На финала няколко минути публиката крещеше „Аригато”

Паулина Гегова

Пловдив очакваше с нетърпение деня, в който Ямато ще пристигнат и ще направят шоу, за каквото само можем да си представяме. Но дори и фантазиите бяха надминати. Снощи момчетата и момичетата от японската група предоставиха на зрителите в зала Колодрума спектакъл, какъвто Пловдив никога не е виждал.

Бандата е основана през 1993г. в град Нара, бившият Ямато, и от тогава са направили над 1500 концерта из целия свят. С първоначална бройка от 10 члена, снощи седем разтърсиха пространството с екзотичните си и крайно пленителни тайко и одайко барабани. Освен тях, музикантите показаха завидни способности на чинели, флейта и традиционно кото.

Хуморът и музикалните скечове не липсваха, като японците се оказаха доста забавни и оригинални. Физическите им качества бяха впечатляващи, а силните им ръце сякаш покоряваха барабаните. Бързината и разновидността, с която свиреха накара зрителите на онемеят. Само можем да си представим колко усилия им е коствало, за да стигнат до това съвършенство.

Като цяло, японската култура винаги е била интересна на останалата част от света. Историите за самураи, династии и гейши са силно разпространени и любопитни и до днес, а снощи те оживяха чрез музика. Почти всички от самите господа поддържат старовремската самурайска опашка, а костюмите им напомняха за отминали времена от управлението на Токугава.

Макар студената зала, артистите запалиха сърцата на зрителите, като някои дори станаха да танцуват на напълно непознатите им ритми. Лекотата, с която скачаха по сцената, надиграваха се и по сладък начин поздравяваха пловдивчани на развален български, непрестанно пораждаше усмивки по устните на присъстващите.

Не пропуснаха да си поиграят и с публиката, като й даваха задачи с пляскане по такт на удара по барабана. А на финала се разрасна цял бис, отреден специално за гостите, отново с ръкопляскания, подскачания и тропане с крака. Пловдивчани с охота се включиха в закачката, като след това няколко минути крещяха „Аригато”.

Това определено беше един от най-екстравагантните и любопитни концерти, организирани в Пловдив през последните години, а ние само можем да се надяваме японците да се върнат отново, защото тези барабани несъмнено ще останат в съзнанието ни.

Снимки: Александър Карамфилов

В Народната библиотека ще се присъди почетното звание „Следовник на народните будители“

Българските читалища, уникални в своята същност, заемат важно място в нашето общество. По случай 160 годишния им юбилей и Деня на народните будители Общински читалищен съюз Пловдив, организира поредица от културни събития под надслов „Читалищата в Пловдив – територии на творчество и културни ценности“.

Първото събитие е фотоизложба „24 читалища, 24 локации – територии на творчество и културни ценности“, която ще се открие на 29-ти октомври в 10:30 часа на ул. „Станислав Доспевски“ до Градска художествена галерия. Изложбата ще бъде открита от Кирил Велчев, директор Дирекция „Култура и културно наследство“. Веднага след нея ще се състои празничен концерт с участието на любителски колектив от Пловдив и областта. Той ще започне в 11:00 часа на Римския стадион. При лошо време концертът ще се проведе в зала „Съединение“.

На 31-ви октомври в Народна библиотека „Иван Вазов“ ще се присъди почетно звание „Следовник на народните будители“.

На 1-ви ноември, в празничния ден ще се състои „Ден на отворените врати“ в пловдивските читалища. 24 читалища ще бъдат отворени за посетители, като ще представят 32 културни събития. Посетителите ще имат възможността да се срещнат с 13 поети и писатели и ще обсъдят техните книги. Гостите ще са Г. Райчевски, Ива Иванова, Владимир Балчев, Мариела Конова, Рамела Бохосян, Любка Славова, Катя Белчева, Георги Стоянов, Елена Хайтова, Николай Гигов, Павлина Николова, Димитър Гергинов, Иван Влайков. Ще се проведат още литературни и детски утра, презентации, прожекции на филми, концерти на любителски колективи, изложби, фотоекспозиции, инициативата „библиотекар за един ден“ и други. 

Боян Манчев е автор на шест книги и двеста студии и статии, публикувани на български, френски, английски, немски, италиански, испански, португалски, японски, китайски, руски, шведски, сръбски, словенски и други езици

Настъпва ли краят на съвременното изкуство? Ако това, което определяме като „съвременно изкуство” е историческа категория, то тя има ограничена историческа валидност. Дали сме свидетели на изчерпването на тази валидност? Какъв е историческият хоризонт на съвременното изкуство - и съответно неговият предел? В лекцията си ще разгърна тезата за радикална трансформация, ако не и за постепенно, но необратимо изчерпване на движещите сили и формите на естетическия праксис, идентифициран като „съвременно изкуство” в последния половин век. 

Тези въпроси ще разисква Боян Манчев на първата си лекция от формата "Въведение в съвременното изкуство", тази неделя от 17:00 ч. в Софийска градска художествена галерия. Лекцията ще е на тема „Краят на съвременното изкуство? От пърформанс арт към перформативен капитализъм". 

Боян Манчев (р. 1970 в София) е философ. Работата му през последните две десетилетия е съсредоточена в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия. Развива последователно проекта за философия на метаморфозата, основан на идеята за динамична модална онтология. Манчев преподава философия и теория на изкуството и културата в Нов български университет и философия и съвременна критическа теория в Берлинския университет за изкуства; директор на програмата „Метаморфози на общността: към модална онтология” и вицепрезидент на Международния философски колеж в Париж (2004-2010).

Боян Манчев е автор на шест книги и двеста студии и статии, публикувани на български, френски, английски, немски, италиански, испански, португалски, японски, китайски, руски, шведски, сръбски, словенски и други езици. Публикувал е на френски език книгите L ’ alt é ration du monde. Pour une esthetique radicale (Lignes, 2009) и La M é tamorphose et l’Instant – D é sorganisation de la vie (La Phocide, 2009). На италиански език публикува Miracolo (Lanfranchi, 2011). На български език е издал книгите Невъобразимото . Опити за философия на образа (НБУ, 2003), Тялото – Метаморфоза (Алтера, 2007) и Логика на политическото (ФСХИ / Изток-Запад, 2012).

Манчев участва като теоретик, драматург или теоретик в проекти на театрални режисьори, хореографи и художници (между които Борис Шармац, Тим Етчелс и Адриан Хийтфилд). Съавтор (с режисьорката Ани Васева) на театралните текстове „ Пиеса за умиране” (2010) и „ Франкенщайн, или Новата Пандора” (2011) и автор на „Фаетон: Изверги” (2013). Боян Манчев е автор и на философския текст за театър „Дъщерите на Пандора”, поръчан от Vierte Welt Kolaborationen (Berlin) и поставян от Дирк Сислак и Анет Хардеген (Берлин/Рур/Виена, 2016-2017). Заедно с Ани Васева и Леонид Йовчев е съосновател на „Метеор”. Куратор и автор на каталога на изложбата „По никое време“ (втора изложба от инициираната от Мария Василева програма „Другото око”, СГХГ, 2011). 

Лекцията е с  в ход свободен. Желателно е предварително записване на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. 

Ако мога да се върна назад, никога нямаше да отворя печатница, сподели книгоиздателката

Паулина Гегова

Името на Божана Апостолова е добре познато в литературните и културни средища на Пловдив, а и не само. Нейната работа е известна из цяла България, а зад този успех стоят години от неуморен труд, жертви и компромиси със собствените си критерии. Божана Апостолова е на 72 години и е издала 1400 автора до сега, но освен че издава, тя и пише. Пише поезия и снощи беше представена последната й книга със стихове, трета подред, озаглавена „За теб”. Книгата е посветена на покойния съпруг на поетесата, който е бил най-голямата й любов и най-големият й критик.

Пътят в литературата започва за Божана от дете, макар че тя се шегува, че пише още от 2-ро отделение. Израснала в еврейската махала, само с майка си, която е била слугинче в къщата на баща й, той почива едва на 33 години, поради което в училище на малката Божана й викали „сирачето”. Никой не й обръщал внимание, а тя жадувала да я забележат. Майка й била неграмотна и у дома не се четяло, но в училище обявили конкурс за стихотворение, посветено на Христо Смирненски – патрона на училището, и тя решила да участва. Написала 5 стихотворения и спечелила 3-та награда.

Напъните на малката Божана не спрели до там. Тя издирила координатите на Леда Милева, която по това време е била главен редактор и й изпратила още 5 стихотворения.

По това време дори не знаех, че тя е написала „Зайченцето бяло”. След време получих писмо от нея, в което пишеше: „Мило дете, опитът да се пише поезия е хубаво нещо. Чети повече художествена литература”. Нямах представа какво е художествена литература. Отидох в библиотеката и попитах на гишето дали имат. И картон нямах. Когато припомних тази случка на Леда след години, много се смяхме, разказа Божана с огнения си темперамент и емоционално жестикулиране.

Сега тя е една от най-успелите жени в родната литература. Тя признава, че за нея поезията е вид облекчение. Че не се пише с ум, а иска чувствителна душа. Признава също, че нейната представа за поезия е по-различна от съвременната пост модернистична такава.

„Издавам това, с което разполагам. Дори да не е по мой вкус, като издател съм длъжна да хващам времето, в което живеем.”

Книгата „За теб” е много емоционална и наситена с лични преживявания и спомени. Името на художника липсва, поради личното му желание, но той е дългогодишния художник на „Жанет 45” – Христо Гочев. След толкова години в бранша, Божана е уморена. За някои грешки съжалява. Осъзнава, че ако може да върне времето назад не би отворила печатница, която гълта много средства и нерви. В същото време признава, че издава защото е ужасена от това, което е България. От бездуховността. Затова и следи какво се харесва от хората и се опитва да им го предостави. Споделя, че поезията се търси повече от прозата, поне в нейната издателска къща. Макар и изморена, все още не се е отказала. Мечтае за бъдещето, в което ще спре да работи и ще си почине, но за сега то изглежда далечно.