Въпреки че обичаят е повлиян от световното хипи движение от 1960 - те години, той съществува в България и до днес, като не се наблюдава в други страни в Европа и по света

Джулай Морнинг е традиция в България, свързана с хипи движението, за посрещане на изгрева на 1 юли. Името на празника се свързва с известната песен July Morning на английската рок-група „Юрая Хийп“ от 1971 г. На всеки 30 юни срещу 1 юли много хора се събират по българското крайбрежие на Черно море, за да посрещнат заедно изгрева на слънцето. Това събитие е замислено като символ  на новото начало и очакване на по-добро бъдеще.

Въпреки че обичаят е повлиян от световното хипи движение от  1960 - те години, той съществува в България и до днес, като не се наблюдава в други страни в Европа и по света.

Възниква като хипи празник във Варна през 1980 г., но по-късно честването му се премества в село Варвара, община Царево. Понастоящем се празнува редовно с участието на Джон Лоутън на най-източния бряг на страната ни – скалите при село  Камен бряг, където слънцето първо огрява България. От доста години цялото събитие протича доста организиранп. Има изградена сцена, на която свирят най – различни груп а и дори понякога тук присъства рок-легендата Джон Лоутън от Юрая Хийп, с чието изпълнение на песента се посреща и самия изгрев.

С течение на времето "Джулай морнинг" добива все по-широка популярност сред младите хора, като местата, на които се чества, вече се разпростират не само по черноморското крайбрежие, но и в повечето големи населени места на страната, по бреговете на реки и езера, стига да имат добра видимост към изток - посоката на изгрева. Други популярни локации са плажът на река Камчия, къмпинг Делфин, връх Вихрен и нос Емине и Иракли.

Вижте къде пловдивчани посрещат юлското утро.

Изложба „Портите на града“ показва творчество на лишени от свобода

Изложба на артистични произведения и рисунки, изработени от лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пловдивския затвор, ще бъде открита на 28 юни от 18.30 часа в сградата на Общински съвет Пловдив. Изложбата е  част от проект "Изкуството на живота, чрез живота на изкуството" на Сдружение "Обединени професионалисти за устойчиво развитие“ и се реализира като част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Произведенията в изложбата „Портите на града“ са изработени от налични и елементарни материали, илюстриращи необходимостта на задържаните да се откъснат от обичайната си затворена среда. Чрез популяризирането на работата с лишени от свобода се търси диалог между институциите и обществото.
Всички представени в изложбата произведения ще могат да бъдат закупени, а средствата ще бъдат предоставени благотворително за деца, които се лекуват в болниците в града.

Арт-програмите за лишени от свобода стават все по-често явление, а ползите от тяхното прилагане с терапевтична цел стават по-видими за обществото. Все повече затвори по света и в България приемат арт терапията като начин за работа в затворена среда. Арт-проектите доказват на затворниците, че са повече от онези пет минути от живота им, когато са съгрешили, разказва Емилия Крушков, един от ръководителите на проекта.

Като част от програмата на проекта тази година в Затвор Пловдив бяха реализирани две артистични работилници за формиране на практически умения у лишените от свобода – „Спирит ефекти“ и „Декупажни техники“. През 2019 г. организаторите са предвидили  заедно с лишените от свобода да разработят и театрална продукция, според принципа на форум театър, като продължение на съвместните артистични занимания.

Странните изписвания на новите двуезични улични информационни табели в Пловдив добиват все по-интересни и забавни измерения. След като преди около месец ви представихме необичайните решения да се пропуснат важни описания под имената на първия кмет на Пловдив Атанас Самоковеца, един от най-важните историци Константин Иречек, интересната история за улица „Златарска“ и други, то с увеличаването на табелите се появиха и нови странности.

Една от тях е изписването на датите. Както знаем, някои пловдивски улици и булеварди носят имената на знаменити за историята дати – 6-и септември, 3-и март и други. Английското изписване на датите обаче винаги е спорно, а след последните табели вече добива много забавни измерения. Разбира се, трактовките може да са няколко – датата да се превежда, тоест „September 6th”, или просто да се препрадава транслитерирано – “6-i septemvri” или дори най-трудното възможно за туристите – “Shesti Septemvri”.

Дори, хипотетично, да приемем всеки един от тези варианти за легитимен, то би било добре все пак да се спазва само една версия при табелите. Уви, не е така. За всяка табела – включително новите – има различна трактовка. Сред по-старите пловдивски табели срещаме варианта „4-I yanuari”. В чисто новите се появят два различни варианта.

Да, дори новите, които уж трябва да бъдат уеднаквени и по един стандарт, не спазват общ модел. Булевард „6-и септември“ е “6th of September”. За разлика от тях обаче туристите ще бъдат доста озадачени, търсейки пресечката на главната с невъзможното за произнасяне от чужденец „Edinadeseti yanuari” или не по-малко сложната улица в стария град „Chetvarti yanuari”.

Някои други нови табели пък представят подвеждаща, или направо некорекна информация. Такава е, например, табелата пред управляваната отскоро от Градската художествена галерия Чифте баня. Пред сградата е поставена табела, която информира, че сградата е „Баня Старинна“ – което е артистичното име на управлявания „Център за съвременно изкуство“ от сдружение „Изкуство днес“. Сградата преди няколко месеца бе предадена от сдружението, управлявало Банята над 20 години на Градската художествена галерия.

Дори да са имали желание да запазят това артистично име, банята – особено в английския си превод – в никакъв случай не носи такова име. Преведена като „Starinna (Ancient) bath”, чужденецът ще остане с впечатление, че става дума действително за Ancient bath, най-вероятно от времето на Ancient Theater. Разбира се, банята е от малко по-малко от хилядолетие и половина по-късно и няма нищо общо с античността. А това, че е била „Чифте“ – тоест една от малкото турски бани със салони както за мъже, така и за жени, явно е твърде дребен и незначителен детайл, с който да впечатлим туристи.

По-скоро забавни са преводите на описанията на някои други улици. Според превода на булевард „Руски“, който разказва, че българският народ е благодарен за Освобождението на руснаците, цитирам: „the gratitude of the Bulgarian people to the Russian people who shed the blood of thousands of their sons…”, чиито превод всъщност би значил, че руснаците са си проляли кръвта на собствените си синовете (вероятно жертвоприношение?). Може и да звучи, като заяждане, тъй като ние историята я знаем много добре, но всъщност целта на тези инфо табели е да запознава чужденците с непознатите моменти и би трябвало информацията да бъде коректно изписана. Всички сме виждали онези забавни картинки с нелепи преводи на инфо табели от китайски на английски език, нали? По подобен начин е и описанието на споменатата улица „Четвърти януари“, според която на споменатата дата руските отряди „released Plovdiv”. Думата „release” има съвсем различно значение, макар и (предполагаме) автоматичният превод да я е препредал, като „освобождавам“… Обичайно за такъв тип освобождение се използва „liberate”.

Освен странностите от административните лица, създали тези табели, има и негативни наблюдения по новите табели. Инфотабелата на улица „Цар Борис III Обединител“ на подлеза между Капана и Стария град е осквернена от анонимни хулигани.