Един спектакъл, който първо здраво ще ви разсмее, после малко ще ви натъжи, а накрая ще ви изпрати с преизпълнени сетива!

ЖИВАК е авторски дебют на актьора Димитър Живков като автор на пиеса. Историята е посветена на врачанския манталитет, чувството за хумор и светоглед на хората от Северозападна България, един много специфичен регион.  

Пиесата обединява три разказа, проследяващи различни уникални човешки съдби, минавайки през озновните етапи от живота на човека – семейство, казарма, първа любов, сватба, раждане, смърт.  

Бизнесменът Здравко Димитров репетира своята реч по случай годишнината на фирмата, която управлява, по телефона той дава нареждане за купуване на земи от района, в който е роден. Изнервен и притеснен, той разбира че думите в неговата реч за кухи фрази, и че в битката за повече пари и кариера е изгубил себе си. Неочаквано се пробужда истинското му Аз в отражението на огледалото. Първата история, която той разказва е за казармата, за срещата с най-добрия му приятел Снайпера и първата му любов – Ана.  Втората история е за сватбата на брат му  Йоско и за начина, по който врачанци се веселят и празнуват. История за инициацията на дивия младеж в силен и стабилен мъж.Третата история е за една странна и много грозна жена на име Буба, която се заселва в селото на Здравко. Заради грозотата й съселяните я отбягвали, но тя била добра по душа. Една от стариците организира заговор срещу нея като я обвинява в кражба на кокошка. Здравко защитава Буба и разбира, че в него живее Доброто. Не след дълго Буба умира, макар и млада. В селото построяват църква, с пари които тази грозна жена е завещала на това дело. Минавайки през тези спомени бизнесменът решава да не продава земята, а да се върне в селото и да служи в църквата. Изигран с патос и майсторство, този спектакъл разкрива борбата с отраженията на живота ни, които се превръщат в самия живот. 

Спектакъл за това как споменът за корените и за истинските ни чувства може да ни възроди.

Текст и изпълнение Димитър Живков
Режисьор Димитър Стефанов
Художник Димитър Димитров
Композитор Мартин Каров

Един спектакъл, посветен на врачанския манталитет, чувство за хумор и светоглед. 
Три разказа, проследяващи различни уникални човешки съдби, изиграни с патос и майсторство.
Една борба с отраженията на живота ни, които се превръщат в самия живот, за съжаление. 
Една история за това как споменът за корените и за истинските ни чувства може да ни възроди.

Димитър Живков е роден на 19.11.1984 г във Враца. Завършва  НАТФИЗ „Кр. Сарафов” в класа на проф. Атанас Атанасов. Работил е в театрите в Сливен и Стара Загора. От лятото на 2009 г. е актьор от трупата на Сатиричния театър. Играе още в „Правилата на играта” – Младежки театър „Н. Бинев”. Снима се в киното, телевизията, дублира филми. „ЖИВАК” е дебютната му пиеса. 

Постановката ще се изиграе на 27.02.2015 г. в салона на Кукления театър от 19.00

Петното се пука по шевовете за некомерсиална музика 

Кейти Пери звуча в хард алтърнатив парче 

Фотограф: Весо Петров

Петък вечер. Отиваш към Петното, защото от някъде си чул за Последните първи. Какво е това ли? Сцена за некомерсиална , авторска и най-важното, българска музика. Млади банди, които са решили, че най-обикновени рифове не  им отиват на характера и създават изящество чрез странността си.  Е, че това е едва част втора от Последните първи, едва ли ще има хора, казваш си ти на ум. Да, ама не. Още пред Петното се виеше многометрова опашка с чакащи да влязат, а ти стоиш и си се молиш да намериш свободна маса щом влезеш. 

Е, нито свободни маси, нито пък място да се обърнеш имаше, но пък това си остава романтиката на подобен тип задушевни концерти. ЛОПАТАРКА – е, както тръгнаха с рогата напред така и завършиха с изпълненията си. Някога да сте чували смесица между рок, класическа музика и фолклор? Ако не сте, то тогава не пропускайте следващия концерт на бандата под тепетата. Стартираха с плетеница между Кармен и Хубава си моя горо, след което Димана, вокалистката, най-тържествено заяви „Ще свирим само авторска музика, защото аз така искам”. И то каква музика! Тонове за душата и сърцето. Българският фолклор все още има място в творчеството и то може да има много по-силно влияние от всеки друг стил. 

Веднага след тях на сцената се качиха пловдивчаните от Paranormal и то за първи път в сегашния си състав. Тежки рифове и заразяваща енергия. Едва ли има сцена, която да успее да побере всичките подскоци и груб балет с китарите. Момчетата впечатляват с кавърите си на известни поп песни. По-голямата част от публиката винаги е била против кавърите, но техните са си олицетворението на тази дума. Ако не бяха текстовете на песните, посмъртно няма начин да познаеш, че това е точно тази дадена песен. Хитът Dark Horse на Кейти Пери се превърна в хард алтърнатив парче, което бе разпознато само по текста.

Ей така, Последните първи  се превръщат в най-добрия ти план за последния петък от всеки месец. Не е за всеки, със сигурност, но пък както обичам да казвам – не е важно количеството, а качеството. 

Разширяват структурата на фондацията, очакват се нови експерти

Пловдив 2019 е с нов мениджърски екип от вчера. Управителният съвет на фондацията се спря на интересно решение по отношение на най-важния елемент в структурата й-  творческото ръководство. Вече 48 часа то е в ръцете не на един, а на двама артистични директори- проф. Ханс-Дитрих Шмит и Светлана Куюмджиева. Дуетът вече се вплита в работния процес на екипа, подготвил и защитил кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата. Това не е много трудно, тъй като и двамата работиха по един или друг начин за каузата. Тя го прави в последната година като главен експерт в дирекция „Култура, образование и развитие“ в общината, като какъвто участва активно във финалния етап по подготовката и написването на Културната стратегия на града за периода 2014 – 2024г.. Той пък работи тясно с екипа на фондацията през целия процес като консултант.

Светлана Куюмджиева вече е на новото си работно място. Навлиза бързо, сработва се с екипа, с който се познава, разбира се. Предстои й срещата с проф. Шмит, с когото се е виждала, но не е имала задълбочен контакт. В първите няколко часа се е запознала с всичко свършено досега, както и с онова, което предстои, поне по план.

Дали да очакваме промяна? Не, промяна не бих казала, по-скоро развитие. Фондацията ще се развива все повече и повече. Което, разбира се, само по себе си е промяна.  Досега екипът е бил зает главно с кандидатурата и апликацията. От тук предстои работата по проекти, които не са малко.  Ще има и нови хора, както и промени в ангажиментите на някои от експертите в досега съществуващия екип. Целта е да развием фондацията като обединяващ фактор. Да става все по-разпознаваем партньор. Ще се работи и на пловдивска сцена, на национално и разбира се на международно ниво, каза за КАПАНА.БГ Светлана Куюмджиева.
Акцентът ще е максимална концентрация в посока европейските партньорства, изнасяне на култура от Пловдив навън и обратно- от чужбина към Пловдив. Ще се работи много по привличане на спонсори и откриване на допълнителни финансови донори. 

Управителният съвет гласува и нова структура на фондацията, с което ще бъде разширен екипа й. Кои ще са новите експерти в екипа обаче все още е рано да се каже.

Economedians do it better *

Днешните гости на „Молескин“  стоят от двете страни журналистиката -  Велислава Попова е главен редактор на Дневник.bg, а Йордан Рашев - рекламен мениджър “Ключови клиенти” в Икономедия.
Музикалната им селекция за Радио Пловдив започва от ранните осемдесетарски  години на Мадона и стига до социалната позиция на Ицо Хазарта.
Йордан Рашев се занимава с реклама - преди в Сп. "Едно", сега "Икономедиа" (вестник Капитал и новинарския сайт Дневник). Той е и едно от имената зад проекта "Американски балет за България." 
Велислава Попова е главен редактор на Дневник.bg - сайтът, който (трябва да) четете, за да знаете какво наистина се случва. От 16 години работи в "Икономедиа", а някой ден ще има и бар на плажа. Надява се

*Интерпретация на тениската, която Мадона  носи в клипа на Papa don’t Preach - първото парче от музиката на Велислава и Йордан  в „Молескин“

Spirt&Spirit е повече от литературен салон, който посещаваш всеки вторник. Той е повече от всички автори, които идват и говорят със своите почитатели и разнищват екзистенциални теми на горещия стол. Той е събитието, което предоставя сцената си на хора, които го посещават всяка седмица, но стоят в ъгъла и единствено задават въпроси. Какво е да напуснеш комфортната зона на мрака и да застанеш под прожекторите? От читател да станеш писател? От публика да се превърнеш в специален гост? Попитайте Димитър Герганов. 

„Конспирацията Хазара” – това е плетеница от жанрове, но Герганов я описва като исторически роман с белези на трилър. Главният въпрос из страниците е: Изчезват ли народите просто така? Стилът му е да пише и да търси изворите си паралелно. Така попада на една много интересна информация – защо преди векове Хазария е била велика империя и изведнъж просто изчезва. Ей така, без никой никога повече да е чувал за нея, без да се знае какво се е случило с хората, обитаващи тази земя. Но хората не могат да се изпарят безследно от Земята, което е доказано от факта, че в днешен Афганистан живеят няколко милиона хазара, които вероятно имат нещо общо с изчезналия народ. Друга, доста недолюбвана версия е, че днешните евреи ашкенази са потомци на хазарите, но тя е до известна степен неудобна за някои хора, така че не се говори много за това. Разлиствайки страниците ще си зададете стотици въпроси, за които дори не сте подозирали, а отговорите – сами ще ги откриете. Главният герой тръгва на историческо проучване, което обаче го изправя срещу тайните служби. Какви са плановете на Бог, а може би и Луцифер има такива. Едно е сигурно – конспирацията около хазарите не е единствената в романа, а книгата може да се прочете на един дъх.

С всяка следващата творба писателят трябва да става по-добър и да си вдига летвата, казва Герганов. Той самият започва да пише преди по-малко от три години, като изоставя предишната си работа на икономист. След дългогодишен стаж в сферата, обаче, си казва „Стига!” и се насочва към истинската си страст – перото.  Творческият му процес прилича много на една средностатистическа  работа – пише всеки ден от понеделник до петък по поне осем часа, а събота и неделя си дава почивка. За по-малко от година и половина издава първите два тома от „В сянката на боговете” , а обещанието, което даде е, че в най-близко бъдеще ще бъде започната и третата част от епоса.