С впечатляващи резултати за възпитаниците на Пловдивското музикално училище приключи ІХ-ият Конкурс за млади изпълнители на оркестрови инструменти на името на институцията-организатор НУМТИ „Добрин Петков”. Във форума, който се проведе от 8 до 11 ноември, се състезаваха 50 участници от България, Китай, Австрия, Турция и Молдова по специалностите цигулка, виола, виолончело, контрабас и арфа.

Инструменталните умения на младите таланти и техните способности за художествена интерпретация бяха оценявани от значими музиканти с утвърдено име в България и по света. Журито бе председателствано от световноизвестната цигуларка Елмира Дърварова (САЩ) – концертмайстор на Пловдивската филхармония от златната ера на незабравимия Добрин Петков, впоследствие концертмайстор на най-прочутия оперен театър в САЩ – Метрополитън опера в Ню Йорк. В състава на журито участваха и изтъкнатите инструменталисти и педагози проф. Евгений Шевкенов – цигулка (Австрия), Емил Лавренов – виола (Белгия), проф. Анатоли Кръстев – виолончело, проф. д-р Петя Бъговска – контрабас, Здравка Колева – арфа и Румен Джуров – Министерство на културата.

14 от всичките 31 награди в четирите възрастови групи на конкурса останаха в Пловдив. Заслугата бе на успешното и отлично представяне на учениците от НУМТИ „Добрин Петков”, както и на високите постижения на техните преподаватели. От класа по цигулка на Евгения Ночева І-во място и награда за най-млад участник завоюва 7-годишната Марияна Стоева, а също и учениците Екатерина Стоева (ІІ-ра награда) и Стефан Хубенов (ІІ-ра награда). Първи награди бяха присъдени и на Виктор Костов от класа по цигулка на Павел Генов и Славчо Паскалев от класа по виола на Стойка Станева. С ІІ-ра награда и награда на публиката бе удостоен Радослав Ненчев от класа по виолончело на Юлия Марковска. Награди завоюваха и учениците от класа по арфа на Здравка Колева – Мейв МакГонегал (ІІ-ра нагарада), Анастасия Роуланд (ІІІ-та награда) и Габриел Господинов (специална награда „Себастиан Ерар”). Феноменът на конкурса бе възпитаникът на НУМТИ „Добрин Петков” в самостоятелна форма на обучение – 10-годишният Ренцо Ставрев, който участва с две специалности инструменти – цигулка и виолончело, като и в двете завоюва първите награди. Единственият участник от АМТИИ – Пловдив, виолончелистът Йордан Вичев от класа на проф. Магдалена Чикчева, стана лауреат на ІІІ-та награда. Специални благодарности заслужават и акомпаняторите от НУМТИ „Добрин Петков”, които свириха клавирния съпровод на участниците солисти –Мария Заваринова, Александър Колев, д-р Злателина Коларова, Ирен Капеловска и Владимир Стефанов. 

Голямата награда на Конкурса „Добрин Петков” – бронзовата статуетка на скулптора Цвятко Сиромашки, тази година бе присъдена на младия молдовски цигулар Александру Аксенти с преподавател Светлана Балайеску от Националния музикален лицей „Чиприян Порумбеску” в Кишинев. От същото учебно заведение І-ва награда получи и 10-годишния Михай Мангър от класа по цигулка на Виорика Андриуца. От останалите чуждестранни участници, в конкурса бяха отличени с І-ва награда цигуларя Шуо Тан от Консерваторията „Рихард Вагнер” във Виена с преподавател проф. Евгений Шевкенов и с ІІ-ра награда контрабасистката Белиз Джанбулат от Консерваторията в Адана – Турция с преподавател Емануил Петров.

С успех се представиха и участвалите ученици от НМУ „Любомир Пипков” – София: цигуларите Христина Коджабашева (І награда), Диана Чаушева (ІІ награда), Елизабет Гекова (ІІ награда), Анисия Цакова (ІІІ награда), Атанас Георгиев (ІІІ награда), Антон Георгиев (ІІІ награда), виолистите Крум Иванов (ІІ награда) и Сирма Баръмова (ІІІ награда), виолончелистката Наума Найман (І награда), контрабасистката Калина Андреева (ІІ награда) и арфистите Анна-Мария Ризова и Виктория Маркова (ІІ награда). Отлични резултати показаха и студентите контрабасисти от НМА „Проф. Панчо Владигеров” – София Добромир Кисьов и Алп Куртоглу, и двамата лауреати на І-ва награда.

Снимки: Андреана Паунова

Голям благотворителен концерт за деца в нужда организира популярната неправителствеа организация в обществена полза „Каритас-Куклен” днес. 

Програмата е тази вечер, от 19 часа, на сцената на Народно читалище „Никола Вапцаров” и отново ще има за благородна кауза. 

Благотворителният концерт е под надслов „Когато правиш добро,дори да е малко, то никога не е напразно!”, и освен от „Каритас-Куклен” се провежда със съдействието на община Куклен. Набраните средства ще бъдат предоставени на Даяна и Тарик - две дечица от Куклен, които в момента най-много имат нужда от такава помощ, казаха организаторите. 

В концерта ще се включат популярните Орхан Мурад, Росица Пейчева,Здравко Мандаджиев, оркестър ”Пловдив”, Калина и Невена, Детска градина ”Приятели” , както и самодейците от училище "Отец Паисий" - Куклен, Детски спортен клуб ”Енерджи”  - Пловдив, Детски народен танцов състав „Кукленче”, Народен танцов състав „Орфей”, клубът по спортни танци ”Салса де Куба”. 

Входът за концерта е на сiмволичната стойност пет лева.

Градска художествена галерия - Пловдив представя самостоятелната изложба живопис на Емил Атанасов „Проект - Теория на драмата“ от 18 до 30 ноември 2016г. Експозицията съдържа повече от 30 платна, рисувани като рефлексия на драматични събития, случили се в живота на автора през последните 12 месеца. Познат като театрален, филмов и телевизионен режисьор, Емил Антанасов (Емо) мисли за себе си главно като за художник. В предпочитаната от него техника на маслената живопис той намира най-подходящия израз за обхваналите го душевни състояния, постигнати прозрения и интелектуални напрежения.

Откриването на изложбата е на 18 ноември от 18.00 часа в Градска художествена галерия. 

Емил Атанасов е завършил ССХУ- Сценични кадри в Пловдив през 1982г. Дипломира се като кино и телевизионен режисьор в НАТФИЗ, в класа на проф. Иван Ничев. 

Занимава се с живопис, иконопис, реставрация. Автор е на театрални постановки за различни сцени в страната. Създател е на телевизионни продукции за БНТ.

Режисьорският му дебют в киното е с игрална новела, но разностранният му талант се проявява и тук. Атанасов е художник в игрални филми, най -популярният сред които е „Миграцията на паламуда“ по сценарий и режисура на Людмил Тодоров. Изявявал се е и като актьор.

Изкушен от драматургията, Емил Атанасов пише пиесите „Околовръстно“ (театър „Сфумато“) и „Да разлаеш кучетата“(Театър „Българска армия“), които продължават да се играят с голям успех.

Създал е четири самостоятелни изложби, участвал е в десетки съвместни.

Събраните средства ще отидат за сметките на клиниката и лекуване на пострадали животни

Много и различни благотворителни инициативи се заформят в България, всяка важна и със смисъл, сама по себе си.  Animal Welfare Bulgaria е фондация, която се грижи за бездомни кучета. По повод надвишените сметки на клиниката, в неделя фондацията организира благотворителен базар.

Той ще се състои срещу Централна поща, от 12:00 до 15:00 часа. На него ще се продават аксесоари за домашни любимци, дрешки и храна. Освен всичко за присъстващите ще има подготвен био чай и домашни сладки. Те ще могат и да се запознаят с екипа, стоящ зад Animal Welfare Bulgaria. Целта на мероприятието е да се съберат колкото се може повече средства, които ще отидат за грижите на бездомните кучета в града.

Улиците на Пловдив са красиви, но тези, които ги обитават също имат нужда от помощ, били те и животни. 

Дали обществото зависи от волята ни или е така конструирано, че волята не играе такава важна роля в него, пита с новата си изложба художникът

Художникът Правдолюб Иванов откри поредната си самостоятелна изложба в галерия SARIEV Contemporary навръх 10 ноември и малко преди балотажа в президентските избори. Творбите му в проекта „На грешната страна” създават толкова различни впечатления, колкото и двете гореспоменати събития. И до голяма степен се занимават с тях, с последствията от тях и онова, което се случва около тях. Несигурността, която малко или много всеки от чувства по отношение на онова, което заобикаля, шепти, но и стреля в тази изложба. Зрителят чувства дискомфорт, сякаш нещо не е наред, не е на място, не е там, където трябва. Дискомфорт, който му налага самият творец с провокативните си работи. Можете да видите „На грешната страна” до 6 януари. Правдолюб Иванов пред КАПАНА.БГ и Иво Дернев.

Как се чувства днес Правдолюб- комфортно или дискомфортно?
Реално погледнато нищо не се е случило, така че би трябвало да съм дискомфортен. Обаче през последните години нарастват страховете, опасенията, усещането, че нещата не са съвсем стабилни. Нарастват въпросите, които си задаваме, защитавайки тая или оня позиция. Нараства съмнението дали сме на правилната страна. Както Борис Костадинов писа: „Между въпросите на средната възраст е и детският въпрос на изплашено хлапе в тъмна стая, което се пита дали това е неговият дом и неговото легло”. Всичко описано по горе е стартирало правенето на тези работи, които излагам в Пловдив. Но да не звучи плашещо, всъщност идеята ми е за визуална забава, с която да накарам зрителите да се замислят за днешния ден, за това, което за случва, за несигурността, в която живеем. И от друга страна работите са правени като някакъв опит да си обясня света. Поне аз лично смятам, че не мога нито да задавам въпроси, нито да давам отговори с това, което правя. Казват, че изкуството не давало отговори, а задавало въпроси. Аз и въпроси не мога да задам. Това, което се опитвам, е да си обясня света първо на себе си и евентуално на хората, които да разберат нещичко за света, но и за мен.

Сами ли избираме от коя страна да сме? Или все се намира някой, който да ни бутне към правилната или грешната, без дори да разберем? И въобще, коя е грешната страна?
Заглавието е провокативно. На входа ви посреща неон, от който макар и трудно зрителят прочита „На грешната страна”. Само че на обратно, тъй като буквите са така поставени, че публиката сякаш е зад надписа. Самата светлина също не свети към зрителя, а в обратна посока- към стената. Тоест, човекът е зад надписа, посочващ, че някои е на грешната страна и има вероятност той да е от правилната. Надписът не се отнася за него един вид. А самата работа се казва „Ти си”. И в цялост с надписа се получава „Ти си на грешната страна”. Още от входа зрителят е предупреден, че няма начин да е на вярната страна. И всички работи по някакъв начин го поставят в несигурна ситуация какво точно вижда или как точно да осмисли дадена работа- стълбата, видеото. Или къртачът, който би трябвало да е толкова мощен, че да събаря стени, но всъщност се оказва, че е стар прожекционен апарат за детски филмчета. Апарат, по който обаче се прожектираха и пропагандни филми. Кабелът някак безпомощно виси и машинката няма къде да бъде включена. Тази работа се казва „Детство”. И е свързана с тези страхове дали детството прекалено не ни е формирало с неадекватност спрямо днешните ситуации или пък е някаква много мощна машина, с която се пробива път в живота. Има различни прочити.

Каква е несигурността в рисунките “След Дюрер“ и „Истините”?
„След Дюрер” представлява уголемен фрагмент от рисунка от тефтерчето ми, в което преди време си прерисувах една картина на Албрехт Дюрер- „Поруганият Христос”. Тук виждате един от тези, които удрят Иисус, който е с вдигната ръка над него, а юмрукът му напълно замества лицето. Изолирано от цялата картина, този опърпан, откъснат детайл от общото, губи връзка с конкретната ситуация. Така от една страна може да е икона на насилието, тъй като може би тази ръка се готви на удар с нещо. Но ако го изключим от контекста с насилието, това в ръката може да вдига кирка, знаме. Или пък да е образ от соц реализма, в който юмруците изместваха лицата. Тоест, отново имаме една несигурност какво точно виждаш. Ето и работата „Истини”. Голямата истина и малката истина са изобразени с квадрати, единият голям, другият малък. Но свързани с молив те създават едно пространство и човек може да си представи, че всъщност малката истина е в далечината и най-вероятно е голяма колкото Голямата истина. По-възрастните може и да си спомнят, че по времето на Брежнев имаше една такава доктрина- Голямата правда и Малката правда. Първата е идеята за социалистическото общество, тя е чиста и неопетнена. А малката правда са битът, животът ни, някакви недоимъци и несъвършенства. Е, в крайна сметка в тази изложба нищо не е сигурно и може би всеки ще повярва, че не е на вярната страна в своето тълкуване.

Какво има след последното стъпало на стълбата на Правдолюб Иванов?
Проблемът не е последното стъпало.  А началото на всичките тези стълби, защото ако избереш грешното стъпало, може да не стигнеш до последното. А и последното може да се окаже доста по-ниско от височината на стълбата. Стълбата е много експлоатиран образ- социална, кариерна, житейска. Но отново седи този въпрос, физически преживявайки работата, дали от мен зависи как ще ползвам тази реална стълба или тя така е конструирана така, че да не ми даде възможност да се кача до върха. Или дали обществото зависи от волята ни, или е така конструирано, че волята не играе такава важна роля.

Точно преди три години, по това време и на същото място, правихме интервю в едни съвсем други времена, когато гражданите чакаха депутатите с камъни пред парламента, зад заграждения. Днес сякаш влизаме в поредна политическа въртележка, която никой не знае докъде ще ни отведе. Какво се промени през тези три години. А и какво се промени от 10 ноември до днес?
Много неща не са помръднали, много се промениха към по- тревожна ситуация. Тази изложба е израз на тези мои страхове и опасения. Но това е дълбоко закодирано. Изложбата не е травматична. Но тревожни са причините, за да я има. Много по-несигурен стана светът. Промениха се много неща. Ето, филмчето е от 2014г., когато започнаха събитията в Украйна. Онзи ден Тръмп стана президент. Изобщо, светът някак стана много по-малко предвидим. Но в крайна сметка светът е това, което е. И животът е това, от което човек намира идеите си.

По-несигурен ли си в последните три години?
Чисто персонално- много по-несигурен. Затова и може би изложбата е с една идея по-лична. Времето е такова, в което човек все по-често се пита на коя страна да застане и дали е на правилната страна. Странно време. Както звучи проклятието: „Да ти даде Господ да живееш в интересно време”.

Около нас свистят в момента куршуми, но в същото време пеят птички, зелено е, красиво е. В крайна сметка птичките ще оцелеят ли след нас?
Говориш за звука от видеото в изложбата „ Природен страх”. Става въпрос за намерен жив филмов материал от конфликта в Украйна. Самата картина показва цветенца, тревички, красива природа. Но сложите ли слушалките, ще чуете звук от реални бойни действия и дишането на човек, който се крие в храстите от страх да не бъде убит. В паузите между куршумите се чуват песните на птичките. Да, те ще оцелеят. Природата ще оцелее много след нас. Но дали ще има смисъл без нас. Има ли смисъл природата, ако няма съзнание, което да я мисли?

През 1652 г. дюкяните в Капана са наброявали 880

Ателиетата затварят. Все повече заведения ги заместват

Паулина Гегова

Квартал Капана функционира още от 15-ти век, когато две тесни пазарни пространства, наречени Ун капан и Буюк капан, полагат началото му. През далечната 1652г. дюкяните в занаятчийската част са наброявали 880. Капана е бил средище на занаятчийски и търговски бизнес, до началото на 20-ти век. Малко по-късно, кварталът потъва в сянката на пожар, разрушения и пълна апатия от местния търговски и обществен елит. Хората от народа също забравят за него и не влизат по-навътре от светлите предели на няколко заведения и магазини. Всичко останало е оставено да събира прах. До преди две години…

Преди две години, Община Пловдив и Фондация Пловдив 2019, решават да възродят района и да възвърнат занаятчийския му блясък. Сградите почват да се реконструират, осветлението по улиците се връща, самите те се превръщат в пешеходни зони. Малко по малко се отварят работилници, галерии, ателиета, и някое друго симпатично кафе, което да подчертава артистичната и творческа визия на мястото. Първите като Basquiat, Котка и мишка, 1890 отговаряха на концепцията и идеологията за квартала и привличаха интелигентни и артистични личности. За две години кварталът набира голяма популярност. Толкова голяма, че много културни мероприятия са пренесени върху паважа му, други са създадени специално за него, туристи пълнят хостелите. Капана става пример за останалите градове, а пловдивчани са горди. Като че ли всичко си идва на мястото и изтъкнати и професионални занаятчии най-после откриват платформа за възможностите си. Възможности, които не създават конфекция, а ръчно изработени продукти – еталон за качество и здравина.

Но както се казва – всяко чудо за три дни! Началният ентусиазъм бързо се спъва и спада, защото в последната половин година все по-често наблюдаваме как тези работилници и ателиета затварят. Една след друга вратите се хлопват, а помещенията се изпразват. Ако се разходите из улиците ще видите много лепнати табели или бележки „Дава се под наем”. И нито една от тях не е сложена на витрина на заведение. 

Изведнъж се оказа, че заведенията заляха квартала с преобладаваща бройка спрямо работилниците. Защо затварят те? Поради няколко причини, основната от които е драстичното и нерегламентирано повишаване на наемите. В последните месеци, няколко ателиета са се сблъскали с проблеми с наемодателите си, които без предупреждение са им заявили, че искат по-висок наем, или направо им казват да напускат, защото имат друг, по-доходоносен наемател.

Такива се „Фермата” на ул. „Магура”, ателието за плъсти „Стрина Пепина”, „Латерна Магика”, а това е едва началото.

Някои от търговците не желаят да коментират причините, но Гергана Кабаиванова, основател на био проекта „Фермата” застана пред медията ни, за да ни обясни случая. Магазинът за здравословна храна на ул. „Магура” вече не съществува от половин година, защото в началото на наемането на пространството, тя подписва договор за година и половина на стойност 450 лв. за три етажа или 100 кв. м. Още преди да е изтекъл договора, собственичката решава да вдигне наема на 660 лв. с извинението, че Гергана иска да отвори втория етаж като зала за дегустации и срещи, и вкарва партньор в проекта си. Неспособността й да отделя по толкова пари всеки месец, я принуждава да напусне, а сградата стои все така празна, дори след 6 месеца. Сега, благодарение на Кабаиванова и още работещи на улицата, тя се води търговска зона и изнасянето на маси по паветата й са позволени. Успяват да постигнат всичко това с много документации и чакане от страна на Общината. За някои, като „Фермата” обаче, е късно!

Занаятите в Капана са некомерсиални индустрии, за които не може да се искат толкова високи наеми. Общината трябва да положи някакви граници колко могат да се разширяват собствениците в исканията си, защото ние не можем да печелим толкова много, споделя Гери.

И е истина! Цените в специализираните магазини в Капана са по-високи, но това е заради ръчния труд на майсторите и качествените материали, които използват. Така че, реално те напълно отговарят на изработката си, просто не всеки може да си ги позволи.

От друга страна, много нови инвеститори, надушили печалба, заложиха на заведения, доста от които не отговарят на лика и духа на артистичния квартал. Готови да развиват бизнеса си, те предлагат и по-високи суми, които привличат собствениците. Ето как в Капана се пръква кафе до кафе, а първоначалната концепция за творческа и културна индустриална зона все повече се стопява.

Следва продължение…