Капана.БГ
Джазменът Петър Салчев гост в предаването „Молескин“
За пореден път предаването „Молескин“ ще изненада своите слушатели с интересен гост и страхотна музика – тази седмица подбрана от джаз изпълнителя Петър Салчев. В предаването той ще разкаже за работата си и отношението си към музиката.
А що се отнася до музикалния му избор – разбира се, в ефир ще звучи много и стойностен джаз. За да чуете Петър Салчев и неговите любими песни слушайте предаването „Молескин“ в събота от 15 часа по Радио Пловдив като тази седмица то е изместено от регулярното си време за излъчване в петък от 17:00.
Творци сляха различията в галерия Филипополис
Светлин Русев: Там, някъде над земята, като че ли трябва да търсим и пътеките към изкуството на Сули
Здравко за мен е онзи странен и оригинален творец, осъден от някаква мистика, който идва при нас като древна притча за вечните измерения на човешките поведения, възпитания и отношения на духа
Картините на Чавдар са колкото поетични послания, толкова и знаци на едно все още неразчетено слово, с което древните са общували с вселената
Паулина Александрова
Професор Светлин Русев пристигна в Пловдив, за да открие официално общата изложба на Сули Сеферов, Чавдар Петров и Здравко Палазов в галерия Филипополис. Там се събраха повече от 30 ценители на живописта, сред които бе и директорът на Държавна опера Пловдив – Нина Найденова. Семейство – почитатели на изкуството на Чавдар Петров, бе пристигнало чак от Варна, за да посети изложбата.
Светлин Русев откри вернисажа с кратко, но мащабно по силата си, трогателно слово за тримата художници:
„Да представиш творчеството на Сули, Чавдар и Здравко е от онези задачи с повишена трудност, които обикновено остават без задоволителен отговор. Какво ги е събрало те най-добре си знаят, но очевидно освен различността, която в повечето случаи разделя, тук случая е от онези изключително редки изключения, при които уважението на различно мислещите е уважение към самия себе си – кауза, която извисява усилията на художника до истинска духовна мисия.
Мисля, че познавам добре развитието и на Сули, и на Чавдар и на Здравко не само като арт поведение. Много преди циганите да станат роми в една истинска чиста циганска махала, нещо, за което европейските напъни могат само да мечтаят, младият художник Сули Сеферов беше наредил отвън до стената работите си за поредната младежка изложба. Толкова искрен, самобитен и органично естествен художествен свят нашата живопис не познаваше. Бяхме с Калина Тасева и Бисера Прохова, вълнувахме се от откритието си, а всъщност Сули, без да се търси, беше намерил и открил себе си. От тогава много вода изтече. През дългия си, удостоен с много отличия път на Сули, живописта му е все така чиста, като душата на дете, изградила в пространствената си вселена свободата и художествения свят на едно чисто и добронамерено изкуство, в което реалното и иреалното се срещат и разминават, събират се и отново се понасят към светлината. Към изкуството на Сули бих прибавил и нещо не по-малко важно – достойнството, за което на лични основания да му благодаря. В едно сложно и трудно време Сули беше озаглавил своя статия „Ако искам да имам чиста съвест, трябва да кажа това, което мисля” и той го каза просто, чисто и ясно. В този материал цитираше своя покоен приятел Йовков. „Йовков е певец на земята, но разказите му вървят сякаш един метър над земята”. Всъщност там някъде, над земята, като че ли трябва да търсим и пътеките към изкуството на Сули.
По същото време, когато приятелите застрашително намаляваха, получих писмо от Видин по пощата от художника Чавдар Петров с няколко думи, които имаха цената на морална подкрепа, която описва поведението ни, подкрепя вярата ни, че не всичко е загубено. Това споменавам не като лична благодарност, за която думите нищо не значат, а по-скоро като обяснение за себе си за личността на свободния творец. А Чавдар е свободен дух, с чисти политични пориви, съхранени във време на хаос и разруха. Художник, които живее на своя планета, разговаря с природата, със звездите, с небето и морето с езика на духовната светлина, детската наивност и почуда пред чудесата на природата. Картините му са колкото поетични послания, толкова и знаци на едно все още неразчетено слово, с което древните са общували с вселената.
И както тръгнах със спомени, не мога да не се върна на защитата на дипломната работа на Здравко Палазов. Преди да го познавам, все още непознатият за мен студент искрено ме изненада и поведе с едни малки прозорчета в свят на хармония, почтеност и красота.
Не си спомням какво смотолеви на защитата, но сега за мен е онзи странен и оригинален творец, осъден от някаква мистика, който идва при нас като древна притча за вечните измерения на човешките поведения, възпитания и отношения на духа. Пластическата живопис на Здравко е заченала древните традиции на Изтока, с ренесансова чистота на формата, с едно модерно разбиране за строежа и композицията на неговия вътрешен живот, вътрешния израз на външната форма, лична опитност, която във времето е натрупана като въпроси и отговори за пътя.
Известно е, че живописта като всяко изкуство е такава, какъвто е нейният автор, а живописта и на Сули, и на Чавдар, и на Палаза е духовно красива, пластически обаятелна и нравствено съдържателна, живопис, родена по законите на сърцето, живопис, живееща по нравствените закони на душата и слуша със свое време и свое пространство във всичката вселена на духа. На такова изкуство не може да не се вярва.
Някога, когато за първи път се срещнах със Сули, с Чавдар и със Здравко, те бяха обещаващи млади автори. Най-хубавото е, че сега носят любовта, илюзиите, надеждата на тези момчета. На добър час!”
https://kapana.bg/zabraveniyat-grad/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15631#sigProId8e3414ed2b
Хайгашот Агасян, Стефка Оникян в спектакъл за 180-годишнината на Арменското училище
Тържествен концерт "180 години Арменско училище" ще се проведе в Античния театър на Пловдив на 4-ти октомври 2014 г., събота, от 18.30 ч. Организатор на концерта е Основно училище "Виктория и Крикор Тютюнджиян", което е правоприемник. В концерта ще участват Хайгашот Агасян, Стефка Оникян, Лидия Ганева, Мъжки хор "Стефка Благоева" - Пловдив, Фолклорен ансамбъл "Тракия" - Пловдив, Фолклорен танцов ансамбъл "Гайтани"- с. Рогош, Танцов състав “Гаяне Марашлян” – Варна, Вокална група при ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджян“, Огнено шоу “Дивинитас” – София, Пиротехника - “Огнена хризантема” ЕООД.
Арменското училище официално като институция съществува от 1834 г. В Пловдив наченките на арменско духовно училище са още в периода 1675-1785 г., когато идват първите арменци, след преселението на арменски бежанци от гр. Каменец-Подолско, Полша. Счита се, че първият учител е бил Бедрос Степанян. В началото училището се е казвало „Вартананц”, където са се обучавали само момчета, съгласно патриархалните разбирания на времето. Едва след средата на ХІХ век, през 1866 г. се открива и девическо училище „Варварян”. Към 1920-та година двете училища се сливат и се формира единно Арменско народно смесено училище „Вартананц-Варварян”.
Основната сграда на училището е създадена от благодетелката г-жа Виктория Тютюнджиян в памет на починалия й съпруг – Крикор, тютюнев магнат, който за съжаление умира твърде млад и не успява приживе да осъществи мечтата си – да построи нова училищна сграда. На барелефа на училището са същите сем. Тютюнджиян – Виктория и Крикор. Сградата е градена в годините 1942 – 1944 и е дарена на Арменската църковна община за вечно ползване, като в нея да се обучават и възпитават децата от арменски произход. През 1976 г. Арменското училище в Пловдив се закрива. След 14-годишно прекъсване, с помощта на група арменци, включени в Инициативен комитет за възстановяване на Арменското училище, Училището отвори врати на 16 септември 1990 година. В памет на благодетелите си от тогава - насам носи името ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджян”.
От учебната 2003/2004 г., благодарение на Сдружение „Месроб Мащоц“, към основната сграда действа и двуетажна сграда, в която целодневно се обучават първокласниците.
Концертът на световноизвестния пианист Боян Воденичаров с нова дата
Насроченият за 3 октомври рецитал на световноизвестния пианист Боян Воденичаров – част от програмата на V МФ „Дни на музиката в Балабановата къща“, се премества на 4 октомври, събота, от 18.30 ч. в Балабановата къща. Билетите, закупени предварително, ще важат без презаверяване. Билети могат да бъдат закупени и на място преди концерта.
Боян Воденичаров е пианист, композитор, джазмен, музикален педагог. Учи в Консерваторията (днес НМА „Проф. Панчо Владигеров”) и до 23-годишната си възраст вече е лауреат на няколко световни конкурси: „Сенигалия” (1979), „Бузони” (1981), „Кралица Елизабет” (1983). През 1986-87 специализира в Балтимор, при Леон Флайшер.
Концертира - като солист и камерен изпълнител, в Европа, САЩ и Япония. Изявява се на Валонския фестивал, на клавирния фестивал в Амстердам, на френския МИДЕМ.
Боян Воденичаров е известен с интереса си към старинните клавирни инструменти и със изследователските си търсения в тази насока. Негови композиции се изпълняват в България, Франция и Белгия. Записи с негови изпълнения звучат по радиото и телевизията в Италия, Франция, Белгия, Холандия, България, и присъстват като CD-носител в каталозите на авторитетни звукозаписни фирми.
Педагогическата му дейност, започнала в Музикалната академия в София, продължава в Кралската консерватория в Лиеж и в Гент. Понастоящем Воденичаров е професор по пиано и импровизация в Кралската консерватория в Брюксел. Многократен член на журито на конкурса „Кралица Елизабет” (2003, 2007 и 2010), той е един от високо ценените музиканти днес.
Орлин Горанов е Дон Кихот, Мариян Бачев става Санчо Панса в „Човекът от Ла Манча”
Целта ни е да ентусиазираме хората и да им покажем, че всичко, което правят, има смисъл, каза режисьорът Борис Панкин
Свободата не се подарява, тя се завоюва, влезе в роля Горанов
Четири пъти играхме финала и четири пъти плаках на него, не скри Мариан Бачев
Първият мюзикъл на операта с премиера на 4 октомври
Паулина Александрова
За пръв път на пловдивска сцена ще се играе синтетичният жанр мюзикъл. Това съобщи тази сутрин директорът на Пловдивската опера Нина Найденова. На 4 октомври ще станем свидетели на музикалната интерпретация на великия роман "Дон Кихот" на Сервантес. Мюзикълът носи названието "Човекът от Ла Манча" и ще се изпълнява от най-утвърдения екип у нас, занимаващ се с този жанр. Първият човек в продукцията е Борис Панкин, който е режисьор заедно с Евгени Господинов. За главните роли на Рицаря на печалния образ и неизменния му оръженосец Санчо Панса Пловдивската опера е успяла да привлече Орлин Горанов и Мариан Бачев, а Дулсинея ще играе актрисата от пловдивския театър Елена Атанасова. Участие в представлението има и директорът на Драмата Кръстю Кръстев, който ще играе губернатор. Тази интеграция на опера и театър е чудесна, каза преди да представи екипа на продукцията Нина Найденова.
Спектакълът е мислен не с ум, а със сърце, подчерта Борис Панкин. Той има амбицията да прегърне хората, да ги приласкае, а не просто да ги забавлява или поучава. Смисълът на "Човекът от Ла Манча" е да внесе мъничко благородство в иначе бруталният ни живот. Сълзите, които блещукат в очите на публиката, побеждават всички икономически фактори. Темата Дон Кихот продължава да е актуална 300 години след създаването на романа и това показва естествената човешка нужда от доброта. Целта ни е да ентусиазираме хората и да им покажем, че всичко, което правят има смисъл, допълни режисьорът.
Мюзикълът е в 400 ръце и сърца, каза още Панкин и изброи участниците в целия проект. На сцената ще излязат балета и музикантите от пловдивската опера, Горанов и Бачев, театралите от Драмата, както и талантливи младоци от ПУ, които играят и съвместно с това се грижат за сценографията. Диригент е Константин Добройков. Всички са изключителни професионалисти и направиха така, че жанрът да бъде такъв, какъвто трябва да е. Доказателство за това е Кольо, който независимо, че може да ми бъде е син, ме дирижира. В музикалното оформление са солистите на Пловдивската опера Марк Фаулър , който придава на мюзикъла един презокеански вкус и Михаил Пулиев, който независимо от мащаба си прие скромната роля на бръснаря. Жената - душа на всеки мъж - Елена Атанасова ще влезе в ролята на Дулсинея. Не мога да кажа за нея, че е българската София Лорен, защото вокално Елена е много над нея. Кръстю Кръстев пък ще прави това, което най-много му приляга - да ръководи. В спектакъла се включиха и млади студенти от Пловдивския университет. Ако Бродуей може да си позволи 5 млн. за сценография, ние можем да си позволим четирима студенти. И в духа на последните седмици на избори, надявам се на 6 октомври всички ние да се погледнем честно в очи и никога повече да не работим заедно, завърши шеговито Борис Панкин.
Една от най-важните поанти, на които наблягаме в спектакъла е, че свободата не се подарява, а се завоюва, тя трябва да се заслужи, заяви Орлин Горанов. Благодаря на Борис Панкин, че ме вкара в този "качамак" и че съм част от него. Историята наистина ме докосна, доказателство за това е, че 6 пъти правим финал и 6 пъти плача накрая, допълни колоритният актьор Мариан Бачев. Накрая героят ми се превръща в един Дон Кихот.
Срещата на екипа с медиите завърши с малка демонстрация - артистите представиха част от мюзикъла, чиято премиера е в събота. Спектакълът е изключително интересен и обещава на пловдивчани невероятно забавление и емоционално въздействие.
https://kapana.bg/zabraveniyat-grad/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15631#sigProId193848d278
Деца създават сензорни станции за по-чист град
Aрхитектурна обиколка, акции и работилници за деца са включени в детската програма на ONE ARCHITECTURE WEEK 2014
Деца ще създават сензорни станции за проверка на чистотата на въздуха и ще строят небостъргачи от плетена рециклирана хартия в рамките на специалната детска програма на ONE ARCHITECTURE WEEK 2014. Седмото издание на международния архитектурен фестивал ще се проведе от 10 до 19 октомври в Пловдив и ще предложи богата програма от работилници и инициативи за най-малките. Повечето от инициативите ще се проведат в пловдивския квартал Капана и ще са със свободен вход за всички деца, като е нужно единствено малките да бъдат предварително записани от страницата на фестивала.
“Една от основните ни цели е широката общественост да има по-активна роля в дебата за средата, в която живеем. Децата са естествен носител на новото и са тези, които го създават”, заяви арх. Любо Георгиев, директор на ONE ARCHITECTURE WEEK. “Затова тази година сме избрали за тях занимания, които да им дадат както практични умения, така и теоретични знания, но най-вече да разпалят любопитството и въображението на най-малките по въпросите на градската среда.”
Един от акцентите в детската програма е “Сензорни станции за по-чист град” - работилница, в която децата ще създават станции, измерващи степента на замърсяване на въздуха. Сензорите ще бъдат поставени в балони и ще бъдат издигнати високо над сградите а различни места из Капана. В зависимост от състоянието и чистотата на въздуха те ще се оцветяват в различни цветове, като всеки балон ще събира нужната информация относно качеството на въздуха и децата сами могат да отчитат степента му на замърсяване.
Работилницата “Плетене с хартия” на Джиджи систърс ще научи малчуганите да правят собствени елементи от хартиени листове и да импровизират с тях, създавайки архитектурни министруктури, като небостъргачи, мостове и кули, които ще останат изложени по време на фестивала. В работилницата “Strawbees”, организирана от KidsLab@DSLL и Smart Fab Lab, децата ще се научат да строят причудливи същества и механизми, макети на сгради и архитектурни елементи с помощта на цветни пластмасови сламки за пиене и елементите за сглобяване от Strawbees. Работилницата ще покаже на децата не само как да използват въображението си, за да построят необичайни предмети, но и ще ги научи на основни принципи, свързани със стабилността на конструкциите. Създадените макети ще бъдат представени в изложба.
“RЕстол” ще се състои в централната зона на фестивала в Капана, където ще бъде създаден детски кът на открито. Тази работилница ще покаже начини за изграждане на публични пространства от рециклируеми елементи, предимно от дървен материал: палета, греди, щайги и други материали. Всеки участник сам ще измисля дизайнерския елемент, който иска да стане част от градската среда.
Инициативата “Отново на училище” тази година ще се проведе в София и Пловдив. Тя предвижда срещи на ученици от I до IV клас с професионалисти от областта на архитектурата, строителството, градското планиране, ландшафтната архитектура и геодезията, които да ги въведат в основите на своите професии. Информацията ще бъде поднесена по интересен за децата начин, като се разкрият ключови моменти от практиката, творческия процес и страстта на архитектите към това, което създават.
В програмата е включена и “Детска обиколка на Капана” на Каше Ателие - игра за малки групи деца на 10 локации в Капана. Архитектурната разходка ще е игра-приключение, вдъхновена от историята и специфичната архитектура на творческия квартал на Пловдив, в която ще могат да се включат деца от 8 до 10-годишна възраст. Малчуганите ще могат да открият и научат много за миналото и настоящето на квартала, като на всяко ново място от обиколката те ще получават карта-загадка за следващата локация. Сред местата в маршрута са чайната къща, книжарницата на леля София, ръкоделницата, галерии, магазинчета и малки работилници.
ONE ARCHITECTURE WEEK 2014 ще се проведе от 10-ти до 19-ти октомври в Пловдив под надслов “Възможното невъзможно”. Програмата на фестивала включва професионален форум, за който вече могат да бъдат закупени билети, и поредица събития с безплатен достъп през цялата седмица, като работилницата “Тhe Clash of the Titans” (“Сблъсъкът на титаните”) с участието на представители на изявени архитектурни бюра от Хонг Конг, Франция и Холандия, редица акции и намеси в градската среда, които ще оставят временни и постоянни следи в пловдивския квартал Капана, и богата програма от изложби, филми и детски работилници.
ONE ARCHITECTURE WEEK (10 – 19 октомври) е ежегоден международен фестивал за архитектура и градска среда, който се провежда за седми пореден път. Стартирал като двудневна конференция през септември 2008 г. под името SOFIA ARCHITECTURE WEEK, той прераства в едноседмична платформа за среща и обмен на идеи за професионалисти в сферата на архитектурата и любители.
Основна цел на събитието е чрез широк обществен и професионален дебат да инициира устойчиви архитектурни и социални практики. Програмата му включва презентации, изложби, дискусии, работилници, прожекции и намеси в градската среда, както и творчески ателиета за деца. Фестивалът е част от културния календар, донесъл на Пловдив титлата „Европейска столица на културата“ за 2019.
Всяка година ONE ARCHITECTURE WEEK представя тенденциите в съвременната архитектура с фокус върху конкретна тема и нов кураторски екип. През 2014 г. темата е “Възможното невъзможно”, а куратори ще бъдат архитектите от студиото за архитектура и дизайн dontDIY.
Дискутираме бъдещето на Тютюневия град
Изложба, посветена на историята на емблематичните за града ни тютюневи складове, ще се открие на 8 октомври в сърцето на индустриалното градче, на улиците Екзарх Йосиф и Иван Вазов. Изложбата ще включва архивни материали и съвременни фотографии на Пенка Калинкова. По покана на авторката млади творци от Пловдив, ученици и студени от Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“, Национална гимназия за сценични и екранни изкуства и АМТИИ, работиха по темата за тютюневите складове и в рамките на събитието ще се представят техните интерпретации и визии за бъдещето на Тютюневия град.
След официалното откриване на изложбата ще се състои прожекция на филма „Истории от Тютюневия град“ на Пенка Калинкова, продукция на БНТ-Пловдив. Събитието ще продължи с обществена дискусия за историята, запазването и възможното бъдеще на тютюневите складове.
Изложбата с творби на Пенка Калинкова и млади пловдивски автори ще може да бъде видяна всеки ден от 16 до 19 часа до 12октомври.
Целта на събитието е да насочи вниманието към уникалните със своята история, архитектура и дух сгради и да търси идеи за тяхното запазване и нови функции. „Пловдив 2019“ идентифицира изчезването на Тютюневия град, загубата на сгради, някои от които паметници на културата, като важен проблем на града, който именно чрез средствата на културата и обществения дебат може да бъде решен и съответно сградите и споменът за тях да бъде запазен.