След успеха на останалите статии, в които ви водим виртуално из някои от най-предпочитаните ресторанти в Тракия, Кючук Париж, Кършияка и в района на Бунарджика, днес представяме вкусни алтернативи за всички в периметъра около Каменица. Макар и да не е толкова популярно място за прекарване на свободното време, все пак има защо да се отклоните от маршрута си поне за една вечеря.

Teencho’s е сравнително ново заведение, което впечатлява със спокойна атмосфера, вкусно и добре подбрано меню и отлично обслужване. Предложенията не са прекалено много, но са подходящо сортирани и всеки може да открие своя фаворит. Само тук може да опитате единственото в града врящо брауни и да се насладите на вкусна храна, поднесена в ръчно изработени съдове - уникат! От основните препоръчваме патешкото магре и пиле Тикка Масала с басмати ориз, а за вегетарианците – комбинация от тиквички и патладжан Тинчос.

Без прекалени претенции, но предпочитан от много жители на Пловдив, е ресторант Южен Полъх Полиграфия. В темата за Бунарджика ви разказахме за друг обект от веригата, но и този си струва да се посети заради огромния избор в менюто и големите порции. Ресторантът разполага с основна зала с капацитет 180 места, две зимни градини с капацитет 110 места и 150 места на открито и често бива избиран за семейни тържества и по-големи мероприятия. Платата са просто феномални, а за ценителите на дреболии препоръчваме тук да не ги пропускате.

Последното място ще ви пренесе в Италия. Bologna Food е ресторант за бързо хранене, чиято концепция за предлаганото меню се базира на италианската кухня. Храната е винаги прясна и много вкусна, като всеки ден може да откриете различни рецепти. Независимо дали бързате и искате да похапнете на крак, или ви трябва храна за вкъщи, винаги ще намерите нещо примамливо.  

А кои са вашите препоръки за място, което може да сме пропуснали да посетим?

Източник: Lost in Plovdiv

Във „втората“ България е останало доста по-образовано градско население

Княжеството също е имало свои предимства, от които българите са се възползвали при нужда

Теодор Караколев

Източна Румелия е имала различни предимства спрямо Княжество България и е била любопитен феномен като втора България, предлагаща конкурентни политически системи, от което ползи са изпитвали всички българи. Тази теза защити снощи преподавателят по стопанска история в УНСС доц. Пенчо Пенчев пред пловдивчани на лекция в Историческия музей. Той даде примери за предимства на Източна Румелия спрямо Княжеството в уредбата на законодателната и изпълнителната, съдебната система и други сфери на управлението.

Така, например, в Източна Румелия е съществувал Административен съд – нещо, което никога не се появява в Княжество България и се създава чак през 1911 година, вече в Царство България. Този факт може да звучи сухо, но всъщност е много важен – всеки гражданин е можел да обжалва административни решения спрямо него. До преди това, по цитат от вестник „Марица“, който доц. Пенчев предостави, даден чиновник е можел да ти разруши къщата и ти нямаш никаква възможност да защитиш своето право.
Любопитен момент в съдебната система е била нейната по-голяма независимост, спрямо Княжеството. В един случай, който преподавателят цитира, Административният съд е глобил директорът на дирекция „Правосъдие“ (т.е. правосъдният министър), тъй като е закъснявал да се явява на заседания, в качеството си на свидетел.

Любопитен факт е, че двете Българии в известен смисъл са се надпреварвали в устройството на държавата. Така, когато в определени години данъците върху имотите са станали твърде високи в Източна Румелия е започнало изселване на север от Стара планина, след което управителите в Пловдив са започнали обратно да свалят данъците. В последните години – 1883/84 и 1884/85 има и ясна тенденция за намаляване на данъците и свиване на публичните разходи, коментира Пенчев.

Според него, цитирайки статии в местната преса или от заседания на Областното събрание, тук парите са се харчили много по-внимателно. Местните са били много по-наясно, че чиновниците получават заплата от техните данъци и са знаели, че бюрократите са техни служители. Самите управници от своя страна са знаели колко трудно се събират данъците и са внимавали много, когато са харчели публични средства. Това е много по-силно изразено в Източна Румелия, отколкото в Княжеството, коментира Пенчев. Той приведе известния цитат от Емил де Лавеле, който е останал впечатлен как докато в Белград и София управниците живеят в големи палати, то в Пловдив генерал-губернаторът обитава постройка, която почти се разпада.

Разбира се, княжеството е имало свои предимства. Така, например, както е известно, по Берлинския договор и Органическия устав, Източна Румелия е доста по-зависима от Османската империя. Макар и в територията да няма разквартирувани войски на султана, то той винаги е имал пълно право да изпрати войски в Тракия. Това никога не се е случвало, но е било реална възможност. Източна Румелия е трябвало да плаща и вноска в общия бюджет на Османската империя – отново за годините на съществуване това никога не се случва, но също е било нещо, което винаги султана е можел да си поиска и да утежни бюджета на територията.

Съществуването на Източна Румелия е било от полза и за политическите емигранти от България. Докато в други моменти те бягат или в Русия, или в Турция, и почти се превръщат в национални предатели, то между 1878 година и 1885 година, това не се е случвало. Известно е, че в Пловдив пристигат много политически емигранти след суспендирането на конституцията от Александър I през 1881 година. Оставайки далеч от властта на Княжеството, но все пак в една друга България, те продължават да работят за националния интерес.

Доцент Пенчев цитира и любопитен момент от обсъждане на закон за задължителни паспорти за гражданите. Той е отхвърлен след усилени дебати, като например против него се обявява Константин Величков. Според източнорумелийските депутати, паспортите са уред, с който полицията да преследва всички граждани и да упражнява пълен контрол върху техния живот. Това се случва само в деспотичните държави, но не и в свободните, коментират народните представители.

Този дух на класически либерализъм е билмного по-осезаем в Източна Румелия. Стремежът към по-ниски данъци и опазване на личната свобода е бил ясно изразен през целия период.

Интересен е и момент, в който се обсъждат средства за литературни награди и държавни поръчки към писатели. Вестник „Марица“ се обявява против тази идея. Според тях е много по-добре на година да излизат по две произведения, но те да са истински и свободни, а не много повече литературни творби, но платени от държавата, което значи, че ще са „подлизурнически“ и в слуга на правителството. А не винаги правителството и народът имат един и същ интерес, се пише в статията на „Марица“.

Съединението е било много популярно сред населението и едва ли е имало хора, които са смятали това за грешка. Съществуването на двете български юрисдикции обаче е имало своите ползи, които са носили полза за жителите и на двете държави.

Иконата на поп арта подреден до Златю Бояджиев, Ангел Василев, Борис Димовски, Димитър Казаков – Нерон, Димитър Киров- ДиКиро, Илия Бешков, Кольо Видковски и Цанко Лавренов

Оригинални творби на Анди Уорхол имат шанса да видят посетителите на панаира в следващите няколко дни. Работите на иконата на поп арта са подредени до рисунки на най-великите български художници в импровизирана мини галерия в палата №2 на изложбеното градче. Там върви Италианския фестивал на красотата, който стартира днес и който тази година се провежда под знака на Европейска столица на културата.

Повечето от творбите не са показвани до момента и са част от личната колекция на Давиде Кристиано, един от организаторите на фестивала. Можете да видите култови литографии на Уорхол от цикъла Мерилин Монро, няколко негови рисунки, включително на Статуята на свободата и Лайза Минели, както и доларовите му творби.

Край работите на Уорхол са подредени рисунки и картини на Ангел Василев, Борис Димовски, Димитър Казаков – Нерон, Димитър Киров- ДиКиро, Златю Бояджиев, Илия Бешков, Кольо Видковски и Цанко Лавренов. „Тази колекция показва всички художници през призмата на рисунката, а рисунката е един от най-демократичните и изразителни видове изкуство. За мен е чест, че можем да представим техни творби пред участниците на фестивала и гостите на Пловдив“, коментира Давиде Кристано.

За поредна година Пловдив става част от филмовия фестивал за документални филми за изкуство Master of Art. Той ще се проведе от 4 до 25 април, като домакин на събитията по традиция става арт киното на града LUCKY Дом на киното. Под тепетата ще пристигнат общо 16 заглавия от богатата програма на Master of Art, като ще видим интересни заглавия за архитекти и художници, писатели и танцьори, както и други творци.

Откриването на фестивала е на 4 април с „Густав Климт и Егон Шиле: Ерос и Психея“ на режисьора Микеле Мали. Документалният филм разказва за скандалите, сънищата и обсесиите в Златната епоха на Виена. На следващия 5 април предстои датското заглавие „Да сънуваш Мураками“. Богата е програмата за първия уикенд на фестивала с филмите „Рафаело – властелинът на изкуствата“, „Астор Пиацола – годините на акулата“ за великия танцьор, както и разказ за легендарния художник от миналия век „Баскиа – гняв срещу богатството“.

В следващите две седмици ще можем да се насладим на още няколко интересни заглавия, за архитекта Мис ван дер Рое, творците Банкси, Огюст Роден и фотографа Надар, за Ингмар Бергман, за цигуларя Ицхак Перлман, филмът „Зад стената“ за легендата в съвременните танци Папайоану, както и документален поглед към „Историята на Флорънс Фостър Дженкинс“, самоуката оперната певица, на която бяха посветени два игрални филма в последните години.

Билети за фестивала се продават на касата на LUCKY Дом на киното и в интернет на boxoffice.bg и kinolucky.com.

Пълна програма на фестивала:

04.04 19:00 Густав Климт и Егон Шиле: Ерос и Психея

05.04 19:00 Да сънуваш Мураками

06.04 18:15 Рафаело – властелинът на изкуствта

06.04 20:00 Астор Пиацола – годините на акулата

07.04 17:00 Баскиа – гняв срещу богатството

08.04 21:00 Мис ван дер Рое – павилион Барселона в 2 действия

09.04 19:00 Ицхак

11.04 19:00 В Търсене на Бергман

13.04 17:00 Спасяването на Банкси

14.04 17:00 Да откраднеш Роден

15.04 21:00 Чудото на Малкия принц

17.04 21:00 Надар – първият фотограф

18.04 19:00 Историята на Флорънс Фостър Дженкинс

22.04 19:00 You’ll Never Walk Alone

24.04 19:00 Зад стената – Димитрис Папайоану

25.04 19:00 Музеят Прадо

2 картини бяха откупени още преди старта на изложбата в SPS, най-новата пловдивска галерия. Това съобщи по време на официалното откриване снощи на експозицията „Предизвикано с вдъхновение“ Иван Гушков, съсобственик на реиновираният хотел  SPS, в чието лоби е разположена изложбената зала. Той подчерта, че галерията е единствената в Пловдив, която ще е постоянно действаща 24 часа в денонощието. Красивите платна на 4-ма майстори на четката – Александър Димитров, Атанас Маринчешки, Васил Генчев и Евгений Петров силно впечатлиха поканените на откриването граждани, бизнесмени, юристи и представители на местната власт. Един от първите гости, кметът на „Тракия“ Костадин Димитров, сподели, че горещо приветства създаването на галерия SPS, новият културен център в района.

Атанас Маринчешки благодари от името на 4-мата творци за прекрасното пространство за експозиция. „Художниците казваме всичко чрез картините си, не сме много по приказките“, шеговито завърши кратката си реч авторът.

„Досега с моя партньор Стайко Тодоров предоставяхме строително-монтажни услуги, сега навлизаме в областите хотелиерство, изкуство и култура. Ще разширим пространството на галерията, а в новия корпус към хотела, който се достроява, ще открием концертна зала с размерите на залата в градския дом на културата „Борис Христов“, акцентира Гушков. „Запазваме името и продължаваме позитивната история на един от най-големите пловдивски хотели. До 3-4 години това ще бъде модерното привлекателно място не само за нощувки и развлечения с ресторанта, бара и басейна, но и за конгресни събития и най-вече за изкуство и култура“, допълни Стайко Тодоров, съсобственик на комплекса.

Изложбата „Предизвикано с вдъхновение“ ще може да бъде разгледана до края на април в галерия SPS.