Не съм кривак. Просто хората ги е страх, защото не ми знаят схемата. Те си мислят, че такава има, пък аз просто много си вярвам, казва идеологът на Инкубатор

Ако някой ден разпределям средства за финансиране на култура, ще коля и беся

Стефан Горанов е един от първите „нови заселници” в Капана. Той е създател на списание „Канапе“ и едноименното студио, а скоро даде рестарт на този свой проект, но с по-различна концепция. Горанов е автор на мащабния проект „Инкубатор“ на улица „Братя Пулиеви”, който от няколко години привлича млади творци, осигурявайки им споделено пространство и условия за работа, както и галерия, в която да представят изкуството си. Към проекта „Инкубатор” влиза още мястото за концерти и музика Sound Trap. Стефан Горанов за началото, за Капана, за мотивацията и умората пред Стефка Георгиева за КАПАНА.БГ.

От колко време „копаеш“ в Пловдив?

От 1994 година, това са 22 години. Всъщност първият офис, който направих, беше на главната, където е бар Грамофон. На най-горния етаж, сега е хостел. След това взех помещение на Италианската уличка – „11-ти август“.  На нея бях 10 или 11 години и след това се преместих на ъгъла на „Криволак“ и „Константин Стоилов“. Там беше първият магазин на „Канапе“ за тениски. На „Константин Стоилов“ за пръв път сме правили събитие на улицата. Там се бяхме събрали „Канапе“, „Джиджи-биджи“, „18“-шопа… Имаше 5-6 магазина, които бяха на улицата и решихме да направим фест. Това беше първата такава изява, някъде около 2003-2004 година. И беше много яко, пак си украсявахме улицата така. Идваха много хора.

Как се промени Капана?

За това, което сега се случи в Капана, се говори от 15 години, но така и никой не го беше направил, макар че имаше много благоприятни условия това да се случи много по-рано. Но да кажем, че е по-добре, че не се е случило по-рано, защото хората нямаше да са готови. Нямаше да има толкова много хора, които да са развили някакви неща и които да дойдат и да направят нещо и тук.

Общината добре направи, че даде възможност да се случват събития в Капана. Посоката е коренно различна от тази, която бе зададена в началото с проекта за оживяване на квартала чрез безплатно отдаване на помещения. Опитаха се да направят квартала за творчески индустрии, но това не е проста работа и когато формулата не е направена правилно, се прецаква работата.

Колкото и неща да се опитаха да направят, те се провалиха и знаеш ли защо? Защото хората, на които им се помогна, нямат мотивация.

А какво смяташ, че ще ги мотивира?

Мотивират се, когато трябва да изкарат 100 лева и да си платят тока или наема. А какво се случи с тях? Дадоха им ей така, фрий, дайте да ви развиваме, и те изгубиха мотивация. С мен се случи същото. Издържах 2 години The Craft station и го видях абсолютно същото нещо. 15 души, 15 мини екипчета… Поемаш им разходите, даваш им място и въпреки че съм тук и ги наблюдавам, не става. След като нямат ангажимент, разход на месец, който трябва да покрият, не става.

Има много такива примери. Като Мелформатор, да речем. Когато им изтече договора миналата година, ме попитаха да дали могат да дойдат при мен. Тогава правих creative space-a, който побираше 18 души. Аз, разбира се, приех и между 8 и 10 месеца им помогнах. От октомври или ноември миналата година започнаха да се оправят сами и това е супер.

Когато се преместих не исках да давам помещението си на „Криволак“ и „Константин Стоилов“. Това беше първата редакция на „Канапе“ и ми беше сантиментално мястото. Бил съм DJ много години, бях събрал много техника и реших да направя едно студио в това място и да го предоставям на млади хора. Да идват и да правят някакви работи безплатно, да се развиват. Една година го държах, вътре имаше звуков инженер, и никой не дойде. Един човек не дойде за една година… Не мога да разбера какъв е случая. Не знам какво им има на тези младите хора. Тук има и консерватория… Има ли една качествена мениджърска компания в Пловдив? Няма. Има ли рекламна агенция, качествена, в Пловдив? Няма. Какво има тогава? Европейска столица на културата. И какво ще я правим тази столица? Хора ли имаме за това? Че хората, които правят събития в града, се броят на пръстите на едната ръка.

Теб какво те мотивира да работиш?

Създавам си ежедневие, това ми е мотивацията на мен. Аз нямам нужда от нищо, реално. При мен всеки ден излизат нови и нови неща. В последно време съм задълбал в „Канапе“, но сега мисля да се концентрирам в „Инкубатор“. Да правя яки събития и каквото може да даваме на младите хора. Смятам да се занимавам основно с това и да не се разчеквам на много места, защото вече се изморих.

Сега подготвяме една лятна сцена за града на Младежкия хълм. Извън „Shake that Хълм“, искахме от общината да ни даде терен на Младежкия хълм и цяло лято да правим събития там. Идеята дойде много бързо, защото се оказа, че в града няма открита сцена – Театъра го няма, Конюшните ги няма. Двама-трима души се обединихме и решихме да го направим това, дори предложението не дойде от мен. Сега ще го направим това нещо, но след това ме е страх какво ще стане. Да не стане като в Капана. Защото много пъти ни се е случвало да направим нещо и след нас да се появи някой, който да омаже нещата.

Та ме питаш какво ме мотивира. Аз имам къде да живея, не съм под наем, прибирам се, имам какво да ям, детето ми ходи на училище и се развива добре, в добри отношения съм с хората, които ме интересуват – друго нищо не ми трябва.

Как се справяш с моментите на умора и изтощение?

На мен ми е леко. Аз нямам напрежение в работата. Единственото напрежение ми идва, когато трябва да купя нещо, което струва 1200 лева, а аз имам 200 лева, пък искам всичко да се случи бързо. Но опитът ме научи да бъда търпелив.

От няколко години насам, давам възможност на хората, които са по-млади и се вслушвам все повече в тях. Но 80% от преценката си е моя, защото имам много опит зад гърба си.

Мнозина те смятат за „кривак“, с тежък характер. Ти как се възприемаш?

Няма такова нещо. Хората ги е страх и знаеш ли защо? Защото не ми знаят схемата. Те си мислят, че има някаква схема, пък аз просто много си вярвам.

Аз от 14-15 годишен започнах да работя по баровете катоDJ. Тогава си правех каквото си искам, все едно имам някой зад гърба си. И тръгна легенда из публичното пространство, че баща ми е някакъв мафиот в чужбина и ми дава пари да си правя густо в България. На мен ми беше смешно, но аз наистина си правех каквото си искам. От това, че супер много съм си вярвал и че съм показвал характер и позиция, хората не можеха да реагират по друг начин. И това в годините се е засилвало.

Сега и физиономията ми е такава, че от многото години по баровете, от светлината ми е станало навик да съм с намръщен. Ако някой дойде и поиска помощ от мен, никога няма да му откажа или да го върна. Но тях ги е страх и мислят, че съм кривак, а няма подобно нещо. Аз обичам справедливостта и когато видя нещо, което не ми харесва, според моите критерии за справедливост, директно нападам и не ме интересува. Има редица такива примери. Но това не е криво да си против нещо, което не одобряваш, а хората лицемерно одобряват.

За или против финансирането на култура с публични средства си?

Обществените пари не са пари, които трябва да бъдат изхарчени. Много е лошо, че в общината няма мислещи хора, а ако има, то ги е страх да говорят. Ако аз някой ден разпределям средства за финансиране, ще коля и беся. До такава степен някои хора бяха стигнали в арт инсталациите си, че смачкваш една куция с цигари, хвърляш я на земята и ето, това е изкуство. Ти луд ли си? От тук идва големият проблем, че липсват устойчивите проекти, които се самофинансират.

Ти самият получавал ли си финансиране от общината или фондация Пловдив 2019?

Не, никога. Даже със Стефан Стоянов няколко пъти сме говорили по темата и ми е казвал: „Хайде, направи някой проект“. Направих, но не ме одобриха. Идеята ни беше да наемем стажанти, млади хора, на които да плащаме. Искахме ние да плащаме половината пари от тяхното възнаграждение, Фондацията да плаща другата половина. Направихме ги тия проекти и нищо не се случи. Даже мога да ти кажа и входящите номера – 2, 3, 4 и 5. Смятай Фондацията от колко време е, а аз две години след създаването й отивам да пускам проект и получавам тези входящи номера. Хората трябва да ходят там, да искат нещо… Това нормално ли е? Фондацията толкова е загубила доверието на хората, че ще им е много трудно да направят каквото и да било.  В екипа има работещи, читави хора, обаче нямат размах, капацитет, нямат идеи.

Какво забравяме, а би ни било в помощ по пътя към тази сакрална 2019?

Хората изобщо не осъзнават какво ще се случи в следващите 3-4 години. Липсват елементарни неща. Най-важното нещо е да има мотивирани млади хора, които да износят на гърба си онова, което ни очаква. И това са доброволците. Трябват качествени хора, които да са обучени в тази материя. А не да мъкнат палети и бира, да ги използват за черноработници. Доброволците трябва да са на най-високото ниво. Обърни внимание на спортните мероприятия и големите форуми – доброволците са най-почитаните хора. Никой в Пловдив не е заговорил за доброволческа активност.

Преди две години споменахме, че трябва да направим доброволческа академия, но не само защото има нужда от тях, а защото искам да защитавам правата на тези хора. Искам, когато някои има нужда от хора, те да са качествено обучени и да знаят мястото и ролята си в цялата работа и да бъдат защитавани.

Когато се отвори покана за доброволци на някое мероприятие, хората трябва да се трепят, защото знаят, че е яко, а не всяка година да са различни, защото тези от предната година не искат да се върнат. Не трябва да се случва това. А тези хора, които ще участват като доброволци в Европейската столица на културата, трябва да си имат някакво понятие от работата. Това е много комплексна дейност, важна за града и трябва да й се обърне внимание.

Спомена липсата на открити сцени. Май има сериозен проблем с организирането на събития в градска среда?

Голям проблем има и ще, защото реално няма подходящи места за организиране на събития в градска среда. Миналата година предложихме проект, който се казва Plovdiv Stage Park. Искахме обособяване на фестивална зона зад Гребната база, като отделно този проект включваше 30 сцени в градска среда, които ние ще изградим и ще дарим на Пловдив. Ще ги оборудваме и ще ги дадем на хората, които искат да правят събития. Сега в града няма къде. Има една зала, Колодрума, и това е. Какво правим? В Панаира има 2-3 палати, в които потенциално могат да се случат неща, но за да стане това, някой трябва да отиде при Гергов и да говори с него. Никой не говори за това, а 2016-та почти мина. Тези неща се случват за месеци напред, трябва да се планира дългосрочно.

Отново даде зелен светофар на проекта „Канапе“…

С „Канапе“ и „Саундтрап“ целим да постигнем нещо различно. Това е един цял обект към Инкубатор. Просто на всяко място сме дали различно име. Иначе концепцията „Канапе“ се появи във времето на „Егоист“, „Нов ритъм“, все списания, които готините хора, които искаха да са в час, ги купуваха. „Канапе“ беше първото лайфстайл списание в джобен формат, което се разпространяваше безплатно. То се създаде в офиса на ул. „11-ти август“. Там се бяха събрали различни хора, които имаха едни и същи интереси. Аз бях посъбрал пари и имах възможността да го издържам това място. Хората вътре не са били на заплата. Просто им предоставих възможността да работим на едно място. Единият беше фотограф, другият дизайнер… Милен Кънев, Станимир Врачев също беше с нас, Гери Турийска… Супер много хора, които работеха за „Канапе“ за кеф. Затова и „Канапе“ стана як продукт и излизаше 3 години, докато имах пари да го издавам. Излязоха 10 броя, за 11-тия имахме материални, но не можахме да го издадем. Тогава печатът не беше толкова достъпен, колкото е сега.

Преди две години направихме онлайн версията. Качихме целия архив и решихме, че това ще е продължението на „Канапе“ и ще го дадем на младите хора от целия свят да го развиват, а ние само да сме едни оператори на нещата. Какво се случи обаче? Миналата година, пролетта, ни изгоря сървъра. Имахме 70 сайта на сървъра и всичко се изгуби безвъзвратно.  По закон на Мърфи се случиха нещата. Казах си, че просто така е трябвало да стане.

Точно заради това изградихме сайта на „Канапе“ наново. Тогава дойде идеята и да изградим тази отворена редакция, в която да си има всичко и непрекъснато да правим събития, свързани с медиите. Много интересни събития ще правим. Хората си мислят, че медиите са радио, телевизия, вестник и интернет. Не, всеки човек е медия. С начина, по който се обличаш правиш пропаганда. С дрехите и марките, които носиш, със стила си. Затова има хипстъри, метъли и всякакви хора. Това е пропаганда. Всичко, което е пропаганда, е медия и на това място ще се опитваме да покажем именно това. Че един джаз албум, например, също може да е медия. Всеки албум е медия, защото върху него работят цял екип от хора, не само изпълнителя и ще направим именно такава изложба. Самата отворена редакция е насочена към хората, които искат да се развиват. На такива хора искаме да им даваме нашата гледна точка, различна от останалите.

Средновековното хранилище на хълма приема танцовия пърформанс „Пер-Ла. Жажда“

Галерия Резонанс подготвя дългосрочен и мащабен международен проект 100 ГЛЕДНИ ТОЧКИ КЪМ ПЛОВДИВ, посветен на Пловдив -  Европейска столица на културата 2019. В него 100 артиста от различни държави ще представят своята гледна точка към нашия град с акцент върху богатата му археология, архитектура и културни забележителности. Първото събитие, свързано с този проект е танцовият пърформанс „Пер-Ла. Жажда“, който ще се състои в Средновековното водохранилище на Небет тепе на 9 юли от 19ч. Идеята е този пърформанс да спомогне за представянето на Пловдив както в България, така и по света като културна дестинация.

„Пер-Ла. Жажда“ е разказ в танцувални картини за разрушенията и възстановяването в Несъзнаваното. За душевното вцепенение и живителната съзидателност.
Танцьори, улавящи следите на измамното натрупване на вещи, знания, емоции, морал и всичко друго до размерите на стихийна непреодолимост, до силата на страстна алчност,  до естетиката на Перфектното.  За Още.
Танцуващи Фигури, Среда и Обекти, които пресъздават достигане  до Съкровеността, Интимноста, Искреното и Любовното. За Това, което Е.
Образно настройване на тона Ла на различна честота - контролираща, обсебваща, угасваща, съзидателна, любовна, духовна.

Концепция,  композиция, сценична инсталация и костюми: Десислава Морозова
Съавтори и изпълнители: Мирослава Захова, Христина Петрова, Александра Манчева

12-ото издание на фестивала ще е на 23 и 24 септември

Емблематичният фестивал „Нощ/Пловдив“ се завръща за дванадесетото си издание на 23-и и 24-и септември. Събитието, което ежегодно привлича хиляди хора от страната в кипящия културен и цветен живот на Пловдив, отново ще предложи на своята публика наситена и интригуваща програма.

В рамките на традиционната септемврийска Нощ на Пловдив всеки може да се включи в пет основни подпрограми – „Музеи и галерии“, „Култура и клуб“, „Град и публични пространства“, програма за най-малките посетители - „Малката нощ“, както и специалния за 2016 г. акцент - програмата „Отворени изкуства“. Различните направления ще предложат богата културна палитра от специално селектирани места, активности и артистични творби.

Базов организатор на фестивала е фондация „Отворени изкуства“. Съорганизатори са Фондация Америка за България и Oбщина Пловдив. Институционални партньори на фестивала за 2016 г. са Австрийско посолство София, Отдел за изкуство и култура във Федералното канцлерство на Австрия, Посолство на САЩ, Френски културен институт, British Council, Посолство на Израел, фондация „Пловдив 2019“ и др.

Флагчетата не скриват архитектурата, а прикриват именно недостатъците на имотите, натрупани през годините- кабели, климатици и своеволни изменения, смята той

Важно за нас е не да търсим саморазправа с управата на града, а диалог за градивните процеси, които се случват и са необходими на квартала, подчертава организаторът на Капана Фест

Днес бяха премахнати и последните останали флагчета в Капана- тези по ул. „Христо Дюкмеджиев”. Общинската акция по свалянето на знамената приключи, но коментарите продължават. Много хора се изказаха остро срещу действията на администрацията, други ги подкрепиха. Зам.-кметът Амелия Гешева обясни пред Под тепето, че общината е дала разрешение за поставянето на цветните триъгълници само в рамките на Капана фест, който вече премина. С организаторите на фестивала са проведени разговори и тяхно задължение бе знамената да бъдат премахнати след като събитието отмина. Аз също съм на мнение, че украсата подхожда на квартала, но има правила, които трябва да се спазват, коментира Гешева. А причините за премахването на знаменцата в последните три дни са, че по тях има търговска реклама и че срещу тях имало жалби, тъй като били окачени нерегламентирано, по непредназначени за целта места. Днес ви представяме коментара на основния инициатор на поставянето на знамената в квартала- Никола Сивков. Той е и двигателят на Капана Фест. Никола не крие, че върху шарените парчета плат има рекламни лога, но те са само на обекти в Капана, а не на големи корпорации, които искат да брандират квартала. Той е категоричен, че това не трябва да се допуска. Представяме ви позицията му без редакторски намеси:

Знамената над улиците в кв. Капана, които станаха обект на толкова коментари, противоречиви чувства и мнения, имат своя история и предназначение.

Тук следва истината за тяхното съществуване:

Вгледайте се във флагчетата. Спряганите рекламни лога са само и единствено на обекти от Капана. Вашите любими заведения. Да, това е реклама, но не на корпорации с милиони бюджет, а на хора, които са дошли в квартала за да дадат всичко от себе си и да създадат едно любимо и ценено място, достойно за адмирации, не само от нашите съграждани и сънародници, но и от чуждестранните гости на града, които със своите снимки взимат частичка от чара на квартала, за да покажат достойнствата му по родните си места.
На коментари като: потъпкваме историята, Капана сме го превърнали в чалга, скриваме културното наследство и прочее, бих заявил нееднолично - знаменцата не скриват архитектурата, а прикриват именно недостатъците на имотите, натрупани през годините -безбройните безстопанствени кабели, климатици и своеволни изменения. Погледнете снимките, допитайте се до хората тук и ще разберете, колко важни са всъщност веещите се триъгълници не само за работещите обекти, а и за посетителите, които идват, заради екзотичната атмосфера, създавана от тях.

Важно за мен като организатор на "Капана Фест" е да подчертая стойността, която имат флагчетата за фестивала и каква ексклузивност биха предали те на събитието. Ако преследвам само своя интерес- поставянето на знамената единствено в рамките на фестивала ме устройва напълно. Но не това е водещото за мен. Много по-важен е ефектът, който те имат за устойчивото развитие на Капана и за всички трудещи се в него. Това е причината да бъдат отказани множество спонсорства от големи компании за поставянето на техни фирмени флагчета, с които да се финансира целия проект. Разходите и трудът по изработката и изграждането на пъстроцветните коридори са изцяло за сметка на обектите в Капана. Това са средства, от които ние зависим и за които работим ежедневно.

Вложен е неизмерим труд в създаването на знаменцата, който намира своята стойност и оценка от всеки посетител на квартала. Тъй като инсталацията не е незаконна по право, смятаме, че е редно Община Пловдив на първо място да уважи инициативата и вложенията на нейните граждани и да потърси контакт с тях, за да създадем съвместно адекватна основа за тяхното бъдещо съществуване. Важно за нас е не да търсим саморазправа с управата на града, а диалог за градивните процеси, които се случват и са необходими на квартала, за да израстне като едно място, с което съгражданите ни ще бъдат горди.

Само така ще е възможно истинското прераждане на това историческо място, не за да изпълни очакванията ни за културна столица на Европа, а да ги прекрачи и устои за годините напред. Знаменцата са много малка част от живота и бъдещето на града ни, който заслужава да стане пример за това, че едно дейно гражданско общество може да постигне хармония и успех само за себе си.

Иван Добчев ще провокира патриотичните ни чувства с римейк на "Възвишение", Диана Добрева ще ни отведе в един друг свят с "Вълци", Ивайло Христов ще ни накара да броим до "Четири"

20-тото юбилейно издание на театралния фестивал"Сцена на кръстопът" идва с обещание за незабравими емоции. Форумът ще бъде открит с възродения спектакъл "Възвишение" на Драматичен театър-Пловдив на 10 септември. В афиша на двуседмичния театрален маратон ще се впишат и най-добрите представления, отличени през отминалия сезон с награди Икар и Аскеер, както и част от премиерните заглавия на най-авторитетните български трупи.

Юбилейната програма обещава силно международно участие. Радостен е фактът,че всички спектакли за голяма и камерна сцена, както и съпътстващите прояви, ще се случват на едно място - в обновената и реновирана до неузнаваемост театрална сграда, както и сценичното пространство в  двора на Драмата.

Специално за 20-годишнината на фестивала неговият главният спонсор инж. Димитър Георгиев-собственик на козметична компания "Роза импекс", подготвя изненада - специален козметичен комплект  с логото на "Сцената" и надпис "20 години - ръка за ръка".Той ще бъде връчен на първите 10 зрители в централната каса, които на 1 септември си закупят билети за целия фестивален период.

Голям интерес се очаква да предизвика и международната кръгла маса на тема "Алтернативни източници за финансиране на театралното  изкуство - проблеми и възможности" съвместно с Гьоте институт.

20-ата "Сцена на кръстопът" ще зарадва почитателите си с нова графична визия на многобройните си рекламни материали. Специално за рождения ден ще бъде представен сборник "20 думи за 20 годишнината", както и филм на БНТ, обяви финансовият директор Димитър Малашинов.    

Театралната програма на фестивала обещава също вълнуващи преживявания.

Иван Добчев ще провокира патриотичните ни чувства с римейк на "Възвишение", Диана Добрева ще ни отведе в един друг свят с "Вълци", Ивайло Христов ще ни накара да броим до "Четири".  В светлината на класиката Иван Урумов ще ни представи своето виждане за "Отело", Бина Харалампиева ще ни разкаже за "Бел Ами", The Festival Players Theatre Company на родния град на Уилям Шекспир, Стратфорд на Ейвън, ще зададе вечните въпроси с "Хамлет", а Николай Поляков ще ни потопи в света на "Анна Каренина". Мариус Куркински ще ни разкаже приказката за "Синята птица", а Теди Москов ще ни отведе на "Пурпурният остров". Росица Обрешкова ще ни запита дали познаваме "Лунатици", а проф. Здравко Митков ще ни повози в един "Рейс".

Проф. Стефан Данаилов и неговите абсолвенти ще спретнат едно "Ателие", за да е пълен празникът. Йосиф Сърчаджиев ще ни запознае с "Госпожица Юлия", Стайко Мурджев твори по текстове на Камен Донев. Стоян Радев ще ни накара да се замислим дали сме на "Ничия земя", а Неда Соколовска ще ни научи, че "От тук започва България". Васил Дуев ще ни покаже "Пилето", а заедно с Елин Рахнев ще разсъждаваме за "Дубльори", а Невена Митева и Саша Хонг ще ни предадат "Духът на Кармен". Театралната работилница "СФУМАТО" ще ни подмами да се намъкнем в "Онова нещо", дето тебе те вижда целия, а ти му виждаш само окото. Националният академичен драматичен театър "М. Занковецкая" от Лвов, Украйна ще ни разкаже за любовта между Айседора Дънкан и Сергей Есенин в спектакъла "Три любови", а театралната компания на Лусия Миранда от Испания ще ни трогне с постановката "Какво ще правим с бабата".

В съпътстващата програма ще представим и юбилейна изложба, посветена на отбелязването на 400 години от смъртта на Уилям Шекспир, представяне на няколко книги, концерти на Иванка Шекерова, Мирослава Кацарова, Ева Данаилова, разкри продуцентът на „Сцената” Ирен Чанкова.

Слоганът на тазгодишното юбилейно издание на Феста е ТЕАТЪРЪТ БЕЗКРАЯ.

Мисля, че за да има промяна в България, трябва да се сменят две поколения политици и то възможно най-бързо, заявява младият творец

Паулина Гегова

Всички искаме да пробием по един или друг начин. Всички искаме да осъществим мечтите си, но сме наясно, че на готово нищо не ти идва. Реалността не е лесна, понякога не е и приемлива, затова запретваме ръкави и бачкаме. Ако системата не ни дава шанс, ще я заобиколим и ще пробваме да я преборим. В наши дни, младите творци често се сблъскват с този проблем, че в системата няма място за тях, поради една или друга причина, но това не ги кара да се откажат. Поне не и истински амбициозните и готови за "борба". Антон Янакиев е един от онези, които не се спират щом видят пречка. Ако пред него се изправи препъни камък, просто ще го прескочи. 

Антон е на 28 години, завършил психология. Признава, че специалността е готина и тепърва ще се развива в България, но все пак не това е избрал за свое призвание. Основната му работа е ремонтиране на лаптопи и техника. Сферата е сравнително интересна, заплащането добро, но истинската страст на Тони е изкуството. А, за да сме по-точни, той е рапър с псевдоним Тонкиса, комедиант и актьор на свободна практика. Основният проблем, с който се сблъсква в актьорството е, че няма висше образование по специалността. Винаги е искал да бъде актьор, но никога не е вярвал, че ще се случи. Липсата на образование често се е отразявала когато е ходил на кастинги. Изправяйки се срещу представители на съответните академии, не е вдъхвал особено доверие. Въпреки това, Антон е участвал в три музикални клипа, във влогърски клипчета и работи по филмов проект. Добър комик е, най-вече в стенд ъп комедията, което му печели наградата на публиката в Пловдив, а на националният Турнир на Каменица, завършва на 4-то място. Едно доста добро постижение, имайки предвид, че се е състезавал с комедианти от цялата държава. 

Хубаво е да имаш образование, но всичко зависи от човека. Може да имаш 10% талант и 90% упорство и ще успееш. Важно е до къде ще стигнеш, до къде ще се вглъбиш в идеята, споделя Тони.

Тепърва научава всичко в движение. Сблъсквал се е с много неща, някои не толкова приятни, но човек се учи докато е жив. Да снимаш клипове е едно, защото можеш да си позволиш повече своеволия, докато да снимаш филм е много по-трудно, но трудностите не го отчайват.

"Чувствал съм се недостатъчен, но няма нищо по-готино от това дори един човек да се е почувствал добре от това, което си направил. Парите не са толкова важни, но който твърди, че не иска страстта му да му носи и печалби, лъже. Имаш задължения и отговорности и трябва да се работи, заради тях. Както се казва, музикант къща не храни, комедиант още по-малко. За да си поддържаш хобито трябва да вадиш от собствения си джоб, поне докато хобито ти не се превърне в професия. Но ако чакаш на готово, няма да стане" 

Клипчетата му в YouTube са с комедийна насоченост, но тук-там говори и за сериозни теми. Те нямат толкова голяма гледаемост, но споделя, че понякога някои младежи могат да му вдигнат нервите със своето невежество. 

Дразня се, че някои хора не познават историята си. За да имаш бъдеще, трябва да знаеш за миналото си, отсича твърдо.

Колкото до страната ни, животът тук му харесва. Знае, че винаги има за какво да се оплачем, но смята, че родината ни е прекрасна от гледна точка на природа, култура и история. Битът ни е едно от най-ценните неща. Едва ли има повече от две-три култури, които могат да се похвалят с подобни традиции. Но също така смята, че един българин може да успее и в чужбина.

Мисля, че за да има промяна в България, трябва да се сменят две поколения политици и то възможно най-бързо, заявява младият творец, за когото играта и музиката са изкуства, които трябва да се развият най-вече на родна почва и чак тогава да излязат извън пределите ни.

Що се отнася до рапа, Тонкиса е текстописец от 14 годишен. Всичко тръгва от 2 pac, който е зародил любовта му към този стил. Вече има една издадена песен с TMS, а втората ще е с 42, която ще се появи на бял свят съвсем скоро. Предстоят и други проекти с известни рап изпълнители, но за сега ще ги запазим в тайна. 

Българите са една от най-талантливите нации, но ни липсват хора, които да ни застанат зад гърба. Може да имаш най-големият талант на планетата, но ако няма кой да те забележи, няма да успееш да го покажеш. У нас съдят за теб по асоциация. Добре е да имаш познанства, макар че е дразнещо ако успяваш само заради тях. Но аз съм оптимист, че мога да се развия в тази насока. Няма нищо по-яко от това някоя кола да мине покрай теб и да чуеш собствената си песен да звучи от нея, обяснява Тонкиса, чийто глас и рими са достатъчно добри, че да разчупи границата между академици и самоуки. 

Хората трябва да правят това, което смятат, че е редно. По-лошо е да опиташ и да се провалиш, отколкото да не пробваш и да се чудиш какво щеше да бъде. В провалът няма нищо лошо! Той учи!

И може би е прав! Може би провалът е най-големият урок и най-добрият учител, по-добър от който и да е висш институт. А дали и за него ще е такъв, бъдещето ще покаже.