Фестивалът Opera Open показа, че операта не е архаично изкуство

Паулина Гегова

Лакомия, леност, похот, гняв, завист, алчност, горделивост. Смъртните грехове, заради които биваме наказани. Смъртните грехове, които всички притежаваме, които не можем да изтръгнем. Все пак сме само хора и сме грешни…

С този сюжет се постави финалът на фестивала Opera Open снощи, като че ли специално избрано. Като че ли, за да ни напомни какво представляваме. Модерната опера „Пандора” по дело на композиторите Пол Ван Брюге и неговият български ученик Петър Дундаков, е силна във философията си, макар и объркваща. Казвам объркваща, защото се смесват два различни периода от две различни религии – историята за прелестната съдница на Земята – Пандора и мита за седемте смъртни гряха. 

Тези заплетени сюжети, изпълнени на няколко езика, объркаха част от публиката и за някои посетители залъкът бе твърде голям. Това ясно си пролича и макар че сме склонни да ги разберем, не можем да отречем и качествата на това съвременно оперно представление. Тригласието на Марияна Панова, Евелина Христова, Даниела Димитрова, солисти от Мистерията на българските гласове, бе повече от впечатляващо. Жените така умело изпълняваха различната напевност – фолклорна, джазова; така съчетаваха гласовете си с електронната музика и звуковите ефекти, че те караха да настръхнеш. 

От друга страна бяха изпълнителите от балет „Арабеск”, които доказаха защо са едни от най-добрите танцови професионалисти в страната. Физическите им способности са от световна класа. Танците им оживиха смъртните грехове, вдъхнаха им живот и страст, най-често покрусителна такава. Телата им се виеха, гърчеха, трепереха, „политаха” и влачеха по сцената, за да изобразят тези заклеймени от религията емоции. Хореографът Боряна Сечанова е измислила една завършена плеяда от първобитност и опит да се докоснеш до божественото, а солистите Теодора Стефанова, Марина Попова, Валери Миленков, Васил Дипчиков, Стефан Вучов, както и останалите танцьори ги пресъздадоха перфектно. Под ръководството на Диан Чобанов, оркестърът на пловдивската опера за пореден път се представи блестящо. 

В началото на спектакъла, композиторите Пол Ван Брюге и Петър Дундаков отделиха около 10 минути, за да обяснят на публиката как са работили по операта. Тя е създадена през последния век, което я прави по-достъпна до съвремието. Алтернативна, мрачна, трудно смилаема, бяга от класическия стил, като не пропуска да вкара в смут и размисъл зрителя. Дали ще се чуди защо гръцката митология е смесена с християнството или ще се задълбочи в танца, все ще намери нещо, за което да се хване. 

Впрочем, ако направим равносметка, ще намерим, че Пандора – вечно упрекваната, никога изслушваната, има сходство с първата библейска жена Ева. И тя като нея красива, изящна, но жестока в действията си, тласната от любопитство, което не предполага, че ще донесе толкова зло. Общо може да се намери. Да, малко трудно, но не невъзможно. А и ако не друго, затова пък човек е дарен и не само с грехове, но и с блага. Едно такова е въображението. Ако чистата наука не върши работа, то може да се превключи на него. 

Истината е, че в същината си спектакълът беше смислен, силен и красив по един тъмен начин. Идеалният завършек на фестивала, който се проведе повече от успешно и показа, че в България и в частност Пловдив, операта не е архаично изкуство. 

Отбори от по 5 човека следват улики, разчитат карти и загадки, преминавайки през поредица от физически и логически предизвикателства, за да достигнат до скрито съкровище

Предстои да се осъществи третият сезон на TRACE – The Treasure Race Adventure, където отбори от по 5 човека следват улики, разчитат карти и загадки, преминавайки през поредица от физически и логически предизвикателства, за да достигнат до скрито съкровище. Състезанието ще се проведе през септември в София (18.09.16) и Пловдив (11.09.16), както и на черноморска територия – Бургас (03.09.16).

Трейското трасе - с обща площ от близо 6 000 дка, отново ще постави над 60 отбора пред предизвикателства от 8 различни направления: ориентация, логика, досетливост, активност, екипна работа, бързина, съобразителност и усет.

Участниците ще преминават през някои изпитания индивидуално, а през други като отбор, но по време на цялата игра ще трябва да разчитат на помощта на своите съотборници. Загадките и уликите ще са различни за всеки колектив и ще имат предварително определена последователност. Всяка група ще разполага с ограничено време, за да премине през трасето, като търси само уликите, обозначени с неговия цвят.

За момента всички локации в отделните градове се пазят в тайна. Очаква се местата да бъдат разкрити непосредствено преди старта на маратона, като организаторите уверяват, че ще се намира в близост до градски транспорт за удобство на състезателите.

През тази година всички участници ще имат шанса да се съревновават за титлата Национален победител на TRACE – The Treasure Race Adventure, ваучер за безплатно участие в escape room Questomania и други награди. Екипът на TRACE – The Treasure Race Adventure подготвя редица изненади за всички приключенци, които ще изберат трескавото „Търсене на съкровища и легенди”.

Записването може да бъде индивидуално или по групи от 5 човека, които ще участват в един отбор, на адрес: www.trace.amaze.bg.

Промоционалните билети на цена от 29 лв. важат до 07.08.2016 г. Местата са ограничени!

Рапирам, защото обичам да го правя и колкото и популярна да стана това няма да се промени, нито аз ще се променя. Просто искам да покажа на хората, че и дребните момичета го могат, споделя Диона

Денислава Сашова, с псевдоним Диона, е новата звезда в българската рап музика. 21 годишната рапърка нашумя повече от очакваното с първото си парче „Поста ми“, като фенове и професионалисти признават, че в младото момиче има много хляб. Тя се подвизава с добър фристайл, с добър флоу и добри рими. Денислава е наперена, но не високомерна. Уверена в себе си и амбицирана да възвърне качественото женско рапиране на родна сцена. Събра популярност с фристайл клиповете си, които качваше в интернет, а сега е търсена за участия. Колелото на кариерата й започва да се върти, а ето какво сподели тя за нашите читатели пред Паулина Гегова.

-Как започна всичко? Как се роди идеята за клипчета в социалните мрежи?

Всичко започва сега, преди беше просто забавление. Клипчетата ги качвам във Facebook, защото там имам повече приятели и хора, фенове на рапа, но в YouTube, ще качвам песните си.

-Кой беше първият професионалист, който ти подаде ръка и ти застана зад гърба?

Изненадващо за мен, но доста хора от бранша проявиха интерес, като цяло първата ми изява на сцена беше в 359. В последствие се сработих с Иги Андровски.

-Към днешна дата, като изключим Йоко, май няма добри родни женски хип-хоп изпълнителки. Защо?

Защото следват наложени тенденции, а не сърцето си!

-А в световен мащаб, коя е жената, която признаваш за икона в бранша?

Харесвам много женски рапърки - Lil Kim, Queen Latifah, Angel Haze, Nicki Minaj, Snow Tha Product, Lady Leshur и други. Но мой идол е Nicki Minaj!

-Ти на какво залагаш в музиката си?

На скил, защото като цяло рапа се приема за "мъжка музика". За да звучи една жена добре трябва да се постарае flow-a  и римите й да не отстъпват на мъжките!

-Приличаш ми на мъжкарана. Такава ли си?

Хахаха, не! Просто, както споменах вече това е hard стил и в него няма място за кифлеене.

-Всъщност какво е нужно на една жена, за да успее в хип-хоп индустрията, освен добър flow?

Като успея ще ви кажа! Желание, подкрепа и много хъс са нещата, които според мен са нужни като цяло.

-За сега се развиваш доста успешно. Ще позволиш ли на славата да те промени?

Рапирам, защото обичам да го правя и колкото и популярна да стана това няма да се промени, нито аз ще се променя. Просто искам да покажа на хората, че и дребните момичета го могат, хаха.

-Ако един изпълнител нашуми от ранна, да речем тийнейджърска възраст, мислиш ли, че е обречен да се самозабрави?

Зависи от родителите и възпитанието му. Славата може да промени само човек, който търси нея, а не го прави за удоволствие!

-Родом си от Червен Бряг. Градът е симпатичен, но малък. На тясно ли се чувстваше там?

Аз дори съм от Койнаре, още по-малко градче до Червн бряг, но като цяло и на двете места израснах. Тясно е да, няма никаква перспектива за развитие и затова реших да търся късмета си другаде! Но и Търново не е моят град. Мисля да се преместя във Варна (любимият ми град) или София, там има повече възможности!

-Все пак Търново е прекрасно място, бивша столица, красиви природни дадености, но нещо като че все не му достига, за да го сложи на културната карта. Главно като студентски град се набляга повече на баровете, отколкото на изкуството. Театърът се опитва да излезе от дупката, в която бе попаднал, а той е един от малкото музикални в страната. Какво е твоето мнение по въпроса?

Не само в Търново е така! За жалост напоследък всички младежи ( включително и аз) сме повече в интернет, отколкото в реалността и това леко избутва "духовното" .

-Разкажи ми за татуировките си. Какви са и какъв е смисълът им за теб?

Първата беше музикална нота с вградено сърце! За мен музиката е моето сърце, без което не мога да живея! След това се роди идеята за жена с качулка от препариран вълк, за мен тя е символ на силата и ми напомня на какво сме способни жените! Според майка ми са най-голямата грешка в живота ми, хаха.

-Къде можем да те намерим лятото – на море, на планина, в града?

Лятото работя на морето, зимата съм в Търново да уча и работя едновременно там.

-Сподели ни малка част от следващото ти парче.

Става въпрос за това, коя съм аз и какво ще направя в бъдеще.

-Поздрави пловдивчани за финал и кажи да те очакваме ли скоро под тепетата?

Не съм от Пловдив, но имам много приятели от там. Пращам на тях и всички от този прекрасен град много поздрави и им желая хиляди усмивки. С удоволствие ще дойда на есен да порапираме.

Линк към дебютното парче на Диона: https://www.youtube.com/watch?v=IAZ4bcXB6ko

Мнението на привържениците на идеята там да няма автомобили е надделяло

Предложението за промяната на статута на пресечката ще бъде вкарано в една от следващите сесии на общинския съвет

Улица „Абаджийска” в квартал Капана ще стане пешеходна зона. Това дочу Под тепето от сигурни източници, на днешната сесия на местния парламент. След дискусиите, обществените дебати и откровени скандали около бъдещето на пресечката, надделяло е мнението на привържениците на идеята автомобилите да бъдат изкарани от там. В момента вървят ремонти на тротоарните площи по „Абаджийска”, но се очаква скоро паважната настилка да бъде вдигната. Това ще се случи обаче едва след като статута на улицата бъде променен с решение на общинския съвет. Предложението към бащиците в момента се изработва и ще бъде вкарано за одобрение на една от следващите сесии след лятото.

Кръстиха пространството пред храм „Св. Никола” в Стария град на маестрото

Площад „Димитър Киров”. Така вече се казва малкото калдъръмено пространство пред стария храм „Св. Никола” в Стария град. Решението за това дойде днес от общинския съвет, а от утре новата градска локация вече може да се сдобие и с табели. Вестта зарадва музата на големия художник- Русалия Кирова, която ще дари огромна мозайка на Ди Киро, която да бъде експонирана на площадчето с негово име, та да й се радват пловдивчани и гостите на града. Говори се още, че министърът на културата Вежди Рашидов пък щял да извае скулптура на приятеля си, за да бъде монтирана пак там, на открито, в любимия на маестрото приживе Стар град.

Единствено Снежана Фурнаджиев с възражения по новата концепция, отхвърлиха ги категорично

В комисиите за оценка на проектите няма да бъдат включени представители на културните гилдии

В Пловдив вече функционира нова Наредба за финансиране на прояви от културния календар. Местният парламент прие предложения от зам.-кмета Амелия Гешева така важен за културната политика на града документ с 35 „За”. Шестима се въздържаха, а гласували „Против” нямаше. Единствените съображения към изменението на Наредбата дойдоха от Снежана Фурнаджиева, председател на Дружеството на пловдивските художници. Тя се изказа от трибуната на общинския съвет, като първо поздрави Амелия Гешева за съществените изменения в наредбата и че е влязла в проблемите на творците. Но после попита защо представители на културните гилдии не са участвали пряко в разработката на новата Наредба. Трябваше да работим заедно по написването й. Наредбата в този й вид акцентира на техническите елементи, а не решава творчески задачи, каза Фурнаджиева. И допълни, че не е редно творци, които не са работили досега по проекти и не притежават компютърна грамотност, да нямат достъп до финансиране по културния календар. И че не е нормално проекти да бъдат отхвърляни заради дребни технически грешки. Ако е изтървана една запетая например, тази грешка може да бъде поправена, а не идеята да бъде зачерквана, допълни Фурнаджиева. И предложи забележките й да бъдат вкарани като корекции в Наредбата. Като основната от тях е в комисиите по оценка на проектите да влязат представителите на творческите среди, което в новата наредба не е предвидено. От групата на ГЕРБ в местния парламент обаче контрираха, че това би създало предпоставки за конфликт на интереси.

Зам.-кметът Амелия Гешева отказа да коригира Наредбата и подчерта, че в този си вид тя цели по-ефективна, устойчива и отворена към пловдивчани политика в областта на културата при максимална прозрачност, публичност и контрол в разпределението на финансовите средства.  

А какво представлява всъщност новата наредба. Тя ще включва четири компонента: Първият е отнася за фестивали и значими събития, вторият е наречен Мобилност и е насочен към пловдивските артисти, третият е Гражданска активност, обърнат към любители и непрофесионалисти,  а четвъртият се отнася до традиционното вече финансиране на книги на пловдивски автори.

Най-голямата част от финансирането е за Компонент 1 - до 80%, като бюджетът за всяка година не може да е по-нисък от предходната. Проектите се оценяват от комисии, а се  утвърждават от кмета. Проектите се оценяват и класират до 30 октомври на всяка календарна година и важат за събития в Културния календар на следващата година. Съфинансирането от самия кандидат не може да е по-малко от 30% от стойността на целия проект. При оценката са важни качеството на проекта, художествената му стойност, значимост от местно, национално и международно ниво, устойчивост в годините и др.

В Banitza отдавна се опитвахме да пренасочим разговора за бежанците от един опиращ се на страх и расизъм монолог към разговор, който е основан на разбиране, съпричастност и емпатия, разказва Николай Николов

Блогът на НОЩ/Пловдив започва да гостува редовно в "Капана", за да споделя акцентите, участниците и събитията, които в края на месец септември ще превърнат града ни в най-притегателната културна дестинация. Започваме със създателите на небезизвестния сайт Banitza. Ето какво разкриха те пред екипът на НОЩ/Пловдив

Дигиталната медия Banitza ще направи своя „офлайн“ дебют в НОЩ/Пловдив с проекта „10х10: Лицата извън кадър“. Чрез изложба на серии от снимки с хора, които по една или друга причина остават невидими в нашето общество, авторите на идеята изследват алтернативните подходи как изкуството може да взаимодейства със социалната среда и да започне да я променя. „10х10“ е и много смислен опит разговорът за човешките права в България да бъде върнат в руслото на непредубедения контакт – там, където не всичко по подразбиране е винаги мрачно и печално. Потърсихме създателя на Banitza Николай Николов и се оставихме той да ни бъде гид в следващите редове, посветени на социалните медии, визуалното разказване на истории и приспособяването към метаморфозите в днешния свят. ENJOY!

Здрасти. Ще ни представиш ли с по едно изречение ядрото от хората, които стоят зад Banitza?

Това са Рая Раева, Николай Николов и… Николай Николов. Да, няма грешка. Прочетохте правилно. С Рая създадохме Banitza през 2013 г. Тя е главен редактор на изданието и работи в сферата на неправителствения сектор. Аз съм видео журналист, като през последните две години работих за Al Jazeera, а вече съм част от дигиталния отдел на Mashable. По-късно към нас се присъедини фотожурналистът Николай Николов, който има дългогодишен опит в различни български медии и интереси в сферата на човешките права и процесите в пост-комунистическото общество.

Вашата медия е насочена към взискателното поколение „милениум“. Какво е водещо при създаването на ангажиращо съдържание за такава аудитория – изборът на теми или начинът, по който те са представени?

Най-важното нещо е да се създава съдържание, което е насочено към определена публика. Ние се стараем да опознаем интересите на нашата аудитория и да й поднесем това, което я вълнува, но по критичен и иновативен начин. Когато започнахме преди три години, Banitza се стремеше да дава шанс на млади журналисти (студенти) да развият своя капацитет чрез писане на аналитични текстове и задълбочени авторски статии. От тогава (2013) насетне се появиха изключително много и качествени подобни платформи и затова нашият интерес се пренасочи към социалните медии и визуалното съдържание. В момента се занимаваме предимно със заснемането и режисирането на кратки концептуални видеа, които през последните две години са изключително популярни сред големите медии в световен мащаб, но са все още не добре разпространени в България.

Самият ти си професионално ангажиран с наблюдаването на глобалните онлайн трендове в медиите – “visual storytelling”-a ли е бъдещето на журналистиката?

През последните две години бях част от дигиталния проект на Al Jazeera – AJ+, който беше създаден точно с тази цел – да провери дали визуалното разказване на истории  е успешен начин да се ангажират младите хора по света, и ако да, то как най-успешно може да бъде използвано това от една медия. Днес всички големи медии работят с онлайн видеа, с които се опитват да представят случващото се по света в рамките на две минути – време, което всеки със смартфон в ръка може да отдели в ежедневието си.

Не мисля, че този метод на създаване на съдържание има голямо бъдеще, защото е изключително краткотраен и с ниска добавена стойност. Животът на едно “вайръл” видео във Фейсбук, а те вече са много и на често, е едва няколко часа. Една от най-успешните стратегии в момента е използването на Фейсбук Live. Това се използва не само за “живи” предавания, но и за предаване на живо от събития, например от Британския Парламент или някоя от речите на кандидатите за президент в Щатите. Това променя изцяло начина, по който публиката взаимодейства със съответната медия и времето, което те прекарват заедно.

Как се зароди проектът „10x10: Лицата извън кадър“, с който ще участвате в тазгодишното издание на НОЩ/Пловдив?

“10х10: Лицата извън кадър” е проект на нашия фотограф (и мой съименник) Николай Николов, който поддържа платформата за документална фотография Blindspot Photography (www.blindspot.bg). Николай има зад гърба си изключителен опит със серийна фотография – Minimalistic Sofia, Panelki Land, The Bulgarian Dream – и ние съвместно стигнахме до идеята за десет серии с по десет фотографии на хора, които по една или друга причина остават невидими в нашето общество. Целта на Banitza винаги е била да дава гласност на подобни групи хора, да се овластява тяхното мнение и да се дава платформа за изява на млади хора, които искат да се занимават с журналистика. Така всъщност се запознахме и с Николай преди две години. “10х10: Лицата извън кадър” е изключително важен проект за нас. Чрез него искаме да експериментираме с начините, по които изкуството може да взаимодейства със социалната среда и, надяваме се, да започне да я променя.

През какви етапи протича реализация на „10?10” – къде намирате героите във всяка серия от снимки, как избирате обединяващия въпрос, който да им зададете, какво ви прави най-силно впечатление при работата с тях?

Първата ни серия с деца-бежанци се осъществи благодарение на нашия приятел и колега Димитър Димитров, който тогава изпълняваше длъжността на Младежки делегат към Дружеството на ООН в България. В Banitza отдавна се опитвахме да пренасочим разговора за бежанците от един опиращ се на страх и расизъм монолог към разговор, който е основан на разбиране, съпричастност и емпатия. Затова беше важно да успеем да заснемем тези деца, озовали се тук не по своя воля, а след като семействата им са напуснали домовете си в търсене на по-добър живот. Темата е много сложна и тепърва ще търпи развитие. Нашият свят, такъв какъвто го познаваме, е изправен пред огромна трансформация и страхът и омразата определено не са начините, по които ние ще се приспособим към тази промяна. Това е посланието и на тази серия фотографии.

След нея проектът тръгна от само себе си. Последваха още три серии – на хора с увреден слух, хора, които заекват, и хора от ЛГБТИ общносттав рамките на София прайд 2016. Много от хората, с които работихме в рамките на проекта са изключително силни личности, които вероятно нямаше да срещнем при други обстоятелства. Като Тодор например, който като по-малък е отказвал да говори, защото са му се подигравали, че заеква. Когато се запознахме, Тодор разказа изключителни истории с много дълбоко разбиране за това кой е днес и какъв би искал да бъде. В момента той е преодолял почти напълно заекването и наесен ще влезе в класната стая като учител.

Казвате, че с този своеобразен визуален експеримент за представянето на маргинализирани групи в българското общество, нямате за цел да критикувате, а да инициирате дебат. Какво според вас липсва, а в същото време искате да видите в разговорите за човешките права в България?

Аз мога да коментирам единствено като човек, който не живее в България, така че моето мнение със сигурност не е обективно. Това, което виждам отстрани е, че се наслагва страх и омраза от всичко, което е различно. Създава се един наратив за “българското,” като нещо уникално, исторически издържано и хомогенно, което се представя като национализъм, а всъщност е ксенофобия – това влияе не само върху начина, по който се отнасяме спрямо бежанците, ромите и, като цяло, чужденците. Влияе също така на хора, които са различни от това ‘нормално’ по един или друг начин. И ако те не са главният “враг”, те просто биват игнорирани изцяло, така както се игнорират възрастните хора, бездомните хора, хората с увреждания и т.н

Но това, което виждам също така, когато се прибера в София е, че аз съм заобиколен от хора, които са млади, отворени към света, имат критично мислене и емпатия. Не мога да знам как е в други части на България, но със сигурност има огромна промяна, поне за мен и моя кръг от хора през последните десетина години.

Всъщност, досега публикуваните снимки от поредицата „10?10” са забележително жизнеутвърждаващи – това търсен ефект ли е срещу минорните стереотипи, традиционно използвани при отразяването на трудностите, с които се сблъскват „невидимите“ хора в нашето общество?

Да си човек с увреден слух не означава, че ти си тъжен или че твоят живот е скапан. Напротив – от нашата среща научихме, че съществува доста интегрирано общество сред тях, те се познават и помагат, чувстват се приети един от друг. С други думи целта е да подхождаш към другия с мисълта да научиш повече за него (или от него), а не да го съдиш, съжаляваш или да предлагаш помощ, без тя да е поискана. Тези хора са “невидими” не защото ги няма – те са тук – и живеят не по-малко интересен живот от нас. Те са невидими, защото нашите очи и очите на държавата не ги виждат, ние сме късогледите. Тази серия цели точно това, да се прескочи тази невидима граница между Аз и Другия.

За първи път се включвате в НОЩ/Пловдив – с какво ви привлече фестивалът като платформа за представяне на вашия проект?

За нас е огромно удоволствие и голяма чест да участваме. НОЩ/Пловдив ще ни даде възможност да достигнем до много повече хора и да проведем диалог на много по-голяма платформа. Това участие ще даде шанс на Николай да представи своето изкуство по иновативен начин и пред любопитна публика, която избира критично и е виждала много. За дигитална медия като нас подобна изложба “офлайн” е преживяване, което рядко ни се отдава възможност да изживеем. Надяваме се искрено, че ще харесате крайния вариант.