Капана.БГ
Код червено: литература представя Йова Станкова
„КОД ЧЕРВЕНО: ЛИТЕРАТУРА“ представя дебютния роман на ЙОВА СТАНКОВА - „Галерия от светове“.
Предава ли се талантът по наследство /писателката на крие роднинската си връзка с Йордан Йовков/? Как се съхранява езикът, когато почти целият ти съзнателен живот е преминал в чужди страни? На тези и много други въпроси ще търсим отговор на 2 май /сряда/ в U PARK Gallery /ул. Отец Паисий 24/.
Начало: 19 часа.
Очакваме Ви!
ВИЗИТКА НА АВТОРА:
Йова Станкова е родена през 1982 година в София. Като дете живее в Луанда, Ангола със своите родители. В София завършва средното си образование в 125 СОУ „Проф. Боян Пенев” с изучаване на френски език. Има магистърска степен от университета „Лудвиг-Максимилиан” в Мюнхен, където изучава специалностите „Наука за религиите”, „Политология” и „Руски език”. От 2010 година живее в Кейптаун, Южна Африка, където се отдава изцяло на хобито си да пише на български език.
„Галерия от светове” е първият й роман.
ЗА КНИГАТА:
Романът е писан от жена за жена и е проява на женското възприемане за света. Героинята е млада жена, която след развода със съпруга си, заможен руснак, остава да живее в неговата галерия в София. Чрез изкуството тя се опитва да намери себе си, смятайки, че така може да запълни празнотата в живота си.
Чрез различни образи героинята нарцистично се оглежда като в огледало и така проумява смисъла на всеки спомен и на всяка несполука, като ги превръща в потенциал за оцеляване и метаморфоза. Отвореният край създава предпоставка за още метаморфози извън текста и сюжета, които неизбежно остават за читателя.
Студенти по история от Залцбург се включиха във флашмоб в Тютюневия град
СКЛАД посрещна първото си събитие, заживя с танци и дискусия
Новото място за култура в Тютюневия град СКЛАД заживя от днес. Бившият мебелен магазин Галеро посрещна първото си събитие в днешния следобед, като се превърна в сцена на инициативата Work-It-Out. Младите танцьори от денс школа Милениум танцуваха в ритъма на електронна версия на Одата на радостта в акция, която се проведе паралелно в 10 страни в Европа. Всички събития започнаха точно в 16 часа и вървяха в над 30 индустриални паметници, като така инициативата отбеляза Европейската година на културното наследство.
Танцът продължи 6 минути вътре в СКЛАДа и вън на паважа, а публиката снимаше и споделяше случващото се в мрежата. Пловдивскияj флашмоб от Work-It-Out може да бъде подкрепен с гласуване онлайн. За вота на публиката в интернет ще се борят още млади танцьори от Норвегия, Швеция, Великобритания, Белгия, Германия, Полша, Чехия, Испания, Италия. Участниците от всички страни следват ритъма на електронната танцова версия на „Одата на радостта”, аранжирана от седемнадесетгодишните музиканти Паул Фангер и Паул Остарек от групата Paul&Friends. Хореографията е на Хай Труонг и танцoвото студио Groove Dance Classes и е вдъхновена от движенията на индустриални работници, превръщайки ги в модерни танцови послания.
Организатор на инициативата е най-голямата туристическа мрежа за индустриални паметници в Европа. Миналата седмица Тютюневият град бе официално вписан в Европейския път на индустриалното наследство ERIH - European Route of Industrial Heritage като проект част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019.
В събитието в Тютюневия град се включиха и двадесетина студенти по история от Залцбург. Те са под тепетата, за да се запознаят с проекта Пловдив- Европейска столица на културата. Младежите се срещнаха с екипа на фондация „Пловдив 2019” на последния етаж в СКЛАДа, където се проведе кратка дискусия.
Максим Минчев представя новата си книга в Пловдив
Максим Минчев ще представи новата си книга "Дюня 45 Намибия" този четвъртък в книжарница „Хермес“. Събитието е част от литературното турне на автора, което започна на 24 април в Русе и ще продължи в Пловдив, София и други градове.
Съзнавам, че когато човек е бил в повече от 140 държави на петте континента, много трудно ще отговори на въпроса кои са най-любимите му сред тях. Съзнавам също, че подобни въпроси са малко нелепи. Всички държави са ми любими. И все пак напоследък се улавям, че ме тегли към Африка. Затова отново избрах Черния континент за следващата, трета книга от поредицата „Пътешествия с Максим“.
След Кения, Танзания и Занзибар в „Alo Boo Safari“ и Белиз, Кабо Верде, Бутан и Палау в „Търсачи на миражи“ сега ще се отправим към малко познатата Намибия.
А защо Намибия?
Ще разберете, когато прочетете книгата!
За автора:
Максим Минчев е роден на 5 юни 1953 г. в София.
Завършил е журналистика в Лвов, Украйна, и е бил стипендиант на НАТО в Брюксел.
От 1991 г. е член на Управителния съвет и пресдиректор на Атлантическия клуб в България, президент е на Асоциацията на българските медии по света, член е и на УС на Евроатлантическата асоциация за международна политика и сигурност.
Членува в Съюза на българските журналисти, в Международната организация на журналистите, в Съюза на българските писатели.
Той е съставител на книгата „Соломон Паси. Статии, мнения, коментари, интервюта извън протокола“, която излезе със знака на „Хермес“.
Максим Минчев съчетава успешно работата си на дългогодишен директор на БТА с голямата си страст – пътешествията. Той е посетил 142 страни на 5 континента и е написал девет книги.
Член е и на FIJET (Международна организация на писателите и журналистите, пишещи за туризма).
Смях в залата
"Смях в залата" е едно от най-динамичните представления, играни на българска сцена, като всичко в него се случва толкова бързо, че не оставя съзнанието на публиката без ангажимент нито за миг. В центъра на действието е пътуваща театрална трупа, която тръгва на турне в Америка с амбицията да покори публиката. Включително и Бродуей.
Въпреки огромното желание на режисьора и актьорите за феноменален успех, следват куп неудачи и неразбории, които започват още от генералната репетиция. Зрителите стават свидетели не само на това какво се случва на сцената, но и на пикантерии зад кулисите: любов, интриги, солени закачки, майсторски заплетени от английския драматург. Героите превръщат пиесите му в словесни престрелки, сред които остроумно са заложени капаните на всевъзможни комедийни ситуации и характери.
Режисьор: Асен Блатечки
Участват: Асен Блатечки, Калин Врачански, Яна Маринова, Невена Бозукова-Неве, Милена Маркова- Маца, Алексей Кожухаров, Стефан Иванов, Добриела Попова, Васил Банов.
Дом на културата "Борис Христов"
19 часа
Билети на Касата пред Общината!
Философия и основни познания в студийната фотография
Разбирането на студийната фотография и работата със светлината, според Георги Неделчев, са в основата на разбирането на фотографията. В тази лекция ще си говорим за портретната и предметна фотография в студио през много примери от практиката на лектора.
Лекцията ще ви помогне да разберете по-добре някои от тънкостите и предизвикателствата на студийната фотография.
Кафе-бар "Отсреща"
19 часа
Вход: 10 лв./ безплатно за членове на Клуб Фото Свят
Може да станете член по време на събитието
За да гарантирате участието си, молим да попълните регистрационната форма на тази страница: https://photoworld.bg/sabitia/filosofia-i-osnovni-poznania-v-studiynata-fotografia-2/
Флашмоб в Тютюневия град
Точно в 16 часа днес новото пространство за култура СКЛАД на ул. „Екзарх Йосиф” в Тютюневия град ще се превърне в сцена на Work-It-Out
В този час стотици млади танцьори от 10 страни в Европа ще превърнат над 30 индустриални паметници в сцена, за да отбележат Европейската година на културното наследство.
Събитието статира едновременно в цяла Европа, а Тютюневия град кани, всеки, който желае да се присъедини като публика или участник. Нека се забявляваме #заедно и направим #Пловдив още ведънж фокус на внимание. Мястото е Тютюневият град, точно в 16,00 ч. пред сградата на СКЛАД - 6 минути танц, забавление и емоции. Станете участник в Work-it-Out като споделяте и снимки и впечатления в социалните медии в реално време, като използвате двата основни хаштага #erihworkitout и #plovdiv.
Пловдив - Европейска столица на културата 2019 се присъединява към ERIH Work-it-Out с новото пространство за култура СКЛАД, където ще звуци електронна версия на „Ода на радостта”. В Пловдив Химна на Европа ще пресъздадат в танц повече от танцьорите на студио Millenium, приобщавайки България към Норвегия, Швеция, Великобритания, Белгия, Германия, Полша, Чехия, Испания, Италия.
Участниците от всички страни ще следват ритъма на електронната танцова версия на „Одата на радостта”, аранжирана от седемнадесетгодишните музиканти Паул Фангер и Паул Остарек от групата Paul&Friends. Хореографията е на Хай Труонг и танцoвото студио Groove Dance Classes и е вдъхновена от движенията на индустриални работници, превръщайки ги в модерни танцови послания.
Организатор на инициативата е най-голямата туристическа мрежа за индустриални паметници в Европа. Миналата седмица Тютюневият град бе официално вписан в Европейския път на индустриалното наследство ERIH - European Route of Industrial Heritage като проект част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019.
Work-it-Out ще преобрази площадките на бивши мини за добив на въглища и сребро, металургични цехове, тухларни, текстилни фабрики и пивоварнииз цяла Европа, заедно с Тютюневия град, в танцова сцена, за да пресъздаде напредъка на технологиите чрез ритъм и въображение.
Ако планирате едно интересно и различно изживяване в Деня на труда - елате в Пловдив!
Следете събитието в социалните мрежи и yoututbe канала на инициативата
Фондация Пловдив 2019 благодари за подкрепата на BG Бъди активен и професионализма и всеотдайността на Millenium.
Реалността като виц в изложбата „Абсурд - но не точно“
Митовете на съвремието са корупцията, парите, силата и властта, смятат австрийските художници Хайде Ауфгевект, Йозеф Данер, Хюсеин Ишик и Георг Лебцелтер
Творбите им в ГХГ казват: Абсурдите около нас днес не са локални, а глобални. Абсурдите тук са абсурди и там, на другия край на света
Изкуството може да се намира и там, където не му е мястото. Даже е по-добре да бъде така, заявяват четиримата творци
Абсурдите около нас днес не са локални, а глобални. Абсурдите тук са абсурди и там, на другия край на света, ни казват австрийските художници Хайде Ауфгевект, Йозеф Данер, Хюсеин Ишик и Георг Лебцелтер в изложбата си „Абсурд - но не точно“ , открита в Градската художествена галерия в края на миналата седмица. Творците представят днешната реалност като кратък виц, като афоризъм в галерията на Главната и провокират публиката с нестандартни решения.
Основната концепция а изложбата е да няма нищо логично. В нея залагаме на контрастите. Контрастите в съвременния живот, не в конкретна държава, а в глобалната ситуация, обясняват авторите. С творбите си зачакат всички щекотливи теми на днешния свят. Говорят за корупцията и властта така, както говорим ние ежедневно. Обсъждат законността и справедливостта така, сякаш не са австрийски художници, а български политолози. Но, разбира се, го правят с инструментите на изкуството. Говорят за фалшивите новини, за това как масовите средства за комуникация представят света по един противоречив начин, за бягството на хората.
Ние тримата търсихме логиката и алогиката на нещата. Как може реалността да се наблюдава като един виц. Ние искаме да разбием логиката и да представим един различен поглед към света с творбите си, обясняват Хайде Ауфгевект, Йозеф Данер и Георг Лебцелтер, работили в колаборация, за да ги има плакатите по стените и видеата на екраните в ГХГ. Хюсеин Ишик се представя с два самостоятелни проекта в цялата изложба, единият на долния, другият на горния етаж в ГХГ.
Истината е точно обратно на истината в моята поредица „Фантазия и реалност”. Лично аз, като се загледам в истината осъзнавам, че тя е лъжа. Медиите, семейството, политиката, религията ги слагам пред огледало и ги виждам по обратен начин. Това правя и във „Фантазия е реалност”. Ще видите двуслойни творби, като първият, многоцветният слой от стъкло показва как западните автори и западните хора виждат Ориента. През техните очи Изтокът е красиви жени, пушещи мъже, красиви сцени. Реалността обаче е съвсем друга и е много брутална- война, кръв и катастрофи. Тя е нарисувана в долния слой, в черно и бяло, обяснява Хюсеин Ишик. На втория етаж можете да видите изключително провокативната му инсталация „На живо от моя ковчег”. На пода са разпилени около 10 хиляди рисунки, някои оригинални, други копия. Влизайки в помещението с инсталацията хората подритват рисунките като есенни листа. За работата си изходих от мисълта, че в моя ковчег има плъх, и аз виждам и разказвам онова, което вижда той. А той вижда ту красиви инсценировки, ту кървава реалност, ту войници , ку красиви жени и мъже, ту война, смята Хюсеин Ишик.
И докато Ишик работи сам по работите си, другите трима са като един отбор. Ние си подаваме топката. Работим заедно, като не може да се каже кой елемент от тези творби на кой точно принадлежи. Това е един цялостен процес между нас, разказват Хайде Ауфгевект, Йозеф Данер и Георг Лебцелтер. Използват различни езици в работите си, сред които и българския. Играем си с картината и текста, за да предизвикаме публиката, не крият те.
Твърдо заявяват, че митовете на съвремието са корупцията, парите, силата и властта. Митовете днес са приказки, клетъчни структури, от които се създава реалността. Ето фалшивите новини- съвсем осъзнато се създават грешни представи. Средствата за комуникация разпространяват дезинформация и никой няма коректива пред очите си. Имаме грешна информация, която медиите така могат да я извъртят, че да стигне до хората като реалност. Това е мит. И това искаме да подскажем по някакъв начин с работите си тук. Използваме езика, за да създадем вицове, които комично пресъздават реалността. Всъщност, всичко тук изглежда някак приятно, симпатично и весело, но ако се навлезе в детайл, нещата седят по друг начин. В работите си ние наблюдаваме митовете като реалност, казват тримата австрийци.
Казват, че вярват в хепиенда на съвременните приказки. Поне в Пловдив и в България такъв ще има. Градът е прекрасен, намига Йозеф Данер. Аз хепиенд не мога да си представя, докато има хора на земята, казва напълно сериозно пък Хюсеин Ишик. Човек трябва да вярва, да има надежда. Нека си представим, че ние сме много щастливи хора да бъдем тук, заедно с вас. И това е абсурдно, но не точно, допълва колегите си Хайде Ауфгевект.
Изкуството има важни функции. То е средство за комуникация. Въпросът е докъде стигат артистите с тяхното изкуство. Дали е елитарно, дали е съвременно и модерно или всъщност е един пазарен продукт, размишляват четиримата. И подчертават, че искат всички, които дойдат на изложбата, да бъдат съучастници в техния процес.
На финал не крият, че за първи път излагат в класическо галерийно пространство. Тъй като са на мнение, че изкуството може да се намира и там, където не му е мястото. Даже е по-добре да бъде така. Изкуството не може да промени реално света. Това е роля на политиката и парите. Но може да промени мисленето на хората, завършват австрийците.