
Капана.БГ
KAPANA.BG ви пожелава весели празници!
Прочетете легендите за елхата, коледния чорап и цветето коледна звезда
Весела Коледа и щастливо посрещате на новата 2017-та година от екипа на KAPANA.BG! Излетя още една година от календара. Година пълна с емоции и най-различни събития. Нашият екип ви благодари, че ни подкрепяхте и през 2016-та, защото вие, нашите читатели, осмисляте работата ни и каузите, за които се борим! Ще продължаваме да работим усърдно за вас и за Пловдив! А сега ви оставяме няколко легенди, които са превърнали празниците в това, в което са днес.
Легендата за елхата
Имало едно време беден дървар, който живял със семейството си в дън горите тилилейски. Една вечер, както всички били на масата и ядели оскъдната си вечеря на вратата се почукало. Като отворили, видели, че вън стои дете – малко, с мръсни и дрипави дрехи. Поканили го в дома си, дали му от своята вечеря и го поканили да спи при тях. Преди да заспят дърварят и семейството му се помолили детето да намери топъл дом и семейство, за да не скита само по света. На другата сутрин се събудили от най-красивото пеене, което били чували някога. Като погледнали навън, видели момчето заедно с цял хор от ангели да пеят коледни песни. Момчето не носело парцаливите дрехи от предната вечер, а било облечено с великолепна роба, която блестяла на слънцето. То се обърнало към дърваря и семейството му и им обяснило, че е Божият син, Исус Христос и че това е подарък за тях за добрината, която са сторили. Той откъснал един клон от дърво и го посял. Казал им: „От този ден нататък това дърво ще ражда в изобилие дори и през зимата“. Докато говорел, клонът се превърнал в голямо и красиво дърво, отрупано с плодове. Елхата, такава каквато я познаваме днес, се ражда в Германия през 14-15 век, където хората правели представления пред църквите. Вечнозеленото дърво – дори и през зимата – остава като символ на благодарността на Бог за добрината на хората. Понеже през зимата единствените дървета, които остават зелени са иглолистните, хората започват да украсяват домовете си с тях преди и около Коледа. Скоро традицията е пренесена от Европа в Съединените щати, а истинската популярност на коледното дръвче идва по времето на Кралица Виктория, която първа в Кралството поставя началото на традицията, като слага огромно украсено дърво в двора на двореца за Коледа. След това всяко семейство пренася в умален вариант тази украса в дома си.
Легендата за коледния чорап
Известна още като Легендата за благородника и трите му дъщери, тази легенда достига до нас благодарение на един епископ от IV век, който има най-голяма роля върху налагането на фигурата на Дядо Коледа (или Свети Николас) в коледните традиции на християнския свят. Според легендата, навремето в Италия живял богат благородник, който след смъртта на съпругата си пръснал цялото семейно богатство. Дошъл ден, в който трите му дъщери трябвало да се омъжат, но благородникът нямал пукната пара за подаръци, чеиз и пари за дъщерите си. Това много го натъжавало. Трите момичета трябвало сами да приготвят храната, да чистят дома и да перат дрехите си. Една вечер, след като изпрали и прострели чорапите си на перваза на камината, за да изсъхнат, те си легнали. Огънят в камината догарял. И в този момент къщата на благородника била посетена от добрия светец Николас, който бил научил за злощастната съдба на семейството. Когато надникнал през комина и видял чорапите на камината, той решил да направи добрина. Бръкнал в пазвата си и извадил от там три малки кесии, пълни с жълтици. Хвърлил ги надолу през комина, а те паднали точно в чорапите на девойките. На другата сутрин, момичетата станали и намерили чорапите, а в тях – подаръците от Свети Николас. Те вече имали пари да се оженят – и скоро това се случило и с трите. А баща им заживял щастлив и се радвал на децата и многото си внуци.
Ето от къде идва традицията децата от католическите семейства да закачат чорапи на камината или да получават такива, пълни с коледни лакомства на празника. Това е само една от добрините, които Свети Николас направил по време на живота си и затова е много обичан и уважаван в цяла Северна Европа, а от там и в Съединените Щати и целия останал свят.
Легендата за цветето коледна звезда
В Мексико има стара традиция да се носят цветя в църквата на Бъдни вечер в чест на детето Исус. Според легендата преди много време в малко планинско село в Мексико живяло момче на име Марио. Всяка година Марио виждал как хората отиват на църква на Бъдни вечер с букети свежи цветя в ръце. Марио не можел да си купи цветя, затова потърсил диви в полето, които да са останали въпреки студа и снега в планините на Мексико. Изведнъж чул глас, който го приканвал да откъсне дивите цветя, растящи в краката му и да ги занесе на детето Исус в църквата. Гласът повтарял, че и най-обикновеният подарък, поднесен с любов, е най-хубавият подарък на света. Марио послушал гласа и отнесъл зелените листа в църквата, а останалите деца му се подигравали. А за огромна изненада на всички в църквата плевелите се превърнали в разкошни червени цветя с ярко зелени листа. Марио не бил виждал толкова красиво цвете през живота си. Миряните в църквата, които станали свидетели на чудото коленичили пред цветята, а Марио разбрал, че най-хубавия подарък, който човек може да направи, е любовта към Исус.
Коледен концерт на Биг бенд Пловдив
Коледният концерт ще се състои на площада пред Общината
"Биг Бенд Пловдив" е създаден през 2000 г. в град Пловдив.Ръководител на оркестъра е Николай Гешев. Всички участници в бенда са професионални музиканти.Оркестърът работи с различни солисти. Развива дейността си главно в родния град Пловдив, но успешно гостува и в други градове на страната.Участник е в престижни фестивали. Музикантите поднасят на почитателите си по време на концертите си по оригинален и забавен начин актуални и "вечни" световни хитове.За да се убедите в качествата на оркестъра следете неговите изяви.
АРТ ВОЙС ЦЕНТЪР с вокален педагог Румяна Иванова
Вокална група „Омайниче“ с ръководител Таня Орманова
Хор „Евмолпея“, създател и диригент композиторката Рада Славинска
Дата: 25.12.2016 г.
Начало 13:00 часа
Зимният Капан запя и затанцува
Почват зимните музикални фиести
Коледните празници са на една ръка разстояние, а както съобщихме и по-рано през седмицата, квартал Капана не само се включи в тях, а стана основна централна част на коледен дух и празненства.
Освен базар, крафт бира, греяно вино, храна и ръчно изработени продукти, Светла Коледа в Капана се грижи и за доброто настроение. Започнаха музикалните програми по различни дестинации в квартала, като главната от тях е сцената Ядрото. На нея ученици от пловдивски гимназии демонстрират и споделят с посетителите своите певчески и танцувални таланти.
Музиката се лее из ведро по калдъръмените улички, а не един или двама минувача се спират, за да погалят слуха си. Настроението е празнично и в следващите дни не се очаква да затихне. Разбира се, всичко се случва под веселия надзор на Дядо Коледа.
Над 3 милиона цветя ще украсят Пловдив през 2017-та (СНИМКИ)
Растенията са собствено производство на „Градини и паркове”
Стотици хиляди резници на листно-декоративни цветя се отглеждат в оранжериите на ОП „Градини и паркове“ и работата по залагането на разсад не спира.
Засега най-много на брой са различните видове разноцветни колеуси, популярни като копривка и сантолина, които освен че виреят добре при местните условия, са особено подходящи за оформянето на цветните фигури.
Тази година поставихме своеобразен рекорд, като засадихме в града около 3 000 000 цветя, но догодина те ще са още повече, защото междувременно изградихме и много нови поливни системи, които да гарантират добрия им растеж и цъфтеж, коментира директорът на общинското предприятие, Стоян Алексиев. Той припомни, че тази есен бяха засадени около милион разноцветни теменужки, парички, селене, незабравки и други видове сезонни цветя, които да разкрасят Пловдив още рано напролет.
Повечето от стотиците хиляди новозасадени храсти, както и голяма част от дърветата, също са собствено производство. Дръвчетата се нуждаят от повече време, но след няколко години грижи тази есен засадихме отгледани от нас над 200 иглолистни – ели, борчета, сребрист смърч, туи и други. Добре се развиват и широколистните местни видове, най-много сред които са липите и чинарите. Фиданките, с които тази есен направихме поредното разширение на парк „Лаута“, също са си наше производство, допълни още той.
Директорът на „Градини и паркове“ се надява, че за доброто настроение на пловдивчани и гостите на града ще допринесат и приятните изненади, които служителите на предприятието са замислили с декорирането на цветните кошници и пирамиди с нови видове красиви и устойчиви цветя.
Китодар Тодоров – актьорът, който се стреми да спаси душата си
Актьорът никога не е играл в театър защото има страх от публика
Кито е прекарал няколко години в Нигерия. Споделя, че там хората са много по-честни
Предлага да се вкара закон за защита на българското кино
Китодар Тодоров – Кито е един от най-добрите съвременни комици на България. Забавните му, изпълнени с тънка ирония скечове, ролите му в „Пълна лудница“, „Сладко отмъщение“ и във филмите „Летовници“, „Домашен арест“, „Шменти капели“, „Корпус за бързо реагиране“ и други не веднъж са разсмивали народа.
Кито е роден на 15 септември 1974 г. Завършва НАТФИЗ със специалност Куклен театър. Като че ли откъдето и да мине, с каквото и да се захване, поражда усмивки. Самият той е изпълнен с хумор и интересни истории, за които ще разкаже пред Паулина Гегова и Капана.бг.
-Кито, ти си завършил НАТФИЗ, но въпреки това не си на щат към някой театър, а си актьор на свободна практика. Защо избра този метод?
Не съм играл никога в театър, защото имам страх от публика. В самото начало, когато още бях последна година студент, с един приятел започнахме предаване и така лека полека влязох в телевизията. Едното доведе до второто, то до третото и така стигнах до „Пълна лудница“. С него станах по-популярен, макар че преди него сме правили още много качествени проекти, като например „Пътеводител на историческия стопаджия“.
-Тази практика до някъде е добра, защото не зависиш от директори, но от друга страна е малко рисковано.
Много е рисковано, не малко! Свободата има цена и тя си заслужава, стига човек да може да си го позволи. Защото иначе може да направи компромис, като започне и друга работа, за да може да се финансира. Едното е за сметка на другото, според мен. Ако човек направи компромис в едно нещо, някак си се отделя от главната си цел. За щастие, аз съм от София. Ако бях от друг град, ако живеех под наем, може би щях да направя този компромис. А и винаги съм разчитал на баща си, който ми помага в тежки проблеми.
-Наблягаш на комедията. Какво ти носи тя?
Така се случи заради „Пълна лудница“. Не съм сигурен дали това е любимият ми жанр. Дори в любимите ми филми не фигурират комедии. Макар че и в тях има хумор, защото дори в драмата има хумор. В България има много ясно разграничение между човек, който прави комедия и този, който прави драма. Аз не съм съгласен с това! Повечето големи актьори имат чувство за хумор и това не им пречи да правят много сериозни роли.
-А какво носи на зрителите?
Зависи от комедията. Може да е комедия, която да е натоварена с някакъв смисъл. Аз смятам, че тя е по-добрият вид комедия. Тогава зрителят по по-лек начин може да усети и почувства някакъв обществен или човешки проблем, който не ни е чужд. Има и комедия без покритие, просто смешки, която носи едно разведряване от ежедневието. Много хора нямат възможност да се веселят в ежедневието.
-Кое е последното нещо, на което се смя от сърце?
Аз много обичам Монти Пайтън и много негови разклонения. Неговите филми като „Смисълът на живота“. Много харесвам и пародии.
-Нашумя със скеча за майните. Как ти дойде идеята?
Беше по сценарии. Аз го доразработих, добавих някои неща. Този скеч е перфектно научен текст, няма импровизация в него. За мен това са двата варианта – или да е перфектно научен и работен текст или импровизация. Най-лошият вариант е средният.
-Ако определяш майните като хлебарки, на какво животно би оприличил цялата българска нация?
Не знам дали трябва някой да се оприличава на нещо. Не знам дали има такова животно, с характеристики за българина. Колкото минуси, толкова и плюсове имаме. Това, което ми харесва в България е, че сами си избираме нивата на добро и зло. Хората са си избрали лимит на злото, който според мен, е много по-нисък от лимита на злото на който и да е друг народ. От тази гледна точка смятам, че един германец или англичанин, или който и да е от държава със силни и строги закони, когато дойде и види, че всичко му е позволено, може да направи много по-лоши неща от един средностатистически българин. В България има тотална свобода на личността, която е много любопитна и тя ни е докарала до това да си изберем лимита на лошотия. Той не е контролиран от държавата. Спасението на душата и убийството й е личен избор и когато държавата иска да създаде контрол е пагубно.
-Живял си с баща си в Нигерия. Там за първи път си бил и с жена. Каква е разликата между нигерийките и българките?
Беше много отдавна, поне преди двайсет години. А и в едно доказване, че си мъж никога няма смисъл. Състезанието е глупост, аз не го харесвам.
-Разкажи ни за Нигерия. Какъв е животът там?
По корупция се доближаваме. Там е по-простико от тук. Там по-силният побеждава. Фигурира законът на джунглата. Така беше до 93-та година когато живеех там. Който има пари, има възможности, като по цял свят, но там е много осезаемо. Самите хора са много наивни, в най-позитивния смисъл на думата Вярата им е истинска, не е прогнила със съмнения както нашата. Ние като цивилизовани хора сме много объркани. Те не са объркани. Много по-точни са, не се лутат като нас. Всичко е много ясно и по-честно. Тук винаги е завоалирано с много различни пластове и това е проблем. Много си усложняваме нещата.
-Родителите ти са разведени. Трудно ли е за едно дете да живее с мисълта, че може би щастливият семеен живот е илюзия?
Това зависи от разведените родители. Специално баща ми и майка ми са в добри отношения. Разделили са се по взаимно съгласие, без да се намразят, така че аз съм приел и тях и новите им половинки като родители. Просто сме станали по-голямо семейство.
-Лесно ли е за артиста да задържи любимия до себе си?
Зависи и от човека, и от артиста. Ако няма разбиране, ще е много трудно. Слава богу, жена ми много рядко не ме е разбирала. Един сериал съм изпуснал заради нея, но само един.
-Какво е мнението ти за изкуството в България? На къде върви – нагоре или надолу?
Аз съм огромен оптимист, не само за изкуството, но и изобщо. Ясно е, че не можем да бъдем съвършени, но се стремим да живеем по-добре. Утре вече можем да бъдем по-добре от днес. Специално киното много се е развило през последните 20-тина години, защото през 90-те имаше дупка в този бранш, докато сега се появяват качествени филми и те могат да бъдат още повече ако има малко желание от страна на хората, които финансират филми. Не би трябвало да е толкова сложно да се направи промяна в тази насока. Например преди 1-2 години вместо да се дадат пари за 2 високо бюджетни филми, се дадоха на 20 нискобюджетни. Някои от тях спечелиха международни конкурси. „Слава“ беше един от тях. За съжаление, тази година не е така и не разбирам защо когато нещо проработи, се решава да се върнем крачка назад. Това за мен е загадка. Ясно е, че има нужда някакви пари да се разпределят, но може да има комбинация между двете. Да се даде възможност на нови хора да се опитват да правят нещо ново. Важно е да се създаде култура на гледане на филми, театър, опера, изложби и прочее. Това може да бъде и държавна политика, при малко желание. Надеждата ми е да се появят хора, които да не казват, че няма какво да се промени. Има какво и често то се променя с прости ходове. Хубаво е да се помисли за закон, който да защити българските филми да се гледат примерно един месец по кината, а не една седмица, както е сега. Защото това е самоубийство за българското кино. Много голяма част от хората е разочарована от него и то с право, но въпреки това, ако няма производство, няма да има и качество. Филмът е скъпо изкуство! Включва изключително много хора и ако в една малка държава, като нашата, не се субсидира, няма да излизат добри проекти. Всичко е въпрос на добра воля, а се съмнявам, че я има. В крайна сметка, промяната на формата може да промени съдържанието.
-Към какво трябва да се стреми един човек през живота си? Към какво се стремиш ти?
Аз лично се надявам да се стремя към душеспасение. Това трябва да е най-важната цел на човек. Аз съм много религиозен и това е основната ми цел. Следвана от семейство, приятели, отношение към хората и чак след това работата. Това е моето подреждане на важните неща в живота. Но на първо място трябва да е Бог. Това е неясен път, но най-важен. От там може да заразим с добро и близките си. Доброто също е заразно. Става по-бавно, но е по-стоическо.
-Коледното ти пожелание за читателите ни?
Да мислят! Мисленето е много важен процес за човек, защото Бог ни е дал свободната воля и това ни разграничава от всички останали. Имаме избор и в него е много важно да се мисли. Така можем да изберем правилната страна. Моето пожелание е хората да мислят какъв избор правят.
6,5-те милиона от държавата за ЕСК дошли, но за асфалт, а не за култура
6,5-те милиона лева от държавата за проекта „Пловдив- Европейска столица на културата”, са дошли по сметките на Община Пловдив, но са предназначени не за култура, а за асфалт. Това излиза от писмо на финансовото министерство, което подчертава, че сумата е преведена и е за инфраструктурни проекти. Да, тези 6,5 милиона лева от държавата за Европейска столица на културата са преведени, но те не са по програмата, която е одобрена с решение на МС, потвърди днес кметът Иван Тотев. Въпросните пари за изразходвани за асфалтиране и реконструиране на улици и други инфраструктурни проекта през годината. Което значи, че към Фондацията все още не е влязла нито стотинка за реализиране на програмата по проекта, която трябва да стартира основно от догодина. Да, не можем да кажем, че ще сме добра Европейска столица на културата, ако „Васил Априлов” не е добър булевард. Всичко е много общо погледнато. Тези 6,5 милиона основно касаят инфраструктурни проекти, като в програмата, която Фондацията е подготвила, се говори основно за културни прояви. От отворената покана имаме проектни предложения от цяла Европа, така че очакваме да изберем 30-35 ключови събития, които да са на европейско и световно ниво. Фондацията трябва да има увереност, да работи, без изобщо да се притеснява. Екипът да не мисли за пари, за това ще мислим ние, политиците. Ние трябва да гарантираме спокойствие на работата на Фондацията и да направим така, че да се гордеем 2019г., коментира казуса кметът.
А той, казусът, става много заплетен и на практика поставя на карта проектът Европейска столица на културата. Сега с инструментите на политиката градоначалникът трябва да убеди финансовото министерство, че с отпускането на тези 6,5 милиона за инфраструктурни проекти се е получило някакво недоразумение, за да поиска ново целево финансиране за реализиране на програмата на Фондацията.
Ако парите не дойдат сега, проектът е поставен под много сериозен риск. Ще можем да изчакаме най-много 2-3 месеца от началото на следващата година. Ако това не стане, цялата ни програма и цялото ни планиране, всичко трябва да се прекроява. Което е ново забавяне за проекта и много голям риск за цялата му реализация. Ако парите дойдат през 2018г., това няма да е никак добре за нас, коментира артистичният директор на Фондация „Пловдив 2019” Светлана Куюмджиева.
Приеха Културния календар за 2017-та без дебати
Финансират с 1 436 400 лв. над 70 събития през следващата година
Най- много средства се отделят за „Sound of the ages“, фестивалите на Едно с орязани бюджети
Културният календар на Пловдив за 2017г. бе приет от местния парламент с пълно мнозинство и без никакви дебати. За разлика от предни години, този път всички старейшини в Общинския съвет бяха „За” начина, по който Община Пловдив е разпределила 1 436 400 лева за финансирането на над 70 събития през следващата година. В пленарната зала нямаше културни оператори, нямаше горещи страсти, нямаше нападки и словесни обстрели. Съветниците заявиха, че тази година културният календар е балансиран и справедлив.
Най-много средства догодина ще бъдат отделени за организирането на музикалния фестивал „Sound of the ages“- 78 хиляди лева. Събитията на платформата за култура Едно пък са орязани значително. Общината ще финансира Седмицата на архитектурата и Седмицата на дизайна с общо 113 хиляди лева. ONE DANCE WEEK пък въобще не фигурира в календара догодина.