременната визуална култура.
22 – 25 април | артистична намеса
25 април, 20:00 часа | мултижанров спектакъл
Творчески екип: Tse (стенопис)
JahOne (стенопис) Elektrick.me (3D mapping) Darba (performance)
„Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ на Теди Москов отново в Пловдив
„Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ е името на спектакъла, с режисьор Теди Москов, който ще гостува отново в града под тепетата, поради големия зрителски интерес, на 18 май от 19 часа в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив.
Участват: Малин Кръстев, Филип Аврамов, Владимир Зомбори, Каталин Старейшинска, Ирини Жамбонас, Иван Петрушинов, Таня Пашанкова, Мак Маринов, Георги Кацарски.
Сценарият на „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ от афиша на Малък градски театър „Зад канала” е написан от Теди Москов и Симон Шварц, сценографията е на Петя Стойкова, а музиката е на Антони Дончев.
Спектакълът е вдъхновен от филма на Еторе Скола "Обичахме се толкова много“ (1974 г.), в който участват изключителните Клаудия Кардинале, Нино Манфреди, Виторио Гасман, Алдо Фабрици и Стефано Сата Флорес.
Артистите в нашето представление не им отстъпват по нищо.
Аз обичам ти обичаш тя обича…Кой съм аз? Кой си ти? Коя е тя? Кои са всички и за какво става въпрос? Те са трима най- добри приятели, влюбени в една жена цели 30 години. Не става въпрос за триъгълник, а за четириъгълник- любовен и приятелски едновременно. А тя коя е? Кого от тях обича? Изобщо обича ли някого, или просто майсторски „жонглира“ с всичките? Може ли една жена да се влюбва често, но всеки път за първи път?
„Няма единствена любов! Всяка любов е единствена! Няма нищо по-сложно! Няма нищо по-просто! Всички са италианци. Аз обичам, ти обичаш, тя обича… ли? В тези 30 години, в продължение на които се развива действието, не става въпрос само за любов, а и за излъгани надежди, неосъществени мечти, пропаднали намерения. Това не пречи на комедията да се прокрадва във всеки един детайл от случващото се”, разказва режисьорът Теди Москов.
Билети се продават на касата на МаскАрт в Дома на културата „Борис Христов“ . (Телефон за контакт: 0894 61 11 88)
Откриват барелеф на Джон Ленън в Музикалното училище в Пловдив
Барелеф на Джон Ленън ще бъде открит утре, 23.04., в 12 часа в НУМТИ „Добрин Петков“ на улица „Иван Вазов“ 23 в Пловдив. Директорът на Националното училище за музикално и танцово изкуство Нели Попова – Коева информира, че барелефът е изработен от британската скулпторка Лаура Лиън и е дарен на Музикалното училище по повод домакинството на Пловдив като Европейска столица на културата през 2019 година.
На церемонията по откриването ще присъстват заместник-кметът на Община Пловдив по образование, бизнес развитие, европейски политики и международно сътрудничество Стефан Стоянов и изпълнителният директор на фондация „Пловдив“ 2019 Кирил Велчев.
„Камерна сцена Пловдив“ представя THRACIAN TRIO с музиката на Димитрис Свинтридис
„Тракийско трио” THRACIAN TRIO е формирано по идея на гръцкия композитор Димитрис Свинтридис, който е член на съюза на „Гръцките композитори”. Създател на над 80 произведения за различни инструментални състави и носител на награди от престижни конкурси. Произведенията му се изпълняват в Испания, Гърция, Русия и др.
В програмата, освен произведения за трио, ще се представят творби за пиано, пиано и цигулка, пиано и кларинет с идеята за мултимедионалност.
Еви Кириазиду (пиано), Раиса Попаилиду (цигулка) и Игор Ефтимов (кларинет) са възпитаници на престижни европейски училища: Университет „Моцартеум”, Залцбург и Институт „Гнесини”, Москва. Преподаватели в Държавни консерватории в Гърция, те развиват активна концертна дейност в Австрия, Германия, Словакия, Русия и др.
Концертът е тази вечер от 19 часа в Първо студио на Радио Пловдив. Билети се продават на място преди събитието, на касата на Операта и в цялата партньорска мрежа на Ивентим.бг
Концертите от „Камерна сцена Пловдив“ се осъществяват с подкрепата на Община Пловдив и са част от Културния календар на града за 2019 година.
Рада Букова и Лазар Лютаков представят проекта „Как живеем” на 58-ото Биенале за изкуство във Венеция
Българският павилион ще бъде официално открит от авторите и куратора на изложбата на 8 май и ще бъде отворен за широката публика от 11 май до 24 ноември
На 8 май артистите Рада Букова и Лазар Лютаков и кураторът Вера Млечевска ще представят официално проекта “Как живеем” в рамките на Българския павилион на 58-то Биенале за изкуство във Венеция. Изложбата ще може да бъде разгледана от широката публика между 11 май и 24 ноември 2019 г. За локация на Българския павилион е избран етаж от сградата Палацо Джустиниан Лолин, построена през 17-и век.
“Как живеем” е визуален диалог от две произведения - на Лазар Лютаков и на Рада Букова, който съпоставя представата за вековните традиции на занаятите и масовата индустриална продукция на еднотипни и достъпни изделя, които обсебват съвременната жизнена среда. Създаден специално за пространството на Палацо Джустиниан Лолин, той залага върху смислова и визуална опозиция с архитектурно-историческия контекст на сградата и самата Венеция.
И двамата автори пречупват серийното редуване на модула в основата на композициите си в генеричен свят от форми, където логиката и функционалността пропадат в бездните на въображението. По мнението на Рада Букова: „След индустриализацията, окончателна в живота ни, се появява една повтаряемост, при която като че ли всичко подлежи на принципа на модулното изграждане, така наречената нормализация. Трябва да си купиш едно нещо, към което трябва после и второ и трето, които са направени така, че да си пасват. Самия труд чрез който можеш да придобиваш, е панелен, сериен, без цялостна гледна точка“.
Дали чрез видео, инсталации или звук, Рада Букова изследва предметните останки и ефемирните отпечатъци от идеологическите, икономически и социални промени. В тази инсталация, тя въвежда градивна единица от синтетични индустриално произведени строителни материали, които натоварва с потенциала да се осъществят като декоративен мотив, функционален елемент или абстрактна картина. Според нея плоскостите, с които работи: “са до известна степен намерени, аз нямам намеса върху тях. Те идват готови, а аз ги събирам в нещо, което има смисъл. После когато се махнат от изложбеното пространство, те пак могат да влязат в кръговрата на строителните материали. Каквото и да правя, то после пак може да се върне в кръга на потреблението.”
Лазар Лютаков, изследващ глобалните процеси на производство и потребление,създава серия от скулптури от плексигласови конструкции, които се съчетават с масовите, но в същото време напълно индивидуални, предмети от бита. В процеса на изработване на конструкциите, авторът цели да овладее прецизността на счупването. Провалът е търсен, но също и контролиран. Индустриалното подобие на стъклото - плексигласа, той допълва с ръчно произведените стъклени чаши,внасящи съвсем различни принципи на производство и дистрибуция, които пренареждат взаимоотношението между прецизността на изработката и неговата стойност. “Стъклото идва под формата на грубо изработени чаши, пълни с дребни недостатъци разкриващи не само ръчен труд, но и използването на рециклирано стъкло. Пазарът, за който са направени, изисква да са достъпни, което оказва влияние върху времето, инвестирано за изработката. Това води до момента на случайност и на несъвършенство, отключващ за мен едно скулптурно усещане за нещата, тъй като те стават уникални по този начин”.
Опитът на двамата художници ги прави съзнателни за социалните импликации на материалите в бита. Употребата на индустриални синтетични материали като акрилат и полистирен в инсталацията постоянно разколебава възприятието между безлично тиражното и уникално артистичното, между устойчивост и бързото евтино,но безперспективно решение.
Българският павилион на 58-то издание на La Biennale di Venezia е официално подкрепен от Министерство на културата и продуциран от Националната Художествена Галерия, с комисар Яра Бубнова и директор на павилиона Катя Ангелова, и с любезното съдействие на Гауденц Б. Руф, The Arts and Culture Division of the Federal Chancellery of Austria, “Александра Естейт” и Better Half Garage wines.