Таня Грозданова

Ученикът Петър Попов от 11 клас на НХГ "Цанко Лавренов" спечели първа награда в категория "Алеко Константинов и вечните му герои" от Националния конкурс за ученическо есе и рисунка "Алеко", организиран от Община Свищов.

Талантливият гимназист се обучава в специалност "Живопис", а наградената рисунка е реализирал с професионалните напътствия на Антония Хайгърова - преподавател по "Графика" в училището.

Конкурсът е посветен на 160 години от рождението на Алеко Константинов. В него се включиха 155 есета и 688 рисунки на участници от 93 населени места от страната. Отличените участници в Националния ученически конкурс за рисунка обяви директорът на дирекция „Култура и културно наследство“ Росен Маринов, който бе и председател на журито, съставено от изявените свищовски художници: Пламен Симеонов, Камен Крумов и Иван Бонев. 

Организаторите на новия франкофонски фестивал водят разговори с Давид Гета ,  Заз и Патриция Каас

Колегите им от Hills of Rock още не са представили кои групи ще докарат под тепетата

Таня Грозданова

Световната емблема в клубната електронна и хаус музика Давид Гета ще миксира това лято в Европейската столица на културата 2019. Пловдивчани и гостите на града ще могат да танцуват под звуците на миксовете на трикратния DJ №1 в класацията на британското списание за електронна музика DJ Mag, ако се осъществи едно ново голямо събитие в културния календар за 2023-та година.

Това е международен франкофонски фестивал под наслов "Франкофоли България", който получава финансиране по отворена покана „Наследство 2023“ на "Пловдив 2019". Както ви съобщихме по-рано днес през 2023 Фондацията ще инвестира 1 000 000 лв. в ключови събития за града. От общо 64 проектни предложения журито е селектирало 25. Сред познати фестивални имена са: Opera Open, One Dance Week, Hills of Rock, SOLAR FESTIVAL,  Shake That Хълм. За първи път в Пловдив ще се проведе новият франкофонски фестивал, който печели съфинансиране в размер на 110 000 лева. Организаторите предвиждат фестивалът да се реализира в рамките на три дни на Гребната база, открити сцени и пространства в градска среда, включително в кв. Капана, както и в отдалечени от градския център места. Те водят преговори още със Zaz, Патриция Каас и други популярни изпълнители от Франция.

Журито по програма Наследство 2023, в състав: Амелия Гешева, Антоанета Димитрова, Десислава
Шишманова, Емилия Арабаджиева, Мария Луцова, Нина Димовска, Пламена Терзиева, е класирало с най-много точки три утвърдени фестивални събития в Културния календар на Пловдив. Това са Opera Open на Държавна опера-Пловдив, One Dance Week на Фондация "Едно" и Hills of Rock на "Фест Тийм" ЕООД, който са спечелили всеки един средства в размер на 170 000 лева. Припомняме, че музикалните фестивали бяха част от програмата Пловдив - Европейска столица на културата 2019-а.

Платформата Опера Опън е най-високо оценена с 28,86 точки. През 2023 година Опера Пловдив ще отбележи десетото юбилейно издание на фестивала от 20 юни до 16 август като представи едни от най-знаковите продукции през годините на Античния театър и гарантира силното международно присъствие на артисти.

Очакваме в афиша Стефано Пода да представи „Силата на съдбата“, постановка на Театро Реджо Ди Парма, а едно от ярките имена в оперната режисура в Европа – Вера Немирова, ще постави „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, постановка на Операта в Люцерн.

Организаторите на фестивала „Hills of Rock“ го съкращават с един ден. Така най-мащабното културно-масово събитие, привличащо в Пловдив рок фенове от цял свят, през 2023 г. ще реализира петото си издание в рамките на два дни заради световната икономическа криза. Запазените дати са последния уикенд на юли на Гребната. И това е всичко, което са изяснили с проекта си по време на кандидатстването "Фест тийм" ЕООД. От дружеството дори не са представили кои групи ще докарат под тепетата.

Между 5 и 8 млн. лв. приходи в местната икономика от Hills of rock

Петнадесето юбилейно издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK 2023 ще се състои през месеците май-юни. Ексклузивно ще се представят 2
спектакъла, продуцирани в рамките на Big Pulse - Blue Navy на Уна Дохърти (Ирландия) и Carcass на Марко да Силва Ферейра (Португалия). Както и 2 български премиери - едната е на Гергана Димитрова, а втората в процес на селекция, съобщават организаторите.

С най-високата оценка от журито - 29,14 т. , но с финансиране от 80 000 лева е Драматичният театър в Пловдив за проекта "Едип. В очакване на варварите", който се базира на части от пиесата "Едип цар" на Софокъл и текстове на поета Константинос Кавафис и писателят-драматург Александър Секулов. Спектакълът е последната част от трилогията "Пътуващият човек" след постановките "Одисей" и "Коприна".

С 45 000 лв. е подкрепен фестивалът "Солар" за електронна музика. Локацията на провеждане е отново Гребната база, като аудиторията ще има възможност да се докосне до музикалното изкуството на световно-известните диджеи, които ще представят своето творчество на живо в продължението на три фестивални дни.

Пловдивският фестивал, който стана любим на публиката от цялата страна - Shake That Хълм, влиза в селекцията с 9-то издание, което ще се проведе 01- 03.09.2023 г. Той е финансиран с 40 000 лева.

За фестивала "Улица Станционна" са гласувани 25 000 лв. Събитието предизвика интереса на пловдивчани и гостите на града през 2021 г., когато затвори ул. "Иван Вазов" за двудневен празник в дните около Съединението на България. Сред одобрените проекти е конференцията SPIKE Bulgarian Music Showcase с участието на представители на музикалната индустрия и артисти от цял свят - финансиране 20 000. Същите средства са заложени и за проекта "Последното бягство на Дон Жуан" на Деян Донков по пиеса на Недялко Славов.

С 15 000 лв. е подкрепена фондация "Музикартисимо" за изключително успешния проект "Младежка платформа PROGRESIVE - оркестър, камерни ансамбли, солисти". В програмата за тази година младите музиканти ще концертират в Епископската базилика, под диригентството на Славил Димитров.

Проектът "Altitude/Altitude - Ancient Theatre Plovdiv", който през 2021-ва с видео мапинг и електронна музика “съживи” Альоша, в тазгозишното си издание печели 10 00 лева.

Идеята на организаторите е да създадат специално аудиовизуално 3D съдържание, да продуцират рекламен и музикален филм за Пловдив и Античния театър. С продукцията те ще се включат в международна кампания за популяризиране на културно-историческото наследство на България.

Пълният протокол от селекцията на журито с одобрените и открити проекти можете да направите тук .

Списъците с класирани проекти по две направления завършиха с извличане на определените по отворена покана средства, както следва: за „Категория 1. Фестивали и големи събития“ – 850 000,00 лв., за „Категория 2: Малки проекти“ – 150 000 лв. ,00 лв.

Всички селекционирани кандидати имат на разположение десетдневен срок, за да потвърдят или откажат предложената селекция и да пристъпят към подписване на договори и реализация на планираните събития, съобщиха от Фондация „Пловдив 2019“.

Снимка на корицата: Давид Гета в Париж/2015 откриване на нощен клуб/СЕ

Изложбените пространства „Капана“ и "2019" ще отворят отново в първата седмица на февруари, след освежаване

Таня Грозданова

Галерия „Капана“, на ул. „Райко Даскалов“ № 29 и изложбена зала „2019“, на ул. „Гладстон“ № 32 са затворени за посещения, разбра Под тепето. Оказа се, че това е така, тъй като в двете галерии се извършат ремонтни дейности, обясниха за медията ни от Грдска художествена галерия - Пловдив.

Става дума за лек ремонт, предимно боядисване, уточни директорът на ГХГ Красимир Линков.

"Капана" има нужда от боядисване, "2019" - също. Заради изключително наситения им афиш от 2019-та досега не е имало ретуш по стените след изложби. Освежителни намеси е имало, но цялостен ремонт на стените, основно в тези две нови пространства - не. Стените са зацапани при изложбите, което е неизбежно. На пръв поглед ремонтът изглежда лек, но няма просто само да боядисваме. Необходимо е почистване, шлайфане, китване и пребоядисване", разказа директорът.

По думите му, тези дейности са внимателно планирани в първите седмици на новата година и за целта не са вземали заявки, за да са готови галериите в активния сезон.

Още в началото на февруари те ще приемат нови експозиции.

Изложбената зала на „Гладстон“ ще отвори врати отново на 3 февруари, когато ще бъде представена изложбата „Митове и легенди“ от колекцията на Художествена галерия - Стара Загора. Тя съдържа избрани произведения живопис от художници от България, Румъния, Гърция и Турция, награждавани в Балканското квадринале „Митовете и легендите на моя народ“ (Стара Загора, 2004 – 2020).

Новият изложбен афиш в галерия „Капана“ стартира на 7 февруари със самостоятелна изложба на сценографа Кънчо Касабов.

Автор: Теодор Караколев

Улица „Карловска“ е един от най-ценните и интересни, но и пропускани обекти, съществена част от пловдивското културно наследство. В последните години все пак за зоната започна да се говори повече – в социалните мрежи, медийното пространство, както и на няколко събития, но също и с активната работа улицата да бъде обявена за групова културна ценност по инициатива на граждански активисти, сред които общинският съветник Добромира Костова и екипът на изкуствоведската фондация „Български архитектурен модернизъм“.

Причината бе ремонтът и премахването на част от автентичните редки големи павета по улицата, като въпреки уверенията, част от тях изчезнаха и общината все още няма отговор къде са около пл. „Неофит Рилски“. Съдбата на много от красивите къщи, някои от които се пазят добре, но други се разрушават, също не е сигурна.

Днес ще погледнем на улицата през очите на един от нейните най-дългогодишни жители, а вероятно, в момента, и най-възрастният – Василка Михайлова-Спасова. Тя си спомни за живота по улицата в по-старо време.

Публикуваме от първо лице нейният разказ за живота, прекаран около улица „Карловска“ в последните близо 100 години:

Да пиша за улица Карловска това е щастие за мен, полагащо ми се да пиша и го пиша с любов. Защото аз съм в една достолепна възраст (96 години), като дълги години бях учител – бях назначена в училище „Бенковски“ през 1947 година. На третата година бях назначена като директор, бях на 25 години.

И така – живея на къса пресечка на ул. „Карловска“. Когато завърших основното си образование, записах се да уча в гр. Пловдив. Била съм на възраст 15 години. Родителите ми трябваше да ми потърсят квартира. И така попаднах на ул. „Карловска“. Това се случва през 1941 година.

Улица „Карловска“ започва почти от река Марица и квартирата ми е била на близко разстояние. Къщата е двуетажна, немалка по пространство. На първия етаж имаше аптека. Казваше се „Дановата аптека“. Много известна. Може би собственикът е бил господин Данов. Къщата и до ден днешен си стои видоизменена, но с друго предназначение.

Все още живея в района и редовно виждам същата къща, в която съм живяла две години и двата прозореца, гледайки към ул. „Карловска“. Сега на същата къща пише „Братя Сичеви“.

В самото начало казах, че е щастие за мен да пиша за улица "Карловска", защото се връщам много назад в юношеските си години, в младежките, които са най-скъпите, най-съкровените и най-незабравимите, които будят спомени, с които живеем още, макар и в напреднала възраст. Аз живея на метри от ул. „Карловска“. Иска ми се да се нарека живата история на ул. „Карловска“.

От лявата страна на улицата имаше фурна, която печеше много хубав, вкусен хляб и хората се нареждаха на опашки да изкарат хляба от фурната и да си купят. Още усещам приятния дух, който се разнасяше наоколо. На горния етаж имаше шивачница.

Съвсем наблизо на улицата, на разстояние един от друг, имаше три хана. Собствениците на хановете са чувствали, че има необходимост от тях. Защото селяните от близките села, производители на зеленчуци, докарвайки ги с каруци, трябваше да предадат своята стока на Четвъртък пазара, намиращ се отвъд стария мост и връщайки се, да отдъхнат в хана. А в хановете имаше гостилници, в които готвеха много вкусни манджи. Още са ми пред очите вкусните яхнии, супи, кебапчета, приготвени от свежо прясно месо. Аз също съм отсядала с баща ми и съм хапвала с наслада от тези гозби. Собственикът на единия от хановете е бил някой си Събо и се казваше хана на Събоолу.

Срещу хана на Събоолу имаше втори хан. Доколкото си спомням, той е бил собственост на род Божикови от село Царацово. Третият хан, намиращ се близост до ул. „Карловска“, между блоковете, се е казвал Генчовия хан по сведения на близки.

На ул. „Карловска“ се намираше начално училище „Христо Г. Данов“. То бе също много известно и се ползваше с голям авторитет и добър учителски колектив, и добър директор. Подготвяха добре учениците за прогимназиалното образование. В близост имаше и детска градина, в която е ходил и моят син.

В близост до училище „Христо Г. Данов“ имаше книжарница. Много известна и обслужваше всички ученици от Кършака. Книжарят се казваше бай Петко. Така се обръщаха към него. Много любезен и обичан.

По улица „Карловска“ онези години е нямало високо строителство. Къщите са били повечето едноетажни, жителите са се занимавали със занаятчийство, бояджийство, шивачество, сладкарство, железарство, дърводелство, ковачество, готварство и др. Имали са малки магазинчета, където са упражнявали своите занаяти. Известен е бил бай Митко – сарача, който е правил амуници за конете и мулетата – самари и др.

Най-хубавото, което ще кажа за улицата, нарочно ще оставя за накрая. Тя е известна не само за района, но и за град Пловдив. Тук ул. „Карловска“ е събирала младежта на града. Може би трябват повече емоции, за да предам това, което се е случвало. Тук на ул. „Карловска“ е кипяло от живот. Всяка вечер, всяка вечер младежите по двойки са си правели разходки, устройвали са си развлечения, разнообразие до късно. Тук са ставали влюбвания. Всеки е намирал своята любима, своя любимец. Сбъдвали са се мечти. Имало е обич. Има ли нещо по-хубаво от това да виждаш щастливи млади хора. Няма нищо по-хубаво от младостта – неповторимата, която трябва да се изживее пълноценно, защото преживяното не може да се върне никога. Остават само спомените. Затова млади хора, бъдете разумни.

Павирана улица "Карловска" и досега е запазила своя вид и съм радостна, когато се движа по нея, когато силите ми позволяват.

В продължение на 20 години, до пенсионирането ми, съм се движила всеки ден по ул. „Карловска“, отивайки до гимназия „Пейо Яворов“, където през 1961 година бях назначена като преподавател по руски език до 1976 година.

Забележителна е ул. „Карловска“ и си остава такава. Гордеем се с нея. Тя не е загубила своята значимост, тя е любима улица за Пловдивчани.

В заключение искам да кажа, че ул. „Карловска“, след толкова години извървя дълъг път. В днешното съвремие, в което живеем, тя има ново измерение.

И аз, като неин съвременник, съм и свидетел на това ново измерение, за което повярвайте ми, си струва човек да живее. Нека да запазим и да я съхраним за бъдещите поколения.