Капана.БГ
Художник Христо Христов гостува в ГХГ - Пловдив
Известният варненски творец показва живопис и скулптура в самостоятелна изложба от 3 до 23 ноември
От 3 до 23 ноември известният художник от Варна Христо Христов ще представи пред пловдивска публика своя самостоятелна изложба живопис и скулптура.
Откриването е на 3 декември от 18:00 ч на първия етаж в Залите за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“ №15.
Изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева отбелязва за автора:
„Христо Христов е творец, който владее универсалното внушение и сетивното въздействие на пластичната форма и на цвета. Той работи паралелно в областта на живописта и на скулптурата, като постига една обща естетическа платформа на изобразителния си език.
Превърнал бялата повърхност на живописното платно в лично живописно пространство, той с нежност и експресия, с изящност и със замах наслагва пласт върху пласт, в цветови образи от емоционалната си памет. Това са сведени до абстракция сетивни представи от истории, изживени в спомен, представи от разкази, разтворени в съзнанието и пренесени през времето като смътни възпоменания…
В скулптурата светът на Христо Христов е ясен и монументален, независимо от камерните размери на бронзовите му пластики. Без да е повествувателен или философски, неговият визуален език е изискан, привлекателно странен в своята знаковост и значим в общочовешките си значения. Бронзовите му пластики са носители на духовна памет, защото в тях има проявен онзи древен култивиран усет за форма и обем, който ги превръща в нов тип идолна пластика.“
Художникът е роден на 22 май 1963 г. във Варна. През 1982г. завършва Специализирано училище за художествена обработка на камък в с. Кунино. А през 1994 г. се дипломира със специалност Скулптура в Националната художествена академия в София в класа на проф. Димитър Бойков. От 1994 г. е член на СБХ.
От 1995 г. излага творбите си в галерия Georg на остров Зюлт, Германия.
Той е автор на следните скулптурни награди, които изработва ежегодно:
- „Спортен Икар“ на Фондация „Български спорт” (от 1997 до 2022)
- Международната федерация по борба FILA (от 2010)
- Баскетболен клуб „Спартак” – Москва (от 2008)
- Европейската федерация по баскетбол FIBA (от 2006)
Автор е на монументална пластика, експонирана в „Музей на открито“ на площад „Атлантическа солидарност“ до ГХГ - Варна (2019).
Скулптурата му „По-високо от слънцето” става символ на курорта „Златни пясъци” (2006). Изработва монументалната пластика, поставена в двора на НМУ „Любомир Пипков”, София (2003).
Участва в редица международни скулптурни симпозиуми у нас и в чужбина, както и в обща изложба в сградата на Европейския парламент в Брюксел (кабинет на еврокомисаря по разширяването на ЕС г-н Гюнтер Ферхойген) през 2002 г.
Между 1994 и 2023 година има 40 самостоятелни изложби с живопис и скулптура в редица градове в България, както и в Германия, Франция, Чехия, Австрия, Нидерландия, Норвегия. Участва в множество български и международни колективни изложби.
Носител е на следните отличия:
2020 – Награда на Журито в Биенале на малките форми – Плевен
2015 – Награда от Първи независими награди за Култура – Варна
2010 – Първа награда на конкурс „Регионални награди Алианц България за скулптура”
2010 – Първа награда от Биенале на малките форми - Плевен
2006 – Първа награда в Симпозиум по скулптура „Море от форми“, курортен комплекс “Златни пясъци”.
2000 – “Златно перо” за принос към българската култура.
Richard Manta представят новия си албум в Пловдив
Групата Richard Manta ще представи новия си албум „RISE UP“ в Пловдив на 11.11 – „портален ден“, както го определят самите музиканти.
Мястото е рок бар DOWNLOAD, 20 часа.
„Камерна сцена Пловдив“ приключва Сезон 2023 с „Еклектик“
Най-новият концертен формат „Еклектик“ на Калоян Куманов е създаден специално за заключителното събитие на платформата “Камерна сцена Пловдив“ за 2023г. и ще бъде представен за първи път пред пловдивска публика.
На 16 ноември, от 19ч., в Първо студио на Радио Пловдив ни очаква една прекрасна музикална вечер с „Квартет с Калоян Куманов“. На сцената излиза един от най-атрактивните и успешни акордеонисти у нас Калоян Куманов, който споделя музикалните си идеи с Юлиан Янев-пиано, кийборд, Надя Казакова – вокал и Владимир Владимиров – тамбура.
Компилираните музикални стилове в „Еклектик“ ще ни поведат по пътя на Барока, блуса и мистичния български фолклор, като именно това нехарактерно музикално разнообразие е заявка за силната вибрацията в интерпретациите на артистите, мултиплицирано в едно различно душевно преживяване.
Калоян Куманов е известен на съвременната българска сцена с оригиналните си проекти и превъплъщения. „Еклектик“ не прави изключение, като и тук артистът остава верен на себе си в един безкомпромисен творчески подход, споделен с едни от най-изтъкнатите имена на родната ни музикална сцена.
Юлиан Янев е един от доказаните пианисти в българската музикална сцена, част от големи музикални формати, като „Гласът на България“, дългогодишен музикант, композитор и аранжор на едни от най-известните поп и джаз изпълнители в България.
Надя Казакова е сред най-известните изпълнители на фолклорна музика с впечатляващ музикален път. Солист на НФА „Филип Кутев“, след това е част от петорката “5 Stars”, в момента има забележителна музикална солова кариера, също така е солист в ансамбъла на „Трудови войски“ – София.
Проф. Владимир Владимиров – изтъкнат наш тамбурист и педагог, преподавател в АМТИИ „Проф.Асен Диамандиев“ гр.Пловдив и диригент на „Академичния народен оркестър“.
„Камерна сцена Пловдив“ се осъществява с подкрепата на община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2023 година.
Билети се продават в цялата мрежа на Ивентим.бг, на каси и онлайн, както и на място преди концерта.
Представят международната изложба WE SEE UKRAINE в Пловдив
Международната изложба WE SEE UKRAINE ще бъде представена за първи път на 15 ноември, в 18:00 в Градска Художествена Галерия на главната пешеходна артерия на Пловдив. Експозицията събира в едно артисти, обединени от търсенето на отговора какво ти дава горивото да продължиш по време на една война, която продължава без крайна дата.
19 месеца след нейното начало е лесно войната в Украйна да започне да се изплъзва от нашата сфера на възприятие, да потъне във филтъра на новото, острото, актуалното, да се слее с ежедневния новинарски шум, докато ние, жителите на останалата част на Европа продължаваме всеки ден по пътеките на собствените ни сложни и заплетени ежедневия. Украйна и хората ѝ обаче все така се нуждаят от нашата подкрепа– а нейният извор е разбирането на това, през което преминават. Да видим отвъд големите категории, геополитиката, обезличаващия език на новините – даже отвъд ужасите и болката. Да се свържем с хората. Защото това не е изложба за загуби и борба – това е една изложба за надежда.
Изложбата WE SEE UKRAINE е за всички измерения на съчувствието. Тя е за това, какво ти дава сила. Какво ти дава вяра. Какво е да си обикновен човек, поставен в ситуация, която изисква от тебе да си герой 24/7. Шестимата художника, които участват в изложбата, избрани с конкурс от над 170 кандидати, имат дълбоко индивидуален и по различен начин докосващ собствен поглед към войната. Сред тях има и млади художници, и автори с творби показвани във водещи европейски музеи. Има украинци, отказващи да напуснат страната си – и такива, които не могат да го направят.
Има бежанци – и хора, които ги посрещат в Европа. Има хора, загубили най-близките си по време на руската окупация в Украйна – и такива, на които това се е случило по време на войната в Югославия, и вече имат обезболяващия ефект на времето, позволяващ да се погледне назад 28 години по-късно.
В последната половин година тези толкова различни хора работеха заедно, комуникираха, обсъждаха и запознаваха един друг с историите на народите си, спореха, съчувстваха и строяха мостове – от човек до човек, от болка до болка, от Украйна към другите европейски държави. Тази изложба носи отпечатъка на това съвместно преживяване.
Запознанството с изложбата започва отвън – зрителят бива поканен от трите черно-бели знамена на хърватския художник Игор Грубич – простотата на техните изявления за войната и мира наподобява дзен коани, задавайки рамка и настройка за изложбата. Художник от Хърватия от смесено сърбо-хърватско семейство, Грубич отказва по съвест да отиде на фронта през 1990-те – неговата битка преминава в полето на публичните акции и аудио-визуални инсталации. Работата му включва специфични намеси в обществени пространства, фотография и филми и е фокусирана върху минали и настоящи политически ситуации, от задълбоченото изследване на съдбата на историческите паметници, до климатичните промени и малцинствените общности.
Полиптихът „Език на свободата“ на Ирина Ворона (Киев, Украйна) ни посреща със серия от графично очертани преплитащи се фигури, докосващи с усещане за подкрепа, заедност, но и за страха от раздяла. Напомняйки на монолита на Кете Колвиц „Майките“, прегръщащите се фигури се претопяват в една. Ворона е вдъхновена от моментите на посрещане и заминаване на гарите в началото на войната, когато украинските семействата се сплитат в прегръдки толкова силни, че всички фигури се сливат в едно цяло.
В следващата зала фотографският проект на Олга Филончук (Украйна/Германия) „Невидимата градина“ разказва за бежанския опит – който ще отекне в сърцето на всеки, който някога е живял далече от дома – чрез истории за растения. Цветя, дървета, тревни клонки, които срещате в чужбина, вдъхвате познатия аромат и те ви изпращат обратно в спомените и градината на село от детството. Проектът има за цел да направи видима мрежата от връзки между хората и природата; той е опит за съчетаване на документални данни и изследвания с художествена визуализация на паметта, опита на принудителната миграция, човешката крехкост и властта на спомените.
Документалната художничка Анна Стоева (България) работи по тема на българска почва. Каква е завесата, деляща България, която показа огромна вълна от лична и гражданска подкрепа за Украйна, от другата България, която е податлива и уязвима мишена за руската пропаганда? «Това, което ме провокира е абсурдността на цялата концепция за „неутралитет“. Може ли да има неутрална страна в една война? Какво да кажем за неутрално състрадание? Неутрална прегръдка?». В серия обекти-портали, Анна търси материалната метафора на дезинформацията и безличния език на новиние, който ни отдалечава едни от други.
Видео инсталацията на Михайло Барабаш (Лвив, Украйна) „Картофени диалози“ ни кани в проста среда, медитативна и банална по същото време, където трима мъже без военни униформи говорят за ежедневието си, за своите мечти, надежди и за чувства в ситуация, която вижда всеки мъж първо през призмата на фронта. Едно всекидневно действие – готвенето е нещо, което хората правят независимо от ситуацията, в която се намират. Това също така е едно от простичките действия, които Барабаш намира като убежища за себе си, за да се откъсне от постоянните мисли за войната, от следенето на новини и сигнали за въздушна тревога всяка минута. Медитативни, семпли, прости действия-убежища – да готвиш, да посадиш растение, да белиш картофи… Той предлага това убежище на осем мъже, които не са на бойното поле, като им задава въпроси за живота им, за тяхната семейна история и за чувствата и мечтите им.
Изложбата завършва с видеото и артефактите пърформънса на Дария Пугачова (Украйна/България) «През стената». От септември 2023 Дария е избрала София за свой дом по време на войната. В деня на откриване на изложбата, меюду 18:00 и 21:00 Дария ще проведе двучасов пърформънс, в който публиката може да влиза и излиза в една стая, която ги транспортира в реалността на един апартамент по време на въздушна тревога и основната емоция в него – страха. Художничката размишлява върху преживяното по време на войната чрез символични движения и предава с очертанията на тялото си етапите на страха, като приканва зрителите да се изправят срещу собствените си преживявания. Интроспективното пътуване на Дария Пугачова създава мост между личната уязвимост и колективната съпричастност, преминавайки през невидимата стена между страха и свободата.
Изложбата WE SEE UKRAINE в Пловдив ще продължи до 05 декември. След това предстои откриване на 11-ти декември 2023г. в галерия Форум в Загреб, а през февруари 2024г., за втората годишнина от началото на пълномащабната война в Украйна, изложбата ще бъде показана и на три локации в София – регионален център за съвременни изкуства Топлоцентрала, пространство за изкуство КО-ОП и контейнер VOX POPULI.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на програма Творческа Европа на Европейския съюз и Национален фонд “Култура”. Водещата организация в изложбата е Tanuki Films, а партньори са хърватската продукционна къща Eclectica и украинският Център за развитие на туризма на град Лвив. Партньори в организацията на изложбата в Пловдив са Градска художествена галерия – Пловдив и фондация Пловдив 2019.
ОИ „Старинен Пловдив“ отбелязва Деня на народните будители
В Деня на народните будители, 1 ноември 2023 г. (сряда), от 16:00 ч. ОИ „Старинен Пловдив“ отваря вратите на новореставрираната къща „Павлити“ (позната като Синята къща, с адрес: ул. „Арх. Христо Пеев“ №6) за вълнуваща среща с историка Владимир Балчев. Беседата е на тема „По следите на познатите непознати будители“.
„Изследователските търсения на г-н Балчев винаги отвеждат към любопитни и вдъхновяващи истории. Вярваме, че да споделим с публиката възрожденския дух на къща „Павлити“ и да говорим за будителството е наистина интригуващо“, споделят организаторите.
Владимир Балчев завършва българска филология и история във ВТУ „Кирил и Методий“. Работи като уредник в „Националния музей на образованието“, редактор на специализирано издание за литература, култура и история, редактор в „Радио Пловдив“ и главен експерт в „Държавен архив“ – Пловдив, работил е дълги години и в ОИ „Старинен Пловдив“. Публикува изследвания за българската ръкописна книга през периода ХV – XIX в., българската литература и култура през XIX и началото на XX век. Негови студии и научни статии са публикувани в „Литературна мисъл“, „Известия на Българското историческо дружество“, в научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски“ и други сборници и специализирани издания. Съставител е на няколко албума. През последните години вниманието му е насочено предимно към непознати и малко познати моменти от историята на Пловдив. Автор е на книгите „Забравеният град-записки за Пловдив“ (съвместно с Петко Петков), и „Пловдив – другият бряг на Европа“. Любим автор е на пловдивчани и със своите рубрики, посветени на миналото на Пловдив в няколко регионални медии.
В същия ден, от 17:30 ч. на Римски стадион, ОИ „Старинен Пловдив“ е домакин и на празничния концерт „Поклон, будители народни“ на Общински читалищен съюз – Пловдив с участието на повече от 120 изпълнители от пловдивските читалища. Специални гости са момичетата от хорова формация „Евмолпея“ с диригент д-р Алия Хансе и клавирен съпровод Йорданка Иванова. Концертът се осъществява с подкрепата на Община Пловдив и Общински институт „Старинен Пловдив“.
Входът за събитията е свободен!
„Мед от оси“ на Владислав Христов и хумора като умами литературно изживяване
Ако си представим Bee Bop Cafe като кошер, то тази вечер приятното жужене на „пчели, оси и стършели” бе заради Владислав Христов и представянето на новата му, първа по рода си хумористична книга. Сред публиката се открояваха познати лица от пловдивската литературна сцена, а в ролята на водещ влезe Петър Краевски.
Като встъпление, той припомни амплоато на Владислав Христов – „майстор на хайку, разкошен поет, блестящ фотограф, журналист, който пише статии, прави интервюта – успешен автор“. След това описа състоянието на съвременната хумористичната среда, включваща всякакъв тип изяви – от смешни клипчета и мемета в социалните мрежи, до телевизионни предавания, пълни със скечове и вицове. В противовес Краевски посочи, че пишещите добра хумористична проза стават все по-малко и не е задължително те да бъдат зевзеци, а напротив, използват веселото слово като носеща вълна за по-дълбоко послание.
– Тези просветени скептици се опитват да издигнат веселието на малко по-високо ниво. Да го превърнат в литературен факт. Владислав Христов прави сериозна заявка да бъде един от тях.
Сред това продължи :
– Три неща ще кажа за книгата „Мед от оси“. Първо – много сполучливо заглавие, което е защитено достойно от корицата на Василена Георгиева, а и от текстовете вътре. Второ – разнообразни жанрови форми – фейлетони, диалогични текстове, пародии и дори по-публицистична сатира, която е излизала във вестник „Стършел“. Сам по себе си този факт е гаранция, че авторът не случаен. И трето – стремежът на Владислав Христов да се придържа към по-верния подход, тоест не да се мъчиш да ни разсмееш на всяка цена и така да провокираш съчувствие, а просто да си разкаже историите, а усмивката да дойде естествено.
Самият автор продължи с характерния си прям стил на изказ и жестове, като в едни от първите си реплики разказа за софийската премиера на книгата и дъжда като лакмус за успеха ѝ.
– Живеем в едни не много весели времена и въпреки това, хуморът е най-силната съпротива на всичко което се случва.
Владислав Христов сподели, че е писал тези над 85 текста през последните пет години и това е неговата лична съпротива към абсурда, който ни заобикаля и тези негови „малки реакцийки“ са били нещо неизбежно, така както и поезията. Част от тях са излизали в най-стария в момента вестник в България – „Стършел“, където всяка седмица излиза негов материал. От седем години и той е част от „стършеловото гнездо“ и това му носи голяма радост. Като пред близки приятели Влади сподели, че неговата майка събира ревностно вестника и това е изиграло роля в неговото възпитание. От работата си със „стършелите” ,като автор извлякъл плюса от този начин на сбиване на текста и неочакваност и оригиналност на текста, които да „преобръщат читателя“. За заглавието „Мед от оси“ и първата част на книгата “Пилешки вратни пържоли“ споделя, че са абсурдни и са провокирани от ситуации, случки и случайно срещнати хора и така се раждат фейлетоните. Във втората част “На живо от събитието“ са включени текстове, които имат репортажен елемент. От медийния поток успява да извлече някое събитие, да вкара персонаж, който така се забърква, че го довежда до още по-голям абсурд. Третия раздел “Рецепти за усмивка“ авторът определя като най-смешния. Там той дава съвети, как да не се скараме с комшиите по Коледа, как да не се забавим с изхвърлянето на киселото зеле и тем подобни съвети, които предизвикват в читателя усмивка.
За книгата си Владислав Христов казва, че е забавна и тъжна, защото двете категории е трудно да бъдат разделени, както в живота, така и в литературата.
– Радостта и тъгата са част от цялото и ни спохождат ежедневно, затова не трябва да изпадаме в капана на категорията и ставаме „неверни определители“ на това каква е дадена книга.
По фотографски той се стреми да улавя момента и някои от фейлетоните е написал за 15 минути, за да го запечата като снимка и после евентуално да го „дооправя“. И тук както и в поезията, Влади казва, че колкото го ремонтираш и мислиш, нещата стават по-зле. Краевски репликира:
– Ти да не си станал квантов писател?
– В крайна сметка аз искам да сведа нещата до абсолютният минимум, до бялата страница.
– Която е финала на една книга.
Разговорът се пренася в темата за писането на хумор като „вид мазохизъм“, който пишещият си причинява.
– Всичко, което правим минава през нашата болка, първо, и после минава през други канали, било проза или поезия. Там пък е най-голямата касапница! Това, което на пръв поглед е леко и забавно, говори за една богата литературна култура.
Владислав Христов изброи автори образци на тази култура: за Чехия – Хашек, Русия – Хармс, Илф и Петров, у нас – Стратиев, Радой Ралин, Мирон Иванов, Алек Попов, Михаил Вешим и ги оприличи на една щафета, която се предава. Стана въпрос и за хуморът в стила на „Шарли Ебдо”, който Владислав определи като едно „перманентно пресоляване на манджата” с цел да хваща за гърлото, но когато става въпрос за религия, нещата се приемат трудно. Затова писането на стойностния хумор е в това да не пресолиш, не само темата, дори всяка думичка. Стана въпрос и за автоцензурата и линията на изданието, добрия вкус и платените медии. За своеобразни острови на спасението в лицето на независими издания, където да четем текстове, които не са писани по поръчка. На въпроса дали е време за хумора на брадвата или на скалпела, Владислав каза, че избира брадвата, за да бъде извадено обществото от летаргията и направи разграничение между четящия и разбиращия читател. Стана въпрос и за Марк Твен, Удхаус, хумора на иглата и подготвения читател. Опасностите дебнат и писателя – да залитне към платени публикации, или компромис в писането с цел да се хареса на широката публика. Краевски постави и друга интересна тема – за успеха и наградите, Христов отвърна, че е претръпнал към наградите, но ги цени, когато е избран анонимно сред хиляди участници в международните хайку конкурси. Като друга ценна награда се спомена „Чудомир”, защото се дава от гилдията.
После Петър Краевски покани присъстващите да се включат в разговора, което доведе до размяна на въпроси и отговори, но също така и на искрени поздравления и пожелания към Влади. Включиха се Ина Иванова, Йордан Велчев, Силвия Димитрова, Панайот Стефанов от Нула 32 и така естествено се премина към автографите.
Разбира се, за мнозина любим момент от вечерта ще остане прочитането на едноименния фейлетон „Мед от оси” от самия автор, което категорично показа, че е успял да вкара всички основни вкусове от живота в книгата си – сладко, солено, кисело, горчиво и умами.
Пловдив посреща актьори от „ДИАДА“ на предпремиера
Продукцията тръгва по кината в цялата страна от 10 ноември
Първата предпремиерна прожекция на втория филм на Яна Титова – „ДИАДА“ ще се състои на 2.11, четвъртък, от 20:00 ч. в Синема Сити в Мол Пловдив. Специални гости на прожекцията в Пловдив ще бъдат актрисите в главните роли Маргарита Стойкова и Петра Църноречка, Ирмена Чичикова, която също има участие в продукцията, както и самата Яна Титова, която освен режисьор е и сценарист. Те ще се срещнат лично с публиката след филма и ще раздават автографи.
Вторият пълнометражен филм на Яна Титова – „Диада“ – вече отбеляза сериозни успехи – взе четири награди „Златна роза“ и беше част от официалната конкурсна програма на един от водещите кинофестивали в света с категория „А“, а именно – този във Варшава. Предстои да бъде показан и в Талин, Естония, чийто кинофорум също в сред 15-те най-реномирани, както и в Котбус, Германия.
„Диада“ се фокусира върху историята на Дида, 16-годишно момиче от малък град, и с това засяга множество деликатни теми, близки до света и емоциите на тийнейджърите. Заради „умението си да създава динамични и многопластови сцени и да поддържа темпото на филма“, Яна Титова спечели наградата „Златна роза“ за режисура преди месец.
За нелеката задача да изиграе главната героиня, чиято мечта – да замине при майка си в Америка – е поставена на карта, Яна избира Маргарита Стойкова. 19-годишната Маги успешно се превъплъщава в Дида и по автентичен начин се гмурва в низа от ситуации, които преобръщат живота на момичето само за броени часове. Напрежението в личен план и в училище се трупа, а Дида не намира нужната помощ дори от най-добрата си приятелка Ива. За „незабравимата си дебютна роля в „Диада“, изпълнена с енергия и страст“, Маргарита Стойкова бе удостоена с наградата на град Варна на фестивала „Златна роза“.
Освен тези отличия филмът „Диада“ спечели още наградата на критиката, а като изключителен случай в историята на фестивала се явява и голямата награда на „Златна роза“ за пълнометражен филм, споделена с „Уроците на Блага“.
В основния актьорски състав на „Диада“ влизат и редица любими актьори като Иван Бърнев, Силвия Лулчева, Стоян Дойчев, Ирмена Чичикова, Цветан Алексиев, Васил Бинев, Жаклин Дочева и други. За ролята на най-добрата приятелка на Дида – Ива, е избрана Петра Църноречка, ученичка в Националното музикално училище в София.
Филмът е заснет в Ямбол през лятото на 2022 година. Операторската работа е дело на Мартин Балкански.