Дали обществото зависи от волята ни или е така конструирано, че волята не играе такава важна роля в него, пита с новата си изложба художникът

Художникът Правдолюб Иванов откри поредната си самостоятелна изложба в галерия SARIEV Contemporary навръх 10 ноември и малко преди балотажа в президентските избори. Творбите му в проекта „На грешната страна” създават толкова различни впечатления, колкото и двете гореспоменати събития. И до голяма степен се занимават с тях, с последствията от тях и онова, което се случва около тях. Несигурността, която малко или много всеки от чувства по отношение на онова, което заобикаля, шепти, но и стреля в тази изложба. Зрителят чувства дискомфорт, сякаш нещо не е наред, не е на място, не е там, където трябва. Дискомфорт, който му налага самият творец с провокативните си работи. Можете да видите „На грешната страна” до 6 януари. Правдолюб Иванов пред КАПАНА.БГ и Иво Дернев.

Как се чувства днес Правдолюб- комфортно или дискомфортно?
Реално погледнато нищо не се е случило, така че би трябвало да съм дискомфортен. Обаче през последните години нарастват страховете, опасенията, усещането, че нещата не са съвсем стабилни. Нарастват въпросите, които си задаваме, защитавайки тая или оня позиция. Нараства съмнението дали сме на правилната страна. Както Борис Костадинов писа: „Между въпросите на средната възраст е и детският въпрос на изплашено хлапе в тъмна стая, което се пита дали това е неговият дом и неговото легло”. Всичко описано по горе е стартирало правенето на тези работи, които излагам в Пловдив. Но да не звучи плашещо, всъщност идеята ми е за визуална забава, с която да накарам зрителите да се замислят за днешния ден, за това, което за случва, за несигурността, в която живеем. И от друга страна работите са правени като някакъв опит да си обясня света. Поне аз лично смятам, че не мога нито да задавам въпроси, нито да давам отговори с това, което правя. Казват, че изкуството не давало отговори, а задавало въпроси. Аз и въпроси не мога да задам. Това, което се опитвам, е да си обясня света първо на себе си и евентуално на хората, които да разберат нещичко за света, но и за мен.

Сами ли избираме от коя страна да сме? Или все се намира някой, който да ни бутне към правилната или грешната, без дори да разберем? И въобще, коя е грешната страна?
Заглавието е провокативно. На входа ви посреща неон, от който макар и трудно зрителят прочита „На грешната страна”. Само че на обратно, тъй като буквите са така поставени, че публиката сякаш е зад надписа. Самата светлина също не свети към зрителя, а в обратна посока- към стената. Тоест, човекът е зад надписа, посочващ, че някои е на грешната страна и има вероятност той да е от правилната. Надписът не се отнася за него един вид. А самата работа се казва „Ти си”. И в цялост с надписа се получава „Ти си на грешната страна”. Още от входа зрителят е предупреден, че няма начин да е на вярната страна. И всички работи по някакъв начин го поставят в несигурна ситуация какво точно вижда или как точно да осмисли дадена работа- стълбата, видеото. Или къртачът, който би трябвало да е толкова мощен, че да събаря стени, но всъщност се оказва, че е стар прожекционен апарат за детски филмчета. Апарат, по който обаче се прожектираха и пропагандни филми. Кабелът някак безпомощно виси и машинката няма къде да бъде включена. Тази работа се казва „Детство”. И е свързана с тези страхове дали детството прекалено не ни е формирало с неадекватност спрямо днешните ситуации или пък е някаква много мощна машина, с която се пробива път в живота. Има различни прочити.

Каква е несигурността в рисунките “След Дюрер“ и „Истините”?
„След Дюрер” представлява уголемен фрагмент от рисунка от тефтерчето ми, в което преди време си прерисувах една картина на Албрехт Дюрер- „Поруганият Христос”. Тук виждате един от тези, които удрят Иисус, който е с вдигната ръка над него, а юмрукът му напълно замества лицето. Изолирано от цялата картина, този опърпан, откъснат детайл от общото, губи връзка с конкретната ситуация. Така от една страна може да е икона на насилието, тъй като може би тази ръка се готви на удар с нещо. Но ако го изключим от контекста с насилието, това в ръката може да вдига кирка, знаме. Или пък да е образ от соц реализма, в който юмруците изместваха лицата. Тоест, отново имаме една несигурност какво точно виждаш. Ето и работата „Истини”. Голямата истина и малката истина са изобразени с квадрати, единият голям, другият малък. Но свързани с молив те създават едно пространство и човек може да си представи, че всъщност малката истина е в далечината и най-вероятно е голяма колкото Голямата истина. По-възрастните може и да си спомнят, че по времето на Брежнев имаше една такава доктрина- Голямата правда и Малката правда. Първата е идеята за социалистическото общество, тя е чиста и неопетнена. А малката правда са битът, животът ни, някакви недоимъци и несъвършенства. Е, в крайна сметка в тази изложба нищо не е сигурно и може би всеки ще повярва, че не е на вярната страна в своето тълкуване.

Какво има след последното стъпало на стълбата на Правдолюб Иванов?
Проблемът не е последното стъпало.  А началото на всичките тези стълби, защото ако избереш грешното стъпало, може да не стигнеш до последното. А и последното може да се окаже доста по-ниско от височината на стълбата. Стълбата е много експлоатиран образ- социална, кариерна, житейска. Но отново седи този въпрос, физически преживявайки работата, дали от мен зависи как ще ползвам тази реална стълба или тя така е конструирана така, че да не ми даде възможност да се кача до върха. Или дали обществото зависи от волята ни, или е така конструирано, че волята не играе такава важна роля.

Точно преди три години, по това време и на същото място, правихме интервю в едни съвсем други времена, когато гражданите чакаха депутатите с камъни пред парламента, зад заграждения. Днес сякаш влизаме в поредна политическа въртележка, която никой не знае докъде ще ни отведе. Какво се промени през тези три години. А и какво се промени от 10 ноември до днес?
Много неща не са помръднали, много се промениха към по- тревожна ситуация. Тази изложба е израз на тези мои страхове и опасения. Но това е дълбоко закодирано. Изложбата не е травматична. Но тревожни са причините, за да я има. Много по-несигурен стана светът. Промениха се много неща. Ето, филмчето е от 2014г., когато започнаха събитията в Украйна. Онзи ден Тръмп стана президент. Изобщо, светът някак стана много по-малко предвидим. Но в крайна сметка светът е това, което е. И животът е това, от което човек намира идеите си.

По-несигурен ли си в последните три години?
Чисто персонално- много по-несигурен. Затова и може би изложбата е с една идея по-лична. Времето е такова, в което човек все по-често се пита на коя страна да застане и дали е на правилната страна. Странно време. Както звучи проклятието: „Да ти даде Господ да живееш в интересно време”.

Около нас свистят в момента куршуми, но в същото време пеят птички, зелено е, красиво е. В крайна сметка птичките ще оцелеят ли след нас?
Говориш за звука от видеото в изложбата „ Природен страх”. Става въпрос за намерен жив филмов материал от конфликта в Украйна. Самата картина показва цветенца, тревички, красива природа. Но сложите ли слушалките, ще чуете звук от реални бойни действия и дишането на човек, който се крие в храстите от страх да не бъде убит. В паузите между куршумите се чуват песните на птичките. Да, те ще оцелеят. Природата ще оцелее много след нас. Но дали ще има смисъл без нас. Има ли смисъл природата, ако няма съзнание, което да я мисли?

През 1652 г. дюкяните в Капана са наброявали 880

Ателиетата затварят. Все повече заведения ги заместват

Паулина Гегова

Квартал Капана функционира още от 15-ти век, когато две тесни пазарни пространства, наречени Ун капан и Буюк капан, полагат началото му. През далечната 1652г. дюкяните в занаятчийската част са наброявали 880. Капана е бил средище на занаятчийски и търговски бизнес, до началото на 20-ти век. Малко по-късно, кварталът потъва в сянката на пожар, разрушения и пълна апатия от местния търговски и обществен елит. Хората от народа също забравят за него и не влизат по-навътре от светлите предели на няколко заведения и магазини. Всичко останало е оставено да събира прах. До преди две години…

Преди две години, Община Пловдив и Фондация Пловдив 2019, решават да възродят района и да възвърнат занаятчийския му блясък. Сградите почват да се реконструират, осветлението по улиците се връща, самите те се превръщат в пешеходни зони. Малко по малко се отварят работилници, галерии, ателиета, и някое друго симпатично кафе, което да подчертава артистичната и творческа визия на мястото. Първите като Basquiat, Котка и мишка, 1890 отговаряха на концепцията и идеологията за квартала и привличаха интелигентни и артистични личности. За две години кварталът набира голяма популярност. Толкова голяма, че много културни мероприятия са пренесени върху паважа му, други са създадени специално за него, туристи пълнят хостелите. Капана става пример за останалите градове, а пловдивчани са горди. Като че ли всичко си идва на мястото и изтъкнати и професионални занаятчии най-после откриват платформа за възможностите си. Възможности, които не създават конфекция, а ръчно изработени продукти – еталон за качество и здравина.

Но както се казва – всяко чудо за три дни! Началният ентусиазъм бързо се спъва и спада, защото в последната половин година все по-често наблюдаваме как тези работилници и ателиета затварят. Една след друга вратите се хлопват, а помещенията се изпразват. Ако се разходите из улиците ще видите много лепнати табели или бележки „Дава се под наем”. И нито една от тях не е сложена на витрина на заведение. 

Изведнъж се оказа, че заведенията заляха квартала с преобладаваща бройка спрямо работилниците. Защо затварят те? Поради няколко причини, основната от които е драстичното и нерегламентирано повишаване на наемите. В последните месеци, няколко ателиета са се сблъскали с проблеми с наемодателите си, които без предупреждение са им заявили, че искат по-висок наем, или направо им казват да напускат, защото имат друг, по-доходоносен наемател.

Такива се „Фермата” на ул. „Магура”, ателието за плъсти „Стрина Пепина”, „Латерна Магика”, а това е едва началото.

Някои от търговците не желаят да коментират причините, но Гергана Кабаиванова, основател на био проекта „Фермата” застана пред медията ни, за да ни обясни случая. Магазинът за здравословна храна на ул. „Магура” вече не съществува от половин година, защото в началото на наемането на пространството, тя подписва договор за година и половина на стойност 450 лв. за три етажа или 100 кв. м. Още преди да е изтекъл договора, собственичката решава да вдигне наема на 660 лв. с извинението, че Гергана иска да отвори втория етаж като зала за дегустации и срещи, и вкарва партньор в проекта си. Неспособността й да отделя по толкова пари всеки месец, я принуждава да напусне, а сградата стои все така празна, дори след 6 месеца. Сега, благодарение на Кабаиванова и още работещи на улицата, тя се води търговска зона и изнасянето на маси по паветата й са позволени. Успяват да постигнат всичко това с много документации и чакане от страна на Общината. За някои, като „Фермата” обаче, е късно!

Занаятите в Капана са некомерсиални индустрии, за които не може да се искат толкова високи наеми. Общината трябва да положи някакви граници колко могат да се разширяват собствениците в исканията си, защото ние не можем да печелим толкова много, споделя Гери.

И е истина! Цените в специализираните магазини в Капана са по-високи, но това е заради ръчния труд на майсторите и качествените материали, които използват. Така че, реално те напълно отговарят на изработката си, просто не всеки може да си ги позволи.

От друга страна, много нови инвеститори, надушили печалба, заложиха на заведения, доста от които не отговарят на лика и духа на артистичния квартал. Готови да развиват бизнеса си, те предлагат и по-високи суми, които привличат собствениците. Ето как в Капана се пръква кафе до кафе, а първоначалната концепция за творческа и културна индустриална зона все повече се стопява.

Следва продължение…             

Фотографии на Студентски клуб по иконология и иконография „Св. ап. и ев. Лука“ при Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“

Студентски клуб „Св. ап. и ев. Лука“ съществува от 5.03.2015. Това е втората изложба на клуба. Тя се състои от фотографии на студентите, членуващи в клуба. Множеството пътувания, организирани от Катедра „Теология“, в която учат тези студенти, дават богат материал за фотографията. Независимо, че техниката използвана за снимките не е с отлично качество, обектите на фотографиите са достатъчно значими и интересни, за да бъдат показани. В изложбата участват кадри, заснети в Араповския, Горноводенския, Шипченския, Кабиленския, Кукленския, Бачковския и Рилския манастири. Има и снимки от пътувания зад границата на България – в Солун и Суроти, Гърция и в Яш, Румъния. Изложбата обхваща три раздела – Иконография, Личности и Архитектура.

Студентите отправят своята благодарност към домакините за изложбата – Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с неговото ръководство и по-специално ръководителят на клуба гл.ас. д-р Адриана Любенова, галеристите от Галерия „Пловдив“ – Донка Налбантова и Кети Зидарова, подкрепяни от Община Пловдив и Дружеството на Пловдивските Художници –ДПХ, и най-много към братята монаси от Зографската Света Обител, които са дарители за клуба, помещаващ се в сграда на манастира в Пловдив. Изложбата се осъществява и с подкрепата на Студентски съвет при ПУ, на ръководството на Философско Историческия Факултет - ФИФ към ПУ, както и на ръководството на Катедра “Теология“ към същия Факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.

Председателят на Студентски клуб по иконология и иконография „Св. ап. и ев. Лука“, Галина Тодорова, обобщава, че надеждата на студентите Атанаска Николова, Виолета Станкова, Гергана Атанасова, Красен Стефанов, Красимира Колева, Константин Шушков, Малина Тодорова, Мария Андонова, Мария Петкова, Мария Василоманолаки, Николай Несторов, Христо Хътов е изложбата да бъде не само с познавателна роля по отношение на християнството и иконографията, но да бъде и един празничен поздрав и удоволствие за всички, които ще я посетят по време на зимните празници през декември, 2016,  и в началото на януари, 2017. 

Изложбата ще се състои в галерия „Пловдив“ на ул. „Авксентий Велешки“ 20 и на 4 етаж в сградата на Философско Историческия Факултет на ПУ, на ул. „Костаки Пеев“ 23 – зад униатската църква на гърба на университета, на 1-ви декември 2016 г. и ще продължи до 11-ти януари 2017 г.

Кампанията има за цел да помогне на тези, които не могат да си позволят литературни произведения

Кирил Балдев организира кампания "Да спасим книга", която има за цел да подпомогне всяка библиотека, домове за деца, детски градини и други институции, които нямат възможност да си позволят четива.

Кампанията обхваща цялата страна и набира доброволци за изработка, разпечатка на флаери, визитки  и плакати.Който желае да се включи в реализирането на кампанията може да се свърже с Кирил Балдев на телефон 0895 11 48 38 или на email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Ако някой разполага с книга, която вече не му е нужна, може да я дари на кампанията, която ще се постарае тя да стигне до нуждаещите се. 

Дните се наричат още Вълча Богородица

Вълчите празници поставят началото на най-дългите нощи в годината

Вълчите празници започват на 11-ти ноември, на деня на Св. Мина, който се приема за покровител на зверовете. Известно е, че вълчите нощи са най-дългите нощи в годината, като за най-опасна се смята последната, наречена Куцулан на вълкът единак, водач на глутницата. Неговият недъг се превърнал в ефект и възбуждал страхопочитание в останалите членове на групата. Той никога не вървял наедно с глутницата. Някои българи са вярвали, че носи късмет и благоденствие, затова кръщавали децата си на него.

Преобладаващо дните са 10 и се наричат още Вълча Богородица, като се вярва, че има три Богородици, сестри – Малка, Голяма и Вълча.

Като тотем животното се приема, че стои на границата между двата свята – нашия и отвъдния. От кожата, зъбите и ноктите са се изработвали много амулети за защита.

В миналото по време на празниците са се спазвали определени обичаи и традиции, за защита от така опасния за хората и стадата, вълк. Името му не се споменава. Освен името на животното е забранена част от домакинската работа. Жените не трябва да работят с вълна, остри предмети, защото те са метафора на вълчи зъби. Ножиците не се отварят, а на връх празника се връзват и се крият, за да не ги намери някое дете и да ги отвори. Забранена е и изработката на нови дрехи, защото хората, които ги носят ще бъдат изядени от зверовете.

В някои райони жените мажат огнищата и вратите с кал. Ритуал, съпроводен със заклинание, с което замазват очите и устата на вълка.

В пловдивска област жените отивали в кошарата и зашивали една за друга предната и задната пола на ризите си. Така все едно също зашиват устата на животното.

Питите също са част от обредите, като изобразяват кошарата, пълна с домашни животни, а пепелта в огнищата не се хвърля докато не минат празниците. От страх, в миналото хората са избягвали да излизат навън след залез слънце.

Новите филми на Уди Алън, Педро Алмодовар, Емир Кустурица, Джим Джармъш, Карлос Саура и още много изкушаващи заглавия в „LUCKY – Дом на киното” от 18.11 до 01.12

До старта на 11-тото поредно издание на Киномания в Пловдив на 18 ноември остава само седмица. Фестивалът тази година ще се проведе в рамките на цели 14 дни и обещава една от най-силните си програми. Билетите са на редовна цена 7лв, 6лв за студенти и пенсионери, и 30лв за карта за 5 прожекции, а продажбата им започва от днес - на касата в LUCKY Дом на киното и онлайн на www.boxoffice.bg.

Киномания е включена в културния календар на Пловдив и се провежда със съдействието на Община Пловдив.

Кинопанорамата в града под тепетата ще открие новия български филм - “Слава”, от режисьорите на “Урок” Кристина Грозева и Петър Вълчанов. В главните роли отново са Стефан Денолюбов и Маргита Гошева, а специално за премиерата ще присъства и част от екипа на продукцията.

Почитателите на испанския гений Педро Алмодовар ще могат да видят на голям екран новия му филм “Хулиета”. Маестрото отново е в стихията си и в центъра на 20-тия му филм отново стои фигурата на жената.

 Джим Джармъш пък е във върхова форма с изтънчено забавната и изпълнена с топлота медитация над ежедневните детайли в (не)обикновения живот на една обичаща се двойка  в новия си филм “Патерсън”. 

Фестивалът е премиерен и за новия филм на Уди Алън - “Café Society” с Кристен Стюарт и Блейк Лайвли. Боби Дорфман напуска Ню Йорк и вечно спорещото си еврейско семейство и отива в Лос Анжелис, за да научи повече за света и живота покрай чичо си – преуспяващ холивудски агент. 

Емир Кустурица излиза отново на екран след 8-годишно мълчание. Във филма му “На млечния път” самият той си партнира с вечната жена Моника Белучи в една страстна любовна история. 

Мерил Стрийп и Хю Грант са звездите във “Флорънс”. Флорънс Фостър Дженкинс следва мечтата си да стане почитана оперна певица, въпреки една съществена подробност: гласът, който тя чува в главата си, е божествен, само дето за останалия свят той звучи ужасно. 

С близо 50-годишната си кариера и своите над 40 филма, Карлос Саура е една от живите легенди на испанското кино. С новия си музикален филм “Хота: Отвъд фламенкото” той представя виталността и очарованието на хотата – танц, наподобяващ валса.

Мел Гибсън влиза в ролята на режисьор във филма “Възражение по съвест” - забележителната история на единствения американски войник в тази война, който се бие на фронтовата линия без оръжие.

Терънс Малик (“Дървото на живота”) представя своя шедьовър “Пъутване във времето” - ода за чудото на сътворението, която прави от години. Визуално чудо и интелектуална наслада, филмът безспорно е едно от най-забележителните филмови изживявания на годината.

Други интересни заглавия, които намират място в програмата в Пловдив са “Елвис и Никсън” с Кевин Спейси, “Сезан и Емил Зола”, “Холограма за краля” с Том Ханкс, “Изповедите” с Даниел Отьой, “Кралицата на пустинята” с Никол Кидман и Джеймс Франко, “Одисеята на Жак-Ив Кусто” с Ламбер Уилсън и Одри Тоту.

С великолепни изпълнения на звездата от “Беднякът милионер” Дев Пател и носителя на „Оскар” Джеръми Айрънс ще ви зарадва “Човекът, който познаваше безкрайността”.

В рубриката Кулинарно вино е включен филмът “Първа реколта”. Специално внимание е отделено и на френското кино. Сред заглавията са комедията “Сент Амур” с Жерар Депардийо, “Това е само краят на света” с Венсан Касел и Марийон Котийар и филмът на Брюно Дюмон “Тихият залив”, номиниран за Златна палма. Музиката пък е в центъра на заглавия като “Майлс Дейвис: Miles Ahead” с Юън Макгрегър, “Life”: Джеймс Дийн” с Робърт Патинсън.

Обичаното от поколения читатели по цял свят швейцарско момиченце Хайди се завръща на големия екран в едноименния филм, за да зарадва и по-малките почитатели на седмото изкуство.