Есенният международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ ще почете двама изключителни български творци – режисьора Юлия Огнянова и драматурга Константин. Година след като ни напусна, Огнянова е герой във филма "Това име го забравете" на режисьора Боян Папазов и оператора Иван Тонев. Те разказват една вдъхновяваща история за биячите, цензурите, клоуните и "децата" на Огнянова. Деца, които днес са лицето на българския театър.  Филмът "Това име го забравете" ще бъде представен от авторите си на 18 септември в Камерната зала на Драматичния театър.

„Сцена на кръстопът“ ще отбележи и юбилея на писателя Константин Илиев. На 16 октомври той празнува 80-годишнината си, затова един от акцентите в програмата на фестивала е спектакълът "Великденско вино". Пловдивската премиера е на 20 септември в Камерната зала. 

Представлението донесе номинации за Аскеер за изгряваща звезда на режисьора Весела Василева, на актьора Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо и в разделя за "Най-добро представление". Актьорската гилдия почете таланта на Константин Илиев, който стана носител на голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство и бе отличен с Аскеер.
Тазгодишното 21-о издание "Сцена на кръстопът" ще бъде открито на 10 септември с премиерата „Руски мармалад. PostChekhov” от Людмила Улицкая на Драматичен театър-Пловдив.
Форумът е част от Културния календар на Пловдив и се реализира с финансовата подкрепа на община Пловдив и Министерство на културата.

До сега за над 5000 лева е било нужно одобрение на Съвета, сега сумата скача на 50 000 лева

Таня Грозданова

Кметът на Пловдив и председател на Управителния съвет на Общинска фондация „Пловдив 2019“ е вносител на предложение за „Изменение на Учредителния акт на Общинска фондация Пловдив 2019“, което ще се гледа от общинските съветници на предстоящо заседание на местния парламент в четвъртък 27 юли.

Промените касаят даване на правомощия на изпълнителния директор на Фондацията Кирил Вълчев да се разпорежда с десетократно по-високи от досега суми без да е нужно одобрение на Управителния съвет. В мотивите за предложението е посочена докладна записка на Велчев от  19 юли т.г., с искане за „промяна в прага на разходите, които могат да бъдат извършени без предварително одобрение на УС“. В чл.19, ал. 4 на Учредителния акт на Фондацията е записано, че директорът може да се разпорежда с банковите сметки на ОФ, като изразходването на средства в размер на 5 000 лева подлежи на предварителен контрол и одобрение от УС. Предложените промени предвиждат тази сума да стане „над 50 000 лева“.

Исканите промени са аргументирани с нарастване обема на дейността на фондацията и необходимостта от своевременно вземане на решения за извършване на разходи и за разпореждане със средства на фондацията. 

Заедно с тази промяна ОбС ще впише към новия адрес на седалището на Фондация „Пловдив 2019“ още една стая. Припомняме, че от началото на месеца тя се помещава на Джумаята, в сградата на бившата Общинска агенция по приватизация. Новият адрес на "Пловдив 2019" е ул."Райко Даскалов" № 2.

Припомняме, че промените се случват броени дни след като на извънредната сесия за дейността на Фондацията четирима души от УС подадоха оставки в знак на несъгласие с начина, по който се управлява "Пловдив 2019", и обвиниха кмета в авторитарност, липса на комуникация и незачитане на културата на етиката.

Между 1889 до 1892 г. скакалците стигнали чак до Лаута и Джендемтепе. Нашественикът бил наречен италиански скачок

Владимир Балчев

През XIX век събирането на големи ята от врани, гарги или скорци преди настъпването на горещините било знак за голяма опасност. Това означавало, че се задава нашествие от скакалци. Милиарди гадинки опустошавали цялата реколта на селяните и всичко що е зелено из полето, като оставяли след себе си пустиня. Бедствие не по-малко страшно от земетресенията и наводненията.

Помнят се пет нашествия на скакалци през последните 140 години. Първото е от 1874-1875 г. Вто­рата вълна е от 1889 до 1892 г. Тогава скакалците стигнали чак до Лаута и Джендемтепе. Нашествени­кът бил наречен италиански скачок. Светкавично от столи­цата пристигнала заповед кме­тове и полицейски пристави да изкарат хората на полето, до­като гадинките нямат крила и лесно може да се унищожат. Дружини безработни и ентусиасти тръгва­ли из полето да изтребват скакалците. Обикновено правели изкоп в единия край на нивата. Понякога окопът сти­гал до километър дължина. Внимателно роякът бил подкарван към окопа, където го причаквали хора с лопати. Ня­къде ги заравяли и затъпквали здраво пръстта, другаде ги за­палвали, а някои просто ги трепели с лопати, мокри чува­ли и въобще с всичко, което може да свърши работа.

Най-продължителна  битка започнала през 1929 година. Окупаторите завладели кажи-речи цялото пространство от Белозем до днешния град Съединение и много от селищата в Асеновградско.

Как продължила агресията четете в Под тепето.

Публикуваната тук фотография документира епичната  битка на птичия свят срещу агресора. Неин автор е известният пловдивски светлописец Никола Стаменов.

Стартира инициатива по реализиране на пълноценен ремонт и реставрация на сградата

Блясъкът на една от най-знаковите и красиви сгради в Пловдив- Военния клуб, може да бъде върнат. Първи стъпки за това бяха направени днес, на работна среща, организирана по инициатива на областния управител Здравко Димитров. Тя се проведе в самия Военен клуб и бе провокирана от разговор между началника на Гарнизон Пловдив – бригаден генерал Явор Матеев, губернатора и министъра на отбраната Красимир Каракачанов, по време на който са били обсъдени възможностите за цялостно ремонтиране на сградата и промяна на облика й като институция, запазила емблематичната си стойност през годините като средище на градския културен живот.

Целта на днешната среща бе да се създаде инициативен комитет, който ще има за цел да съдейства за реализиране на идеята за пълноценен ремонт на сградата, строена преди близо 110 години. Директорът на Регионалния исторически музей Стефан Шивачев запозна присъстващите с историята на изграждането на военния клуб, чието строителство започва през 1906 година и завършва през 1908 година, а официалното му тържествено откриване става на новогодишен бал срещу 1909 година.

През 1923 година във Военния клуб е възникнал пожар, който основно е засегнал покривната конструкция, включваща три броя кули. След пожара е извършен ремонт, при който две от кулите са отстранени. Директорът на музея илюстрира изказването си със снимки, които дават визуална представа за облика на сградата преди разрушаването й от пожарите и земетресенията. Вследствие на две земетресения голяма част от покрива е разрушен и от 1929 г. със средствата на държавата е възстановен в сегашния й вид.

В заключение директорът на музея акцентира, че сградата се намира в центъра на град Пловдив и попада в обхвата на територия с културно- историческо наследство със статут на групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, което още повече налага реставрирането й и превръщането й в предпочитано място за провеждане на различни мероприятия от национален и международен характер, като концерти, фестивали, театри и други.

Областния управител Здравко Димитров изрази готовността на областната администрация да окаже съдействие и да се включи активно при ремонтирането на сградата, като израз на признание и уважение към военнослужещите от Българската армия. Той предложи да се създаде инициативен комитет, който пряко да се ангажира с реставрирането на сградата и постави въпроса за необходимостта от извършване на архитектурно заснемане, конструктивно обследване на сградата и изготвяне на техническо задание с количествено-стойностна сметка.

Томирко Томанов – началник на Териториален отдел – Пловдив обясни, че във Военен клуб предстои да бъдат извършени частични ремонтни дейности на втори и трети етаж на сградата, като за целта служители от отдел „Управление на държавната собственост”  към ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” са извършили огледи и са изготвили техническо задание с количествено-стойностна сметка и след приключване на ремонтните дейности, служителите от Териториален отдел – Пловдив ще се преместят в сградата на военния клуб. Областният управител направи предложение за оказване на съдействие от страна на специалисти от дирекция „Управление на собствеността и жилищен фонд” към ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”, които да извършат огледи и да изготвят техническо задание с КСС за ремонт на цялата сграда, което ще е икономически по-целесъобразно с оглед на необходимите финансови средства.