„Ти, непрестанна новина“ е третата стихосбирка на Иван Ланджев. Тя имаше своите премиери в София и в Пловдив при значителен интерес. Писателят се срещна с читатели и в Асеновград в рамките на инициативата „Литературен шейкър“.

„Иван Ланджев – един от моите любими съвременни поети, не казвам най-любим само, за да не го карам да се чувства неудобно, това е единствената причина“. С тези думи откри премиерата вечерта на 22 февруари в Пловдив издателят Манол Пейков.

По думите му, Иван Ланджев заема много интересно средищно място в съвременната ни поезия. Манол Пейков онагледи мнението си с това, че напоследък се пише в бял стих, по-близък до прозата, което, според него, е стигнало до крайности и мнозина автори, които пишат в класически стих са отречени и изхвърлени встрани. Манол Пейков каза още, че Иван Ланджев е сред малкото поети, които използват римата изключително изкусно, като съвсем преднамерено разчупват ритмиката на стиха.

„Това, което описа като ситуация в съвременната поезия е така. Свободният стих се е превърнал в новата догма, което го изпразва от съдържание, защото в такъв случай той вече не е свободен. Ако нещо е задължително, то не е свободно. Голяма част от хората казват: „Мен класическият стих много ме ограничава“. Но това значи, че ти трябва да си го овладял до съвършенство, виртуозно, че даже да започне и да те ограничава... Да, може да ти дотегне монотонността му. Заради това работя с класическия стих и където реша, го „чупя“ нарочно. Един артист трябва да има свободата да използва всички сечива пред себе си на масата. И ни най-малко не ме притеснява какво казва литературният истаблишмънт по въпроса или каква е актуалната мода.

Не е казано, че трябва да ставаш страшен стихоплетец… Нашата поезия познава и тази крайност. Имаме отлични стихоплетци, които владеят формата до съвършенство, но поезията просто я няма в стихотворенията им, отсъства, нямат какво интересно да кажат. А в последна сметка е важно какво казваш, все пак.

Стари форми няма, ако съдържанието е съвременно. Формата може да е само комплимент към съдържанието.

Има една такава известна теза, че поетите идват от два основни пътя – едните са по-образни, идват от живописта, визуалните изкуства. Има и такива, които идват от музиката. Аз съм категорично от втория тип. За мен музиката в езика е водещата. Дори е по-важна от образността. Понякога от хубава музика в речта може да изникне неочакван образ. Музиката много силно ми влияе и тя повлия много и на тази книга“.

Повече от два часа през деня продължи срещата на писателя Иван Ланджев с ученици от ФЕГ „Антоан дьо Сент Екзюпери“ в рамките на фестивала „Младият Пловдив чете“. Основните теми, които вълнуваха младежите бяха свързани с Бог, любов, омраза, победители и губещи, възможно ли е да обичаш работата си или как да откриеш това, което искаш да правиш в живота си.

„Непрестанните новини са вечните теми, които ни вълнуват, като любовта, като смъртта, изкуството, времето, Бог. Аз говоря за тях в книгата си. Мисля, че доброто стихотворение ти казва някаква новина, която усещаш, че знаеш, но не си се сетил преди да го прочетеш. Това е търсеният ефект от поезията, едновременно ти казва нещо ново и нещо, което всъщност си знаел.“

След като прочете стихотворението за „Господин Надежден“, авторът разказа, че то е вдъхновено от историята на боксьор, който от 300 мача има 290 загуби. „Стори ми се интересен такъв герой, който работи губещ. Обикновено историята я разказват победителите, а в живота винаги е пълно с истории за губещи. В тяхната загуба понякога има голяма победа, докато историята на „типичните“ победители е винаги една и съща. Тя е всеки Холивудски филм, който гледаме. А в случая с този герой се получава хубав парадокс - да изведеш до талант това да губиш. Поражението става умение. В това също има някаква налудничава форма на победа. Ние се смеем на този човек, но нека се замислим малко повече – той няма шеф, не се побърква тихичко в някакъв офис, не е длъжен на никого, не отговаря и не се обяснява пред никого“.

На въпрос от учениците дали се чувства като губещ или победител, Иван Ланджев отговори така: „Смятам, че загубата е полезно нещо в живота и човек не бива да се страхува от нея. Ако никога не си се провалял, означава, че нищо интересно не си се опитвал да направиш, да създадеш. Всеки от нас си има една зона на комфорт, в която е в безопасност и ако човек стои само в нея, няма да се провали. Но, ако искаш да опиташ нещо ново, ако искаш да станеш добър в него… Спортът е най-първосигналният пример - в началото ще те побеждават много, но това не трябва да те плаши, постепенно ще ставаш по-добър. Ако искаш да развиеш каквито и да е умения, трябва да не те е страх от провал“.

По-късно в другите си срещи с читатели писателят добави по темата: „Когато човек има стръв да печели, пораженията го карат да помни много повече и по-дълго. Той смята победите си за нещо в реда на нещата, но пък поражението има хубав педагогически ефект (в добрия сценарий). То означава някакво осмеляване, опитал си нещо ново, пробвал си, първият път не е станало и си научил нещо. Осмеляването е характер. Историите за такива хора са ми доста интересни“.

Вярвате ли в Бог? Това беше един от многото въпроси, на които писателят отговаряше при срещата си във Френската гимназия.

„В „Ти, непрестанна новина“ се говори за Бог, но не по начина, по който институционалната религия говори за Бог. А и упоритият атеизъм ми изглежда глуповат начин на мислене. Повечето атеисти, с които съм говорил, са сред най-вярващите хора, които познавам. Те силно вярват, че няма Бог, а това всъщност е голяма, радикална вяра. Християнството ми е много интересно от културно-философска гледна точка. И от литературна също. В цялата световна литература няма пример за такъв висок залог – Исус умира за всички други хора, поема цялата световна вина. Това е велика литература. По-голям подвиг от това не може да се измисли от съчинител. Може би единственото толкова трогателно нещо в историята на цивилизацията е присъдата на Сократ“.

А музиката… В тази книга се чува Джон Колтрейн, Майлс Девис, Чет Бейкър, Ролинг Стоунс, музикалните препратки са налице, нужно е само да ги откриете или пък те вас.

Книгата е налична в добрите книжарници, издадена от „Жанет 45“.

ТУК може да прочетете интервю с автора.

Така изглежда февруари през очите на фотографа Георги Матов

Февруари е Любов! Но и не само...той винаги носи в себе си обещанието за пролет и движение. Предчувствайки идващите по-топли дни и радвайки се искрено на всеки слънчев лъч, пловдивчани използваме всеки момент, за да изпълним емблематичните места под тепетата с живот.

Хубавото време през последната седмица даде мотивация на всички нас да изпълзим от зимните черупки и да се отдадем на спорт и разходки. Млади дами прекарват следобедите след училище в Цар-Симеоновата градина и танцуват под лъчите, а запалени спортисти поддържат форма на Гребната база. 

От друга страна, вчера най-късият месец ни изненада с бяла прегръдка, а настроението в снежния ден беше не по-малко приповдигнато. Кое лице на февруари харесвате вие?