Американската четворка DISTURBED е една от най-успешните  хеви-рок групи в съвременната музикална история. От формирането им през 1996 до сега, имат продадени над 16 милиона албума и  огромен брой почитатели по целия свят.

На 19 октомври тази година излезе новият албум на DISTURBED – “Evolution”, който е определян като един от най-добрите в кариерата им. Сингълът “Are You Ready” се изстреля на челната позиция в класацията Billboard’s Hot Mainstream Rock Tracks и запази първото място четири поредни седмици. Той е с 5 милиона слушания в Spotify и над 6,5 милиона гледания в Youtube.

DISTURBED анонсираха едноименното си световно турне, което ще представи както нови песни, така и някои от най-големите им хитове като “Down With The Sickness,” Inside The Fire” и “The Sound Of Silence”. За щастие, България е включена в турнето и американската група ще гостува за пръв път у нас на Hills of Rock 2019.

Фестивалът Hills of Rock ще се проведе за трета поредна година, като част от програмата на „Пловдив 2019 - Европейска столица на културата“ на 28, 29 и 30 юни на Гребната база в Пловдив. Очаквайте съвсем скоро още информация за много групи, които предстои да видим следващата година.

Припомняме опцията, че всеки закупил промоционален билет има на разположение 10 дни от днес, 09.11.2018 (петък) до 18.11.2018 (неделя) включително, в които да реши дали така обявените дати на фестивала 28, 29 и 30 юни 2019 година го устройват и ако е възпрепятстван може да върне билета в мястото, от което е закупен. Поръчаните билети онлайн, могат да бъдат върнати в офисите на билетния оператор Eventim.

От днес, 9 ноември 2018 година, в продажба са тридневни билети за фестивала  Hills of Rock 2019, които ще са на цени:

-120 лв – Внимание! - само първите 1000 билета;

-140 лв до 31.12.2018; 

-160 лв до 31.03.2019; 

-180 лв до 28.06.2019. 

През 1928 г., по време на го­лямото земетресение, тя се срутила до основи

Икона от 17 век с изоб­ражение на светеца в цял ръст пази новия храм

Михаела Ангелова

От миналото върху Джамбаз тепе към равното на изток, така протича историята на църквата Свети Арахангел Михаил в Пловдив, която днес отбелязва своя храмов празник. Тя е спомената в исторически източници за пръв път през XVI век.

При изброяване на християн­ските храмове в Пловдив през 1578 г. немският бого­слов и пътешественик Сте­фан Герлах отбелязал на сед­мо място храм с името „Св. архангел Михаил“. Той се на­мирал под скалите на Джамбазтепе, в някогашното мит­рополитско гробище, от дясната страна на южния вход на сегашния тунел. Нямал своя енория и бил подчинен на митрополитския храм „Св. Марина“.

В средата на XIX в. черквата имала съвсем скромен вид. За нея Константин Моравенов пише, че „…представля­вала едно одайче (стаичка) с четири стени, покрити с ке­ремиди – четири разкрача надлъж и толкоз нашир…без да има нито олтар, нито кан­дило, нито друго черковно нещо…“ Била посещавана само на храмовия празник. През 1853 г., с ктиторството на хаджи Иван Копривщенец, храмът е обновен, но към края на XIX в. се срутил от чести скални свлачища. Завъншния му вид можем да съдим от фотопанорамата на южната страна на Трихълмието, направена през 1874 г. от фотографа Димитър Кавра. Вижда се еднокорабна постройка с притвор и една апсида на олтарната страна. Южната стена е с четири прозореца, с арки и люнети. Южният вход е засенчен с козирка с кобилична извивка, носена от дъговидни конзо­ли. Архитектурата е сходна с другите еднокорабни възрож­денски храмове в Пловдив – „Св. Николай“ и „Св. Пет­ка“ – Стара.

Известна представа за вът­решното обзавеждане може да се придобие от малкото за­пазени детайли, съхранявани в кръщелнята на черквата „Св. Марина“. Това са две части от резбования вероятно към 1853 г. иконостас със за­пазените икони от царския ред на Иисус Христос и св. Харалампий. Има още един проскинитарий с красива дърворезба, вероятно израбо­тен от Димитър Станишев.Иконата в него представя „Събор на св. Архангели“ и сигурно е една от храмовите икони, разказва сайтът на Пловдивската митрополия.

Десетина години преди окон­чателното рухване на стария храм пловдивчани построили нов със същото име в създа­дения веднага след Освобож­дението от Временното руско управление православен гро­бищен парк в източните покрайнини. Строителството започнало през 1880 г. и завър­шило две години по-късно. Главни ктитори са чорбаджи Неделчо Личов – родом от Перущица, и дядо Янко Вра­чански.

През 1928 г., по време на го­лямото земетресение, храмът се срутил до основи. Не са запазени никакви сведения за неговата архитектура. До на­ши дни са оцелели единстве­но две икони – „Иисус Хрис­тос“ и „Св. Богородица с Младенеца“ (1884 г.) от цар­ския ред на иконостаса, съ­хранявани в Пловдивската митрополия. Техен автор е Никола Данчов, по-малък брат на Георги Данчов – Зографина. Запазена е и стара руска икона от XVII в. с изоб­ражение на св. архангел Ми­хаил в цял ръст, вероятно да­рена от руснаци, участвали във Временното руско управ­ление на Източна Румелия (1878-1879 г.). Сега иконата е изложена в проскинитарий на южната стена на черквата.

Единадесет години след раз­рушителното земетресение с дарителството на индустриа­леца Павел Калпакчиев за­почва възстановяване на гро­бищния храм. Той е изграденкато еднокорабна базилика, с една апсида. Наосът е с пло­сък, касетиран таван. Има не­голям притвор и открит нартекс, оформен с четири коло­ни и арки между тях. Новата черква „Св. архангел Миха­ил“ е осветена през 1941 г. Над притвора през 1971 г. е издигната малка изящна кам­банария с купол.

Богато резбованият иконо­стас, владишкият трон и проскинитарият са изработени през 1959 г. от Петър Кушлев. Иконите от царския ред рисува професор Димитър Гюдженов.

Вътрешните стени първоначално били изписани във ви­зантийски стил от руския ху­дожник Николай Ростовцев през 1941 г. Тридесет години по-късно този стенопис бил повреден и Варлаам митро­полит Пловдивски възложил на учениците на Ростовцев – Карл Йорданов, Господин Ге­оргиев и синовете му Коста­дин и Никола да я подновят.

849 ученици от две възрастови групи са гласували за „Под игото“

Йоана Иванова

„Български народни приказки“ и „Под игото“ на Иван Вазов оглавяват класациите за най-четените български книги от учениците в Пловдив. Те бяха обявени на заключителна церемония в НБ „Иван Вазов“ днес.

Децата от 1 до 4 клас са дали първо място на Български народни приказки, следвани от „Патиланци“ на Ран Босилек и „Мили, бате!... Писма на един дакел“ на Станка Пенчева.

„Патиланци“ е една от любимите книги и на учениците от 5 до 7 клас,  като там тя заема трето място. На второ място по-големите ученици са поставили „Ян Бибиян“ на Елин Пелин, а първото място заема Иван Вазов с „Под игото“.

„Под игото“ е най-четената книга и от най-големите ученици. С 473 гласа те я поставят на първо място. Второ място учениците от 8 до 12 клас отреждат на „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов. На трето място е отново Вазов с повестта „Немили недраги“.

За много съвременни български автори са гласували учениците от последната възрастова група, но само Константин Трендафилов успява да събере достатъчно гласове, за да влезе в десетката. Романът му „Затвори сърце“ си поделя последното място с Йовковите разкази, а стихосбирката му „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого“ заема девето място.

В кампанията участваха общо 4697 ученици от 34 училища и 10 читалища. Те имаха възможност да гласуват както електронно, така и на хартиени бланки, които пускаха в специални урни в училищните и читалищните библиотеки.

Ето пълният топ 10 във всяка възрастова група:

От 1 до 4 клас:

1.       Български народни приказки

2.       „Патиланци“ на Ран Босилек

3.       „Мили, бате!... Писма на един дакел“ на Станка Пенчева

4.       „Ян Бибиян“ на Елин Пелин

5.       „Пет приказки“ на Валери Петров

6.       „Ние врабчетата“ на Йордан Радичков

7.       „Зайченцето Бяло“ на Леда Милева

8.       „Приказки“ на Елин Пелин

9.       . „Приказки“ на Ран Босилек“

10.   „Тошко Африкански“ на Ангел Каралийчев

От 5 до 7 клас:

1.       „Под игото“ на Иван Вазов

2.       „Ян Бибиян“ на Елин Пелин

3.       „Патиланци“, Ран Босилек

4.       „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов

5.       Български народни приказки

6.       „Хитър Петър“ на Сава Попов

7.       „Немили-недраги“ на Иван Вазов

8.       „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов

9.       „Измамен“ на Станислав Койчев – Стан

10.   „Невидим“ на Станислав Койчев – Стан

От 8 до 12 клас:

1.       „Под игото“ на Иван Вазов

2.       „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов

3.       „Немили-недраги“ на Иван Вазов

4.       „Тютюн“ на Димитър Димов

5.       „Стихотворения“ на Христо Ботев

6.       „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов

7.       „Железният светилник“ на Димитър Талев

8.       „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев

9.       „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого“ на Константин Трендафилов

10.   „Затвори сърце“ на Константин Трендафилов и „Разкази“, Йордан Йовков