Капана.БГ
Четирикратен носител на Оскар и момиче на Бонд идват на София Филм Фест в Пловдив
Хю Хъдсън и Мериам д’Або представят новата си лента Алтамира в Лъки
Специални гости ще представят и „Белгийският крал” пред киноманите
Класното кино ще властва под тепетата от 16 до 26 март, когато ще се проведе 12-я София Филм Фест в Пловдив. По традиция, домакин на маратона на седмото изкуство е Лъки- Дом на киното. И пак по традиция, да представят новите си творби в града специално ще дойдат много важни за киното гости. В Пловдив се завръща четирикратният носител на Оскар Хю Хъдсън, който заедно с прелестната си половинка- момичето на Бонд Мериам д’Або, ще запознаят киноманите с новата лента на режисьора, в която играе и съпругата му- Алтамира. В Лъки на прожекция и за разговор с феновете ще дойдат още Титус де Воогт и Люси Дебе, двама от главните актьори във филма „Белгийският крал”, който ще се прожектира в рамките на фестивала.
За негов старт организаторите са подбрали най-новата творба на един от най-талантливите български режисьори Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти” (2017). Непосредствено след премиерата в столицата в програмата на 21-вия София Филм Фест, филмът ще представи на киноманите в града под тепетата историята на двама пациенти, чиято кратка среща в един болничен асансьор може да се окаже съдбоносна...
„В „Асансьор за пациенти” си позволих работа с актьорите в изцяло импровизационен режим, - споделя Иглика Трифонова. - Работихме в голяма възбуда и решихме да отидем още по-далеч - всеки от актьорите вложи в ролята си нещо лично. Получи се особено, интимно вграждане в драматургията на филма. Актьорите са не само интерпретатори, а и обекти на изследване - същински герои... Винаги ще съм дълбоко благодарна на актьорите си за това доверие и съучастие. И винаги се питам – ще открие ли публиката личните моменти?...”
Дългогодишният продуцент на филмите на Иглика Трифонова - Росица Вълканова, която участва на София Филм Фест и с „Безбог”, пълнометражният дебют на Ралица Петрова, спечелил голямата награда на фестивала в Локарно, за пореден път застава безусловно зад сценария на Иглика Трифонова. Оператор е Крум Родригес, а музиката е дело на Васил Гюров.
„Белгийският крал” ще е друго от ударните заглавия в програмата. Освен чуждите гости, в представянето на лентата ще участва и Стефан Китанов, директор на СФФ. Той е копродуцент на филма, четвъртия игрален филм на Джесика Удуърт и Петер Бросенс („Хадак/Khadak” – Венеция 2006, „Златен лъв на бъдещето”; „Алтиплано/Altiplano” – Кан 2009, Седмица на критиката; „Петият сезон/The Fifth Season” – Венеция 2012, Международен конкурс, наградите Green Drop и Young Cinema Award). „Един вулкан в Исландия изригна и се роди идея – да пратим белгийския крал в Истанбул, да развихрим природно бедствие, да разпалим политическа криза и да го натирим на сухопътно пътешествие инкогнито към дома, което включва сблъсъци, премеждия и велики моменти. Иначе казано, същността на комедията е в попадането на неочаквани места”, - споделят двамата режисьори.
В ролята на краля е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин („Петият сезон”). Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е зам. шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович („Ягода в супермаркета”) е бивш шампион по стрелба, снайперист от Сараево и любител на птиците. Филмът е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове - „Мистерията на българските гласове”, „Филип Кутев”, квартет „Славей” и други. „Белгийският крал” е продукция на Bo Films (Белгия – Фландрия) в копродукция с Entre Chien et Loup (Белгия – Валония), Topkapi Films (Холандия) и Арт Фест (България). Продуценти от българска страна са Мира Сталева и Стефан Китанов. Оператор на филма е Тон Петерс, художник е Сабина Христова, художник по костюмите – Ека Бичинашвили, гримът е дело на Петя Симеонова, а изпълнителни продуценти са Светла Цоцоркова и Надежда Косева („Фронт филм”).
Българското финансиране на „Белгийският крал” е осигурено от ИА „Национален филмов център”. Проектът е подкрепен от филмовите фондове на Белгия и Холандия, Евроимаж и Програма МЕДИА на Европейския съюз.
Носител на четири награди „Оскар” (за най-добър филм, музика, сценарий и костюми) и „Златен глобус” за най-добър чуждестранен филм с творбата си „Огнените колесници” (1981), Хю Хъдсън идва отново в България специално, за да представи „Алтамира” – историческа драма, в която оживяват едни от най-древните рисунки в човешката цивилизация. Кинотворбата разказва за първото в света откритие на праисторическо изкуство, намерено в пещерата Алтамира в Испания през 1879 г. Антонио Бандерас е в ролята на Марселино Санс де Саутуола, любител археолог, собственик на земята, където се намира пещерата. С течение на времето откритията завинаги променят разбирането на човечеството за праисторическите му предци. Във филма участват още Рупърт Еверет, който ще бъде специален гост на фестивала в София, Голшифте Фарахани, Пиер Нини, Мериам д’Або, и др. Хю Хъдсън и Мериам д’Або ще представят лично филма в Пловдив!
Специален гост в Пловдив ще бъде и прочутият арменски режисьор Харутюн Хачатрян, директор на фестивала „Златна кайсия” в Ереван. Той ще представи най-новата си творба „Безизходица”. Това е втори филм от поредицата документални разкази на Харутюн Хачатрян, посветени на арменската диаспора. Главният герой получава зелена карта за САЩ и напуска родината си, за да търси по-добро бъдеще в страната на свободните и смелите. Уви - светът, доминиран от печалбата, непрекъснато смачква мечтите на хората. Човекът работи в автосервиз и едва оцелява, затова и започва да тъгува за родината си. И въпреки че работи здраво, за да събере пари и да се върне в Армения, няма как да си го позволи...
„Безизходица” е болезнено размишление и своеобразно политическо изследване чрез художествените средства на киноразказа за живота на емигрантите и краха на техните илюзии.
Публиката ще види още много заглавия. Сред тя е и отличеният със „Златен леопард” в Локарно и две награди в Сараево, както и с голямата награда „Златна роза”, „Безбог” на Ралица Петрова, е „разтърсващо изследване на човешкия дух в копнежа му за чистота и изкупление”. Сюжетът следва една медицинска сестра, въвлечена в измама с лични карти на възрастни пациенти, която неочаквано проявява пристъп на човечност. „Светът – или поне българският свят – се дави в депресия, корупция и мизантропия. Любовта не съществува, макар че от време на време хората я търсят. Това е посланието на дебютния филм „Безбог” на режисьорката Ралица Петрова, филм, който си поставя за цел да покаже на зрителя цялата безрадостност в живота на посткомунистическа страна, където нищо не се променило”, пише „Варайъти”. Ралица Петрова завършва визуално изкуство в Лондонския университет, след което специализира филмова режисура в британската Национална школа за кино и телевизия. Част от екипа на филма лично ще представи „Безбог” пред публиката в Пловдив.
Още от програмата на София Филм Фест в Пловдив:
Заснет в Антарктида миналата зима в хода на дълго подготвяна експедиция, „Императорът” на световноизвестния документалист Люк Жаке отново (подобно на епоса „Походът на императорите”, носител на Оскар за 2005 година) е посветен на императорските пингвини в Антарктида. Филмът предлага на зрителите уникални кадри от дебрите на световния океан, благодарение на екипировката на специална подводница и безкрайно красиви кадри от въздуха, уловени с дрон. Разказът е за един млад пингвин на прага на първото си пътуване, който чува мистериозен зов, каращ го да напусне дома си и да поеме към все още неизвестното приключение през ледовете на континента. Негов другар в пътешествието е опитен, възрастен пингвин (на 45 години!), чрез чиито образ Жаке умело извиква спомени, съмнения и страхове, които вероятно са част от познатия път на всички поколения пингвини – към единствената възлюбена, към инстинкта за създаване на поколение, към зова на природата... Сигурно човекът ще си остане единственото живо същество на тази планета, което притежава разум и въпреки него продължава да разрушава безогледно собствения си естествен дом. Природата говори, но никой от нас не си прави труда да се вслуша в нея...
*
Най-новата творба на режисьора Дейвид Макензи, добър приятел на София Филм Фест, се нарича „На всяка цена” и беше номиниран в четири категории за престижните златни войни на Американската киноакадемия. Филмът беше представен миналата година на фестивала в Кан, където получи отлични отзиви, а впечатляващият актьорски състав включва самият Джеф Бриджис, както и Крис Пайн и Бен Фостър. „Мисля, че филмът не е просто модерен уестърн, - споделя режисьорът. - Той е няколко неща. Има малко уестърн, също е и филм за приятелството. Криминална драма е, но може да се каже, че е и роуд муви. Но най-важното е, че запечатва състоянието на съвременна Америка.” Това е история за сблъсъка между стария и новия Запад. История за братята Тоби – примерен, но разведен баща, който се опитва да осигури по-добър живот за сина си, и Танер – избухлив мъж, бивш затворник, разчитащ винаги на оръжието си. Двамата се съюзяват, за да оберат клоновете на банката, която иска да вземе ипотекираните им семейни земи. И точно когато братята смятат, че планът за отмъщение ще проработи, съдбата ги среща със суров тексаски рейнджър, който търси последния си триумф, преди да се пенсионира...
*
В програмата на 12-ия София Филм Фест в Пловдив е включен и носителя на три награди „Оскар” „Лунна светлина”, които бяха присъдени на филма на сценариста-режисьор Бари Дженкинс за адаптиран сценарий, за поддържаща мъжка роля и най-желания от всички кинаджии златен воин – този за най-добър филм. „Лунна светлина” е втори филм за Дженкинс, като световната му премиера беше миналата година в един от петте най-престижни фестивали в света – Торонто.
„Лунна светлина” проследява живота на един афро-американец в три различни периода от неговото съзряване – момче, тийнейджър и млад мъж, като трите роли са поверени на различни актьори. Те са се ангажирали с пресъздаването на този образ в съответната възраст, със съответните тегоби и неволи - защото вероятно това е реалността за един хомосексуален младеж с тъмен цвят на кожата в Маями, но главната тежест и отговорност пада върху режисьора, който трябва да направи така, че публиката да повярва и съпреживее и с трите превъплъщения на главния герой. Ролите в „Лунна светлина” са разпределени между Джанел Моне, Махершала Али, Треванте Роудс, Алекс Р. Хибърт, Джейдън Пайнър и други. Сценарият е дело на режисьора, по пиесата на Таръл Макрейни; визията на Джеймс Лакстън е възхитителна.
„Variety”, „Screen International”, „The Hollywood Reporter”, „The Guardian” - всички дават 100 от 100 на филма, който е включен в програмата на 12-ото издание на София Филм Фест в Пловдив.
*
Премиерата на „Другата страна на надеждата”, най-новия филм на Аки Каурисмаки, беше на 67-ото издание на Берлинале. Филмът на легендарния финландски майстор получи „Сребърна мечка” за режисура.
„Другата страна на надеждата” е втори от замислената трилогия филми, посветени на пристанищни градове, която Каурисмаки започва през 2011 година с „Хавър”. Историята е за един пътуващ търговец, чиито път се пресича с този на сирийски бежанци. Аки Каурисмаки е най-известният съвременен финландски режисьор, добре познат и на българските зрители със своя автентичен авторски стил - той прави филмите си по собствени сценарии и ги продуцира със създадената от него самия компания Sputnik Oy.
*
Волфганг Херндорф е един най-добрите немски писатели. През 2010 г. излезе бестселърът му „Сбогом, Берлин” – приключенската история на двама тийнейджъри, които не успяват да се впишат в заобикалящата ги среда и решават да избягат. С екранизацията се заема най-големият съвременен немски режисьор Фатих Акин.” Когато в селекция с филми присъства заглавие с подписа на Фатих Акин, това винаги е привилегия – най-вече за публиката. „Сбогом, Берлин” е пример за перфектно напаснати елементи - изходният материал представя картина на онзи странен момент в живота, когато се опитваш да намериш своя път, а работата по този материал е поета от режисьор, който знае отлично как се прави комедия и как да открие група очарователни млади актьори. Преди всичко това е портрет на лятото, което всички мечтаем да сме имали; с онова заветно пътуване, което предприемаш - млад и свободен - преди да те приземи безмилостната реалност. 13-годишният Маик се чувства невидим: никой не се интересува от него, нито у дома, нито в училището. Един ден той и най-добрият му приятел открадват кола и поемат на пътешествие по знойните асфалтирани улици... „Сбогом, Берлин” е великолепен пример за това колко страхотен и забавен може да е един тийнейджърски филм, направен от истински майстор!
Хилядолетната битка между Пловдив и столиците
Най-ранният сблъсък между двата града е свързан със зараждането на християнството
Връзката на това противопоставяне може да бъде открита в сблъсъка „православие-арианство“ и дори с връзка в двата слоя мозайки на Епископската базилика
Теодор Караколев
Противопоставянето на Пловдив и София има дълга история. В най-новата история централната идея се върти около „самостоятелността“ на Пловдив и центризма на София – като някак си в този топос „София“ се слива както градът, така и столицата, която дом на повечето държавни институции. Това разделение има своите спортни, културни, исторически и ред други специфики. Според мен, обаче, то е малко изкуствено и твърде много излишно.
На първо време пловдивските градски легендарни аргументи срещу София не са напълно коректни. Битува, например, мнението, че преди София да стане столица, е била малко кално село и ако не беше избрана за център на Третата българска държава, все още щеше да е такава. Това е далеч от истината. Всъщност София има доста дълга история и много живо културно наследство. В днешния център на града има няколко повече или по-малко запазени храма, като в някои от тях дори можем да видим истинска живопис от Средновековието. София има свои собствени християнски светци, загинали за православната вяра по време на Османското владичество – освен в Средновековието, София е бил важен център и в този период. Никак не е случайно и, че в края на това владичество, Васил Левски е закаран в София – това не е произволно избрано село, а важен политически и икономически център.
И все пак, противопоставянето между Пловдив и София съществува. Всеки от двата града си има своите аргументи. Любопитно е обаче, че това противопоставяне не съществува от както самосъзнанието на пловдивчани се е развило по този начин, че да отричат центризма на държавата. Един от първите сблъсъци (или първият) между двата града, всъщност датира от 4 век сл. Хр. и е пряко свързан с ранното разпространение на християнството – не само по нашите земи, а изобщо по света.
В първите три века след Христа, религията се разпространява сравнително потайно из цялата Римска империя. Властта се колебае между толерантна към християнството, до доста агресивно потискаща я – с пик при император Диоклециан около 300-ата година. Коренно различно поведение обаче поема император Константин през 313 година, когато приема т.нар. Милански едикт, с който обявява християнството за напълно легално и равноправно на другите религии. След този акт, християнството поема по съвсем нов път, доста по-обвързан с институции и власт. Всъщност много важен за този акт е друг едикт, издаден 2 години по-рано от император Галерий в Сердика – т.е. в София, голям и важен град през 4 век.
Така се стига до 325 година, когато е свикан Първият вселенски събор в Никея (близо до Константинопол, но от азиатската страна). Тогава са конкретизирани основните постулати на вярата и е приет т.нар. „Никейски символ на вярата“ – който православните християни следват и до днес. Свързано с това и важно за нашата тема е осъждането на александрийския презвитер Арий, чиито виждания не съвпадали с приетите за вече официални. Без да навлизаме в теологични детайли, според обявеното за ерес арианство, Бог Отец и Бог Син (Христос) не са единосъщни, а смятат Бог Отец за по-висш и невъплътим. По-важното за историята ни е, че много хора – и много епископи – са следвали Арий и са искали да защитят неговите идеи.
Така стигаме до 343 г. сл. Хр., когато тези противоречия достигат своеобразен връх, по някакъв начин символизиращ сблъсък между Запада и Изтока. През годините подобни сблъсъци ще има много, но този, изглежда, е първият.
Наследникът на Константин Констанций II, който всъщност следва арианската вяра, заточва двама от патриарсите, следващи Никейския символ – Павел от Константинопол и Атанасий от Александрия. Последвалите скандали и дразги предизвикват свикването на религиозен събор в Сердика (София) през 343 г. сл. Хр., с който веднъж завинаги (един тийзър - това „завинаги“ още не е дошло) да се решат разделенията в християнството. А, всъщност, зад теологичните спорове има и други, свързани с правото на различните църковни събори да действат като самостоятелни съдилища, да обжалват, да се подчиняват на по-високи инстанции и пр.
От днешна гледна точка е странно, но водеща роля всъщност, изглежда, са имали арианците. Мнозинството от източните епископи са били последователи на Арий, самият император – също. Свиканият в Сердика събор, обаче събира основно православните. Тук идва и разцеплението. „Водещите“ фигури, които в крайна сметка ще се окажат отцепниците – източните епископи, не искат да участват в събор, заедно с низвергнатите Павел и Атанасий. И така се отделят на свой собствен, ариански по дух, събор във Филипополис.
По всяка вероятност този алтернативен събор се е провел в Епископската базилика – същата, с великолепните мозайки, която в момента се реставрира. Археолозите откриват все повече доказателства, че най-старият пласт мозайки е от първата половина на IV век, т.е. през 343 г. този храм с тази украса е съществувал и е приел около 80 висши духовници, или около половината от участниците, отцепили се от планирания за вселенски Сердикийския събор. Това отцепване всъщност превръща Сердикийският в по-скоро „западен“ събор – позициите им, всъщност са много близки с тези на тогавашния папа Юлий. „Алтернативният“ Филипополски ариански събор пък е по-скоро „източен“, близък до императора в Константинопол.
Мозайките в Епископската базилика, както знаем, са два пласта и, всъщност, тъкмо с арианството е свързана една от хипотезите за втория пласт, изказана от археоложката Елена Кесякова. Вероятно закриването на стария пласт, което се случва някъде през V век, да е свързано с окончателното отхвърляне на арианската ерес. Гледайки през вековете, Сердикийският събор е спечелил.
Много от тези модели ще продължат своето съществуване през столетията. Разделението на изток и запад ще се засили, докато Константинопол и Рим окончателно не се обособят самостоятелно, като православие и католицизъм. Намираме отгласи и на склонноста Пловдив да привлича еретични, анти-столични учения – както например бушуващото павликянство, срещу което през XI-XII век византийският император Алексий Комнин също агресивно се бори, за да докаже истиността на православието. И накрая, макар и не като ерес, но отново като символ на независимост и откъсване от централизираната столица, Пловдив се проявава по време на българското Възраждане, като ядро на борбата за българска църковна независимост от Патриаршията във Фенер.
Копчетата стават мартеници
Градът отбелязва 1 март на площада пред Общината с тържествена програма и работилници
Ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в град Пловдив ще декорират в бяло и червено част от седалките, които пловдивчани наричат „копчетата“ пред сградата на общината. Арт акцията е посветена на 1 март и ще бъде на редицата седалки до дървото, което вече е окичено в червено-белите символи.
Програмата на Община Пловдив на пл. „Стефан Стамболов“, посветена на празника, започва в 10 часа в сряда. От 11 ч. майсторите от Колектив за национална шевица и орнаментика „Росица Чуканова“ към НЧ „Алеко Константинов – 1954“ Пловдив ще направят демонстрация за изработване на оригинални мартеници. Всички, които желаят, могат да се включат в демонстрацията и да изработят собственоръчно мартеници, като за целта на място ще бъдат осигурени всички необходими материали.
В 11.30 часа представители на всички пловдивски читалища ще раздадат на пловдивчани и гости на града мартеници, изработени специално за празника в ателиетата към читалищата.
Всички желаещи могат да си направят селфи и фотографии пред дървото с мартеници и на пейката, декорирана от талантливите майстори от Регионална занаятчийска камара – Пловдив.
В галерия „Занаяти“ на ул. „ Д-р Вълкович“ 3 може да видите и прекрасната изложба – базар на ръчно изработени мартеници - уникати от членовете на Регионална занаятчийска камара – Пловдив, за която екипът на КАПАНА.БГ пръв ви разказа.
Две читалища отбелязват националния празник с изложба на бележити българи
Читалищата канят на нетрадиционна изложба на самороден талант. 26 изображения на бележити българи - революционери, писатели, актьори, нарисувани само с химикал, ще посрещат посетителите на народно читалище "П. Кр. Яворов - 1926" от 1-ви до 10-и март. Експозицията, посветена на националния празник 3-ти март, ще можете да видите на ул. "Босилек" 15, бл. 215, където е разположено читалището.
Своеобразната разходка сред историята ще срещне посетителите с Левски, Ботев, Вазов, Яворов, Богомил Райнов, Невена Коканова и други българи, оставили трайни следи в нашата история, изкуство и култура. Инициативата е съвместна с народно читалище "Димитър Благоев - 2008 г. - град Пловдив", а картините са нарисувани от неговия секретар - Вера Аврионова, уточняват организаторите.
Младата пловдивчанка не е учила специално рисуване, но талантът е видим. Вера е изразходвала 13 химикала за направата на портретите и разказва, че един отнема около ден, а за два „отива един химикал”.
Стефан Попов получи "Алтер" за най-добра мъжка роля
Пловдив с тухла за ролята на Св. Климент Охридски
В нощта на Оскарите театър-лаборатория „Алма Алтер“ раздаде 15 тухли или така наречените Алтери в 15 различни категории.
Сред наградените са големият български актьор Стефан Попов. Актьорът от Пловдивски Драматичен театър грабна приза „Алтер за мъжка роля“ за ролята му на Св. Климент Охридски в „Живот и слово праведного Климента“.
Сред останалите победители са Илиана Сербезова с „Алтер за женска роля“ за ролята на Жулиета в „Ромео и Жулиета, сонет за безсмъртната любов“, Иван Стоянов с „Алтер за дипломен спектакъл“ за „Ловец на свечеравания“, хорът на Националната гимназия по древни езици и култури с „Алтер за песен от представление“ за Тропар за Св. Климент от „Живот и слово праведного Климента“, Фондация „Отворено общество“ и „Макрофонд“ с „Алтер за най-добро културно сътрудничество“ за проекта „24 Часа Социален Експеримент „Без граници“, фотографът Александър Петличков с „Алтер за снимка от спектакъл“ за снимка от „Дуел: Дон Кихот срещу Хамлет“, музикална формация „Охана“ с „Алтер за театрално откритие“ за спектакъла „Звездите на Венеция в полите на Витоша“ и други.
Водещи на церемонията бяха вокалистът на група „Атлас“ и носител на над 8 награди „Алтер“ – Георги Арсов и неговият сценичен партньор и приятел Марко Дженев. Във ВИП ложата място намериха заместник-ректорът на Софийски университет доц. Георги Вълчев, хореографът д-р Петя Йосифова, чиято книга „Човекът актьор в театъра на Гротовски“ е сред номинираните с награда „Икар“, международният фотограф Терънс Брет, културното аташе на Испания Хайме Ермида, топ-гримьорката Теодора Сербезова, музикантите от Точка Бг.
Майстора, Ди Киро, Нерон, Илия Бешков и Ангел Василев ЗАЕДНО в Дома на етносите
Творби на големите български художници Ангел Василев, Владимир Димитров - Майстора, Илия Бешков, Димитър Киров и Димитър Казаков – Нерон ще бъдат изложени зедно в Арт залата на Дома на етносите в Пловдив. Изложбата ще може да се види само през март от всички пловдивчани и гости на града. Тя ще бъде официално открита на 1 март със специалното съдействие на г-н Давиде Кристиано, член на Консултативния съвет и представител на италианската общност във Фондация “Заедно”.
Г-н Кристиано, който е и създател на Италианския фестивал на красотата в Пловдив, е дългогодишен колекционер на произведения на изкуството. През 2016 г. Дома на етносите представи за първи път в Пловдив и в България POP ART експозиция с изключително ценни оригинални рисунки на световноизвестните творци Анди Уорхол, Кийт Харинг, Жан Мишел Баскя, Пикасо, Салвадор Дали и Рене Маргит, също част от колекцията на Давиде Кристиано. Безценното наследство той купува от личен приятел на Уорхол с обещанието, че няма да продава нито една от рисунките.
Изложбата ще бъде отворена за посетители на 2 март и всеки делничен ден от 6 март до 17 март. Работното време на Арт залата в Дома на етносите е от 11 до 17 ч. Събитието се организира с благотворителна кауза в полза дейността на Фондация “Заедно” в подкрепа на етническата толерантност в най-стария жив град в Европа.
Г-н Давиде Кристиано ще предостави за специалната експозиция над 30 оригинални творби на големите творци, част от безценното културно наследство и на Пловдив.
Ангел Василев е сред пловдивските творци с най-запомнящ се самобитен стил. Градските истории, които разказват платната му, носят носталгичния дух на едни по-добре времена. С творчеството си, той доказа, че мечтите за любов, красота и изящество са достижими! Творби на Ангел Василев красят колекции в Европа и Америка.
Произведения на другия голям български художник Димитър Киров също са притежание на частни галерии и колекции в целия свят. Съвсем естествено живописта на ДиКиро е свързана със значимите представители на Пловдивската школа от 60-те години на миналия век като Георги Божилов, Енчо Пиронков, Йоан Левиев. С решение на Общинския съвет, от лятото на 2016 г. площадът пред църквата "Свети Никола" в Стария град носи на името на художника, свързан завинаги с историята на изкуството и културата в Пловдив.
Димитър Казаков – Нерон оставя в наследство 15 000 живописни платна, акварели, графики, рисунки, пластики и рисувани керамични творби. Той има десетки изложби в най-престижните галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург и др. Творби на Нерон притежават Националният фонд за съвременно изкуство в Лувъра, музеят „Пушкин” в Москва, Императорската колекция в Токио. През 1981 г. френският режисьор и сценарист Жан-Мари Дро прави за него филм, включен в поредицата „Художници-чародейци”. Приживе авторът дарява 500 свои творби на музея в Трявна.
Илия Бешков е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог. Най-известните негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България.
Владимир Димитров – Майстора – един от най-великите български художници в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Той създава и стотици скици на българските войски, което го прави и първия официален български военен кореспондент.
Тютюнева кооперация „Асенова крепост” оживява в електронен вариант
Освен архивни фотоси и документи на Историческия музей от създаването до момента, в който фабриката престава да съществува, на страниците могат да се разгледа и богат архив от снимки, дело на участниците в проекта, който показва реалното му състояние към момента
Проектът МОНОПОЛ-UP – опит за формиране на публична памет за един архитектурен ансамбъл в сърцето на града, свързан с живота на поколения асеновградчани, плод на няколкомесечен труд на няколко ентусиасти и Исторически музей Асеновград, бе представен в петък пред асеновградска публика. Представянето се състоя в Старинното училище в града.
Проектът е съвместен опит да съберат в едно миналото и настоящето на асеновградската тютюнева фабрика. "Монополът, както е по-популярен сред асеновградчани, е част от сърцето и душата на града, част е от миналото на почти всяко семейство. Той е история, която не бива да се забравя, спомен и емоция. Защото е част от Асеновград. Защото него само привидно го няма. Той е жив под дебелия пласт прах и забрава, под които го е затрупало времето. Сърцето му все още тупти, а ние сме длъжни да го вдигнем на крака. По един или друг начин. Така, както направиха други държави с традиции в тютюнопроизводството. Длъжници сме му", казват участниците в проекта.
Освен архивни фотоси и документи на Историческия музей от създаването до момента, в който фабриката престава да съществува, на страниците могат да се разгледа и богат архив от снимки, дело на участниците в проекта, който показва реалното му състояние към момента. Поместени са и интервюта с работници, чийто живот е преминал именно в тютюневата фабрика в Асеновград, книги за създаването на тютюнева кооперация „Асенова крепост”, както и различни публикации, свързани с нея и живота й през всичките 100 години от създаването й, до ден днешен.
Година преди разрушаването на тютюневия склад на „Одрин” 8 в Пловдив, а по-късно и запалването на складовете, се ражда идеята за заснемането на сегашното състояние на Монопола. Събитията в Пловдив просто ускоряват организацията по създаването на сайта.
11 човека, сред които членове на фейсбук групата „Станимашка фотографчийница” и музейници от Градския Исторически музей, заснемат цеховете, в които се е обработвал тютюна, залите, където е ферментирал. Те влизат в кабинетите, снимат старинното стълбище от 20-те години на миналия век, запазено и все така великолепно, от времето на построяването на сградата. „Този архитектурен комплекс е част от историческата и икономическа памет на Асеновград, затова ние сме му длъжници. Не ни е безразлично как ще се развие в бъдеще”, споделят инициаторите.
Преди две години Историческият музей в града направи изложба за юбилея – „100 години кооперация „Асенова крепост”. Тази изложба сега е съществена част от сайта. След като получава разрешение за достъп, групата заснема сградите и помещенията. Към момента е публикуван част от снимковия материал, албумът обаче предстои да се обогатява. Ще се разраства и обемът на архива от стари снимки, предоставени от граждани, също така безвъзмездно и за каузата. А каузата – „Създадохме сайта, за да повдигнем въпроса за бъдещето на тези сгради. Да попитаме собственици, община и хората от града имат ли визия и каква е тя за бъдещето на този паметник на културата.”, казват инициаторите. Те твърдо вярват, че този емблематичeн за града архитектурен комплекс може да намери своя нов облик и ново предназначение, запазвайки цялото си великолепие от началото на миналия век.
Сградите на някогашната тютюнева кооперация „Асенова крепост” са много добре запазени, поддържани и охранявани, но не функционират и бъдещето им е неясно. Това е частен имот със статут на недвижимо културно имущество. И независимо от това какво е планирано за съдбата им, асеновградчани се надяват те да бъдат запазени и да им бъде даден шанс за нов живот. В сайта - в раздел „Преобразяване” - са посочени няколко от многото известни и успешни добри примери за това как по света са решили въпроса със старите си тютюневи и др. индустриални сгради, строени преди повече от век, но и днес изпълняващи важна функция, след своето преобразяване и възстановяване. Те изживяват своя Ренесанс днес, приютили в себе си съвременни градски пространства, ресторанти, хотели, зали и офиси, театри и места за отдих.
